Автор: Николай Фенерски
24 май отшумя като пролетен дъжд, а туземното отношение към езика ни си стои.
Цитат от ученическо съчинение: „Ако не беше Контантин-Кирил да иде в Рилския манастир и да напише „История славянобългарска“, България нямаше да я има…“
Щом четете тези думи, значи сте от онова световно малцинство, което все още ползва кирилицата, една древна и боговдъхновена писменост. И значи коварният план на онзи Ото у нас официално да се въведе латиница не е успял. Все още не се е появил и български вестник на латиница. Докога ли… Представете си заглавие във всекидневник, написано не на латиница, не. А на т. нар. ,,шльокавица“ – най-новата и най-грозна писмена система в България: 6eiset i 4etiri maimuni prevzeha balgarskiq parlament. Тъй като на латиницата й липсва богатството и изразните средства на кирилицата, за чисто нашите си звуци няма буквен знак: Ч, Ж, Ш, Ъ, Й. И се ползва каквото дойде и както дойде. Така например Ъ се предава по четири начина – с Y, U, A или с 1. И т.н.
А сега няма какво да си представяте, а просто забележете, че тази писменост се използва далеч не само от младите. Използва се от всички и навсякъде. Дори от баба ти на село, когато например ти пише СМС (кратко текстово съобщение – КТС, това е шега, разбира се…), че ти е пратила колет с компоти и пресни картофи по сутрешния влак. Когато мобилните оператори принудиха и баба ти, и дядо ми да пишат както дойде, извършиха kolturna revoluciq, тоест направо си ги изнасилиха душевно. Изгавриха се с възрастта и опита им. Баба ти и дядо ми сега са объркани, премигват на парцали безпомощно и се чудят защо са принудени да преживеят всичко това. Направо почвам да завиждам на другия си дядо, който напусна неграмотен този хубав свят. Така си отиде, без да може дори да се подпише. Вместо подпис слагаше кръстче. Той не знаеше какво е интернет и не беше ползвал мобилен телефон. Ако си неграмотен или просто глупав, ти си щастлив. Мобилните оператори нарочно не предлагат безпроблемно кирилизирано писане – за да се забавляват с недоумението на нашите старци. Естествен подбор – който не издържи на новите правила или не се приспособи, да си заминава.
Покрай празника на равноапостолите Кирил и Методий някой ни призова да си представим, че двамата братя са живи днес. И, разбира се, че са дълбоко огорчени от действителността. Ама какво има да се огорчават, място за разочарование няма. Даскалите Кирил и Методий най-много да се озадачат, че даскалите по български език и литература (самият аз бях цели 6 години такъв даскал) едикойси и едикояси съвсем безскрупулно комуникират чрез същата тази „шльокавица“, пишейки почти „с черти и резки, без устроение като истински погани“, подрусват се и припяват заедно с учениците си „води ме в някоя квартална кръчма“, а вечер си лягат с дебелашкото унизително чувство за хумор на телевизионното шоу.
Биха се озадачили не от друго, а от кравешкото им щастие.
Но за щастливите хора вече написах по-горе. Просто се изкушавам да цитирам един ученически бисер, който някак особено се връзва с темата: „Ако не беше Константин-Кирил да иде в Рилския манастир и да напише „История славянобългарска“, България нямаше да я има…“
В Словакия, славянската държава в Централна Европа, където Методий служи като архиепископ и където с Кирил са обучили повечето от своите ученици, днес съществува закон за чистотата на езика. Там английската дума „компютър“ е заменена с родната „pocitac“ – машина, която брои в буквален превод, а за „СМС“ се ползва думата „sprava“ – съобщение. И за никого там това не звучи странно. На вас думата „влак“ звучи ли ви странно?
А някога преди намесата на учените българисти се е ползвала „трен“… Примери за поддържане на чист език в европейските страни има много. И тук не става въпрос за прекалена чистота… Или „виж колко е труден животът, сега и затова ли да мислим?“… Става въпрос за това, че поне малко трябва да подредим, поумием и преметем Словото си – то е нашата душа. Нашата замърсена изплашена душичка.
Източниk: Вестник „Сега“
