Шри Рамакришна
ПРИТЧИ
Вие виждате много звезди на небето,
те изчезват, когато изгрява Слънцето,
но кой ще каже, че на дневното небе няма звезди?
И така, о човеко! Ако ти не виждаш Бога,
не казвай, че Той не съществува,
защото твоето неведение ти пречи да го съзреш. Напразно е живял този,
който, след като е получил рядката възможност
да се роди като човек, не е съумял
да реализира Бога в своя живот.
Лампата не може да гори без масло.
Човекът не може да живее без Бога.
Брахман – това е Бог безличностен, неизменен,
неподвижен, без атрибути.
Брахман не може да бъде описан с думи.
Ако човек никога не е виждал океана,
как да му разкажеш за него?
Можеш само да кажеш: „Вода. Отвсякъде – вода“.
Така и реализиралият Брахман
може да каже само
„Брахман, Брахман навсякъде!“
Брахман е над ума и речта,
над концентрацията и медитацията,
над знанието, познаващия и познаваемото,
дори над концепцията за реалното и нереалното.
Накратко: Той е над всичко относително.
Брахман е над знанието и неведението,
доброто и злото, добродетелта и порядъка, щастието и нещастието,
над всички проявления на двойнственост.
Какво остава, когато се отхвърли всичко двойнствено?
Остава Абсолютът, описан във Ведите
като Абсолютно постоянство, Абсолютна Чистота, Абсолютно Знание.
Човекът осквернява храната,
ако я сдъвче и после я изплюе.
По същия начин той осквернява Ведите, Тантрите, Пураните
и всички свещени книги на света с това,
че твърде много говори за тях,
и свещените думи излизат от устата му
като сдъвканата храна.
Но Брахман, Абсолютът,
не може да бъде осквернен,
защото човешката реч
е безсилна да Го изрази.
Има Бог, лишен от форма,
има Бог, притежаващ форма,
но Бог е над формата
и над безформеността.
Само Той самият може да каже
какво още е Той.
Богът във форма и без форма
прилича на леда и водата:
водата замръзва и получава форма,
ледът се стопява и формата изчезва.
Богът във форма и без форма –
това е една и съща Същност.
Представете си, че виждате безбрежен океан,
безкрайно водно пространство,
и само тук-таме виждате късове лед –
вода, получила форма
под действието на студа.
Както студът действа на водата в океана,
така и любовта на вярващия въздейства на Бога без форма:
Безкрайното се превръща в Крайно,
и се явява на човека, приемайки форма.
Изгрява слънцето, и ледът се топи,
така идва знанието и Богът във форма
се стопява, превръщайки се в безформеност.
Невидимият Брахман,
Чистото Съществуване-Знание-Блаженство
прилича на безбрежен океан,
в който аз пребивавам в пълна самота,
но когато виждам в този океан
Хари, Личностното Божество, вечно играещо,
аз намирам покой,
като човек, който потъва, но накрая достига брега.
Небето изглежда синьо, но то е прозрачно.
Същото е и с морската вода – морето е синьо,
но приближете се и вземете в шепите си
малко вода – тя е безцветна.
Личностният Бог, например моята Божествена Майка,
изглежда различен от Брахман,
но елате по-близо, реализирайте Я –
и ще видите, че Тя и Брахман са едно.
Бог е един, но има много аспекти.
Както един и същ стопанин на дома
за един от членовете на семейството е баща,
за друг – брат и съпруг – за трети,
така и Бог се явява в различни ликове
на различните вярващи в различните религии.
Знаете ли какво виждам?
Аз виждам Бога във всичко.
Хората и другите същества
ми се виждат като празни форми:
те движат своите ръце, крака, глави,
а вътре в тях е самият Господ.
Учителите са стотици и хиляди.
Почти всеки се стреми да стане Учител.
Но ще се намерят ли мнозина,
които да искат да станат ученици?
Един пътник седнал да си почине в сянката на голямо дърво.
Дървото било вълшебно, но той не знаел за това.
Той си помислил, че би било по добре да си почине в удобно легло,
отколкото да седи на земята.
В същата минута до него се появило легло.
Той се учудил, но легнал в него и се отдал на блажен отдих.
Но скоро нова мисъл се появила в ума му:
„Ако се сбъдва това, за което помисля,
то нека се появи млада слугиня,
и нека тя да гали моите уморени нозе.“
В същата тази минута се появила млада слугиня
и започнала да гали нозете му,
като му доставяла неизразима радост.
Тогава той почуствал глад и помислил за ядене,
и веднага бил обкръжен от най-вкусна храна.
След като се наситил, се върнал в леглото,
но в същото време вече се било стъмнило,
И той изведнъж със страх си помислил,
че може да дойде тигър
и да наруши щастливия му живот.
И в същия миг се появил тигър,
вкопчил се в него и започнал да пие кръвта му.
Такава е съдбата на човека.
Ако той иска от Бога здраве, пари и слава,
желанията му се удовлетворяват поне частично,
но тогава той се плаши от тигъра,
който се е скрил зад тези дарове.
Този тигър е загубата на здравето, богатството и славата.
Няма нищо по-трудно от това да се освободиш от идеята за тялото.
Най-лесният начин за концентрация
е съзерцаването на пламъка на свещта.
Неговата вътрешна светлосиня зона
е причинното тяло или Карана-шарира.
Фиксирайте ума си в тази точка
и бързо ще достигнете съсредоточеност.
Ярката зона около светлосинята
е укшма-шарира или финото тяло,
а най-външната изобразява плътното тяло.
Аз познавах човек на име Чандра,
който придоби сила, наречена Гутикасиддхи.
Имайки при себе си муска / Гутика /, той можеше да става невидим
и да прониква навсякъде, където си поиска.
Отначало той беше аскет и почиташе Бога,
но по-късно, когато разви чудотворната сила, той се отвърна от Бога
и започна да удовлетворява своята низша природа.
Оставайки невидим, той проникваше във вътрешността на къщи,
в които имаше забранени връзки с жени.
Аз го предупреждавах, но той не ме слушаше.
Свърши се с това, че той изгуби своята сиддхи и пропадна на дъното на живота.
В периода на моята аскетическа практика в Панчавати
там дойде човек на име Гириджа.
Той беше велик йогин.
Веднъж през нощта аз исках да се прибера в моята спалня,
и той, за да освети пътя ми,
вдигна ръка и цялото му тяло започна да излъчва силна светлина.
Аз го посъветвах да не прилага тази сила
и да обърне ума си към реализацията на Висшата Реалност.
Той изгуби силата, но напредна в истинската духовност
