Учените край Вардар водят изгубена битка

0
8

Щедро финансиране и административен натиск крепят антибългарските теории

Изследователи вече не вярват на собствените си фалшификации

Защо дебърчани са бягали в София, а не в Белград? Драмата на македонските историци наистина е голяма. С редки изключения те са добре образовани и обучени млади хора. И нямат нищо общо с изкаралите до трети курс на СУ „Св. Климент Охридски“ първи македонски историци от типа Блаже Коневски (Благой Конев), обявени след 1944 г. за професори и академици. Те знаят как се прави науката история. Но са принудени да следват „свещената историческа истина“, прокламирана още в 1944-1948 г. от патриарсите на македонизма. Научната им съвест се бунтува срещу наниза от фалшификации и глупости на историческа тема. Те вече не се страхуват да изкажат истинското си мнение на четири очи, но в публичната си деятелност следват непоклатимите постулати на отците на македонската история. В частни разговори те признават: „Аз знам истината от документите, които съм изследвал. Но ако я напиша, първо, никой няма да ми издаде книгата, и второ, ще ме уволнят. Губя работата си и поне 3000 евро хонорар за книгата. Да речем, че дойда в България, за да издам книгата с истината по един или друг въпрос. Колко ще ми платите?“
Лошото е, че нищо не можем да му платим. Даже ще трябва да търсим спонсор, за да му издадем книгата. Максимумът, който ще получи, е 50-100 книги, за да подарява на близки и колеги. Тогава какъв избор имат колегите „македонски историци“? И подплатената с много пари македонска историография продължава да потъва все по-дълбоко в блатото.
Нека да посочим няколко примера.

Да вземем въпроса за характера на Самуиловата държава. Днес македонските историчари дадоха малко заден ход само за да преминат в настъпление. Да, казват те, Самуил се е наричал български цар, а царството му българско, но те са узурпирали името поради факта, че България и българите са се прочули преди това. А иначе са си били македонци, а царството македонско.

Тази теза се прилага и когато трябва да се обясни неприятният факт, че населението на Македония чрез избори в периода 1870 – 1879 г. се присъединява към Българската екзархия. Македонците мразели Вселенската патриаршия и се присъединили към една славянска църква като българската само и само да не бъдат под властта на гърците. Но защо не са се присъединили към Сръбската патриаршия, не е ясно. Та нали тя съществува от ХVI век, когато я възстановява знаменитият велик везир от сръбски произход Мехмед Соколович. И има много повече пари от Екзархията, защото зад нея стои независимата от 1812 г. сръбска държава.

Най-трудно е с периода 1878-1912 г. и борбите на ВМОРО. Там всичко е на български език – уставите, програмите, знамената, прокламациите, позивите. За български организации, въстаници, терористи и революционери пишат и европейските консули, и противникът – турските административни и военни власти. Затова в Скопие дори не се правят опити за наукообразност. Просто се казва – тези хора са македонци и толкова. И се борят за свободна и независима Македония. При отбелязване на стогодишнината на Илинденско-Преображенското въстание някои вардарски историчари стигнаха дотам, обявявайки, че македонците се вдигнали на бунт не само срещу турската власт, но и срещу България и Българската екзархия. Това беше краят на българското търпение. Отношението на българската държавна власт, което бе като към малко и неразумно поради възрастта си сестриче, явно се променя след изявлението на министър Ивайло Калфин, че няма да толерираме кражба на българска история. И в Скопие трябва да знаят, че това е само началото.

Проф. д-р Божидар Димитров

Източник: Стандарт

Truden Web Site е създаден на 1.08.2003 година. Повечето материали публикувани до 2011 година носят подписа Truden Web Site. Този подпис носят и всички материали, чиито автори желаят анонимност.
Запиши се за отговори
Уведоми ме за
guest
0 Коментара
Мнения в полето
Виж всички коментари