Заради смелостта си турският писател е изправян пред съд в родината си
54-годишният турски писател Орхан Памук е новият носител на Нобелова награда за литература, стана ясно вчера. Церемонията по връчването ще бъде на 10 декември в Осло, а останалите претенденти за отличието бяха Марио Варгас Льоса /Перу/, Филип Рот /САЩ/, Амос Оз /Израел/ и Али Ахмад Саид-Адонис /Сирия/. В родината си Орхан Памук е еднакво мразен и обичан – за разлика от чужбина, където похвалите са много повече от критиките. Това се дължи не само на литературния му талант, но и на изключителната му смелост. Често пъти той е наричан язвителен, краен или просто фанатик. Истината е, че Памук критикува остарелите механизми в политиката и поощрява модерното разчупване на турското общество. Хора като него никога не се сливат със сивотата на тълпата – и затова остават или изолирани, или обсипани с възхита. Със същата страст, с която са горени негови снимки и книги, други хора му изпращат цветя и поздравления. Определенията за него важат от „жалка креатура“ до „изключителен писател“.
Но още в началото на кариерата си Памук надживял както притеснението от отричането, така и насладата от одобрението. В ранната му младост кариерата му изглеждала почти предопределена. Син на заможен фабрикант, той следвал архитектура и инженерство. Близките му залагали големи надежди на него в областта на точните науки. Той обаче не се занимавал с нито една от двете си специалности и с това безкрайно разочаровал роднините си.
Още като студент Памук бил категоричен, че литературата е истинското му призвание. „Моите книги са много повече автобиографични, отколкото читателите предполагат“ – споделя той. Книгите „Джевдет бей и неговият син“, „Тихата къща“, „Белият замък“, „Черната книга“, „Името ми е Червен“, „Сняг“ му спечелват изключителна популярност. През годините на тяхното написване животът му се люшка между двете крайности. Той е определян от критиката като много изтъкнат и ерудиран романист, напомнящ за най-видните писатели на изминалото столетие. Най-противоречиви отзиви предизвиква „Сняг“, в която се проследяват вътрешните конфликти на сънародниците му. „В романа не съм спестил нищо – описал съм цялата провинциална, нетолерантна политическа култура на Турция.
Тук има фундаменталисти, политически ислямисти, турски и кюрдски националисти, намесва се и армията, и безпощадните убийства… За европейците, които живеят в много по-либерално общество, всичко това може да е ужасно, но аз се опитах да покажа и човешкото лице на тези хора. Разбира се, Турция не се е простила с проблемите си през последните 10 години, но тя следва европейската история, макар и със закъснение.“ Орхан Памук често споделя, че вижда бъдещето на родината си единствено в рамките на Европейския съюз. Според него само това е начинът тя да се превърне в една толерантна страна, в която да има истинска демокрация и равнопоставеност. Най-голямата пречка към това са клишетата, които се разпространяват в политическите среди. Памук се опитва да се противопостави на някои кръгове в Западния свят, които мислят ислямистите за зли хора, но в същото време се опитва да убеди и самите ислямисти, че част от техните разбирания са остарели и неподходящи за съвременното общество. Най-много критики бяха отправени срещу писателя след коментарите му относно съдбата на арменците и кюрдите в страната. „Един милион арменци и 30 хиляди кюрди са убити в Турция и никой не смее да говори за това“ – заради тези думи Памук бе обвинен в „накърняване на националното достойнство на Турция“ и подведен под съдебна отговорност. Според Наказателния кодекс той можеше да получи до три години затвор и по този начин се превърна в най-популярната жертва на законовите рамки в родината си.
Случаят предизвика скандал, който постави въпроса за надеждността на съдебната система в Турция. Дори външният министър Абдулла Гюл бе принуден да признае, че прилагането на либералните реформи не върви с очакваните темпове и в тази връзка случаят с Памук влияе зле на реномето на страната. Заради своята откровеност и позиция Орхан Памук бе награден с Наградата за мир през октомври 2005 г. – най-престижното литературно отличие в Германия. /Той е вторият турски автор, отличен с този приз, след Яшар Кемал през 1997 г./.
„Наградата на Памук е признание за писател, който, за разлика от всеки друг автор на нашето време, търси историческите следи на Запада в Изтока и на Изтока в Запада“, бе мнението на организаторите от Асоциацията на немските книгоиздатели. Успехът, както при истински мъдрите хора, не успя да главозамае Памук. Той е убеден, че е същият човек, какъвто е бил преди 20 години – с малки изключения, които не нарушават спецификата на неговата личност. „В средата на 70-те години – спомня си той – представата, че едно турско момче би могло да се докаже като автор, звучеше безумно смешно. Днес моите книги са преведени на повече от 30 езика и се продават доста добре“. Това е твърде голям успех за писател, който за разлика от колегите си от други държави е трябвало да се бори да бъде издаден не в чужбина, а в родината си. В първите години от неговата кариера нито едно издателство не искало да рискува с неговите творби. Днес тези, които са му отказали, горчиво съжаляват: Памук е един от най-продаваните автори в цял свят. И доказателство, че смелостта на словото днес е повече от необходима: а това, поне в България е лукс, който много малко автори си позволяват.
Източник: Новинар
