Случва ми се за втори път и все под пълна упойка. Нямаше тунели, светлини и др. такива, даже понякога си мисля да не съм сънувала. Първия път се носих по коридора на болницата, съвсем до тавана, излязох на вън и отидох на пейката при съпруга и дъщеря ми. Казах нещо, но той не ме чу. Не помня кога съм се „върнала“, но после му разказах точно на коя пейка е седял, как е покрил бебето с пелената и му е дал вода, той потвърди и ме попита на шега да не съм мръднала. Втория път беше преди няколко дни. Усетих как ме хваща упойката и се отнасям. Но в същото време чувах шумове и говор, но нищо не разбирах. Не виждах нищо, все едно, че има гъста мъгла. През това вереме си мислех: „няма ли да ме хваща най-после тая упойка, че да ме режат и всичко да минава…“ – мислех си, че щом чувам нещо, значи съм в съзнание. А те ме оперирали…В един момент чух вече ясно да ме карат да се оплезя, после ме накараха да се преместя от масата на носилката…и най-странното беше, че усещах физически допир и болка в раната, а съвсем ясно се виждах цялата отсрани и леко отгоре…И двата пъти никой лекар не ми е съобщавал да съм изпздала в критично състояние или нещо подобно. Някой знае ли какво става???
Някой гледал ли се е
0
Запиши се за отговори
Вход
0 Коментара
Мнения в полето
Виж всички коментари
СЛУЧАЙНИ ПИСАНИЦИ
Опазване на Карановската могила
Министерство на културата и Националния институт за паметниците на културата са взели решение, с което са определени режими на опазване на паметника на културата...
Интернационална Среща за деня на зимното Слънцестоене
Испращам Ви покана за голяма Интернационална Среща за деня на зимното Слънцестоене на 21.12.2009 г. 18ч Парижко време.
Поканата е за всички, които желаят хармоничен...