Автор: Цветана Георгиева
Във Великобритания арттерапевт е официално призната професия. Практикуват я главно художници, получили допълнителна психологическа квалификация. Школата се развива от края на Втората световна война и днес има стотици последователи.
В България арттерапията още не е намерила заслуженото си признание. Към термина неправилно се прикачват какви ли не форми на лечение с изкуство, включително психодрама.
В тази професия не се расте само с теория, а с практика. В университетите вече са включени курсове, които за съжаление водят преподаватели с нулев или много малък тренинг. Сериозните специалисти са в Българската асоциация по арттерапия, чийто председател е Жени Георгиева. Всеки проблем може да се събере върху кaдacтpoн с размери 50 на 70 см, да бъде поставен в рамка и да увисне на стената. Подобна мисъл сигурно минава на чакащите пред кабинета по арттерапия – мястото, където се рисуват страхове и се задраскват зависимости.
Вратата отваря Жени Георгиева – един от малкото родни психолози, лекуващи чрез изобразително изкуство. Обучавала се е при британския професор Даяна Уолър, светило в „жанра”. Освен Георгиева занаята у нас владеят още петнайсетина души. Всички са минали тежък теоретичен курс и имат минимум 3-годишна практика. Въпреки че са ни симпатични, трудно преглъщаме методите им. И как иначе – точно свикнахме с формата на кушетката и хоризонталите изповеди, а сега ни карат да се надигнем на лакът и да хванем четката. Защо да го правим?
„Защото арттерапията работи с език, който е по-близък до вътрешния ни свят от речта – обяснява Георгиева. – Психичният ни живот, представите ни, спомените ни не са облечени в думи. Рисуването и скулптирането са по-пряк израз на процесите на несъзнаваното.” Тази терапия често избират хора, при които други методи буксуват.
Предпочитат я също притеснителни натури чийто език се връзва пред „обикновения” психотерапевт. На изобразителните сеанси тe ползват картината като посредник между себе си и специалиста.
„Подходът ни не е диагностичен – уточнява Георгиева. – Погрешно е да застанеш срещу клиента с нагласата – сега ти ще нарисуваш нещо, аз ще го анализирам и ще ти разясня какъв си. Когато усети, че е подложен на тест, човек се затваря, включва защитите си и започва да отговаря на определени очаквания.
Влезете ли при арттерапевт, той ще ви помоли да надраскате нещо спонтанно. Освен това ще ви увери, че естетическата страна няма значение. Едва ли обаче ще търпи да рисувате 1000 борчета с шишарките и да цъкате възхитено над шедьовъра си. В подходящ момент ще се намеси и ще разтълкува създаденото.
Артметодът помага в много случаи. Лесно стабилизира разклатени двойки. На тях се поставя специфична задача – да направят обща рисунка. Шарейки небрежно по листа, семействата често проговарят за скрити проблеми. Дори да не гькнат обаче, истинските им отношения изскачат върху листа. Докато единият например изписва море със син маркер, а другият – делфин с оранжев. Вижда се кой как отстоява личните си граници, готов ли е да следва половинката си и може ли въобще да създаде обща картина.
Както психотропните вещества, така и рисуването променя съзнанието. Степента обаче е различна, а посоката – конструктивна. Това е една от причините арттерапията да действа много добре на зависими от дрога. „Смята се, че човек се пристрастява към наркотиците заради средата си. Основната причина обаче не са близките и приятелите, а семейството. Безконфликтни и загрижени родители може да „произведат” наркоман. Прекаленото внимание често създава на детето илюзорно чувство за мощ което по-късно дава горчиви плодове”, обяснява Георгиева.
Примерът си илюстрира с картина на 6-годишно момченце. Хлапето е изобразило четири птици, летящи по двойки. Водачите на ятото е нарекло „аз” и „тaти”. На задния peд крила размахват майка му и братчето му. Налице е разместване на ролите, което се толерира в много семейства. Практически детето е в позицията на авторитeт. Общува c единия родител като с равен. Далеч от тази „коалиция” остава другият възрастен, в случая майката.
Жени Георгиева работи с хора на всякакви възрасти, не само с деца. Професионалната й намеса преди години променила стила на общуване в старчески дом в „Дървеница”. От нервни и постоянно прекъсващи се един друг самотниците се превърнали в загрижени и внимателни.
Арттерапията бори не само психически, но и физически проблеми. Във Великобритания например са документирани случаи на намаляване на тумори след прилагането й. Обяснението е просто – когато човек не „държи” болестта в себе си, а я излива на хартия, тя отшумява.
Възможно е също така да нарисувате болежка, преди тя да се обади. Един пример: жена на средна възраст създава портрет, чието дясно око е значително по-голямо от лявото. Няколко дни по-късно й излиза ечемик. Отдясно, разбира се.
Въпреки интересните примери и позитивните резултати от терапията у нас продължава да битува максимата: „Американците да ходят на психоаналитик, ние – при приятели.” От близките си наистина можете да получите съчувствие, но едновременно да бъдете засипани с куп объркващи съвети. А специалистът не съветва. Той просто отваря потенциала ти да се справиш с определена ситуация и да погледнеш на живота noд различен ъгъл.
Източник: Списание “Тема”
