Това е най-известното апологетично съчинение за славянската азбука и е написано от Черноризец Храбър. Времето на сътворението му е края на IX или началото на X в. Някои учени смятаха, че под това име-псевдоним се крие самият цар Симеон. Днес това становище има малко застъпници, тъй като княз Симеон няма никакви причини да крие името си в това съчинение, след като подписва други съчинения.
По К. Куев, Черноризец Храбър, С., 1967.

Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки.

Когато се кръстиха, бяха принудени да пишат славянската реч с римски и с гръцки букви без устроение. Но как може да се пише добре с гръцки букви: Богъ или животъ, или сьло, или црькы, или человьк, или широта, или щьдроты, или юност, или ждоу, или iaзъкъ и други тям подобни. И така беше много години.

След това човеколюбецът Бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение, смили се над човешкия род, изпрати му свети Константин Философ, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им състави 38 букви: едни по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч. Изпърво започна по гръцки: те прочее казват: “алфа”, а той “аз”. От “а” започват и двете азбуки. И както гърците дадоха своите букви по образец на еврейските, така и той – по гръцките. Първата буква у евреите е “алеф”, което ще рече “учение”. Като се завежда детето отначало на училище, казва му се: “Учи се” – това е алеф. И гърците, подражавайки на това, казваха “алфа”. И така се пригоди този еврейски израз към гръцкия език, че казват на детето “алфа”, което значи на гръцки “търси” вместо “търси учение”. Подобно на това и св. Кирил създаде буква “аз”. Но като първа буква и дадена от бога на славянския род за развързване устата на онези, които чрез азбуката се учат на разум, “аз” се изговаря с широко отваряне на устата, а другите букви се изговарят и произнасят със слабо разтваряне на устата.

Тези са славянските букви и така трябва да се пишат и произнасят: а, б, в, г…

Някои казват: “Защо е създал 38 букви, когато може да се пише и с по-малко, както гърците пишат с 24 букви?” Но те не знаят с колко букви пишат гърците. Наистина те имат 24 букви, но не изпълват с тях книгите си; те са прибавили 11 двугласни и три за числата: 6, 30, 300. И като се съберат – 38. Подобно на това и по същия начин св. Кирил създаде 38 букви.

Други пък казват: “Защо са славянските книги? Тях нито бог ги е създал, нито ангелите, нито пък са изначални като еврейските, римските и гръцките, които са още отначало и са приети от Бога.”

А други мислят, че Бог ни е създал буквите. И не знаят, окаяните, какво говорят и мислят, че Бог е заповядал да се пишат книги на три езика, както пише в евангелието: “Имаше дъска, написана на еврейски, римски и елински.” А славянски там нямаше. Затова славянските книги не са от Бога.

На това какво да кажем или що да речем на такива безумци? Но нека да им отговорим, както сме се научили от светите книги, че всичко поред идва от Бога, а не от другиго. Бог не е създал най-напред нито еврейския, нито елинския език, а сирийския, на който е говорил Адам, и от Адама до потопа, и от потопа, докато Бог раздели езиците при стълпотворението, както пише: “Размесени бяха езиците.” И както се размесиха езиците, така и нравите, и обичаите, и наредбите, и законите, и изкуствата според народите: на египтяните се падна земемеренето, на персите, халдеите и асирийците звездоброенето, гадаенето, врачуването, магьосничеството и всички човешки изкуства; на евреите пък – светите книги, в които е писано, че Бог сътвори небето и земята и всичко, което е на нея, и човека, и всичко поред, както пише; на елините пък даде граматиката, реториката и философията. Но преди това елините нямаха букви на своя език, а пишеха своята реч с финикийски букви. И така беше много години. После, като дойде Паламид, започна от алфа и вита и състави на елините само 16 букви. Към тях Кадъм Милиски прибави още 3 букви. С тези 19 букви пишеха дълго време. После Симонид изнамери и прибави две букви, а писателят Епихарий изнамери 3 букви. И събраха се 24. След много години Дионисий Граматик изнамери 6 двугласни, после друг – 5 и друг – 3 за числата. И така мнозина за много години едва събраха 38 букви. После пък, като минаха много години, намериха се по божие повеление 70 мъже2, които преведоха от еврейски на гръцки език [Светото писание]. А славянските книги сам св. Константин, наречен Кирил, ги преведе и буквите създаде за малко години, онези мнозина, 7 души, и за много години създадоха техните букви, а 70 – превода. Затова славянските букви са по-свети и по за почит, защото свят мъж ги е създал, а гръцките – елини езичници.

Ако ли пък някой рече, че не ги е нагласил добре, понеже и сега още се нагласяват, ще дадем този отговор: и гръцките също така много пъти са били нагласявани от Акила и Симах, а после и от мнозина други. Защото по-лесно е да се нагласи отпосле, отколкото да се създаде за пръв път.

Ако запиташ гръцките книжовници, като речеш: “Кой ви е създал буквите и превел книгите, или в кое време?”, то рядко измежду тях знаят. Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: “Кой ви е създал азбуката или превел книгите?”, всички знаят и в отговор ще рекат: “Св. Константин Философ, наречен Кирил: той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий.” И ако попиташ в кое време, то знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Бориса, българския княз, и на Растица моравския княз, и на Коцел блатенския княз, в годината 6363 от създаването на света [855]. Има и други отговори, които другаде ще кажем, а сега няма време. Така, братя, Бог е дал разум на славяните, комуто слава и чест, и власт, и поколение сега и винаги в безкрайните векове, амин.

Източник: Подбрани извори за българската история., том втори. Българските държави и българите през Средновековието.
Център за изследване на българите
ТАНГРА ТанНакРа ИК

Тъмнина, ярост, мъка… копнеж по несбъднатото… болка от преживяното… море от разномирисни ухания на скапания живот… Разлива се и ме задушава в прегръдката си без да ме пита искам или не искам. А аз се промъквам, боря се и пълзя устремен към малката мъждукаща светлинка там някъде далеч зад този безкраен кошмар. А той, кошмарът, не само не свършва а става все по-огромен и аз отчаяно се опитвам да се събудя. Вече започвам да се питам: “Ще свърши ли?” И когато свърши дали ше има нещо след него или оттам ще започне вечността. Черната, студена, безчувствена, безвременна, безплътна и безпространствена празна вечност. И кое е за предпочитане? Кошмарът или … Хм… Черни мисли… Идея! Да. Има кратък път към Края на кошмара – да се оставя да ме задуши. Всъщност както изглежда той ще ме задуши и без да му се оставям. Толкова е огромен, а аз съм толкова незначителен… Не зная защо продължавам да се боря. Може би защото не искам да се предам толкова лесно… А може би все още вярвам, че мога да го победя. Всъщност неверието ми изсмуква силите. И не защото не вярвам в себе си, а защото вече не зная какво има от другата страна.

Някога аз плувах по повърхността. И това не беше кошмар, а просто сън. От дълбочината се подаваха ръце и чувах гласове, които викаха за помощ. В моята лодка имаше много място. Многото ръце се хващаха за борда и се вмъкваха в нея. Аз им помагах, като изтеглях обезсилените тела. От непрекъснатото претоварване, дъските изтъняха, прогниха и се начупиха… Сега Много ми се иска да извикам “Помощ!”. Само че… не виждам лодка…

Все още се боря, защото мисля, че там до онази призрачна светлинка някой ме чака и се моли за мен. Поне вярвам в това – единственият смисъл на борбата ми.

Има ли полезни лъжи? Такива на които казваме “Благородна лъжа”.

Не е ли малко противоречиво: Лъжа – благородна?

Защо лъжем? Обикновено за да представим себе си така че да се харесаме на околните или да предпазим себе си или някой друг. Но дали резултатът винаги е този към който се стремим? Не се ли получава в повечето случаи обратен ефект? Рано или късно истината изплува. Дори това да е само в 99% от случаите, струва ли си риска заради единия процент? Защото закъснялата истина е много по-жестока от навременната и освен това тя действа двупосочно – премазва и лъжеца и излъгания.

Ще бъде ли скучен светът без лъжа? Не мисля. В повечето случаи истините са достатъчно солени, за да ни разнообазяват живота.

Какво е истината? Нещо, което ме кара да се чувствам комфортно. Когато изричам истини не го усещам, но го разбирам, когато почувствам неудобството при мисълта да излъжа.

Какво е лъжата? Нещо, което ти изсмуква енергията, карайки те да се съсредоточаваш върху несъществуващи факти, да подреждаш несъществуващи събития в хронологичен ред, а след това да поддържаш версиите си неограничено време. Затова много често лъжещият в един момент сам приема лъжата си за истина. Стремейки се да предаде най-правдива форма на измислицата, той убеждава себе си и след известен период от време започва да си вярва.

Малките лъжи.

Обикновено оправдаваме малката лъжа. Правилно ли е това? Ако малката лъжа е незначителна и безобидна за лъжещия, дали е такава тя и за излъгания? Едва ли лъжещия си задава този въпрос.

Най-голямата полза от лъжата – дава ни краткотраен комфорт.

Най-малката вреда от лъжата – дълго време се чувстваме гузни от нея.

Разбира се всичко това е валидно за психика, която обществото приема да нарича нормална. Не и за измамника. Но това е вече друга тема.