Далечен път

0

Бездната, която се разтваря вътре в мен и поглъща всичко познато. Потъвам… Няма твърд под краката ми, няма какво да ме спре.
Но потъване ли е това? Полет е! Полет далечен навътре. Мисли, чувства, образи… Това са малки светулки, проблясващи в Бездната. Това са стихващи вопли от мене.Бездната е в мен или аз съм в Бездната. Там, вътре в мен, далече от света… Колкото по-близо съм, толкова повече път съм изминал. Колкото по-навътре в себе си летя, толкова по-далече отивам.

Бездната… Там всичко се губи, защото тя няма граници и най-голямото нещо е малко, нищожно малко в безкрайността. Там има всичко, защото Тя съдържа всичко в своята безкрайност и безграничност. Там най-малкото нещо е огромно, само по себе си е цяла вечност, защото в Безкрайността то няма граници и е нявсякъде.

Там, в Безкрайността… Най-далечните неща са най-близки, на една мисъл разстояние, защото няма граници и разстояния. Там, до най-близкото нещо пътят е най-дълъг и се простира в безкрайната Вечност – пътят към себе си, защото “Аз” е неизбродима вечност.

Бездната… Как губя се в нея. Как губи се всичко из нея и как всичко вечно присъства. Разтваря се в Бездната всичко мое. Разтварям се и ставам самата нея. Тогава оставам само аз, съзнаващият, потопен в самотата, която ме води към Мене.
Най-близкото: Аз-Себе си, а най-дългият и труден път е този – пътят до Мене.

Великден – Чудото на Възкресението

0

Има едни пророчески думи на библейския Йов, живял преди около 500 години преди Христос. Те гласят следното: “… аз зная, Изкупителят ми е жив, и Той в последния ден ще издигне из праха тази моя разкапваща се кожа и аз в плътта си ще видя Бога. Аз сам ще Го видя, моите очи, не очите на другиго… Но на вас се падаше да кажете: Защо го гоним? Като че коренът на злото е в мен намерен?” За разпятието говори Йов и за човешката природа. За онзи безумно кратък път в човешкото съзнание между “Осанна” и “Разпни го”. За фарисейското Аз, способно да провъзгласи собствената страст за общовалидна истина. И така, съдниците станаха богоборци, както по-късно ги нарече един друг библеец Гамалиил – садукеин, който при съдът над ученици на Христос ще каже съдбовните думи: ”…ако това учение е човешко, само ще се разпилее, но ако то е Божие учение – няма да го спрем”.

Това е фактологията за човешката природа – и вчера и днес. Но няма да кажа – и утре. Защото с посрещането на всеки Великден вярваме, че утре ще станем по-различни. Великденските камбани вече забиха и с този звън Бог разкри на човека най-голямата мистерия: на живота не в своето собствено битие, а във всичко, което изпълва Вселената чрез любовта и със заветната идея за живот за и в ближния. Прастарият двубой между духа и материята намира своя край чрез чудото на Възкресението. Импулсът на страха от мрачната смърт е надмогнат. И се надига увереността, че смъртта в материята в никаква степен не може да ни докосне. Събужда се надеждата, че животът в духа се освобождава от гробницата на тленността.

Но говорейки за чудото на Възкресението християните не мислят просто за символа, а вярват в действителното чудо на събитието.

Възкресението на Христос запраща в нищото безверните слова на евреите, минаващи покрай разпнатия Исус: “Ти, който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си! Ако Си Син Божий слез от кръста! Нека сега слезе от кръста и ще повярваме в Него!” Да види чудото, за да повярва – това е нужно на недокоснатия от духа , пребиваващ в каноните на материята човек. Настанилия се скепсис в човешката душа живее единствено чрез вещественото, чрез единия орган на телесността си – окото. Материалният човек на модерния свят, дори и виждайки множество чудеса покрай себе си няма волята за вяра. Изцелителните чудеса на мощите на множество светци не са само легенда. Самият факт, че пречистото тяло на Св. Иван Рилски, застъпникът на българите пред Бога, въпреки всички физически закони остава нетленно второ хилядолетие е чудо, което досега не е обяснено от нито една наука.

Има един от учениците — апостоли, получил прозвището Неверни. Всички го знаем. В новозаветната история за Тома Неверни е разкрита помрачената човешка надежда от сянката на съмнението. Когато учениците казаха на Тома “Видяхме Господа”, той им отвръща: ”Ако не видя на ръцете му раните от гвоздеите и не сложа ръката си на ребрата Му, няма да повярвам.” След осем дни Исус отново се яви на учениците си, сред тях и Тома. Исус му каза: ”Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я сложи на ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ”. И му каза още: ”Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали.”

Въплътеният Бог премина през телесното страдание и даде абсолютната жертва, за да изкупи човека. Разкри му най-голямата вселенска тайна – на Възкресението, за да го изтръгне от обреченото колело на живота и смъртта. Но ни каза, че страдалческият път към глътката жива вода минава през вярата и любовта. Или както гласят Христовите думи в Евангелието на Йоан:

“Истина ви казвам,
който вярва в този, който Ме е пратил, преминава от смърт в живот.”

Статията е взета от www.margaritta.dir.bg

Ако бях там

0

Ако бях там

Чудя се какво бих направил ако бях сред тълпата?
Щях ли да Му проговоря високо и ясно?
Щях ли да вървя до него по този прашен и каменист път?
Щях ли да се опитвам да Му помогна,докато Той се препъваше с товара Си?
Щях ли с радост да нося кръста Му?
Можех ли да Му помогна по някакъв начин, за да успокоя болката в сърцето Му?
Можех ли да кажа правилните думи, за да облекча самотата Му, за да Му покажа, че споделям мъката Му, да се погрижа за това, че е изоставен.
Чудя се, ако бях там, щях ли да Го погаля по лицето, обляно в сълзи, да целуна окървавените Му ръце и да измия окървавените Му крака?
Щях ли да разтрия рамената Му, да намажа гърба Му с успокоителен мехлем?
Щях ли да се погрижа за отворените Му рани и да Му дам вода да пие?
Зная, че не съм достатъчно добър да заема мястото Му, но можех ли да Му помогна да носи краста Си и да избърша потта от божественото Му лице?

Стихове от mem

0

***
Животът е там,
където е сърцето ти.
Сърцето е там,
където е мисълта ти.
Мисълта е там,
където се прегръщат
тъмнината и светлината
и от тази прегръдка
се ражда викът на Надеждата.

***
Вятърът разроши листата,
дъждът заплака отново.
Очите ми потърсиха безкрая
в един лист и една дъждовна капка.

***
Когато вечерта прекърши смеха на деня,
а нощта запали факлата на изгрева,
тогава и ти ще тръгнеш към себе си,
потърсила не ден и нощ, а просто Светлина.
Не тъгувай за отминалия листопад.
Не поглеждай към падащия лист,
защото не всеки полет е във вярната посока.
Погледни нагоре и забрави земното притегляне.
Ти не си част от листопада,
а птица,потърсила Небето.

***
Казано е да прощаваш
седемдесет по седем пъти.
А колко може да грешиш?
Прощавам, защото обичам.
Ти защо мълчиш?
Всяка лъжа е предателство.
И не мен предаваш, а Любовта,
която моли да прощаваш
седемдесет по седем пъти.

***
Погледни морето сутрин
преди първият слънчев лъч
да целуне събудилата се вълна.
Погледни небето,
преди вятърът да разроши сънения облак.
Погледни земята в мига,
когато росата пречиства дъха й
и тя засиява красива в синевата.
Погледни душата си,
побрала и морето, и небето, и земята.

***
Да се докоснеш до болката
и да останеш прав,
да се срещнеш със смъртта
и да вярваш в безсмъртието,
да те удари дума на приятел
и да отговориш с усмивка,
е само част от Кръста,
който трябва да носиш.
Да те обичат искрено
и да обърнеш глава,
да поискат ръка за помощ
и да отминеш без тъга,
да срещнеш отново смъртта
и това да скърши твоя дух,
е Кръста, който си отхвърлил.
Остани прав и подай ръка на другия,
защото между вас е Разпятието…

Не ме търси…

0

Не ме търси сред хората,
в шепота на думите
и смеха на децата.
Аз съм другаде –
между Небето и Земята
е люлката на моята душа
и дъгата, която целува морето,
е пътят, по който можеш да стигнеш до мене.
Ще те чакам. Ела.

Вчера, днес и утре

0

Вчера, днес и утре

Казах на приятеля си:
– Виж как се обляга на ръката на онзи мъж. А едва вчера се облягаше на моята ръка.
А моят приятел отвърна:
– А утре ще се обляга на моята.
Аз рекох:
– Погледни я как седи сгушена до него. А едва вчера стоеше сгушена до мен.
А той откликна:
– Утре ще седи така до мен.
Аз промълвих
– Виж, тя пие вино от неговата чаша, а вчера пиеше от моята
А той отговори:
– А утре – от моята.
Тогава аз казах:
– Забележи как го гледа влюбено, с отдаденост. Вчера гледаше така мен.
А приятелят ми се обади:
-А утре мен ще гледа така.
Аз попитах:
– Чуваш ли как му нашепва на ухо любовни песни? Същите любовни песни едва вчера нашепваше на мен.
А приятелят ми рече:
– А утре на мен ще ги нашепва
Аз добавих
– Виж, прегръща го. А едва вчера прегръщаше мен.
А приятелят ми допълни
-А утре мен ще прегръща.
Тогава аз пророних:
– Каква странна жена.
Ала той отвърна:
-Тя е като живота – имат я всички, като смъртта – обладава всички, и като вечността – обгръща всички.

Поръчай книгата Труден Бог

СЛУЧАЙНИ ПИСАНИЦИ

Малките математици в русенската община

Български де...

0
Талантът на българските ...

Най-Великите...

0
Васил Левски бе избран за...