Орел и Чучулига

Орел и чучулига се срещнаха на една скала насред висок хълм. Чучулигата рече:
– Добро утро, господине.
А Орелът я изгледа отвисоко и промърмори:
– Добро утро.
-Надявам се, че всичко е наред при вас, господине – добави чучулигата.
-Мда – отвърна орелът, – при нас всичко е наред.. Но мигар не знаеш, че ние сме царят на птиците и не ти се полага да ни заговаряш първа?
– Струва ми се, че сме от един род – промълчи чучулигата.
Орелът пренебрежително я стрелна с очи и попита:
– Кой ти е казал, че ти и аз сме от един род?
– Бих желала да ви припомня, че умея да летя толкова на нависоко, колкото и вие, а и мога да пея и да радвам другите земни твари. А вие не доставяте никому ни радост, ни наслада.
Тогава орелът се разгневи и рече:
– Радост и наслада! Ах ти, горделиво мъниче! Могъл бих да те унищожа с един удар на клюна си. Ти си на големината едва колкото крака ми.
Тогава чучулигата се издигна нагоре, сетне кацна върху гърба на орела и взе да го кълве по перата. На орела му стана неприятно, та литна бързо и нависоко, за да се отърве от птичето. Ала така и не успя. Накрая се спусна обратно върху същата скала навръх хълма, съвсем раздразнен, с малкото птиче все тъй на гърба, като проклинаше злополучното си положение.
В същия миг до него се приближи дребна костенурка и при вида му се разсмя тъй силно, че почти се катурна по гръб.
Тогава орелът изгледа костенурката и каза:
– Мудно и пъплещо дребосъче, сраснато със земята, на какво се смееш?
А костенурката отговори:
– На туй, че си се превърнал в кон и малка птичка те яха – и те превъзхожда.
– Върви си по пътя! – тросна се орелът. – Това са си наши семейни дела между мен и сестра ми чучулигата.

БЪДИ БЕЗГРЕШЕН В СЛОВОТО СИ
Говори честно. Казвай само каквото мислиш. Избягвай да използваш словото, за да се самоохулваш или да сплетничиш за другите. Насочи силата на словото си към истината и любовта.
НЕ ПРИЕМАЙ НИЩО ЛИЧНО
Хората не правят нищо заради теб. Казаното и стореното от тях е проекция на собствената им реалност, на собствения им сън. Когато имаш имунитет срещу мненията и действията на другите, няма да ставаш жертва на ненужно страдание.
НЕ ПРАВИ ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ Намери смелост да задаваш въпроси и да изразяваш желанията си. Общувай с другите възможно най-ясно, за да избегнеш недоразумения, тъга и нещастия. Дори само с това единствено споразумение можеш напълно да преобразиш живота си.
ВИНАГИ ПРАВИ НАЙ-ДОБРОТО, НА КОЕТО СИ СПОСОБЕН Най-доброто, на което си способен, ще се променя постоянно, ще бъде различно, когато си здрав и когато си болен. При всички обстоятелства просто давай най-доброто от себе си и няма да се самоосъждаш, самобичуваш и съжаляваш

ПРЕДАЙ НАТАТЪК
Спомням си един ден на благодарността, когато нямахме нито пари, нито храна. На вратата се почука. Мъж държеше огромна кошница с храна, гигантска пуйка и даже тенджера за готвене. Гледах и не вярвах.Татко попита:- Кой сте вие? Откъде сте?Непознатият обясни:- Тук съм, защото ваш приятел знае, че имате трудности, но няма да приемете помощ от него. Затова изпрати мен. Нека Денят на благодарността е добър за вас.Татко каза:- Не, не можем да приемем.А непознатия отвърна:- Нямате избор.И си тръгна.Тогава си обещах, че някой ден ще бъда достатъчно осигурен материално, за да мога да правя това, което някой бе направил за нас.Когато станах на 18, вече бях създал своя ритуал за Деня на благодарността. Купувах храна, достатъчна за едно или две семейства, после се обличах като момче за поръчки, отивах в най-бедния квартал и чуках на нечия врата. Оставях и бележка, в която разказвах за онзи ден на благодарността от моето детство. Винаги завършвах с думите: “Единственото, което искам в замяна, е да се грижите добре за себе си, така че някой ден и вие да успеете да направите нещо подобно за някого.”

КРЕДО НА ОНЕЗИ, КОИТО СА СТРАДАЛИ

(Преписано от стената на една болница за инвалиди)
Рой Кампанела

МОЛИХ СЕ на Бога да придобия сила.
Станах слаб, за да се науча смирено да се подчинявам.
Молих се на Бога за здраве, за да мога да извърша велики дела.
Отредена ми бе немощ, за да върша по-добри неща.
Молих се за богатство, за да бъда щастлив. Обречен бях да живея в бедност, за да се науча на мъдрост.
Молих се за власт, за да заслужа похвалата на хората.
Получих в замяна слабост, за да почувствам потребността от Бог.
Молих се за всичко, което изпълва живота с радост.
Дарен бях с живот, за да мога да се радвам на всичко.
Не получих нищо, за което се молих, а всичко, за което се надявах.Въпреки че не го съзнавах, неизречените ми молитви бяха чути!
Аз съм сред най-благословените хора!

КОМПЛЕКСНИЯТ ПОДХОД

“Неизползваната еволюционна енергия е почвата,
върху която израства болестта.”
Якоб Атабет

“Основната разлика между обикновения човек и воина е,
че воинът приема всичко като предизвикателство,
докато за обикновения човек то е или благословия, или проклятие.”
Дон Хуан
Ние се разболяваме, когато се отказваме от себе си.
Затова и пътят към здравето минава през връщането към себе си, към онова, което ни е заложено по рождение.Болестта е избор. С осъзнаването на исконното ни право на избор – здраве или болест, започва пътят към изцелението.
Много от нас приемат заболяването като кармична разплата. Те могат да сложат край на боледуването, като осъзнаят простата истина, че изплащането на дълга не трябва да се превръща в самоубийствено примирение.
Други приемат болестта си като наказание или изкупление за извършени от тях грехове. Тези хора разполагат с духовните лечения, които им предоставя тяхната религия, за да получат опрощение тук, на земята. На тези хора трябва да се припомни, че отказът да живеят е всъщност много по-голям грях от този, който искат да изкупят чрез боледуването. Това, което наистина трябва да направят, е да помолят своя Бог да им даде сили да преминат през това изпитание, за да могат да живеят угодно за Него, спасително за себе си и полезно за другите.
Трети приемат болестта като част от уроците, които трябва да научат на тази земя. Трябва да им се напомни, че преди да стигнат до болестта, уроците са им били предоставяни в далеч по-приятна форма. Такива хора трябва да направят всичко, за да оздравеят по-бързо и да започнат да учат уроците си доброволно, вместо да се съпротивляват и да плащат цената на болестта. И да не забравят, че ключът към изцелението е прошката, а силата, която лекува, се нарича любов.
Според холистичната медицина ние се разболяваме, когато не сме “цели”, когато по етични или други съображения се отказваме от нещо в себе си и това нещо се превръща в нашата “тъмна половина”, която отблъскваме, с която не искаме да имаме нищо общо. Докато не приемем съществуването на тази тъмна половина (сянката) у себе си, докато не я интегрираме и не започнем да приемаме и обичаме себе си с всичко добро и лошо, което сме, ние ще боледуваме. Изцелението всъщност се състои в отказа да играем роли, в избора да бъдем себе си.
Ако трябва да се борим с нещо, това не е болестта, а собствените ни навици, които придобиваме, без дори да се замислим за тяхната съвместимост с реалните нужди на организма.
Истината е, че рано или късно ние се отказваме от собствената си уникалност, принуждавайки сe да свикнем с неща, които не са ни присъщи (храни, напитки, алкохол, цигари, наркотици, козметика, норми на поведение и пр). Само за да заслужим нечие внимание или да получим одобрение, ние пренебрегваме настойчивите сигнали на тялото си, игнорирайки дори инстинктите си за оцеляване.
Животът е комплексен, ние също. Имаме своите потребности и всяка една трябва да бъде задоволена, все едно какво твърди обществото, семейството, религиозната общност, професионалната среда, приятелите, мирогледа, традициите, обичаите и всичко, което влияе върху нас. Човекът е изтъкан от взаимоотношения, включително (или най-вече) със самия себе си и дали ще се вслуша в себе си, или ще живее по правилата и рецептите на другите, решава единствено той.
Ако не използваме тялото си, то ще загине. Ако не използваме ума си, той ще атрофира. Ако не използваме сърцето си, то ще се вкамени, а каменното сърце най-лесно може да се пръсне. Нарича се инфаркт. Ако не си осигурим достатъчно радост, ние всъщност се отказваме от Живота.
На староанглийски думата за здраве е “холи” – цял, а медицината, която разглежда човека като органична цялост, се нарича холистика. Според нея, за да сме здрави, трябва в оптимална степен да удовлетворяваме всички свои потребности, да интегрираме в себе си всичко онова, от което сме се отказали в името на морала или мирогледа си.
Днес холистичната наука е известна като медицината “Ум-Тяло”. Най-голям дял в нея се пада на Аюрведа и Дао. Официалната медицина, макар и отчасти, реабилитира древната холистика, като създаде новата специалност “Психо-невро-имунология”.
Според холистичната наука “здрав” означава “цял”, но и “щастлив”. Не е достатъчно да не сме болни; необходимо е да сме щастливи.
Да сте се разболявали макар и веднъж по време на щастие? А да сте оставали здрави по време на нещастие? Само дето няма универсална рецепта за щастие и всеки трябва да я открие сам, защото всеки от нас е единствен, неповторим, уникален и това прави пътя към щастието единствен, неповторим, уникален.
Няма значение с какво ще започнем пътя си към изцелението: със здравословно хранене, гимнастика или нещо друго. Важното е постепенно да прибавяме още и още: дишане, мудри, визуализация, мантра (утвърждение), музика, цветове, цветя, кристали, танци, релаксация, разходки, религия, вода, аромати, билки, масла, храна, спорт, изкуство и т.н., и т.н., за да задоволим колкото се може повече от своите потребности – всичко действа върху всичко и всичко се ползва от услугите на всичко.
Коя философия на здравето ще изберем, решаваме само ние. По света има достатъчно техники за изцеление, от които всеки може да избере тази, която най-точно му приляга. Важното е да осъзнаем, че подходът към здравето е комплексен и че никой друг не може да направи това, което ние самите можем да направим за себе си. Другите (вкл. официалната медицина) могат само да ни подкрепят в нашия път към изцелението. Но пътя изминаваме ние.

УСПЕХ ПО ПЪТЯ, НАРЕЧЕН ОТГОВОРНОСТ КЪМ СЕБЕ СИ

Започни от себе си
Анонимен автор

Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ в Криптата на Уестминстърското абатство:

“Когато бях млад и свободен и въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която живееех.

Но и тя изглеждаше непоклатима.

В залеза на моя живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят.

Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.

Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а кой знае, може би дори щях да успея да променя света.”