Стихове от paracels

0

Трудно

Предчувствието е във теб,
преди да заговорят сетивата,
и ти си безнадеждно болен сам от себе си.
Дори да се качиш на първия случаен влак,
не можеш да избягаш,
защото същността ти ТРУДНО би могла
да си смени адреса.

Любов

Желанието е като мътната вода
на прииждащия поток,
а Любовта – бистрият ручей,
проблясващ от векове между камъните.

Желанието е Огънят,
а Любовта –
жаравата под пепелта гореща.

Желанието е Вятърът,
а Любовта –
Дъждът след него.

Има неща, които могат да спрат Дъха,
има неща, които могат да спрат Мисълта –
и едните, и другите са Истински.

***

Това, което сутрин изгрява,
наричат Слънце.
Това, което усещам в лицето си,
наричат Вятър.
Тогава как да наричам Себе си?
Ако не бяха Те,
щеше да бъде нещо Друго,
а Аз?
Все пак Аз се случих!

***

Някой реши да освободи Дървото
от неговата Сянка
и го Отсече – привечер,
в снега стъпки – Неговите.

Утро,
Слънцето не се показа,
в снега следи от стъпки – Неговите,
замръзнали от Вчера,
болни от Истина.

Моето семейство

Сутрин,
едно Гнездо,
в шепите на едно Дърво,
а Вятърът –
дъхът ми Го събужда.

За статиите, които изпращате

0

Уважаеми посетители на Truden Web Site,
Приятели,

Трудният Сайт предоставя на всеки от вас възможността да публикува материали на страниците му.
Изпратените от вас Статии, Есета, Стихове и други литературни и информационни материали, подлежат на проверка от екипа на Truden Web Site.

Почти всичко се публикува, но не всичко отива на първа страница.
Търсете вашите материали от блокчето Категории (под менюто в ляво), в секциите “Поезия” и “Статии и анализи”.
Голяма част от материалите се публикуват временно на първа страница, след което се преместват в съответната секция, и могат да бъдат прочетени от по-горе споменатото блокче.

Моля ви, преди изпращането на материалите, внимателно да проверите граматиката и правописа си.

Материали написани на Български но с латиница, се изтриват без да се проверяват.

Желая ви приятни минути в Трудния Сайт

Труден

Малка приказка за малкото сърце

0

За своя средно дълъг живот сърчицето и неговият човек бяха изпитали много повече мъка в сравнение на радостите ! А то не искаше да е така ! Те бяха живяли около 20 години заедно и все още не можеха да свикнат да разчитат един на друг , защото сърчицето беше ръководещо. И все пак те си живяха така, и на това се дължаха неволите им. Сърчицето правеше всичко възможно за да почувстват истинското щастие но не можеше да го направи, все нещо го заблуждаваше ! Но защо беше така…???
То винаги помагаше на изпадналите в нужда , но не можеше да помогне само на себе си . Сякаш контактуваше с гостпод и тои му казваше как да помага на другите , но не и на него . И това го убиваше !!! Чувстваше се щастливо когато помогнеше на някого , защото го искаше . Но после винаги беше изоставяно , и от това го болеше. Колкото и малко да беше в него имаше толкова много болка , като че ли целия свят си беше излял страданието в него ! Нядяваше се поне веднъж в живота си да изпитат голямото щастие , щастието от любовта , но това не ставаше . Сякаш някой го беше проклел и бог не искаше да махне заклинанието над него , а това бавно и мачително го убиваше… !
Сърчицето с голямата си насъбрана тъга тласкаше своят човек да пише стихове , поеми , разкази които винаги бяха тъжни ! Защо ли ? Защото по този начин то изкарваше , макар и малка част от болката насъбрана в него , и донякаде му помагаше , но само до някъде….
Но веднъж когато за пореден пат беше излъгано , и тънеше в тъга то почувства някаква топлина , топлина на друго едно сърчице като него . И това го накара да бъде щастливо , и то се стопли , грейна и неговият човек. И двамата станаха щастливи , и се надяваха , че веднаж за винаги и бог се е смилил над тях, и те ще изпитат истинското щастие.
Малкото сърчице като че ли , малко по малко опознаваше сродната си друшка и се влюбваше със страшна скорост , не се замисляше , а и не искаше , че това може да бъде поредната клопка в която да изпадне , защото беше щастливо и не искаше да повярва че това щастие е фълшиво !
И така след кратките срещи и дългите разговори те се влюбиха безвъзвратно , и бяха щастливи истински! С нетърпние чакаха да излязат и да се видят , да прегърнат и целунат своето щастие. Не бързаха , а и не искаха да бързат , с физическия контакт наречен секс , на тях им стигаше душевното щастие. Виждаха обърканоста на своята любима и се мъчеха да и помогнат до колкото могат , но господ отново започна да ги спира, не позволяваше на сърчицето да се развихри в своята стихия и да помогне , може би защото беше свързано с неговото щастие .
Постепенно сърчицето започна да се обърква и да натрупва пак някаква болка в себи си . Започнаха отново тези болки които то беше позабравило.
Чудеше се дали тази болка е истинска или някъква излюзия ,надяваше се да е именно второто , но все пак не беше обедено ! И отново започна да кара своят човек да плаче и да страда . А този път това страдание беше по-различно , някак си дяволски силно , страдание което не бяха изпитвали досега . А може би се дължеше на това че и чувствата до преди това , не бяха изпитвали досега , може би защото всичко този път беше страховито и истинско .
Сърчицето за втори път през това време което познаваше своята дружка , започна да изпитва някъкав силен страх.
Първият път беше защото в него четяха както в отворена книга , виждаха това което чувства , а това което не можеше да видят , то казваше , защото го бяха омагйосали. Страхът се подсилваше с това , че и на неговият човек му четяха мислите . Всичко беше като някъква магия… за добро или за лошо . А досега не им се беше случвало такова нещо и ги беше страх… . Страхът от нещо ново и неизпитвано досега исински .
Но този страх постепенно изчезна и остана само щастието.
А вторият страх беше по опасен за сърчицето , защото то се подтисна заедно с неизмеримо голямата болка която се насъбра в него , то взе да се плаши че този път няма да издаржи и ще се пръсне, а струваше ли си …? За пореден път то като че ли беше само използвано и после отритнато … но дали наистина е така ???
За пореден път , то взе да се моли господ да се намеси и да промени нещастната му съдба , поне да му помогне , защото малкото сърчице се беше отказало да разчита само на бог. Искаше с неговият човек да вземат нещата в свой раце и да върнат щастиено но незнаеше как … Ако имеше поне някъква идея какво да направи , щеше да го направи . Единственото нещо което му казваха да направи е да се опита да заличи споменът за своята дружка от себе си но не можеше да го стори , предпочиташе да се пръсне …
И така постепенно то взе да се отказва от единственото нещо в което вярваше и на което се дължеше неговият живот – съществуването на истинската любов и че тя ще спаси света…
Но в него продължава да живее надеждатата , че именно тази любов която изпитваше сега ще се върне при него и ще го спаси….

Ще попитате какво се случи със сърчицето накрая ли , незная ? В него все още живее тази надежда , някой да му отварне поне малко на голямата любов, която е способно да даде …. !
И все пак ще си кажете това е приказка – но нали всяка приказка се заражда от истински случай ? Така е и тази . Това малко сърчице е моето , а неговият човек съм аз ! И то все още продължава да ръководи животът ми но май наближава времето когато ще се пръсне , а с него ще се пръсне и моят живот…

Самотната Птица – Сан Хуан де ла Крус

0

“Състоянията на самотната птица са пет:
първото е ,че се стреми към най-високото,
второто-че не тъгува по приятели,
дори и за тези от собствения вид,
третото-че целта й е винаги небето,
четвъртото-че няма определен цвят
и петото-че пее много нежно”

Сан Хуан де ла Крус

Обичам те

0

Не се съмнявам че всеки един от вас рядко или често e изричал тази така прекрасна фраза 🙂
А знаете ли всъщност, колко много означава тя?
“Любовта ще спаси света” – аз го вярвам, защото точно тя ни дава сили да продължим напред, когато живота изглежда безнадежден.Тя е чувството, което прави хората щастливи.
Аз имах нужда от едно кратко и искрено “Обичам те” и мисля, че и ти имаш нужда от него.
Когато имаш до себе си приятели и близки, които са готови да дадат и най-скъпото за теб, разбираш че всички несгоди са нищо, в сравнение с тяхната обич.
Погледни света около теб и ще видиш колко оптимизъм и положителна енергия блика от хората, които те заобикалят – това ме накараха да прогледна едни прекрасни създания, които дори не познавам лично.
Те ми помогнаха, когато имах нужда и аз сега им отвръщам с едно “обичам те”.

Сигурна съм, че все някога си искал да споделиш любовта си с някой близък, но просто си нямал време да му го кажеш или така са се стекли обстоятелставата. Ако не искаш да съжаляваш,че не си казал своето “обичам те”, просто го направи сега, въпреки часа, мястото и човека, на когото искаш да го кажеш.
Ако ли пък има някаква причина,поради която не можеш да го направиш,просто му изпрати статията.
“Любовта – най-великото чувство на Земята!”

Колко несправедливост, мъка и разочарования има в този живот

0

Аз съм една тинейджърка,която реши да сподели разочарованията си от живота в този сайт.
Изглежда ми уместно да разкажа накратко моето сиво ежедневие.Преди една година смело бих заявила,че имах живота,за който съм си мечтала. Имах така бленуваната от мен най-добра приятелка,с която да мога да споделям и изживявам както веселите,така и тъжните моменти. Имах прекрасно гадже, с което опознах значението на думата “любов”. Имах прекрасни взаимоотношения с моите родители, прекрасни оценки в училище, невероятни успехи във волейбола…
Просто всичко беше идеално.
Но разбира се след всяко щастие, следва нещастие, след всяка радост-тъга, та така и аз.
Приятелката ми отиде в друга компания. Заради едно момче заряза всички, които може би я обичахме като родна сестра(а аз все още я обичам толкова много)
Вкъщи баща ми започна да ми вика за някакви дреболии от рода на “защо не отиде на консултации по математика”, на тренировките изостанах и правя някакви елементарни грешки, които провалят отбора ни, на приятеля ми(гаджето) почина баща му, а той е на едва 18 години.
И за какво говорим тогава?
Чудя се, защо живота е толкова суров и несправедлив?
Дали си плащаме заради някакви грехове, дали плащаме грешките на другите ,дали изобщо заслужаваме тази съдба?
Никой от вас ли не се е замислял върху тези въпроси? И ако каже “еми да,не съм мислил/а”, ще излъже! Ще излъже, защото всеки страда в този живот.
На мен ми остана само надеждата, че все някога нещата ще се оправят.
А на вас?

Поръчай книгата Труден Бог

СЛУЧАЙНИ ПИСАНИЦИ

Програма Фес...

0
Ако дойдат тежки времена,...

“България в ...

0
На 29.07.2006 г. от 11.0...