Не търси смисъла на живота в отъпканите коловози, които ще затруднят полета ти към онези светове, неизразими и непонятни, но носещи в себе си отговора.
Смисълът на живота е в това до края да го търсиш като химера, която се приближава към жадната ти за истината душа, но останала недокосната, защото смисълът на битието не е в твоите представи, а в Абсолютната истина, която можеш да познаеш единствено с духа си. Разумът ражда химери, чудовища, илюзии и празни мечтания, а духът ти, стоящ близо до сърцето, вижда невидимото и открива смисъла на живота в това да се срещнеш първо със себе си и едва когато се откриеш и опознаеш, да потърсиш онази истина, която съдържа в себе си всички отговори.
Смисълът на един живот е преминаването от едно състояние в друго – от физично в духовно.
Ако преодолееш материалната си същност, ще се срещнеш с измерения, които разкриват красотата на живота, разтворен единстсвено в безкрая на Небето, което сега не забелязваш, както не забелязваш, че духът ти спи, защото физичната ти същност е управляваща, угнетяваща и убиваща.
Смисълът е в освобождаването от материалното битие и преминаването в съзерцание на невидимия свят, който е част от теб, но само чрез духа ти. В твоя дух могат да се срещнат и светлото, и тъмното начало, но ти търси единственото начало, онова, в което е побрано безначалието на света и Вселената, което наричаш Бог.
Той е смисълът на живота ти и ако игнорираш тази истина, е излишно да си задаваш въпроса за смисъла на всичко, което търсиш.
Без Бог няма да живееш, защото тлението не е живот, а нетленното е в духа. Бога, Любовта, Красотата не са имагинерни величини, а константа на един свят, който носи в себе си послания, които ти още не чуваш.

Смисълът на търсенето ти не трябва да е безцелно, пълно с любопитство, а изпълнено с дръзновение и устрем в категоричната решимост да взривиш мостовете, свързващи духа с материята.
Тя е окова, която трябва да разбиеш. А духът е полет на силата, която е свързана с измеренията на световете, които те привличат, но още не познаваш.
Потърси в душата си светове, които ще ти покажат истини, но за да стигнеш до тях, първо трябва да намериш убежище в себе си, в своя малък-голям свят, където е толкова светло.
Нима не виждаш?!
В окото на Небето погледни, в смълчаната му зеница надникни.
Красиво е, нали?

• Портрет
Учителят казва: „На петнайсет години залягах над учението. На трийсет вече имах изградено собствено мнение. На четирийсет превъзмогнах съмненията си. На петдесет открих волята на Небето, На шестдесет никаква реплика вече не бе в състояние да ме смути. Сега, на седемдесет години, мога да следвам всеки порив на сърцето си, без да се отклонявам от правия път ” (2:4).
• Съжаление за неуспеха на мисията му
Учителят казва: „Ако се намери владетел, който да ме наеме, за една година ще поставя нещата в ред, а след три ще дойдат и резултатите” (13:10).

• Педагогика
Учителят казва: „Обучавам само амбициозните, предвождам единствено тези, които копнеят да се изявят. Когато поставя въпроса от един ъгъл, ако ученикът не ми посочи останалите три, не повтарям урока си за него” (7:8).

• Това, за което учителят никога не говори
Дзигун (негов ученик) казва: „Слушаме и възприемаме учението на Учителя за всичко, което се отнася до познанието и културата, но няма средство, с което да го накараме да говори за подредбата на нещата и за Небесния път”

• Мълчанието е злато
Учителят казва: „Не искам повече да говоря.” Дзигун възкликва: „Учителю, ако вие не говорите, какво ще разберем и предаваме на следовниците ние, вашите ученици? ” Учителят отвръща: „Небето говори ли? И все пак сезоните следват своя ход и стотици същества се раждат. Говори ли ” Небето?” (17:19).

• Златното правило
… Не прилагайте на другите това, което не бихте пожелали за себе си (12:2). … Не правете другиму това, което не бихте искали той да стори вам (15:23).

• Изкуството да управляваш
Владетелят Дзин от Чи разпитва Конфуций за изкуството да управляваш. Конфуций отговаря: „Владетелят трябва да е владетел; поданикът – поданик; бащата – баща; синът -син,” Владетелят казва: „Прекрасно! Ако владетелят не е владетел, поданикът не е поданик, бащата не е баща, синът не е син – как бих могъл да бъда сигурен за нещо?” (12:11).

• Истински възпитаният човек
Дзъся (ученик) казва: „ Човек, който оценява добродетелта no-високо от удоволствието, който отдава всички сили да служи на родителите си, който е готов да пожертва живота си за своя владетел, който удържа обещанията си към своите приятели – даже някой да го нарече некултурен, за мен той ще бъде един възпитан човек” (1:7).

• Как да се участва в правителството
Някой пита Конфуций: „Защо не вземате никакво участие в управлението?” Учителят отговаря: „В Писанията е записано: „Прилагайте на практика синовното уважение и братската обич и от това ще спечели управлението на държавата.” Това е също начин да правиш политика, така че не е необходимо да участваш в правителството” (2:21).

Месо
(по материал на българско вегетарианско движение)

Месната индустрия, подкрепяна от закърнелите разбирания на обществото, е могъща икономическа и политическа сила. Тя е застанала на пътя на истината, поради което дори учебниците предлагат на хората грешна информация относно храненето. Физиологичните, социалните и екологичните последствия от месоядното хранене са напълно скрити. Въпреки че учебниците не могат да отрекат съществуването на вегетарианците и вегетарианските общества, в тях най- често се твърди , че човекът не може да живее без консумацията на месо. Но противно на това мнение, милиони хора по света са вегетарианци, а голяма част от тях се хранят единствено с растителна храна и ако се повярва на учебниците, те би трябвало да са болни и умиращи. В действителност е точно обратното – те са много енергични, жизнени и са по- малко податливи на заболявания, отколкото хората, хранещи се с месо.

БИОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Милиони години човекът се е развивал, и еволюирал като се е хранил с плодове, ядки, зеленчуци. Едва по време на последния ледников период, когато обикновеният му начин на хранене е станал невъзможен, човекът за да оцелее е започнал да яде животинско месо.
Анатомията и физиологията на човека, телесните функции и храносмилателната му система са напълно различни от тези на месоядните животни.

ГРЪБНАЧНИ ЖИВОТНИ
месоядни растителноядни
1. нямат потни жлези 1. имат потни жлези
2. челюстите се отварят и се движат само нагоре и надолу 2. челюстите се движат нагоре, надолу и настрани
3. пият вода лочейки с език 3. пият засмуквайки водата с устата си
4. липсват плоски задни зъби- кътници 4. имат кътници за предъвкване на храната
5. киселинна слюнка без съдържание на птиалин 5. алкална слюнка с високо съдържание на птиалин, необходим за предварително разграждане на нишестето
6. силна стомашна киселинност, улесняваща смилането на костите 6. стомашна киселинност 10 пъти по- слаба от тази на месоядните
7. чревен тракт само три пъти по- дълъг от тялото 7. чревен тракт 8-10 пъти по дълъг от тялото

МЕДИЦИНСКИ АСПЕКТ

В Западна Европа, САЩ, Канада и Австралия, където се консумира много месо, всеки втори умира от заболяване на сърцето или други заболявания на кръвоносните съдове.
Отделните общества, които основно се прехранват с месо и мазнини показват изключително бързо остаряване. Киргизите в Източна Русия рядко надхвърлят 40 години, а средната продължителност на живота при ескимосите е едва 28 години. От друга страна, вегетарианците и вегетарианските общности, пръснати из целия свят, са известни с високата си средна продължителност на живот и ниска степен на заболеваемост. За пакистанските хунизийци или за отомите в Мексико не са нещо необичайно здрави и активни хора на възраст 110 – 115 години.
• Думата “вегетарианец” не произлиза от VEGETABLE (растение), а от латинската дума VEGETARE, което означава оживявам, съживявам.
През последните десетилетия във връзка с интензификацията на селското стопанство (в световен мащаб), в биосферата постъпват огромни количества крайно устойчиви хлорорганични пестициди. Общото количество ДДТ, внесено в биосферата, по различни преценки е между 3 и 5 млн. т.
С развитието на промишлеността и транспорта многократно се е увеличило съдържанието на метали в природата – олово, живак, кадмий и др. Глобалният пренос на пестициди и метали във въздушните маси води до това, че на Земята сега няма райони чисти от тях, дори и там където те никога не са използвани. Поради тези причини, концентрацията на химикали в живите организми е нараснала няколко пъти. Освен тях, животните натрупват в телата си и други отровни вещества.
За да се произвежда повече месо и за да има по- голяма печалба, животните се инжектират с хормони ускоряващи растежа, стимулиращи апетита, успокоителни медикаменти и химически хранителни смеси.
Така както в нашите тела настъпва стрес в моменти на интензивно изживяване на страх или ужас, по същия начин при животните, при опасни ситуации се извършват съществени биохимични промени. Точно преди и по време на смъртната агония на убиваното животно, хормоналното ниво в кръвта му по- специално това на адреналина, рязко се променя. Голямо количество хормони освободени в кръвния поток се запазват в трупа на животното, поради което месото му става токсично.
Веднага, след като животното е убито, протеините в организма му коагулират и се освобождават разрушаващи ензими, при което се формират денатурирани субстанции, наречени птомиани. Непосредствено след настъпване на смъртта, освободените птомиани стават причина за изключително бързо разлагане и гниене.
След смъртта на животното, месото му придобива сиво – зеленикав цвят. Хранителната промишленост се опитва да маскира това оцветяване, добавяйки нитрити и други консерванти.
Консумирайки месото на животното впоследствие, от своя страна вие приемате в организма си цялата концентрация на всички отровни химически вещества, натрупвани в неговата плът през целия живот, а и след смъртта му.
Човекът, хранейки се с месо или други месни продукти, се намира на края на хранителната верига и като краен консуматор се оказва и краен приемник на най-високите концентрации на различни токсични отпадни продукти, включително пестициди, метали, антибиотици, хормони, нитрати, нитрити, пикочна киселина, както и различни болестотворни бактерии.
Съдържанието на канцерогенни вещества в месото е 12 – 14 пъти повече, отколкото в тревите, зеленчуците и плодовете. Доказано е, че средната концентрация на ДДТ в организма на хората хранещи се с месо е няколко пъти по-голяма от тази на вегетарианците.
Последствията от яденето на месо за човека са същите, каквито биха били и при останалите растителноядни животни.
За разлика от месоядните животни, които имат почти неограничена способност да се справят с наситените мастни киселини и холестерола, човешкия организъм не може да ги усвоява напълно, поради което те започват да се отлагат по стените на кръвоносните съдове. С течение на времето, процесът на непрекъснатото натрупване посредством тапициране отвътре стеснява все повече и повече кръвоносните съдове, което води до протичане на все по-малко кръв през тях. Сърцето се натоварва неимоверно и трябва да работи все по-усилено, за да изтласква кръвта през стените и буквално задръстени кръвоносни съдове. Резултатът е високо кръвно налягане, атеросклероза, мозъчен инсулт или сърдечен инфаркт.
Един от най-важните отпадни продукти, които се натрупват в организма при месоядното хранене е пикочната киселина. Бъбреците на хора хранещи се с месо, за да елиминират приетата пикочна киселина, трябва да извършват три пъти повече работа от тази, която извършват бъбреците при вегетарианците. С напредване на възрастта, претоварените бъбреци функционират все по-неефективно. Тогава не отделената пикочна киселина се натрупва из цялото тяло. Мускулите я абсорбират, като в последствие тя кристализира. Когато този процес настъпи в ставите се развиват болестни състояния на подагра, артрит, ревматизъм. Натрупването на пикочна киселина в нервите води до развитие на неврити и ишиас.
Месото преминава четири пъти по-бавно през храносмилателната ни система, отколкото растителната храна. През това време болестотворните продукти от разлагането на месото са в постоянен контакт с храносмилателните органи, което създава условия за хронично отравяне и преждевременно износване на чревния тракт.
Тъй като човешкия организъм не е устроен за хранене с месо, такова хранене води до претоварване на кръвопречистващите органи – далак, черен дроб, сърце и бъбреци, които непременно отслабват и стават податливи на заболявания. При тези условия отпадъчните продукти не могат повече правилно да бъдат отделяни от организма и се отлагат в ставите, мастната тъкан и нервите, което става причина за редица болестни състояния. Освен изброените – атеросклероза, високо кръвно налягане, инсулт, инфаркт, подагра, артрит, ревматизъм, неврити и ишиас, консумацията на месо може да стане пряка или косвена причина и за рак на червата, рак на яйчниците, рак на простатата, бъбречни и чернодробни нарушения, камъни и възпаления на жлъчния мехур, диспепсия, затлъстяване, детска атрофия, хемороиди, парализи, туберкулоза, импотентност, хипертония, астма и други алергични състояния.

Целият свят съществува благодарение на слънчевата енергия. Тя се натрупва в зелените растения, плодовете, ядките, зърната и зеленчуците. Когато се храним с тях, ние приемаме директно слънчева енергия, запазила почти цялата си сила. Много растения съхраняват своята животодаряваща енергия месеци и години наред след като са откъснати. Те запазват своята способност за покълване и растеж, докато месото на убитите животни, което хората ядат, е мъртва храна – храна, в която жизнената енергия е в процес на разлагане. Разбира се, човекът би могъл да преживява като яде месо, но това води до преждевременно износване на неговия организъм, като последица от редица заболявания.
Нашите тела са много сложни и прекрасни творения, които трябва да ни служат възможно най-дълго и най-добре. Това е напълно основателна причина да ги зареждаме с храната, за която те са били предназначени.
Много хора се страхуват да станат вегетарианци, тъй като смятат, че така няма да могат да си набавят всички необходими за организма вещества. Мнозина задават въпроса: “Ще получавам ли достатъчно белтъчини?”Истината е , че вегетарианският начин на хранене не само осигурява всички необходими за организма вещества, но доставя много повече жизнена енергия отколкото при месното хранене.
Съдържанието на усвоими протеини в месото е много по-ниско, отколкото в някои растителни (или млечни) храни. Порция от 100 гр. месо съдържа 18 – 20 гр. протеини, докато стограмова порция леща, грах или сирене съдържа 25 гр. протеини. В ядките съдържанието също е по-високо 25-27 %, а в соята количеството протеини е два пъти повече отколкото в месото.
Растителният протеин се асимилира много по-добре от храносмилателната система и за разлика от месото не съдържа наситени мазнини, няма холестеролоформиращи съставки, не образува пикочна киселина, не съдържа концентрации на химикали и не носи риск от инфекциозни заболявания преносими от животните.
Световните изследвания доказват, че вегетарианците са по-здрави, по-жизнени и са много по-издръжливи от хората, които ядът месо. Вегетарианците имат повече енергия, защото организмът им не я прахосва, за да се противопоставя на отровите в месото. Наистина, най-силните и най-дълго живеещите животни в света са също вегетарианци. Конят, бикът, слонът, всички те имат здрави тела, голяма издръжливост и феноменална сила.
Известно е, че дори да не приемаме с храната си витамин Д, си го произвеждаме сами с помощта на слънчевата светлина. За разлика от витамин Д, витамин В12 не се съдържа в растенията. Този факт значително е повлиял за убежденията на хората, че без месо и без млечни продукти не може да се живее.
Биологичните характеристики на антропоидните маймуни – непосредствените животински предшественици на човека (както и на останалите растителноядни гръбначни животни) са почти същите както при човека. Тези животни приемат с храната си витамин В12 само в кърмаческата си възраст. След отбиването си, приемайки само растителна храна, организмите им с помощта на чревните бактерии и витамин Д, започват сами да си произвеждат необходимото им количество витамин В12.
Установено е, че хищниците при липса на подходяща храна преминават на “вегетариански режим на хранене”. Провеждани са изследвания, при които е доказано, че ако едно хищно животно още в ранна възраст, при отбиването си от майчиното мляко, бъде захранено не с месна, а с растителна храна (сурова и готвена), то се развива абсолютно нормално, а по късно дава пълноценно поколение. Хищните животни, също както растителноядните, имат способността сами да си произвеждат витамин В12, въпреки че това на пръв поглед им е съвсем излишно.

СОЦИАЛЕН И ЕКОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Разточителният процес на месопроизводството, които изисква значително повече декари земя, отколкото зеленчукопроизводството е източник на социални конфликти в човешкото общество от хилядолетия. Само 10% от белтъчините и калориите, с които се хранят животните се възвръщат в месото, което човекът яде, тоест 90% отива в помийните ями. За решаване на проблемите по изхранването на човечеството се налага да се увеличи делът на растителните белтъчини, които стоят в началото на хранителната верига. В съответствие с втория закон на термодинамиката при пренасянето на енергия винаги се получава известна загуба. Следователно, колкото повече степени съществуват в дадена хранителна верига, толкова по-голям е относителният дял на неоползотворимата енергия от човека. Употребата за храна на по-голям дял растителни белтъчини намалява загубите и увеличава пряко оползотворимата от човека енергия в началото на хранителната верига. При трансформирането на зърнена храна се губят над 90% от растителните белтъчини, 92% от растителните въглехидрати и 100% от целулозните вещества.
Огромни пространства земя се използват за отглеждане на животни за храна. Тази земя би могла да бъде употребена много по-продуктивно, ако се засади със зърнени култури, зеленчуци или плодове за директно хранене на човечеството. Един декар зърно доставя 6-7 пъти повече протеини, отколкото декар пасищна площ за месопроизводството. Един декар леща, фасул или фъстъци доставя 10 пъти повече протеини, соята 17 пъти а декар със спанак доставя 22 пъти повече протеини. Казано с други думи, за да се храни с месо, човекът трябва да използва поне 10 пъти повече земя, отколкото в действителност му е необходима.
Отглеждането на животни за храна е огромна загуба на световни ресурси. През последните 500 години човечеството е унищожило повече от 2/3 от световните гори, по-голямата част от които с цел да увеличи обработваемата земя или пасищната площ за добитъка. Изсичането на горите води до катастрофални последици за климата и почвата. Установено е, че за получаването на 1 кг. пшеница са необходими само 60 литра вода, докато за получаването на 1 кг. месо са необходими от 300 до 600 литра вода, тоест 8 пъти повече. Всичко това означава, че докато милиони хора умират от глад и болести, причинени от недостига на вода, други пропиляват огромни пространства земя, неимоверно количество вода и зърно, за да се хранят с месо, което бавно разрушава техните тела.
Мнозина твърдят, че гъстотата на населението е причина за глада по света, но това съвсем не е така. Горната граница на възможностите на планетата да поддържа човешката популация е определена на около 40 милиарда население, а сега сме едва 6 милиарда. Митът за “свръхнаселеност” не трябва да се използва за защита и оправдаване на убиването на повече от 50 милиона неродени деца годишно.
Другият аспект е, че живите крави доставят на обществото много повече храна отколкото мъртвите – под формата на непрекъснато производство на мляко, сирене, масло, кисело мляко и др. Те могат да се изхранват единствено с останки от културни растения и трева, без специално да се отглеждат за тях зърнени култури. Кравите превръщат продукти без стойност за човека в продукти с голямо значение. Известна е високата им продуктивност в стопанствата на вегетарианските общества, където те не се убиват.
“Ако бяхме вегетарианци, ние бихме пропъдили глада от Земята. Децата биха се раждали и биха расли добре хранени и гледани и биха имали по-здравословен и по-щастлив живот. Животните биха били свободни да живеят като диви природни същества, без да бъдат насилвани да се възпроизвеждат в голям брои като роби, които са угоявани за клане с храната, която би хранила гладните хора по света.”
“Растителни протеини” Б. Пинкус
В изключително голяма степен унищожаването на световните гори, намаляването на биологичното разнообразие, загубата на природни ресурси, непрекъснато нарастващия брой на хората умиращи от глад, както и увеличаването на замърсяването на въздуха и водите, всичко това са следствия от простия факт, че месото е част от храната на хората. Няма решение, което ние, като индивиди или като раса можем да вземем и което да има такъв драматичен ефект върху подобряването на социалното и екологичното състояние на планетата, като решението да не ядем месо. Днешният вегетарианец е човекът на бъдещето. Той посочва правилната посока, която рано или късно обществото ще последва, тъй като хората проумяват все повече и повече голямата полза от вегетарианството и чудовищните последствия от следването на сегашния курс.

ЕТИЧЕН АСПЕКТ

“Животните са мои приятели, а аз не ям приятелите си.”
Джордж Бърнард Шоу
Изброените дотук съображения не са единствените причини, за да не се яде месо. Една от най-важните причини е, че ние не би трябвало да отнемаме живот, включително и на животни.
Ако човек погледне реално на нещата, ще установи, че всички ние, които се появяваме на този свят, имаме еднакво право на живот, независимо какво е нашето физическо проявление. Душевността на едно малко бебе е съвсем същата като тази на новороденото конче, теленце или кученце. Физиологичната даденост на нито едно от тях не прави живота му по-стойностен от този на останалите. Без значение в какво ще се преобразят след време, дали ще бъдат големи или малки, слаби или силни, кръвожадни или беззащитни, високоинтелигентни или не, техния живот е равностоен. Дори малкото цвете или насекомо заслужава уважение и преклонение.
Според зоопсихолозите, интелигентността на свинете е подобна на тази при кучето или коня. Ако интелигентността е критерият, по които човекът определя кое животно да изяде и кое не, то тогава защо на убийството на свинете се гледа с безразличие. Също така, убийството на младо конче се смята за жестокост, докато отнемането на живота на теленцата е съвсем приемливо. Хората които влязат в месарница спокойно си купуват “свинско” или “телешко” но наистина биха се стреснали ако им предложат например кучешко месо. Може би свинята не им е достатъчно симпатична. Ако следваме правилно логиката, че можем да убиваме онези животни, които според хората не са достатъчно интелигентни или симпатични, то ще е естествено да оправдаем убийството на умствено недоразвити и психично болни хора. В тази последователност, следващите заключения са, че по-интелигентните, по-красивите или по-силните имат повече право на живот от останалите.
Хората от десетки години изпращат радиосигнали в космоса, с надеждата да осъществят контакт с друга цивилизация. Но ако някога бъдем посетени от високо развити извънземни същества, наистина би трябвало да се страхуваме, ако те ползват нашата логика, защото ако им се сторим твърде примитивни или не особено симпатични, те съвсем спокойно, точно според нашите разбирания, биха могли да ни използват за храна или суровина.
Човекът, като същество, надарено с най-висока интелигентност, в чиито ръце научно техническият прогрес съсредоточи огромна мощ, днес властва над всички живи същества, които са абсолютно беззащитни и безпомощни пред него. Водени от своя егоизъм, ние се разпореждаме както намерим за добре с животните, експлоатирайки ги и унищожавайки ги безогледно. Често се опитваме да оправдаем своята жестокост спрямо тях с природния “закон на джунглата”, сравнявайки се с дивите хищници, които са наистина безпощадни към жертвите си. Но нима е редно най-интелигентното създание, което напълно осъзнава и може да ръководи своите постъпки, да търси оправдание в импулсивните действия на същества без право на избор, движени единствено от своите инстинкти?
Човекът е получил най-голямата привилегия – да притежава разум, да може да мисли и да разсъждава. Но това предимство е и най-голямата отговорност – отговорността за всички наши постъпки. Високата ни интелигентност не само че не ни позволява да действаме като хищници спрямо останалите животни, но тя дори ни задължава да преодолеем безогледния сляп егоизъм.
Интелигентността ни дава едно право, с което единствено ние хората сме надарени – правото на избор. От нас зависи какъв ще бъде този избор.
Поради своята неразумност или жестокост, човечеството всеки ден убива над 50 милиона животни. Естествено, те не отдават доброволно своя живот, за да можем да си позволим да ядем тяхната плът. Всеки, който е ходил в кланица, може да потвърди факта, че те приличат на видения от ада. Крещящите животни се зашеметяват с тежки чукове, електрически ток или пневматични оръжия. След това се издигат във въздуха с краката нагоре и се придвижват към машините за смърт чрез механизирани конвейерни системи. Често все още живи, вътрешностите им се изваждат, а плътта се нарязва… Тенис шампионът Питър Буруош пише в своята книга “Вегетариански буквар”: “Аз не се страхувам от насилието. Играх хокей докато не бяха избити от челюстта половината ми зъби. Също така се състезавам и на тенис корта… Но това, което наблюдавах в кланицата ме ужаси. Когато излязох от там вече знаех, че никога няма да причиня зло на което и да е животно. Познавах всичките икономически, физиологични и екологични аргументи поддържащи вегетарианството, но това което наблюдавах бе опит от първа ръка за човешката жестокост към животните и главната причина за обръщането ми към вегетариански начин на хранене”.
Етичните съображения винаги са привличали великите световни личности към вегетарианското хранене. Известно е, че Питагор е плащал на рибарите да връщат обратно в морето улова си. Римският писател Плутарх пише:”Може да попитате поради каква причина Питагор се въздържа от употребата на месо. А аз се питам поради каква причина и в какво състояние на ума човекът допира устните си до плътта на мъртво създание, сервирано на масата пред него и нарича храна това, което преди се движело и живяло, обичало и страдало. Как човешкият поглед може да издържи да гледа клането на животно при което вътрешностите се изкормват а крайниците се отделят от тялото? Как може носът да вдиша вонята? Как езикът не се отвращава когато влезе в допир с сокове и серум от мъртва плът?!”
Великият художник, скулптор, изобретател и поет от Ренесанса Леонардо да Винчи: “Човекът е цар на зверовете, тъй като неговата бруталност надвишава тяхната. Ние живеем от смъртта на другите. Ние сме гробище! Аз се отказах от употребата на месо от ранна възраст… Ще дойде време, когато хората ще считат убийството на животни също толкова престъпно и отвратително, както сега гледат на убийството на хора.”
Поетът Шели заедно със съпругата си, наскоро след сватбата си стават вегетарианци. По-късно той пише: “Нека защитниците на животинската храна да проверят своята устойчивост и както пише Плутарх да разпорят корема на жертвата със зъби и вмъквайки главите си във вътрешностите и да утолят жаждата си с изтичащата кръв… тогава и само тогава тяхната защита ще бъде логична.”
Френският философ Жан Жак Русо е смятал, че месоядните животни са много по жестоки от тревопасните. От този факт той стига до извода, че вегетарианското хранене ще доведе до появата на по-състрадателни личности. Русо дори препоръчвал да не се разрешава на касапите да участват като съдебни заседатели.
Руският автор Лев Толстой става вегетарианец през 1885 година. Изоставяйки ловния спорт, той защитава “вегетарианския пацифизъм” и се обявява против убиването и на най-малките живи същества, такива като мравките. В есето си “Първата стъпка той пише” той пише: “Всичко това е ужасно! Не само страданието и смъртта на животните а и абсолютно ненужното ядене на месо- човек потъпква най-висши човешки качества, тези на милост и състрадание към живи същества, такива като него самия. Така осквернявайки своите собствени чувства, той става жесток.”
За връзката между месоядството и насилието в човешкото общество Джордж Бърнард Шоу пише: “Докато ние самите сме живи гробници, как бихме могли да очакваме някакви идеални условия на Земята?!” веднъж попитали Шоу по какъв начин изглежда толкова млад. “Напротив – отвърнал писателят – аз изглеждам точно като за годините си. Другите хора са тези, които изглеждат по стари отколкото са в действителност. Но какво друго можете да очаквате от хора, които ядат трупове?”
Великият апостол на ненасилието от ХХ век, Махатма Ганди също е бил вегетарианец. В своите “Морални основи на вегетарианството” той пише: “Поддържам твърдението, че месната храна не е за нашия вид. Ние грешим като имитираме по-низшия животински свят след като твърдим, че сме по-висши от него.”
Алберт Айнщайн:”По мое виждане, вегетарианският начин на живот, чрез своето чисто физическо въздействие върху човешкия темперамент, би оказало възможно най-благотворно влияние върху голяма част от човечеството.”
Хърбърт Уелс пише за вегетарианството в своя поглед към бъдещия свят “Съвременната утопия”: “В целия свят Утопия няма месо. Така трябва и да бъде. И сега не можем да срещнем кланица… нито пък някой, който би желал да яде мъртво яре или прасе. Все още си спомням радостта от детството си, когато бе затворена и последната кланица.”
Нобеловият лауреат, писателят Айзък Сингер става вегетарианец на 58 годишна възраст. Въпреки че признава здравословния аспект на вегетарианството той ясно показва, че етичните съображения са главното. “Дори и действително яденето на месо да бе полезна за здравето, аз със сигурност пак нямаше да го ям.” Сингер не търпи интелектуалните рационализации за месоядството. “Различни философи и религиозни водачи се опитват да убедят своите последователи и ученици, че животните са само машини без души и чувства. Обаче всеки, които някога е живял с животно – било то куче, птица или дори мишка – знае, че тази теория е огромна лъжа, предназначена да извини жестокостта.”

РЕЛИГИОЗЕН АСПЕКТ

“И плътта на убитите животни в човешкото тяло ще стане негов собствен гроб. Защото истина ви казвам, който убива, убива себе си и които яде от плътта на убити животни, яде от плътта на смъртта.”
Библията: “И Бог рече: вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво, те ще ви бъдат за храна… ”
Битие 1:29
“Но месо и кръвта му не трябва да ядете.”
Битие 9:4
“Който коли вола е като оня, който убива човека. Който жертва агне, както оня който пресича врата на куче ”
Исай 66:3
“… каквото постигат човешките чада постига и животните; една участ имат; Както умира единият, така умира и другото. Да! Един дух имат всички те; И човекът не превъзхожда в нищо животното.”
Еклисиаст 3:18

Главното препятствие за много християни е вярата, че Христос е ял месо, а също така и многократно срещаните в Новия завет цитати за употребата на месо. Но задълбоченото изучаване на оригиналния гръцки ръкопис показва, че по голямата част от думите, превеждане като “месо” са “трофе”, “броме” и др. думи, означаващи само “храна” или “ядене” в по-широк смисъл. Например в “Евангелие от Св. Лука” (8:55) може да прочетем, че Исус връща към живот мъртва жена и “заповяда да и се даде месо”. Оригиналната гръцка дума, превеждана като “месо” е “фаго” която означава само “да яде”. Така че, това което действително казва Христос “Дайте и да яде”. Гръцката дума за месо е “креас”, а тя никога не е използвана във връзка с Христос.
Коранът: “Не превръщайте стомасите си в гробище за животни.”
Много религиозни и духовни общества защитават вегетарианството заради свещеността на всеки живот и необходимостта да се живее без да се причинява страдание на други същества. Според тях, истинският човек не гледа на животните като на негови слуги или храна, а като на по малки братя и сестри в еволюционно отношение и чувства, че ние нямаме право да им причиняваме агония и брутално да отнемаме техния живот.
Ведическите писания на Индия, които предхождат будизма, също поддържат ненасилието като етична основа на вегетарианството. В Ману-санхита, древен индийски кодекс със закони се казва: “Добре познавайки произхода на месото и жестокия път на придобиването му чрез коленето на невинни същества, ти трябва да се въздържаш от употребата му.”
Според хиндуизма, будизма, джайнизма “Всички наши действия, включително и нашият избор на храна, имат кармични последствия. Въвличайки себе си в кръговрата, причинявайки вреда, болка и смърт, дори индиректно, хранейки се с други живи същества, в бъдещето в еднаква степен ще донесе страдание.”

ЗНАМЕНИТИ ВЕГЕТАРИАНЦИ В СПОРТА

• Дейв Скот – единственият човек печелил повече от два пъти триатлонът “Железен човек” – шест пъти победител.
• Едуин Мосес – непобедим осем години на 4оо м. бягане с препятствия.
• Пааво Нуртми – двадесет световни рекорда по бягане на разстояние – девет олимпийски медала.
• Робърт Суитгол – световен шампион по спортно ходене.
• Сиксто Линарес – световен рекорд на 24 часовият триатлон ( плуване 4,8 мили, колоездене 185 мили и маратон 52,5 мили)
• Пиеро Верот – световен рекорд по скоростно ски спускане.
• Мърей Роуз – най-младият трикратен носител на златен медал от Олимпийските игри. Обявен е за един от най-добрите плувци на всички времена.
• Джони Вайсмюлер – шестнадесет световни рекорда по плуване.
• Риджли Абел – победител в осем национални шампионата по карате.
• Андреас Калинг – шампион “Мистър свят” – културизъм.
• Рой Хилиган – шампион “Мистър Америка” – културизъм.
• А. Андерсон – поставил много световни рекорди по вдигане на тежести.
• Гергана Брънзова – най-младата баскетболистка в НБА (WNBA), десета във вечната ранглиста.

ОТНОВО !

Присъствието на месото в храната на хората е главната причина за основните световни проблеми.
• През последните 500 години човечеството е унищожило повече от 2/3 от световните гори, най-вече за да увеличи обработваемата площ, въпреки че за изхранването му е необходима 10 пъти по-малко земя.
• В следствие на изсичането на горите, ерозията всяка година превръща 12 милиона хектара земя в пустиня. Това е площ по-голяма от България.
• До голяма степен, поради унищожаването на горите, замърсяването на атмосферата и биосферата наближава критичната си точка. Хиляди животински и растителни видове са вече напълно заличени от лицето на Земята.
• Всяка секунда човечеството ненужно отнема живота на 600 невинни животни (50 млн. дневно)
Световната промишленост създава един всеобщ кръговрат непризнаващ държавните граници, поради което независимо в коя част на света живееш, ти си потребител на световната продукция.
• АКО СТАНЕШ ВЕГЕТАРИАНЕЦ, че спестиш растителна храна достатъчна за изхранването на 12 души.
• АКО СТАНЕШ ВЕГЕТАРИАНЕЦ, за десет години ще спасиш от унищожаване 24 декара обработваема земя или 20 декара гора.
Освен участието ти в решаването на световните проблеми:
• АКО СТАНЕШ ВЕГЕТАРИАНЕЦ, вероятността да развиеш заболяване на сърцето или друго заболяване на кръвоносните съдове ще е 8,5 пъти по-малка. Вероятността да развиеш която и да е от всички най-разпространени болести на съвременното човечество за теб ще е между 3,5 и 8,5 пъти по-малка.
• Освен това, така ще можеш да намалиш разходите си за храна с около 50%.

Кой е родния ми дом?
Къде е моето място на земята?
По стечение на обстоятелствата така се случи, че живея на стотици километри от града, в който съм роден. Семейството ми е напуснало моя роден град няколко месеца след раждането ми и повече никога не сме се върнали там. До скоро нямах представа как изглежда той. Имах само няколко семейни снимки с изгледи на паркове и градинки. Родният ми град беше само една романтична мечта.Може би всеки от вас знае разликата между родното и всяко друго място. Може би всеки чувства промяната когато се завърне в своето родно място след дълго отсъствие. Съвсем ясно виждах това особено усещане за вкореняване у своите родители, тази особена енергия и ентусиазъм породени от краткия или по-продължителен престой по родните места. Дори само мисълта за пътуването натам е достатъчна да предизвика едно особено оживление и блясък в очите, едно желание за живот.
А какво имах аз? Нямам приятели или роднини от моя роден град, при които бих могъл да отида на гости. Нямаме и имот там, който да посетя. И все пак имах стремеж да се завърна, да усетя тръпката на уюта и топлината на родното място, макар и само за малко. Имах желанието да се завърна у дома, макар и само веднъж в живота си, пък било и за няколко часа. Години наред чаках удобна възможност, но или нямах пари, или време или пък нещо друго… Едва това лято всичко се съчета както трябва и аз планирах пътуването си. Планирах едва ли не и самата среща с родния си град, чувствата и мислите, енергията, която щях да получа, но най-важното – готвех се да открия своя вечен и постоянен дом…

Влакът пристигна на гарата рано сутринта. Бях я виждал и преди минавайки на път за морето, но сега слязох. Погледнах разписанието на влаковете за София, просто за справка, въпреки че не бях планирал как да се прибера. Искаше ми се да остана тук у дома, както си мислех, колкото се може повече, за да събера колкото се може повече от моя град. Излязох от гарата и се огледах. Всичко ми беше непознато, но какво от това? Не очаквах да видя познати места, очаквах познати усещания. Отправих се към града пеша, въоръжен само с една малка карта по пътя си към неизвестното или може би забравеното?…
Минах по мостовете над реката и навлязох в жилищната зона. Бръкнах в джоба си и извадих едно листче с адреса, където бях живял преди повече от 25 години. Оказа се наблизо, в един не висок блок близо до края на града, откъдето бях влязъл. Застанах пред входа, но той беше заключен. Нямаше как да вляза. Дали навремето се е заключвал? Сигурно не. Как ли е изглеждала самата сграда? Прокарах ръка по грапавата й стена. Имало ли ги е магазинчетата на отсрещния тротоар? Най-вероятно не. Най-вероятно всичко се пороменило много и от моя роден град е останало само чувството на отминалото време, но не толкова у хората колкото във всички тези сгради, улици, тротоари, дървета… Него търсех и се надявах да го открия и в себе си.
Отправих се към центъра на града воден от силно любопитство. Бях решил да отседна в хотел за една вечер и да потегля към София на другия ден вечрта. Така щях да бъда цели два дни със своя град. Но какво се случваше? Защо когато се отправих към хотела, сякаш някаква сила ме накара да спра. Просто не можех да продължа. След няколко минутно колебание се отправих към една градинка, за да помисля какво да правя. Имах ясното усещане, че този град не иска да ме приеме. Пейките ми се струваха неудобни, хората ставаха подозрителни или изразяваха неприязън, щом ме видеха с голямата раница и чуеха софийския ми говор. Сетих се, че местните жители са известни с омразата си към софиянци. Това ли са моите съграждани?
Вече леко разочарован се замислих за връщането в София. Чудех се какво ще правя до късно вечерта, когато са влаковете за столицата. Отправих се към автогарата за да проверя какви автобуси има. Нямаше нищо подходящо, но пък оставих раницата си “на багаж”. Така, освободен от товара си, тръгнах на разходка из улиците. Тя ми донесе много приятно усещане. Събирах впечатления от всичко около мен – хората, сградите, магазините, дори уличните табели и пътепоказатели ми се струваха интересни. Говорех с продавачите на сергиите, питах за посоки и други общи неща. Най-после започвах да усещам града си. Като че ли вече започвах да се чувствам у дома.
Много скоро обаче стана горещо и трябваше да прекратя обиколките. Между претъпканото кафене и градинката избрах второто за бягството си от горещината, но можех ли действително да се спася? Седях и попивах всичко около мен: хората, сградите, слушах разговорите идващи от съседните пейки. Всичко около мен беше заредено с онази напрегната и естествена напрегнатост, характерна за всеки провинциален град. Това динамично спокойствие ми харесваше много повече от смазващата действителност на стресираната София. Стана 4 часа след обяд и трябваше да взема раницата си отново на гръб. Окончателно се отказах от мисълта за хотела и се отправих към градския парк. Имах идеята да намеря някое удобно закътано местенце и да потренирам час-два до вечерта, когато щях да отпътувам за София. И отново сякаш градът не искаше ме приеме. Първо се загубих, после не можах да улуча веднага пътя за парка, а там ме очакваше нова неприятна изненада. Дълго се лутах и обикалях, но така и не успях да намеря подходящо място за тренировката си. Накрая се предадох и седнах на поредната пейка през този ден. За пореден път тя ми се стори неудобна. Започнах да мисля, че хората тука са наказани с тези пейки. И защо всички ме гледат така странно? Може би защото се чувствах съвсем обезличен и празен откъм съдържание. Всичко ми изглеждаше някак си чуждо.
Останах в парка до вечерта, след което се отправих към центъра, за да хапна нещо. Съвсем се омърлуших. Толкова дълго чаканата среща се беше провалила. Защо се получи така? Нима всичко е било една самоизмама? Момчето със сандвичите също ме изгледа накриво чувайки западното ми наречие. И сандвичът не беше хубав и всичко около мен сякаш искаше да ми покаже колко съм излишен.
Хората вече се раздвижваха и централните улици се напълниха след отминаването на дневните горещини. Започнах да се чувствам като нежелан скитник дошъл тук, за да смути покоя на хората. Продължавах да виждам подозрението в очите им. Подозрение примесено с любопитство и някакво неясно чувство, сякаш ми казваха: “Кой си ти? Какво правиш тук?” Опитах да се свържа с гарата за допълнителна информация, но не се получи. Почувствах се съвсем сам, отхвърлен и нежелан тук, сред хората, сред шума на града, който ме беше отхвърлил и който мислех, че ще ме приюти. Не можех нищо да направя. Нищо.
Тръгнах на посоки и се озовах при църквата. Тук имаше хубава и добре поддържана градинка. Всичко беше хубаво. Избрах си една пейка и седнах на нея. Странно. За първи път днес попадах на удобна пейка. Отпуснах се на нея и притворих очи. След малко цялата ми потиснатост и униние се разсеяха и се почувствах много по-добре. Огледах се. Точно над мен се извисяваше голям храст и сякаш протягаше клоните си, за да ме защити. Дърветата, тревата, хората – всичко вече ми изглеждаше дружелюбно и красиво. Вечерта беше в силата си и покриваше града с някаква особена радостна топлина. Църквата беше разположена на едно възвишение. Пътят се изкачваше нагоре по него и след това се спускаше от другата му страна. От двете му страни и в цялата градинка имаше много дървета. В ушите ми свободно навлизаха смехът и веселието на играещите около мен деца и веселите разговори на хората. Всичко беше емоционално заредено и в същото време спокойно и уравновесено. А отсреща, от другата страна на улицата, се извисяваха невисоки блокове и кооперации огрени от залязващото слънце… Какъв миг. Отпуснах се още повече и си спомних моето детство и неговите най-красиви мигове, същите като този сега. Спомних си как бях едно от тези деца около мен – малък, естествен, лек. Спомних си как играех до самозабрава с приятелите на всевъзможни игри, а нещата наоколо – топлата лятна привечер, възвишението, галещите шумове и сенки на града в здрача – ме изпълваха с едно неописуемо чувство на тишина и покой. Бях си у дома. И така докато майка ми дойдеше да ме прибере а на масата в кухнята ме чакаха пържени кюфтета с гарнитура от картофи и домашна лютеница, а за пиене – любимият сироп от трънки на баща ми.
Благодаря ти, мой любим град! Там, на онази пейка в църковната градинка, си спомних и изживях отново своето минало. Разбрах, че събитията от деня са били нещо като план-карта на целия ми живот с всичките му трудни и радостни моменти, с всички успехи и неуспехи, и смисълът е бил да се подготвя за това, което ми предстои, а вечерта беше естественият завършек на всичко.
Постепенно здрачът ме обгърна и хората започнаха да се разотиват. Точно пред мен имаше нощна лампа, която вече светеше. Знаех, че скоро трябва да тръгвам. След нежната прегръдка, след подарения и изживян отново спомен, градът тихо, но непреклонно ми нашепваше, че трябва да тръгвам. И този път щях да си тръгна завинаги. Не че не мога да хвана влака и да дойда отново. Мога. Но вече нямаше да бъде същото. Изживявайки миналото си, аз вече се освобождавах от него и поемах по нов път. Оставях го там далеч зад мен, където винаги щеше да бъде топла привечер.
Призивът на новото ме изправи на крака. Прегледах багажа си и подготвих всичко с онази спокойна увереност изпълваща воинът-пътешественик, когато той тръгва на път изправен пред неизвестното. Тръгнах. Спуснах се бавно по улицата, надолу по склона – за последен път. Когато стигнах до ниското, се обърнах и хвърлих последен поглед назад към хълма, към миналото, които вече тънеха в тъмнината на нощта. После продължих по пътя, по който бях дошъл сутринта. Излязох от града и стигнах до моста. Знаех, че мина ли по него няма да има връщане назад. Когато стигнах до средата, му спрях за малко и бръкнах в джоба си. Там беше листчето с адреса, на който бях живял. Извадих го и се загледах в него. Най-обикновена хартийка с няколко букви и цифри, но там беше написан целият ми предишен живот. Протегнах ръка над реката и миналото ми полетя надолу. Малката бяла хартийка падна на повърхността на водата и заплува по течението, откроявайки се на фона на тъмната река. Сякаш една част от мен се откъсна и започна да се отдалечава. На края на моста се обърнах, за да хвърля последен поглед към моя град. Той си беше там, едновременно загадъчен и познат, неизменен, а между него и мен беше мостът, по който вече никога нямаше да мина. Нямаше плач, нямаше тъга, нямаше болка. Само едно неопределимо чувство, което изпълваше цялото ми същество, и един порив да продължа напред…

Влакът за София беше точно в 0 часа и 1 минута, сякаш тръгвах към новото в самото начало на новия ден. Столицата ме посрещна както винаги сънена, но изпълнена с очакване. Слязох от автобуса на добре познатата спирка “Патиланци”. Изгряващото слънце оцветяваше в оранжево околните блокове, а въздухът беше свеж и изпълнен с живот. Тогава разбрах, че моят дом е там където съм аз, защото винаги го нося в себе си и към него винаги вървя. А там, далече зад мен в нощта, оставаха спомените ми. За топлата привечер, за приятния вечерен полъх, за сградите на хълма, огрени от залязващото слънце, за пътя спускащ се надолу, за шумящата и ароматна зеленина на дърветата и храстите, за игривия детски глъч… Не че съм ги загубил! Не! Те пак са си в мен. Те пак са мои и мога да ги извикам, когато поискам. Просто вече аз не съм техен. Спомените ме заляха, като че за последен път, и отстъпиха някъде много далеч в моето същество без граници. Празнотата създадена от тях, която също нямаше граници, се изпълни с нещо, колкото ново, толкова и старо и също безгранично. Изпълни се с този, който си спомня.

Благодаря за Светлината, Пламъче!

ARGUMENTUM ORNITHOLOGICUM

Хорхе Луис Борхес

Затворих очи и видях ято птици.
Видението продължи секунда или дори по-кратко; не съм сигурен колко птици видях. Беше ли броят на птиците определен или неопределен?
Проблемът е свързан със съществуването на Бог. Ако Бог съществува, броят е определен, понеже Бог знае колко птици видях.
Ако Бог не съществува, броят е неопределен, понеже не би имало кой да ги преброи.

В този случай аз видях по-малко от десет птици (да речем) и повече от една, но не видях девет, осем, седем, шест, пет, четири, три, или две.
Аз видях брой птици между десет и една, който не беше девет, осем, седем, шест, пет, и т.н.
Това цяло число – не-девет, не-осем, не-седем, не-шест, не-пет, и т.н. – е невъобразимо.

Ergo, Бог съществува.

Мисли за съдбата, за разумното и духовното съзнание, и Мислещия сметач
Тодор Илиев

През април мислите ми стигнаха до отчайващото заключение, че всичко което някога се е случило и ще се случи в бъдеще, е предопределено още в мига на създаване на вселената. Всъщност Лаплас е говорил за това преди столетия, но когато си обяснявах “всеобщата предопределеност” нямах предвид него. Достигнах до този извод случайно, по незнайни пътища на мисълта… Случайно? Какво всъщност означава случайно? Често наричаме “случайни” събитията, за които не знаем как точно са се получили, за които нямаме достатъчно данни. Всъщност нищо не е случайно. Например, когато хвърляме монета, според теорията на вероятностите падането на “ези” или “тура” е еднакво възможно. Но това е така, защото ни е трудно да управляваме движенията на ръцете си достатъчно точно, за да накараме жълтицата да направи определен и известен брой завъртания преди да спре на земята, т.е. в движенията на ръката ни има случайност. Но ако се знае строежа на жълтицата, началните й координати, посоките и големините на силите, които й прилагаме при изхвърлянето, съпротивлението на въздуха, строежа на средата, в която хвърляме жълтицата, големината на земното притегляне и пр., то не е трудно да се изчисли състоянието на успокоената след падането монета, което наричаме “ези” или “тура”. Това се отнася и за всички подобни “случайни” събития, които са обратното на “закономерни”. Кое обаче е закономерно? Това, което е “мерено със закона”, което е “законно”. Из правните писания може да се прочете, че “незнанието на закона не оправдава нарушаването му”! Законът за всемирното притегляне е съществувал и преди Нютон да го опише научно, както и всички останали природни закони, за които знаем или не, съществуват, и ние, като част от всемира, спазваме без да можем да ги нарушаваме.
Знаем за закономерностите в случайното – те са обобщени в теорията на вероятностите. Преди години си бях направил “изследване” на честотата на падане на “ези” и “тура”. Използвах 10 монети от 10 лв, сечени през 1992 г., хвърлях по десет жълтици наведнъж. Не мога да открия точните данни, но си спомням, че направих около 2000 хвърляния (200 поредици), като отклонението от очакваното разпределение – 1000/1000 беше около 5%.
Наскоро направих малко опити с четири зарчета – зелено, червено, жълто и бяло. След 160 хвърляния на четирите зара, се получиха следните сборове от показанията им: Цвят Сбор Средно
Зелен 602 3.763
Червен 563 3.519
Жълт 545 3.41
Бял 581 3.63
Общо 2291 3.58

Очакваната средна стойност е 3.5, която се получава и без сложни сметки: 3.5 е “отдалечено” точно на 2.5 от началото на интервала от възможности – 1, и на 2.5 от края му – 6. Получихме разлика от очакваното, възлизаща само на 0.08, което изразено с отношение е само около 2.3 на сто! При брой хвърляния, клонящи към безкрайност, и разликата от “идеалната” средна стойност ще клони към нула.
През миналата година успях да събера малко статистически данни за съучениците си – пълните им имена и техните единни граждански номера. Обработката на тази информация е красноречиво доказателство на “закономерните случайности”:
Общо ученици: 27
Родени по:
Полугодия: 14/13
Четиримесечия: 11/5/11
Тримесечия: 8/6/4/9
По месеци: 2/4/2/3/2/1/2/0/2/3/2/4
“Среден месец” – 6.52 (точно на 5.5 от 1 и на 5.5 от 12(!), грешка едва 0.3%)
По число от месеца: (1-15)/(16-31) 13/14
Имена – начални букви: А-О (първи 15 букви) – 15
П-Я (втори 15) – 12
Випускът е с 23 родени през 1984 г., като има по двама, родени през 1983 и 1985, т.е. общата “средна година” си остава точно 1984.

——————————————————————————–

Схващането ми може да се опише по следния начин:
Всички частици се подчиняват на природните закони.
Следователно поведението им е изчислимо.
Вследствие на това, състоянието на вселената във всеки следващ миг, е в зависимост от състоянието й в предходния.
Всеки предходен миг има свой предходен, с изключение на единствен “специален” миг.
“Специалния миг” наричам “Сътворение”.
В този миг са били създадени частиците, и са породени законите, които те спазват.
Следващите “мигове” мога да бъдат изчислени въз основа на въобраза за мига на Сътворението.
Следователно всичко, което се е случило досега и ще се случи в бъдеще, е било предопределено в мига на Сътворението.
Тази “теорията” вероятно ще бъде погледната с насмешка, и ще бъда заклеймен като хитрец, “взимащ се на сериозно” (ако въобще някой си направи труда да я погледне). Ще пренебрегна тези с насмешливите погледи и ще продължа.
Наистина не е много обнадеждаващо да смяташ, че всичко което вършиш е предписано преди милиарди години. Човеците искат да вярват, че те избират, че “единственото, което не избират е, че са длъжни да избират”. Красиво е… Но без да се впускам в научни или по-скоро лъженаучни доказателства мога словесно да докажа колко “свободен” в избора си е човекът. Ще дам примери, ще навляза и в областта на Мислещия сметач.

Ако всичко е предопределено, то събитията до най-малката подробност са предрешени. Включително това, че ще си кажеш, че не е вярно, или пък ще направиш нещо, с което да докажеш, че няма съдба. Впрочем, всеки знае приказката за Спящата красавица, в която “противодействието” на орисията, в края на краищата, води до сбъдването й, защото в съдбата, ако тя съществува, всяка подробност е “записана” и е част от нея.
Разумът можем да представим като сила, която управлява определени процеси, управлява енергии. Но разумът освен отвлечено понятие е и веществено. Той, както всяко друго тяло, е изграден от части, над които няма власт, и не се е самопородил. Ние – човеците, или по-скоро мозъкът, затворен в черепа ни, е основа от която се развива разумът, но той не я строи сам, умът ни израства от тази основа. Думата “дарба” е достатъчно ясна. Това, което сме, е дар, християнстовото ни учи да благодарим за всичко на Бога, че Той ни е подарил живота (Но на кого ли е подарил живот, какво ли сме ние преди да ни има? И ако сме нищо, как бихме могли да съжаляваме, че не сме нещо?…). Ако Той е Единственият, от когото зависи какво ще се случи с нас, това не е ли доказателство, че Той е решил как да се развие света?
Не знам какво е съзнанието, не знам как чувствам (виж “Човекът и Мислещата Машина”, брой 13 на сп. “ЕИМ СВЯТ”). Ако чувствата ми са “количествено, качествено и пространствено съотношение на химични съединения” (виж същата статия), които променят поведението ми (веднага или в бъдеще), то Изкуственият Разум също ще притежава такова разумно усещане, ще има разумно съзнание и дори светът на неговите чувства ще бъде много по-богат от нашия. Всъщност този вид “усещане” имат дори днешните сметачи-глупчовци, както и всички животни, та дори и растенията, защото те също могат да променят “поведението” си, приспособявайки се към условията. Условията са своеобразна входна информация, която се подава на изчислителното устройство – клетка, растение, животно, човек, вършец и резултатите от обработката й се извеждат в общата информационна среда – действителността, чрез промяна в поведението на съществото. Разумът се определя трудно, но смятам, че можем да използваме следния похват: ако сметач умее да върши поне това, което човек на определено равнище на умственото си развитие може, то той е достигнал същото умствено равнище и има същото “разумно съзнание”, което се изразява в сложността на поведението му.
Чувствата, които изпитваме – болка, радост, тъга, мислите, звуците, образите и т.н. наричам “духовно съзнание”. Този вид съзнание засега е лично и несподелимо (с изключение на случаите на телепатия, които обаче са твърде редки и могат да се пренебрегнат, защото не са качество на всички хора). “Духовното съзнание” няма преки “входно-изходни устройства”, и съзнаващият го не може да го предаде в първообразен вид на никого. Затова не можем да докажем липсата на “духовно съзнание” у който и да е предмет, защото от “молекулярна гледна точка” ние сме предмети, които не могат да докажат духовното си съзнание.
Животните не могат да ни съобщят дали имат “духовно съзнание”, защото имат само “разумно усещане” (променливо поведение), но нямат “разумно съзнание”. Въпреки че животните не обясняват с думи какво усещат, човеците обикновено не искат да им причиняват болка. Приема се, че те изпитват болка и удоволствие както човеците. Защо? Нали нямат съзнание, както пък обяснява науката? “Съзнанието е присъщо единствено на човека”. Тогава животното не изпитва болка, защото не може да о-съзнае тази болка, а единственото, по което съдим че го боли, е поведението му, което уподобяваме на нашето. Тогава ако робот се държи като нас в тримерното пространство или в ума на сметач и ние виждаме движенията му, изразяващи мъка, сълзите, стичащи се по бузите му, чуваме стоновете и хлипанията му, докосваме ръката му, търсеща приятелска утеха, то той чувства ли, има ли духовно съзнание?
Ние имаме “разумно съзнание”, казваме, че имаме и “духовно съзнание”. Дори сметач с много ограничени възможности, може да се предпише да покаже някакво разумно поведение. И най-простите сметалки имат “разумно” поведение – могат да смятат… На много прост сметач, с няколко килобайта памет, можем да пуснем глаголище, което да наподобява човешко поведение и например да каже “Имам духовно съзнание”. Бихме ли могли да докажем, че това не е вярно? Може би, защото този вършец няма да може да се защити. Но ако истински Мислещ сметач ни съобщи, че има духовно съзнание – ще можем ли да докажем, че няма? Разликата между глупчото и него ще бъде само в това, че той ще може да обосновава своите изказвания. Но какво е обосновката? Предаване на определен въобраз от един разум на друг, въобраз, който убеждава, влияе така на разумното съзнание, че поведението му за в бъдеще се променя в определена насока… Не бихме могли да усетим искриленето по проводниците му (ако е искрилов сметач) по същия начин, по който го “усеща” вършеца. И той не би могъл да усети нашите чувства по същия начин, по който ние… За съжаление чувствата са несподелими.
Според мен разумното съзнание включва способността да се запазват спомени за винаги. Най-старите въобрази, които съзнанието пази, може би показват раждането му, когато умът е създал свой устойчив “вседържец”, който се разпорежда с “железарията” в главата. С времето този “вседържец” се усъвършенства, става все по-сложен, но ядрото му остава същото “глаголище”, предписано за две-три години от света около детето… Човешкото същество не помни нищо (съзнателно, няма спомени, които може да извика точно когато желае) от това, което се е случило преди “устойчивия вседържец”. Имало ли е съзнание тогава, щом не помни нищо? Не? Но поведението на детето е “доста разумно” и преди Вседържеца – то може малко да говори, може да ходи, може да се смее, да се радва, да страда?… Следователно със сигурност е имало разумно усещане, а и разумно съзнание със сложност, която никой друг вид не може да достигне. Според поведението на детенцето съдим, че има и духовно усещане. Но в бъдеще то не го помни. Състоянието, през което сме живи, а не помним, се нарича “безсъзнание”. Преди раждането на Вседържеца не е имало съзнание, но въпреки това смятаме, че детето изпитва чувства, както и съзнателния човек? Сложността на поведението на детето преди да има съзнание (да си спомня завинаги) е достатъчна, за да му припишем “разумно съзнание”, което явно е възможно да съществува и преди раждането на това, което наричаме “човешко съзнание”. Но с какво детето, което тъкмо е “получило” своето човешко съзнание, е по-различно от детето миг по-рано, което все още не е имало такова съзнание? Нима изведнъж детето започва да изпитва чувства (придобива духовно съзнание), а дотогава не е?!… Детето може да покаже, че страда веднага щом се роди – плачейки. Пиленцата могат да цвърчат, когато някой ги пристегне твърде силно в дланта си… Насекомите се разбягват, когато ги докоснеш… Можем ли да докажем опитно, че някое от трите има “по-духовно” съзнание, а друго “по-недуховно”?…
Вършецът може и да чувства, въпреки че не може да го докаже, защото ние (поне моя милост) също не можем да го докажем. Впрочем, често сравнявам ума със сметача, защото сметачът може да извършва преобразования подобно на ума, защото и той има памет както ума. Тогава разглеждаме разумното съзнание, което представлява способност за съхранение и преработка на въобраз, особеността, която свързва всички подобни устройства, независимо от строежа им. Човекът като цяло, и мозъкът му, е много сходен по строеж с останалите бозайници, особено с висшите маймуни. Ако ние имаме някакво качество, “духовно съзнание”, което зависи от градивните ни частици – белтъчни съединения, то най-малко висшите маймуни би трябвало също да го имат. Освен ако духовното съзнание не се появява скокообразно, както мисленето?…
Можем да “усетим” единствено чуждото “разумно съзнание”, защото то се извежда във всеобщата информационна среда и представлява видимата,”разумно усещаемата” промяна в неговото поведение.
“Разумното съзнание” е “вършец”, той работи по правилата, които съставните му части са наложили. Ако раздробяваме разумното съзнание или какъв да е предмет от вселената, ще стигнем да молекули, атоми и още по-малки частици. Всяко поведение на “струпване от частици” може да се опише с поведението на частиците, които го изграждат. Химиците и биолозите използват този начин за “подражание на действителността” като изчисляват свойствата на химични съединения и предсказват взаимодействието им с други съединения, а звездобройците предвиждат с голяма точност “поведението” на небесните тела вече няколко стотолетия…
Ако приемем, че съществува “истинска случайност”, която по никакъв начин не може да се предскаже, то и нашите избори са случайни… Следователно пак не зависят от нас. Ако има закони, които могат да се прескочат (без да се следват други закони…), то “всичко е възможно”. Така е и според много вероизповедания, защото “Бог може всичко”, Той е способен на всякакви чудеса, защото Той е създал света.
Нека наречем “чудеса” явленията, чието протичане е против законите на физиката. Да приемем, че те се извършват от създания, които не са част от веществения ни свят. “Чудесата” променят бъдещето, което е предначертано при Сътворението, защото случването им е във властта само на извънвселенски сили (Бог). Ако Бог е сътворил вселената, то във властта на Всемогъщия би трябвало да бъде познанието за цялото бъдеще, или за необходимост от някаква Негова намеса. Противното би поставило под съмнение Неговото всемогъщество, а то е в основата на понятието Бог. В Свещеното писание пророците виждат в бъдещето, но щом Господ знае какво ще се случи, то къде е “свободният избор”?…
Оставям всеки да реши какво да мисли… Макар че мислите ни може би са предречени, върпреки че не можем да го осъзнаем…

© Тодор Илиев Арнаудов
Пловдив, юли 2002