ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ ПРИРОДАТА

0

Все повече хора се убеждаваме, че в “цивилизования” ни начин живот има нещо много сбъркано. Някои от нас дори са готови и вече правят първата крачка към една коренна промяна.

Проект
Еко имения

1. ИДЕЯТА – ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ ПРИРОДАТА ::

Много наши съвременници вярват че развитието на науката и индустрията “облегчава” ежедневието ни и създава удобства. Истината е че днес ние водим живот много малко съвместим с природната среда, зависим от изкуствени структури и всякакъв вид машини и автомати, който начин на живот поражда многобройни заболявания, социални и екологични роблеми.

Време е да си дадем сметка, че за да живеем добре и здравословно, трябва да променим начина си на живот. Докато условията, които пораждат болестите, замърсяването на природната среда и социалните конфликти не се премахнат, проблемите няма да се премахнат също.

Природата изначално ни е предоставила всичко от което се нуждаем, за да живеем добре и без ексцеси – храна (плодове, зеленчуци, домашни животни), подслон, природни лекарства (билки), различни материали за постройки (камък, дърво, глина), дрехи (памук, лен, коноп, вълна), за изработване на различни предмети за бита и пр.

Нещо повече, природата е също красота, хармония, вдъхновение и живителна енергия.

Ако направим равносметка, ще се убедим че съвременните технологически постижения – електричеството, телефона, медиите, индустрията и търговията – причиняват много повече вреда отколкото полза за хората.

Този проект е дело и цел на група съмишленици от различна възраст и среда, които желаят да напуснат градския дехуманизиран живот и да се завърнат в лоното на природата, да живеят и работят с любов и уважение към природната среда и ближния.

2. ПОДХОДЯЩИ МЕСТА ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ЕКО – ИМЕНИЯ :

В райони (полупланински, хълмисти или равнинни) отдалечени от градове и идустриални дейности, запазени екологично, евентуално обезлюдени села, с естествен воден източник (река, подпочвени води).

3. ЕКО ИМЕНИЕТО:

а) площ за едно еко имение – 10 дк.

б) постройки (къща, плевня, обор, работилница) – конструирани изклчиително с естествен материал – камък, тухла, дърво – без използуване на машини.

в) обзавеждане – за текстила, мебелите, посудата, облеклото се използуват изключително естествени материали и занаятчийска (ръчна) изработка

Еко имението включва (примерно)

 къща ;
 плевня ;
 обор ;
 работилница – оборудвана с инструменти (безмоторни) за дърводелство, грънчарство, железарство, кошничарство. Възможно е да се предвиди една обща работилница за няколко имения или за цялото еко селище.

Външната и вътрешната архитектура са в хармония с мястото, (стил село Лещен). Вътрешното обзавеждане и украса е в стила на селска къща от началото на века – мебели от дърво, посуда от дърво, грънчарска и бакър, сламеници, текстил (килими, постелки) памучен, вълнен или ленен, домашно тъкан.
За отопление се използуват дърва или въглища, за осветление – свещи или газени лампи.

Не се предвижда използуването на електричество, радио, телевизия, телефон, водопровод свързан с централна мрежа, ни клозет във вътрешността на къщата.

Всичко което има синтетичен произход и фабрична направа, също машини и инструменти, работещи с електричество или бензин са абсол ютно изключени от употреба в еко имението и еко селището.

4. СРЕДСТВА ЗА ЖИВОТ – САМОДОСТАТЪЧНОСТ :

Жителите на еко именията произвеждат сами всичко което им е нужно – храна, облекло, предмети за бита, постройки, мебели, посуда, инструменти и пр. – в работилниците си. Работата е занаятчийска и с природни материали, които се намират в същата местност.

Използуването изключително на естествени материали за лично задоволяване (а не прекомерна продукция за търговски цели) запазва чиста природната среда и не променя изгледа на местността несвойствено.

Работата на жителите в едно еко имение включва примерно:

 Отглеждане на плодове, зеленчуци, зърнени храни, лен, памук;
 Отглеждане на домашни животни (кон, магаре, овца, коза, крава)
 Занаятчийски и творчески дейности – железарство, дърводелство, грънчарство, кошничарство, обработване на текстила (предене, тъкане, шиене, бродиране, плетене)

Нашата продукция е предназначена изключително за собствено ползуване и обмен на продукти с други жители на еко имения или други еко селища, които изключват от употреба парите.

Всякаква дейност и интензивна продукция с изключителна цел за търговия и парична печалба се изключва.

Само непредвидена свръхпродукция, която превишава нуждите на семейството, може да се изнася на пазара и да се продава срещу заплащане в пари. Тези пари ще се използуват за непредвидени разходи извън нашите структури – примерно комуникации (телефон, Интернет), належащо пътуване, транспорт и пр.

5. СРЕДСТВА ЗА ТРАНСПОРТ – каруца, кон, магаре, муле.

Възможен компромис (за обсъждане) – поддръжка на автомобил (4×4 или минибусче) за общо ползуване за по-далечни наложителни или спешни пътувания.

6. КОМУНИКАЦИИ :

a. пощенска кутия в най-близкия град;
b. ползуване на телефон и Интернет на приятел, живущ в град, в замяна на домашни продукти от еко имението.

Възможен компромис (за обсъждане) – инсталация и поддръжка на сателитна връзка телефон и Интернет, захранвани от слънчеви батерии, за общо ползуване в общинския център на еко селището.

7. УЧИЛИШНА ДЕЙНОСТ В РАМКИТЕ НА ЕКО СЕЛИЩЕТО :

Изработва се обща образователна програма за децата от еко селището. Всеки жител пема периодично функцията на преподавател съобразно познанията си, независимо дали е родител или не (по модел на училището на Щетинин).

8. ДРУГИ ДЕЙНОСТИ В РАМКИТЕ НА ЕКО СЕЛИЩЕТО :

Културни и творчески дейности – изучаване и практикуване на музика, фолклор, рисуване, занаятчи, природна медицина, биологично селско стопанство, организиране на срещи.

Освен еко имения, които са частна собственост, предвижда се изграждането на общинска сграда, която да съдържа за общо ползуване:

комуникационнен възел (телефон, факс, Интернет);
салон за събирания , празници, спектакли, срещи;
библиотека;
класно (училищно) помещение;
няколко стаи за гости.

Очаква се от всеки жител на селището да участва в обшите дейности съобразно своите знания, умения, наклонностти и интереси.

Извънредните разходи (абонамент Интернет и телефон, покупки за общинската сграда и общите дейности и т.н.) се финансират от продажбата на излишъците от селскостопанска и занаятчийска продукция и/или от финансови помощи.

9. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ :

Здравословен начин на живот, природна медицина и техники.

10. СОЦИАЛНИ ЗАСТРАХОВКИ (ЗДРАВНИ, ПЕНСИИ) – никакви.

Жителите на еко селището се грижат сами за своите старци и болни.

11. ЕВЕНТУАЛНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА САМОФИНАНСИРАНЕ (ЗА ОБСЪЖДАНЕ) :

За покриване на външни и изключителни разходи само в случай на нужда – екотуризъм, природолечение, продажба на занаятчийски и селскостопански произведения или домашни животни. Във никакъв случай да не се поддържат тези дейности само за печалба.

12. ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРОЕКТА

Необходим е (за обсъждане на цифрите):

– начален капитал за покупката на земя, конструкцията и благоустройството на еко-именията и общинската сграда;

– периодична финансова помощ през първите 3 години – време необходимо за установяване, организация на селището, общинските дейности (комуникации, транспортно средство) и дочакване на първите реколти.

Ноември 2003

Фридрих Ницше – Седемте печата

0

Седемте печата
(Или: Песен за “Да” и “Амин”)
————–

1.
Ако съм прорицател и изпълнен от онзи пророчески дух, който витае над високия мост между две морета, – между минало и грядуще като тежък облак, враждебен на душните низини и на всичко, което е уморено и не може нито да умре, нито да живее:
– готов за светкавици в тъмни гърди и за спасителен лъч на светлина, чреват със светкавици, които
казват “Да” и се смеят утвърдително на пророческите
светкавични лъч,
– но блажен е така чреватият! И наистина дълго
трябва да виси като тежка буря в планината този,
комуто е отредено да запали един ден светлината на
грядущето!
О, как да не горя от страст аз по Вечността и по
венчалния пръстен на пръстените – по пръстена на
възврата!
Нивга още не съм открил аз друга жена, от която
да бих искал да имам деца, освен жената, която
любя: защото аз те любя, о, Вечност!
З а щ о т о а з т е л ю б я, о, В е ч н о с т!
2.
Ако моят гняв е разрушавал някога гробници, ако е
премествал гранични камъни и е търкулвал вехти строшени
скрижали в тъмни бездни:
– ако моят присмех е разпилявал някога мухлясали
вече думи и аз съм идвал като метла за паяци
кръстоносци, като очистителен вятър за смрадни стари
склепове:
– ако съм седял някога с радо сърце там, където
лежат погребани стари богове, благославящ света,
обичащ света, до паметниците на стари светохулители:
– защото аз обичам дори църквите и божиите гробници,
когато небето надниква с чисто око през полу-
рухналите им покриви. С удоволствие седя аз подобно
на трева и червен мак върху развалините на църкви:
– о, как да не горя от страст по Вечността и по
венчалния пръстен на пръстените – по пръстена на
възврата!
Нивга още не съм открил аз друга жена, от която
да бих желал да имам деца, освен жената, която аз
любя: защото аз те любя, о, Вечност!
З а щ о т о а з т е л ю б я, о, В е ч н о с т!

3.
Ако нявга ме е облъхвало дихание от творческия дъх
и от онази небесна необходимост, която принуждава
дори случаите да играят звездни хора:
– ако аз нявга съм се смял със смеха на творческа
светкавица, подир която с трясък, ала с покорство след-
ва дългият гръм на делото:
– ако нявга съм играл аз върху светия олтар на
земята с боговете на зарове, тъй че земята да е тресла
и пропуквала и да е изригвала огнени реки:
– защото светлият олтар е земята, и то трепереща
от творчески нови слова и хвърлен на боговете:
– о, как бих могъл аз да не горя от страст по
вечността и към венчалния пръстен на пръстените –
към пръстена на възврата?
Нивга още не съм намирал аз друга жена, от която
да бих желал да имам деца, освен жената, която
любя: защото аз те любя, о, Вечност!
З а щ о т о а з т е л ю б я, о, В е ч н о с т!

4.
Ако нявга изпразвах на един дъх бокала с пенливата
и уханна смес, в която всички неща са добре
размесени:
– ако моята ръка нявга е вливала най-далечното в
най-близкото и огън в духа, и наслада в страданието,
и най-лошото в най-доброто:
– ако аз самият съм зрънце от онази спасителна сол,
която допринася за отличното смесване на всички
неща в бокала:
– защото има сол, която свързва добро със зло.
Дори и най-лошото е достойно за подправка и за
последен кипеж:
– о, как да не горя от страст по Вечността и по
венчалния пръстен на пръстените – по пръстена на
възврата!
Нивга още не съм открил аз друга жена, от която да
бих желал да имам деца, освен жената, която любя:
защото аз те любя, о, Вечност!
З а щ о т о а з т е л ю б я, о, В е ч н о с т!

5.
Ако аз съм благосклонен към морето и към всичко
сродно на него и дори най-много благосклонен, когато
то ми противоречи:
– ако има у мене търсещата радост, която гони
корабните платна към още неоткритото, ако има в
моята радост радост на мореплавател:
– ако нявга моето ликуване е възкликвало: “Брегът
изчезна – сега падна от мене последната верига,
безбрежността бучи около мене, там в далечината
блести пространство и време. Хайде! Напред, старо сърце!”:
– о, как да не горя от страст по Вечността и по
венчалния пръстен на пръстените – пръстена на
възврата?
Нивга още не съм открил друга жена, от която да
бих желал да имам деца, освен жената, която любя:
защото аз те любя, о, Вечност!
З а щ о т о а з т е л ю б я, о, В е ч н о с т!

6.
Ако моята добродетел е добродетел на танцувач
и често аз съм скачал с два крака в златистосмарагдово
възхищение:
– ако моята злоба е смееща се злоба, чиято родина
е между розариуми и живи плетове от кринове:
– защото именно в смеха всичкото зло е събрано
наедно, ала е обявено за свято и оправдано поради
собственото му блаженство:
-и ако моята алфа и омега е това, щото всичко
тежко да стане леко, всяко тяло да стане танцувач,
всеки дух да стане птица, тогава наистина това е
моята алфа и омега!!
– о, как да не горя от страст по Вечността и по
венчалния пръстен на пръстените – пръстена на
възврата!
Нивга още не съм открил друга жена, от която да
бих желал да имам деца, освен жената, която любя:
защото аз те любя, о, Вечност!
З а щ о т о а з т е л ю б я, о, В е ч н о с т!

7.
Ако нявга съм опитвал тихи небеса над мене и със
собствени криле съм се понасял на възбог в
собствените небеса:
– ако съм плувал игриво в дълбоки морета от светлини
в далечината и ме е спохождала птицата – мъдрост
на моята свобода:
– а тъй каза птицата – мъдрост: “Ето, че няма нито
“горе”, нито “долу”. Хвърляй се накъдето искаш, на-
горе, надолу, назад, о, ти, леки човече! Пей! Престани
да говориш!
– Не са ли направени всички думи само за тежките
люде? Не лъжат ли всички думи лекия човек?
Пей! Престани да говориш!”
– о, как да не горя от страст по Вечността и по
венчалния пръстен на пръстените – пръстена на
възврата!
Нивга още не съм открил друга жена, от която да
бих желал да имам деца, освен жената, която любя:
защото аз те любя, о, Вечност!
З а щ о т о а з т е л ю б я, о, В е ч н о с т!

Фридрих Ницше из Тъй рече Заратустра

Непостижимото (като Светиня)

0

По оценката на Бердяев ,съвременник, а и близък на Франк (сп. “Вехи”) книгата на Франк посветена на метафизиката на религията, “Непостижимото” е значителна, с голямо напрежение и съсредоточеност на мисълта. Тя е цяла философска система ,но центрирана върху религиозната проблематика, така трябва и да бъде според Бердяев у Франк, понеже у него онтологията е учение за Бога, както и у Хегел. Семьон Франк е силен логик, затова и гносеологическата страна на книгата му е най-силна. Франк представя как битието и самата логика имат металогични основи. Съзнанието потенциално обема безкрайното. Онтологията се опира на хипостазирани продукти на мисълта ,затова се противопоставя на философията на духа, познаваемото в човешкото съществуване.Философията на Франк е философия на всеединството и по своемо продължава да развива оригинално руската идея за Богочовечеството. Човешкото в човека е неговата Богочовечност. Книгата на Франк е нужно да се признае за интересна разработка по метафизика на религията.
За Франк основа на мислите му е philosophia perennis. Традицията която следвам е обвързана с неплатонизма и християнския платонизъм (Платон, Дионисий, Августин, Баадер, Соловьов). Философията тук по принцип съвпада с умозрителната мистика. Единствен мой учител е Николай Кузански и книгата ми е всъщност систематическо развитие в новите форми на мисълта основмите начала на неговият светоглед, неговото умозрително изразяване на вселенските християнски истини.
Многообразната, разнородна и изменчива действителност ние се стремим да уловим чрез “познание” посредством понятия, които представят устойчиви връзки в тази действителност, същественото, неизменното в нея.
Нашите възгледи като “познания” непрекъснато се разширяват и с това се обогатяват, и старите определения претърпяват изменение, раждат се нови определения и старите се приспособяват към тях. По този начин се образуват и нови типове понятия за “общо” и “познато”.
Самият замисъл на познанието като ориентир в света се изразява в това да уловим новото и непознатото свързвайки го с познатото ни до този момент.
Тази постановка по отношение на реалността се назовава “здрав смисъл” т.е. познанията са ръководени от интереса за съхранение на живота и съдейства за благоприятни условия на живот. Но по принцип от тази постановка не се отличава съществено и научното познание.(Подобна постановка се среща и в интуитивизмът на Бергсон – научното познание се съобразява с възможностите ни за практическо въздействие, а възприята са мярка за възможното ни въздействие над вещите) Общо взето научното познание преследва практически интереси, на него му е чуждо безкористното любопитство.
Всяко научно познание е познание в понятия, което се опитва да достигне до новото, непознатото като се стреми да го обвърже с други, общи вече познати положения. В това се заключава и научното констатиране и обяснение.
Здравият смисъл и науката възприемат света, действителността като система или съвкупност от тъждествени числа или повтарящи се елементи. Различието между системата от понятия в науката и практическият жизнен опит е несъизмеримо.
И догматичната меафизика по Кант има за цел да познае дълбинната същност на битието на света и неговият първоизточник. Понятието “субстанция” не толкова произхожда от житейският опит изискващ някаква “опора”, “подставка”,а по-скоро в търсене на глъбината. От понятието Бог се изхожда към представата за “Твореца”, “Вседържателя”.
По силата на тази постановка (субстанциалистката), обаче светът и цялата реалност може да бъде познат и, да стане достояние за нас. Така изхождаме от допускането че То е скрито от нас и буди въпросът може ли да бъде познато, сведено към самоочевидното. Втората постановка гласи, че то има такава структура че остава винаги непознаваемо и недостижимо, но същесвременно се чувсваме в правото си да го признаем за принципно познаваемо и достижимо.
Едната представа съответства на т.нар. “трезва” или разсъдъчна постановка на духа. Тази представа вкючва и съдържания причисляващи се към “религиозното съзнание”. Последното също следва да се причисли към мирското трезво – прозаическо, неосвещено схващане. Другото схващане ни води към трепетът на благоговение пред неизвестното и недостижимото. От тук и изискването на Декарт за ясни и отчетливи идей в познаването на света е също несвещено. В логическата фиксация битието заства пред нас като мъртво. При анализа който Аристотел прави на познанието споменава именнно за този трепет, за изумлението от непознатото, тъй като познатото не удивлява ,то се лишава от светостта си.
Имало е време когато ние сме били деца и когато всяка вещ, всяко явление е представлявало за нас недостижима тайна, и светът е бил чудесен възбуждащ радост, изумление, възхищение и ужас. Дали обаче това е било само плод на безсмислени заблуждения, на невежество и умствена безпомощност или тогава за пръв път пред нас се е изправила реалността. Това чувсвто обаче продължава да живее у нас и за напред. Така при съзерцание на красотата на искуството, природата или човешкото лице ние сме обзети от краткият миг на свещен трепет. Така и при други събития като смърт на близък или раждането на дете ние се чувстваме потресени от това, че стоим пред някакво тайнство.
Носителите на живот изчезват в далечината на непостижимото и ние се изправямв пред бездна, дълбина.( Обикновенно ние свикваме с определени убеждения и се чувстваме укрепнали в тях, както и в социалната си роля и си създаваме уютен свят, докато не се появят и неочакваните сътресения, природни или социални и тогава усещаме как почвата под краката ни се изплъзва и увисваме в нищото) Така закостенялостта на ежедневието се разчупва и се срещаме с непостижимото, и тайнствено и смутно го чувстваме като истинното същество на нашата душа ,като съвсем друго. Трансценденцията разкрива екзистенцията ни (Ясперс). Свикнали сме не толкова да се крием от другите хора отколкото от самите себе си. В този сблъсък се разкъсва булото на Мая и пред нас се разкрива действителността.
От друга страна ние се крием от себе си поради цензурата на разума недопускаща преживяването на такива чувства като свещеното, възторга или умилението, доколкото те не се вмъкват в рамките н общоприетото, рационално изразимо морално съзнание.
Стремежът към потайност присъщ на отношението не само към определени предмети на мисълта, но и към всички други предмети ние не можем да изкажем с обичайни думи в рационални общоприети и достъпни понятия. В Кантовото “звезднното небе над мен”, но не толкова “моралният закон” се изразява тази същностност, свещен трепет. Това е истинното религиозно преживяване за разлика от противопоставящото му се по своята яснота и отчетливост религиозно – богословско понятийно знание. Така и в молитвата, причастието или покаянието чувстваме как в нас се разгръщат тайнствените дълбини, които духовно ни възвисяват и ние се отдалечаваме от терзанията и потапяме в покой.
Във всички тези случай ние стоим пред непостижимото, което явно се отличава от всичко познато, понятно, ловимо в ясни понятия. Предметният свят е този, които “трезвото съзнание” нарича “действителност”,но и в самият него присъстват неведомите дълбини, ние чуваме непостижимото като реалност, която лежи в съвсем друго измерение на битието. То е непонятен образ, които е безрайно отдалечен от нас и същесвременно лежи в нашето интимно съсредоточие на личността. И когато започем да виждаме тази непостижимост, целият предметен свят се преобразява и всичко познато става в нещо ново, изпълва се с тайнственото вътрешно значимо съдържание. По думите на Гьоте този, който не е изпитал тайннствената дълбиина на земният свя , той е останал “смътен гост на тъмна земя”.
Но не е ли всичко това заблуда и илюзия от субективните душевни преживявания или в по-обща форма не не ли съзнанието за непостижимото елемент единствено и само елемент на ирационалното в нашият душевен живот и принадлежащо на рационално обяснимият предметен свят.
Абсолютното върховенство на логическото в такава позиция не може да бъде доказано логически понеже то се крепи на вярата в абсолютната окончателната компетенция на чисто рационалната мисъл. Този опит на ирационалното или трансрационално съзнание не може да бъде разбран и обхванат от рационалната мисъл и остава в диаметрална противоположност на нея.
Собствено спорът може да се отнесе до едно субективно – психологическо поле на оценка идващо от различието между хладнокръвно – трезвото разсъдъчно от една страна и мечтателно – емоционалното от друга. По различието на душевните склонности или състояния.
От това положение можем да приемем “обективното” измерение на такова емоционално състояние или да го отхвърлим като илюзорно.В отрицанието може да се каже че се каже, че се изхожда от неуспоримото върховенство на разсъдъчното познание.
Втора предпоставка е приемането, че светът какъвто е изключва всякаква форма на заблуждение на нашите души. Тук под мнимата предпоставка за субективна – психологическата заблуда се познанието на реалността се довежда до разсъдъчното познание. Такова представяне обаче ни лишава от обективната значимост на оита ни за тайнствеността, непостижимостта и трансрационалността сравнение с опита на изразяване с ясни понятия и представящ ни битието във формата на “познатото”, “понятното”, ясно и отчетливо достижимото и затова лишаващо от вътрешно значение и смисъл предметният свят.
Тъй като възгледът, които разглежда битието като разложимо на система от ясни, самоочевидми елементи уловоми в понятия, можем ли да приемем, че в самата реалност действително няма нищо което да би могло да се вмъкне в схмемата на “познатото”, “постижимо”.
Как може да разберем “непостижимото” след всичко казано дотук. Първо не трябва да го схващаме по подобие на Кантовите “неща в себе си” като нещо напълно непостижимо за нас. Напротив, доколкото изобщо имаме възможност да говорим за него, то очевидно в една или друга форма е достъпно за нас сиреч достижимо. Следователно при цялата си недостижимост както ни се дава в състава на опита, разбирайки последният като съвкупност от всичко, което ни се дава в една или друга форма, предстоящо, предеметнато ни.
Ако вземем “непостижимото” в собствен смисъл трябва да кажем, че то е отрицание на познавателната достижимост, следователно не е безусловно недостижимо за съзнателният ни опит, а е недостъпно за постигащото познание.
Тогава какво собствено представлява то, възможно ли е нещо подобно и ако да, то в каква форма? Тази достъпност все пак ни става достояние чрез “мисли постигащи недостъпността”,но остава недостъпно за достигащите мисли. С други думи ние можем да срещнем в опита си да открием пред съзнанието си непостижимото или непознаваемото – нещо което неможе да бъде разложено на признаци, понятия по Декарт “ясно и отчетливо”, възприето като “познато”, “бощо” и затова повтарящо съдържанието на битието.
Но тази непостижимост на постигането или познанието сама по себе си може да бъде двояка. Първо то ни се явява като опитна реалност, но съдържание което е скрито пред нас, то може да е неуловимо въобще или поне с неясно уловимо съдържание. Но именно в това си качество на “прикрито”, “отдалечено от нас”, то е самоочевидно предстоящо ни. Или в друга формулирока то може да е самоочевидно “имане” у нас, което не буди ясни данни, а недостижима дълбина. От друга страан тоав “непостижимо” може да се освети като логическо противоречиво и затова невъзможно като “познаваемо”, “еднозначно определимо” или “постижимо”. Недостижимото може да ни се даде под формата на неизповедимо т.е. такова,че п същество то не може да се “изясни” и да се даде лочически израз на съдържанието му.
Приведени две допускания могат да бъдат реално поравдани, когато наред с “познатото”, “познаваемото”, “понятното” или “постигаемото” в състава на нашият опит отчетем и “непостижимото”.
Можем да различим също така и “непостижимото за нас” от “непостижимото само по себе си”. Това оззначава, че в първият случай недостижимостта до познание е резултат от ограничеността на познавателните ни способности, а във вторият – от самата познаваема реалност. Първата форма е “непостижимото за нас”, втората “непостижимото само по себе си”,като “неизповедимо”, което ще е по-значимото за нас.
Наред с “трезвите” разсъдъчни знания ние притежаваме и знания за непонятното и непостижимото (docta ignoratia). Ведно с рационалното познание ние имаме и още по значимо в обективно отношение познание, което можем да обозначим като “мистично знание”(в този смисъл мистичното не епроизволно, а самоочевидно). Според тази постановка реалността е нещо повече и друго от съвкупността от “познати”, “понятни” съдържания и връзки, тя е и не толкова среда за нас, в която трябва да се “ориентираме”, но и вътрешна значимост, осмисляща по същество нашият живот.
Позицията на Франк е изразима с формулата “Х е А” ,което означава, че битието за нас е равно на познатите и познаваеми значения. Непостижимото се изразява в постановката “А е” ,в това “е” се крие съществуването, докато “А” предсатавлява въвлеченост в състава на битието. “А” е опасано от неизвестността. Значима предпостава на философията на Франк е Плотиновото положение “Всяко с всяко”.
Непостижимото може да проследим в три слоя на битие: 1) в окръжаващият ни свят, предстоящотот ни като предметно битие; 2) в собственото ни битие (екзистенция) като “вътрешен живот”, в мен от една страна, а от друга в отношение към вътрешният живот на другите хора и към дълбоко лежащата духовна основа на нашият душевен живот (всеединството) и 3) в този слой на ралността, които в качеството на първооснова и всееднство обединява и обосновава различният и разнородният свят.
Йерархичната, веединна структура на металогичното битие включва: действителността, идеалното битие, безусловното битие, и абсолютното битие. Действителността е това коеот можем да си представим и да снемем в мрежата на познавателните категории , и да свържем в “картина на света”. Идеалното битие съставлява Платоновите “заднебесни идеални образци”, доколкото то прелива отвъд себе си и задава всички познавтелни образци, то не може да се мисли като затворен в себе си свят. Безусловното битие е свят подлежащ на някакво съзерцание ,коит осе привижда като “конкретно – истинно – всеобемащо – единство “, то е слята неслятост на различието в трансрационално тъждество. Абсолютното битие пък е конкретно за себе си съществуващо всеединство на самото битие и истината, начало на съзнанието и животът. Като истинска непосредственост тази реалност е “безусловно неразличимо и неименуемо същество”.
Един изпреварващ извод от отстояваната от Семьон Франк цялостна философска позиция би бил следният “секуларизирането” на филосфията прави самата философия ущърбна и всъщност я редуцира до несобствени “сфери” на частичното и емпирическо знание, самото филпософстване живот не е е възможно иначе освен благодаренои е непосредственото “присъствие” във философският раузум на “непостижимото” на “абсолютно непостижимото”, на Светинята.
За Франк, Зенковский казва ,че метафизиката на всеединството влече към себе си със особенна сила тези умове коит оусещат не само цялостността на природното битие ,неговото живо единство, но и връзката на космоса със задпределното, абсолютното начало на битието. По изконната си същност този тип философия, която Франк защитава е наднаучно интуитивно всетогледно учение, което се намира в много тясна родствена връзка с религиозната мистика.
Както казва Франк чувството за дълбинност на нашето битие което е едновременно и обектвно и надобективно и самоочевидно съставлява същността на типично руският онтологизъм. Това е призив за възвръщане към вечната поселдната реалност, своеобразно сливане на филосфия и религия, което така добре характеризира руският тип мислене.
Франк може да се нарече най – видният рууски философ въобще, чиято оригиналност не е в самата метафизика на всеединството, която той е намерил в Соловьов, Плотин, Кузански, Карсавин, Флоренски, Булгаков; оригиналността и философската сила у Франк са в обосноваването на тази метафизика.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Н. Бердяев – О книге С. Франка “Непостижимое”
2. С. Л. Франк – Непостижимое (вступление)
3. Л. Христов – Руският Логос
4. Ели Сярова – Онтологическият лик на философия на религията
5. В. Зенковский – Истории русской философии
6. Нина Димитрова – “Ученото незнание” на Семьон Франк

Космологически идеи. Вселена и Бог.

0

Според Учителя Петър Дънов по отношение на целокупното Битие Бог е едновременно трансцендентен и иманентен, неизменен Абсолют, централна Монада. Същевременно Той е проявяващ се, даващ форма и живот на всичко, вечно творящ Логос. В Качеството си на Абсолют Той е Първопричината на всички неща, на всичко съществуващо. Той съдържа в себе си единството на всички души, затова е Глава на човешкия дух. В своето проявление Бог е “единното и вечно Битие, всемирният Живот, творческата любов, висшето съзнание или “съзнанието на Цялото”.В Учението на Учителя Петър Дънов за Бога се преплитат елементи на модерен пантеизъм и възвишен монотеизъм. Той характеризира божията същност по следния начин: “Той изпълва всичко, изпълва цялото битие, всички светове, всички слънчеви системи и все пак остава непроявен. И в цялата вечност Той не може напълно да се прояви. В нея няма всички форми, чрез които Той би могъл напълно да се прояви.” И още: “Сам по себе си Абсолютният, Непостижимият е без форма. Той е “нищо”. Но това “нищо” съдържа всичко в себе си.” Учителя Петър Дънов подчертава, че Бог в своето битие е Дух. Той не може да се вмести в никое измерение. Той е безграничен, изначален и вечен. Бог е Първият принцип, Абсолютът, Разумното Начало. В същото време Бог е Едното, Той е личен. Той е Съществото, “чийто център е навсякъде, а периферията – никъде”. Където и да погледне човек в света, навсякъде, “в центъра на всяко нещо”, ще види Бога. Всесилността на Бога означава “съвкупността на цялото Битие” и неговата мисъл се изявява като всемогъща творческа сила.

Учителя Петър Дънов твърди, че Бог представлява една недоказуема Същност. Той е “… Любов, която трябва да опитате вътре в себе си”. Пътят на човека към Бога лежи в съвършенството. И Учителя Петър Дънов заключава: “Аз живея в Бога” – това подразбира, че Бог е “отвън”. “Бог Живее в мене” – това подразбира, че Бог е “вътре”, а аз, човекът, съм “отвън”. Според Учителя Петър Дънов съществуването на Бога, който е едновременно едно и същевременно е деленията, безброй много, на това едно, е целокупността на Битието, вътрешното единство на всички същества. Израз на неговото съществуване в творението – света и човека – е триединството на Любовта, Мъдростта и Истината като съзидателни мирови принципи, които едновременно пронизват и изпълват цялото пространство и са основа на всички сили и елементи, които обуславят живота. Бог е сътворил света като една Божествена реалност, притежаваща собствени принципи и закони. Съществува Божествен разумен свят, свят на Духа, в който всичко е вечно и безсмъртно, който е истински реален. Този свят е единият полюс на човешкото битие, от който човек е излязъл и в който пак ще се върне, защото това е сам Бог. Материята е другият полюс на битието. Който е носител на преходността и променливостта. Бог е единственото Същество, което е абсолютно свободно и абсолютно добро. Същността на Бога е любовта. Бог се изявява в света само като Любов. Затова Творението е плод на неговата любов. Бог е в състояние на съвършена благост. Всички същества живеят в него. Чрез своята изява като Любов Бог се разкрива като вечно даващ и никога не вземащ. Най-съвършеният израз на тази любов, според Учителя , е Христос. Господ е първият принцип в света, който е вътре във всяко същество; Христос е вторият принцип, който определя взаимоотношенията между хората. Христос като най-висша изява на Бога е неговото първо доброволно ограничение като проява на нивото на Битието. Изявата на Божията любов чрез Христос е Духът на Христос.

Когато говорим за Бога като триединство от великите принципи на Любовта, Мъдростта и Истината, се има предвид, че Той е Съществото,
което всичко създава – принцип на любовта;
Което всичко поддържа и уравновесява – закон на Мъдростта;
Което разрешава всички противоречия -принцип на Истината.
Отправяйки тези твърдения към християнската Света Троица, Учителя Петър Дънов прави извода, че под Бог Отец следва да се разбира учението на Божията Мъдрост;
под Бог Син – учението на Божията любов;
под Бог Дух Светии – учението за въздигането, еволюцията на човека.
Тези три прояви на Бога го определят като Съществото,
което е Творец на самия Живот – Любов;
Създател на разумното в Живота – Мъдрост;
Създател на идеалния ред – т.нар. “мирова държава”, който не наказва човека, отклонил се от този ред, а го подпомага, за да го намери отново.

Бог е непознаваем, защото опитвайки се да Го определим и опредметим, ние го ограничаваме, но Той е непознаваем в битието си на Дух-Абсолют. Той обаче подлежи на познаване чрез своята изява като Любов. Бог е Едното, ала Той е и Цялото в същото време, доколкото е навсякъде. Затова целият свят, сътворен от Него, е в същност огромен Божествен организъм, в който всяка обективна реалност има своето точно определено място и предназначение. Бог е Дух, защото Абсолютът и съвършенството са нещо нематериално.

Според Учителя Петър Дънов съществуват три свята на Проявеното Битие: физически (материален), духовен и Божествен. Съвършеният Божествен свят, който е реален, не е тъждествен с физическия. Вселената е еманация на Бога. Невидимият свят (извън материалния), е населен от различни йерархии “светли същества”, завършили земната (физическата) си еволюция. Те са посредници между Бога и човека, изпълнители на глобалния Божествен план за Вселената. Светът е вечна арена за изява на Живота. Източник на Живота е Бог, проявен като любов. Когато наблюдаваме живота във физическия свят, в природата, ние можем да открием доказателството за съществуването на Бога именно в разумността на природата. По същността си животът представлява диференцирането на първичната Монада. Основният принцип на живота също е наречен любов, защото в света няма жива материя, която да не е тясно свързана с любовта. Силата, която движи живота, е именно любовта. Това е следствие от тезата, че Творението е непрестанен акт, творчески процес, а в творението Бог се еманира, за да го реализира – значи е подтикван от любов. Материалният и нематериалният свят, от гледна точка на живота, са не различни дадености, а едно и също – като две последователни фази на целокупния живот. Преходът от материя към Дух се осъществява постъпателно чрез преминаване от по-груби към по-ефирни субстанции, от по-низши в субстанциално отношение зони на Космоса към по-висши такива.

Във Вселената властва законът на хармонията. Животът е единен, пронизан от абсолютната Мъдрост на Божеството-Творец. Космосът е вечен, безкраен и одухотворен. В него се проявява промисълът. Волята и вездесъщата проницателност на съвършеното начало – Бога. Вселената като съвкупност от непрекъснати изменения на вечно движещи се и променливи обективни реалности се подчинява на новото, което винаги идва. Космосът е отражение на Истината.

Вселената като проявление на Бога почива върху няколко основни принципа. Първият от тях е, че всичко в света е разумно. Това означава, че сътворението, развитието и крайната цел на живота – в качеството си на еманация на Божествения Абсолют – са включени в Божия план, те са проява на Великото Разумно Начало. Светът е изграден върху базата на две начала или два полюса: Дух и материя, сила и любов, страдание и възнаграждение и т. н. Тази полярност е проява на Висшия Разум, защото чрез нея протича постоянното движение, което е фундаменталната характеристика на Битието. Това е вторият основен градивен принцип. Всичко в природата спазва в движението си някакъв ритъм или периодичност. Този принцип определя посоката на всеобщото движение, без която това движение би се ограничило само до трептене между два полюса. Вътрешната същност на движението е трептенето или вибрацията, а общият закон на движението е ритмичността или цикличността. В най-широка перспектива този принцип носи идеята за спираловидно развитие на света. Друго важно положение е, че между всичко във Вселената има съответствие – най-общо между духовното и физическото, което означава, че земният материален живот е отражение на живота в останалите невидими светове. Основа на това съответствие е обстоятелството, че целият свят е проявление на Единния Бог. От тази изходна постановка води началото си и последният принцип – за единството на всичко съществуващо, на всички неща, тъй като Бог присъства във всяко едно от тях. Като цяло следва да се изтъкне, че фундаменталното основание в Космологията на Учителя, пречупено през призмата на нейния онтологичен аспект, е Бог – като понятие, същност и проявление. Неговата същност е недостъпна за всяко същество, стоящо по-ниско от Него. Той е Творец на Битието от хаоса. Той се изявява като Разумно Начало, Велика Разумност, Вечен Източник на Живота, Вечно Начало ,Триединство на Любов, Мъдрост и Истина. Светът или Космосът са проявление на Бога. Във Вселената действат определени принципи, закони, сили и енергии. Светът е доказателство за съществуването на Бога, тъй като Той присъства навсякъде в него. Затова светът е разумен. Цялото Битие се развива по предначертания Божествен план и се стреми към постигане на крайната цел – единство и хармония със Създателя си.

Високият идеал – Учителят Дънов

0

Високият идеал
Беинса Дуно

Природата обича само онези, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои възлюбени деца и по име ги знае. А ония, които нямат никакъв идеал, не са записани в нейната книга. Те са оставени в нейните изби за далечни дни, за далечни времена. Тъй щото, когато някой се почувства изоставен от Бога, от Природата и никой не му обръща внимание, ще знае, че причината е в самия него – няма висок идеал. Това е закон. Всеки сам може да изправи живота си, да се освободи от нещастията и страданията си; всеки може да излезе от забравената изба на Природата. И най- последният човек, останал на дъното на тази изба, ако си създаде висок идеал, ще почне да пълзи като охлюв и няма да се мине много време, той ще излезе на повърхността на земята, огрян наново от слънчевите лъчи. Тогава Природата ще каже: “Ето едно от моите възкръснали деца!” Какво представя смъртта и какво – възкресението? – Смъртта има отношение към забравените деца в избите на Природата, т.е. към децата без висок идеал. Възкресението има отношение към децата, които излизат от дълбоките изби на материалния свят, т.е. към децата с висок идеал. А за да излезеш от такава изба, се изисква воля и безпримерна вяра.Често слушате да се говори: “Аз ям каквото ми попадне, не правя избор в храните; обличам се с всякакви дрехи, не правя избор нито в цвета, нито в качеството на материята”. Той иска да се представи за скромен човек, който се примирява с условията. Не е така. Който яде безразборно всякаква храна, той е човек без идеал или с нисък идеал. Така яде и всеядното животно, но човек се отличава от животното. Когато ядеш, трябва да правиш избор в храните. Природата е създала много храни, но ти ще избереш най-чистата и доброкачествена, която действа благоприятно върху твоя организъм. Това е човек с висок идеал!

Природата познава кои от нейните деца имат висок идеал и кои нямат идеал. Всеки момент тя ги поставя на изпит. За да познае какво се крие в гънките на човешката душа, какво се крие в дълбочината на човешкия ум и на човешкото сърце, какви пориви и стремежи го вълнуват, тя го пуща в своята градина, насадена с множество плодни дървета, окичена с различни плодове, от различни качества и внимава на кой от тях ще посегне. Ако откъсне от най-хубавите плодове, Природата пише в книгата си: “Ето едно от моите умни деца, с висок идеал. От него човек ще стане!” Обаче, ако види, че го мързи да се качи на дървото и си откъсне плод от ниските клонове, Природата вече има особено мнение за него. Тя пише в книгата си: “От тебе човек няма да стане! Ти нямаш висок идеал”. – “Какво трябва да правя?” – Да се качиш на дървото и оттам да откъснеш плод. – “Много е високо, ще падна”. – И живота да ти коства, трябва да се качиш. Тогава Природата ще пише: “Смело е това дете – от него човек ще стане!” Някой погледне нагоре към върховете, посегне с ръката си, но се уплаши и погледне надолу, към ниските клонове, или на земята, дето е паднал някой плод, наведе се и го вземе. Природата и за него пише: “Ето едно от забравените деца в моята изба – от него човек няма да стане!”

Помнете: Природата спира вниманието си върху вътрешните стремежи на човека. Тя само констатира фактите, наблюдава ги и каквото вижда, това отбелязва. Следователно, ако е отбелязала най-доброто, причината за това сте вие. Ако пък е хроникирала нещо, което не ви препоръчва, причината за това пак сте вие. Тя отбелязва фактите както са, нито ги увеличава, нито намалява и от тях вади своите заключения. Резултатите, които влияят на вашия живот, се дължат на избора, който сте направили.

Една млада египтянка на име Елтамар, дъщеря на беден селянин, се отличавала от своите другарки по това, че носела висок идеал в душата си. Тя било умна и интелигентна, добродетелна и скромна. Когато постъпила в училището, учителят я запитал: “Ще се ожениш ли, Елтамар, или девица ще останеш?” Тя отговорила: “Аз имам само един идеал в живота си и според него ще живея. Ако се женя, то ще бъде само за царския син. Всеки друг, ако не е царски син, ще го върна. Тоя е моят избор: или за царския син ще се оженя, или девица ще остана”. Ще кажете, че този избор е глупав. Не е глупава тая мома, тя има висок идеал.
В какво се заключава приложението на високия идеал в Живота? Ако имаш някакво верую, ако следваш някакво учение, ако прилагаш известна мярка, ако държиш някакъв образ в съзнанието си, всичко това да отговаря на високия идеал. Щом имаш сърце, ум, душа и дух, те трябва да се вдъхновяват от висок идеал. Духът ти да бъде мощен, да бъде син на Истината.

Кой е синът на Истината? Той е царският син, идеалът на всяка душа. Ето защо, ако излезеш сутрин рано да посрещнеш Слънцето, бъди там на време, преди да се е показало то на хоризонта. Посрещни първия лъч на изгряващото Слънце. Той е най-важният, той е царският син, той е синът на Истината. Той крие в себе си силата и мощта на Слънцето. Не възприемеш ли първия лъч, ти си изпуснал изгрева на Слънцето. Приеми първия лъч и спокойно се върни у дома си. Първият лъч носи богатството на всичките лъчи. Първият лъч е първият плод на изгряващото Слънце, на великото дърво на Живота. Останалите лъчи са последните плодове на това велико дърво. Каже ли някой, че може да посрещне Слънцето в кой и да е момент, или може да го наблюдава в кой и да е час през деня, Природата казва за него: “От тебе човек няма да стане!”

Ако се качваш на планина и ожаднееш, не пий каква да е вода. Спри се на пътя, огледай се и намери най-чистия извор. Наведи се, гребни с ръката си и пий от чистата планинска вода. Ако постъпваш така, ти си човек с висок идеал. На тебе може да се разчита. Кажеш ли, че можеш да пиеш и оттук, и оттам, отдето ти попадне, Природата пише, че си човек без характер, с нисък идеал – на тебе не може да се разчита.

Окултният ученик се отличава с висок идеал. Като отидеш при планинския извор, каквито мъчнотии и да срещнеш, ще се наведеш и ще пиеш от средата, от най-чистата вода. Като се качиш на планината, не бързай по-скоро да слезеш, но избери най- красивото място и седни там да си починеш. Разгледай цялата местност около себе си и запази дълбоко в душата си впечатление за красивата картина. Като слезеш в долината, носи спомен в съзнанието си за живата картина, за живия връх, на който си възлязъл. Високите планински върхове, чистите извори са живи и остават вечни, незабравими образи в съзнанието на човека.

Прилагай високия идеал навсякъде в живота си! Ако търсите книги за четене, намерете книгите на най-знаменития писател, на най-красноречивия проповедник. Ако искате да посетите някоя художествена галерия, идете в изложбата на най-видния художник. Не трябва ли да разглеждаме и обикновени картини? – Такива картини срещате всеки ден в живота си. Достатъчно е да наблюдавате хората, да видите как ядат, каква храна употребяват и кога ядат, за да имате обикновени картини пред очите си. Обаче, ако правите избор на картини по високия идеал, една картина е достатъчна. Тя трябва да бъде произведение на най-великия художник – на художник с висок идеал. Когато избирате приятел, ще спазите пак същия закон: ще изберете най- умния, най-интелигентния, най-добрия, най-чистосърдечния. Когато мъж избира жена или жена избира мъж, пак трябва да се ръководят от високия идеал. Който отстъпва от високия идеал, той сам става причина за нещастията и страданията в живота си.

Сега ние говорим за идейното в Живота, за принципите, които трябва да се прилагат всеки ден. Ще каже някой, че идеалът му не е прав, не води към добър край. Ако сегашният ти идеал не е прав, изправи го. Следващият момент е в твоите ръце – избери си друг идеал. Така ще дойдеш до идеала на своята душа, който е вечен и води човека в правия път – в Пътя на Любовта. Ако днес изпуснете първия лъч на Слънцето, на другия ден можете да го посрещнете. Ако и на другия ден го изпуснете, денят ви е изгубен. Посрещнете ли днес първия лъч, и останалите дни можете да го посрещнете. Само така можете да подобрите живота си. Най- светлата мисъл, най-възвишеното чувство, най-красивото действие съдържат в себе си първия лъч на Слънцето, който прониква в човешката душа.

Как може да се изправи човешкия живот? – Хвани най-голямата и най-малката си погрешка и ги дръж в съзнанието си, докато се освободиш от тях. И години да ги държиш в себе си, не отстъпвай пред тях. Най-после грешките ти ще кажат: “Ние имаме пред себе си човек с характер, който заслужава да живее. Отстъпваме ти своето положение и ставаме твои слуги. Ти ще вървиш напред, а ние след тебе”. Някои ученици пропадат на изпитите, претърпяват неуспех в живота си и бързо се отчайват. Те напущат полесражението, отричат се от своя идеал и казват: “От нас няма да стане нищо”. – Това са хора без идеал.

Защо иде човек на Земята? За угощение ли? – Човек е извикан на Земята като в опитно училище, да изпита характера си, да познае своя ум и сърце, да познае себе си. Като седнеш пред трапезата да се храниш, Природата отваря широко очите си и наблюдава как държиш вилицата и лъжицата, как ядеш, с каква кърпа си служиш и от всичко това заключава какво може да стане от тебе. Ако си поканен за втората смяна и ядеш от същата чиния, в която е ял друг някой, мислиш ли че си човек с висок идеал? Какво прави човекът с висок идеал? Той носи в чантата си чиста чиния, лъжица и вилица, и ако не сменят нечистата чиния с чиста, той казва: “Ще ми позволите да си послужа със своя чиния, със своя лъжица и вилица”. Така трябва да постъпва окултният ученик.

Ако искате да угостите някого по високия идеал, ето как трябва да постъпите: ще опечете десет пити от прясно, чисто, доброкачествено брашно, при най-чистия, най-добрия и най- спретнатия фурнаджия. След това ще покриете трапезата с бяла, чиста покривка и пред всеки гост ще сложите по една чиста чиния и парче от прясната пита. В чинията ще турите един грозд, една ябълка и една круша. Гроздето ще бъде донесено от най-хубавото лозе, изложено на чисто, добро място. Ябълките и крушите ще бъдат от дървета, отгледани по високия идеал. След това гостите ще насядат тихо и с разположение пред трапезата и ще се нахранят. Всички ще благодарят, ще станат и ще излязат да се разходят до близката околност, да пият водата на чистия извор. Това е угощение по новия начин.

Срещате богати хора, крайно взискателни към храната, но в умствения и моралния си живот нямат висок идеал. Те допущат и лъжата, и кражбата в живота си, като обикновени неща. Те започват добре, свършват зле. На физическия свят те се водят от някакъв идеал, но в духовния – никакъв идеал не ги движи. За такъв човек Природата пише: “От тебе човек няма да стане!” Каже ли някой, че може да люби кого и да е, той не говори истината. Досега не съм срещнал човек, който може да люби кого и да е. На думи всичко е възможно, но в действителност не е така. Любовта се изпитва в Живота. Като кажеш “Любов”, трябва да почувстваш вътрешното й съдържание и смисъл. Който чувствува Любовта, той може да преобрази живота си в един момент.

Кого може да люби човек? – Бога. Първо ще любиш Бога, после ближния си, а най-после себе си. Това е Великата истина в Живота. Който не започва живота си с Любов към Бога, от него човек не може да стане. Ако искате да се уверите в истинността на моите думи, проследете историята на човешкото развитие и вижте има ли човек на земята да е отрекъл Любовта към Бога и да е станал велик. Великите хора, гениите, светиите и Учителите на човечеството са хора, които любят Бога. Някои възразяват: “Ако се проповядва Любов към Бога, ще забравим хората и отношенията си към тях”. – Няма да забравим хората, но ще внесем в живота им висок идеал. Ако всички се стремяха към първия лъч на Слънцето, към великата Божия Любов, съвременният свят, ще се развива правилно. Съвременните хора щяха да се радват на здраве, сила и богатство.

Мнозина казват за себе си, че имат широко сърце, което включва всички хора, даже и цялото човечество. Това са само думи, които не отговарят на истината. Да любиш човека, значи да го познаваш. Да любиш човечеството, значи да познаваш всички хора. Обаче, само онзи познава ближния си, който може да изправи погрешките му. Следователно, ако любиш всички хора, ти си в състояние да изправиш техните погрешки. Така ли е всъщност? Ти казваш, че любиш цялото човечество, а не можеш да търпиш жена си, която е член от това човечество. Имаш син и дъщеря, но не се разбираш с тях. Невъзможно е да познаваш човека, да го обичаш и да не се разбираш с него. Значи, твърдението, че обичаш всички хора не е право, не отговаря на истината. Кога можеш да познаеш човека? – Когато любиш Бога. Любовта към Бога води до познаване на ближния и на самия себе си. Това прави човека щастлив и готов да изпълни Божията Воля.

Както и да се говори на съвременния човек за Любовта, той я смесва с чувствата и настроенията си и казва: “Моето сърце гори от любов, познавам любовта”. Това, което гори и изгаря, не е Любов. Това са лъчите на черната светлина, която носи смърт и разлагане; тя опетнява и изопачава човешката душа. Мислите ли, че Великият Творец на вселената може да се излъже от любовта на хората? Мислите ли, че проявите на разумната Жива Природа могат да се объркат с човешките прояви? Бог познава своето, т.е. Божественото, дето и да е. Бог на вечното благо люби в човека Доброто и Истината. Казано е в Писанието: “Възлюбил си истината в човека”. Най-възвишеното, най- чистото, най-красивото в човека, това е Истината.

Някой иска да знае дали разумният свят се интересува от неговия обикновен живот. Хората могат да се интересуват от обикновените неща в живота, но не и Разумните Същества. Ако си пръв слуга при един богат господар и десет други слуги ти услужват, трябва ли и господарят ти да се грижи за тебе? Той знае, че другите слуги имат предвид твоите нужди и ги задоволяват. Един от слугите чисти дрехите ти, друг – обувките, трети нарежда стаята ти и т.н. – “Доволен ли е господарят ми от моите лъснати обувки?” – Господарят не обръща внимание на твоите обувки, но той се интересува от оня слуга, който ги е лъснал. Ако той се е водил от високия идеал и лъснал обувките на своя ближен по всички правила на своето изкуство, той спира вниманието на господаря си, който казва: “Идея има този човек, на него може да се разчита!”

Как ще приложите високия идеал в живота си? Ако жената иска да ушие риза на мъжа си и се задоволи с първата материя, която й попадне на ръка, и я ушие както и да е, тя няма висок идеал. Щом иска да ушие риза на мъжа си, тя трябва да обиколи целия пазар, докато намери плат, който отговаря на изискванията на високия идеал, и да я ушие по всички правила на изкуството. Това е жена с висок идеал. И мъжът трябва да постъпи по същия начин: щом иска да купи плат за рокля на жена си, не трябва да се задоволи с първия, който му попадне, само да залъже жена си, но да направи усилие, да намери най-хубавия плат и да го занесе на най-добрата шивачка да го ушие. Ако и жената, и мъжът постъпват по правилата на високия идеал, Природата пише и за двамата: “Ето хора с характер, които имат висок идеал и правят най-добър избор!”

Имаш приятел и желаеш да му подариш една книга за четене. Ще обиколиш всички книжарници, за да избереш най-ценната книга, най-съдържателната, да я чете, да се повдига и да я помни цял живот. Твоето приятелство се основава на високия идеал. Искаш да напишеш няколко мисли за спомен на своя приятел. Какво ще направиш? Ако препишеш каквото ти попадне, ти не си човек с висок идеал. Ще препишеш нещо от Петко Славейков за парата: “Парице, парице, всесилна царице”, и ще се задоволиш. Парата не е идеал и не може да движи човечеството. Една мисъл ще напишеш, но опитана, преживяна. Ще извадиш тая мисъл от дълбочината на душата си. И като я чете, приятелят ти ще се възхищава и ще ти благодари. А Природата ще пише: “От тебе човек ще стане”.

Някой казва, че обича някого. Защо го обича? – За хубавите му очи и вежди. Друг обича приятеля си за хубавата му уста, трети – за хубавия му нос. Това е неразбиране на Любовта. Любовта не се предизвиква от някакво външно качество. Да обичаш някого за неговите външни качества, това показва, че имаш нисък идеал. Да обичаш приятеля си, това значи да виждаш в него една добра черта в характера му, която го отличава от всички хора. Тая черта е неизменна – на нея може всякога да се разчита. Добрата черта в човешкия характер не е нито в красивите му очи, нито в красивата му уста или в красивия нос. Тя е на най-високото място, на върховете на неговия живот. Като намериш добрата черта в своя приятел, ще я откъснеш, ще я държиш в себе си като свещен дар. И тогава Природата пак пише: “От тебе велик човек ще стане!”

Имаш учител, възхищаваш се от него и казваш: “Моят учител знае много науки – физика, химия, математика, астрономия – учен човек е той”. Знанието не определя човека. То не прави човека учен. Друго нещо характеризира учителя. Многото знание, необработено, представя излишен товар, с който малцина се справят. Външното знание е само украшение на шапката; същественото е шапката, а не панделката й. Учител казва на ученичката си: “Ще си купиш най-хубавата шапка, но без никакви украшения”. Тя отива с другарката си да си купи шапка. Купува си най-хубавата шапка, но шапкарката й казва, че без панделка шапката не представя нищо особено. – “Учителят ми каза да си купя шапка без украшения”. – “Той не разбира от шапки. Ако турите една панделка, шапката ще стане по-хубава”. Другарката й настоява за още една панделка. И тук ученичката отстъпва – туря още една панделка на шапката си и казва: “Учителят ще бъде вече доволен от шапката ми”. Не, шапката изгуби своята цена. Защо? – Защото отговаря на чужди идеали.

Представи си, че си писател и получиш от твой приятел хубава писалка със златно перо. Дойде един твой познат, вижда писалката ти и закачва на нея един голям скъпоценен камък. Дойде друг, закачва още един скъпоценен камък. Ти искаш да пишеш с писалката си, но изпитваш затруднение – скъпоценните камъни тежат на писалката ти, а постепенно и мисълта ти се затруднява, не се лее леко, плавно, както по-рано. Какво представят украшенията в Живота? – Това са временните, преходните идеали на съвременното човечество, на съвременните ученици и религиозни. Те не разбират силата на Божественото, което прониква в човешката душа като искра и възпламенява вечния огън в нея. Казват: “Дано се намери човек да ми закачи един диамант на врата, макар да не отговаря на високия идеал”. Не е така. Има смисъл да закачат диамант на врата ви, но да бъде най-големият, най-красивият, най-чистият. Такъв трябва да бъде вашият идеал. Ако някой иска да закачи на врата ви малко, едва видимо диамантче, не се поддавайте. Каквото носите вън и вътре в себе си, трябва да отговаря на висок идеал или да не се занимавате с него. Стремете се към най-великото, най-красивото, най- доброто, най-чистото в света. Това е Истината, която трябва да вложите в душите, в сърцата и в умовете си.

Да се говори на хората за високия идеал, това значи да се върви по течението на великата река на Живота. Накъде отива тая река? Тая вечер и аз ви говоря за високия идеал, изразен чрез най- великото, най-красивото, най-чистото, най-доброто в света. Това е първият лъч, който излиза от Божественото Начало. Ако схванете тоя лъч, вие ще станете ученици и човеци. Вие сте от онези, които разбират Истината като висок идеал на своята душа. Ако закъснеете и не възприемате първия лъч, ще изпаднете в положението на забравените деца в дъното на избата. Тая изба е за обикновените деца, а не за необикновените, т.е. за Божествените. За тези деца, именно, е създаден великият свят.

Всеки говори за това, което живее в него. Човекът с висок идеал говори за високия идеал, любещият говори за Любовта, истинолюбивият – за Истината, мъдрият – за Мъдростта. Значи, любещият говори за Любовта, а страхливият – за страха. Кой от двамата печели? – Който говори за Любовта. Умният говори за мъдри неща, а глупавият – за глупави. Умният гради, а глупавият – руши; умният пише, а глупавият – преписва. Кой от двамата печели? – Умният печели, а глупавият – губи. Някой богатски син казва, че се научил да се разписва на записите, пращани от баща му. Животът на мнозина се заключава само в разписване. Те само се разписват, че от този, от онзи взели нещо. Когато Природата погледне на човек, който само взема, а нищо не дава, тя пише: “От това мое дете нищо няма да стане! То се е научило да се разписва, а само нищо не може да напише”.

Какво се иска от съвременния човек? – Да следва пътя на Възвишените същества, на Белите Братя, на учениците на Всемирното Братство. Те носят велик идеал в душата си. Те мислят, чувстват и действат според изискванията на тоя идеал. Когато някое от тези Същества реши да слезе на Земята, всички го съветват да отиде между най-добрите хора, т.е. между тези, които се стремят към висок идеал. При кого отива Учителят? – При онзи ученик, чиято душа трепти за Учителя си. Той ще го посети и ще си каже: “Тук живее един от учениците ми, който има висок идеал!” Мине ли покрай къщата на ученик, който няма връзка с Учителя си, последният ще каже: “Тук живее един от забравените ученици”. Той ще мине и замине край дома му, без да му остави нещо.

Само няколко думи изразяват идеята за високия идеал: най- възвишеното, най-красивото, най-правдивото, най- истинолюбивото – всичко от първа степен. Вложете високия идеал в душата си, да видите как ще се подобри вашият живот. Прилагане е нужно. Кажеш ли, че сърцето ти е празно, ще знаеш, че Любов нямаш. – Какво да правя, за да придобия Любовта? – Ставай всяка сутрин рано и излизай вън да посрещаш Слънцето. Хванеш ли първия лъч, ти си отворил вече сърцето си за Любовта. Първият лъч подразбира първата мисъл, първото чувство, които минават през ума и сърцето ти. Като ставаш сутрин от сън, напиши си първата мисъл и първото чувство, които са те занимавали. В това отношение Природата е крайно взискателна. Като се събуди едно дете от сън, тя се спира пред него със затаен дъх и се вслушва с трепет да разбере какви са първата мисъл, минала през главата му, и първото чувство, раздвижило детското му сърце. Ако и ти, дете на Живота, още със ставането си от сън, помислиш първо за Бога, за Неговата Любов, която изпълва душата ти и буди благодарност за всички блага, които ти се дават, тя пише: “От това дете велик човек ще стане!”

Лекция от Учителя пред Общия окултен клас,
държана на 11 септември 1923 година в София

източник:
www.beinsadouno.org

Кое е основното в Трудното Знание?

0

1) Има Бог и Той е Добро
2) Пътят към Бога е Любов
3) Има човек и той е Зло
4) Пътят на човека е Невежество
5) Невежеството е Зло
6) Мъдростта е Добро
7) Всяко нещо живее благодарение на Бога
8) Не всяко нещо се завръща в Бога
9) Само идващото от Бога се завръща в Него
10) Роденото ТУКА, си остава Тука
11) Роденото в Бога се завръща в Бога
12) Роденото от Бога се нарича Син на Бога и е отделна Същност.
13) Всяка Същност е непроменима
14) Всяка Същност е движима от себе си – Божието се движи от Бога, човешкото – от човека.
15) Бог е Непроменим
16) Синовете Божи са Непроменими
17) Човек е непроменим. Човечеството се променя от Бога, с броят на присъстващите в него Божии Синове.
18) Непроменимостта на Същностите, изключва наличието на ГРЯХ.
19) Липсата на ГРЯХ, изключва ВИНА
20) Липсата на ВИНА, изключва ОСЪДИТЕЛНОСТ
21) Липсата на ОСЪДИТЕЛНОСТ изключва ОМРАЗАТА
22) Липсата на ОМРАЗАТА е основата на Любовта23) Има Един, Който Сънува
24) Този Свят е Негов Сън
25) Всеки Син Божи е Едно Събуждане на Единият, Който Сънува
26) От горното следва, че Синът не е различен от Отца
27) Това, което не се събужда е СЪНУВАНО
28) Сънят се анихилира в Любов, чрез Анализ
29) Всяко осезание докладва за фалшивост
30) Всяко видяно нещо в Съня не е Сънуващият
31) Всяко помирисано нещо в света не е Сънуващият
32) Всяко допряно нещо в света не е Сънуващият
33) Всяко вкусено нещо в света не е Сънуващият
34) Всяко чуто нещо в света не е Сънуващият
35) Анализът на осезанията трябва да включва и тялото, защото и то е включено в тях.
36) Всеки Анализ започва от вън
37) Всеки Анализ трябва да завърши Вътре
38) В човека е поставена Надежда, и това е единственото Добро в него
39) Човек не познава Истинската си Същност
40) Всеки трябва да мисли за себе си, като за Сънуващ
41) Сънуващият не ИСКА благата на Съня, а търси изходът от него
42) Изходът започва от Любовта
43) Когато човек е в Любов, той е постигнал благото на Съня, и живее в Радост
44) Радостта е недостижима, когато стремежът към нея е поставен в благата на Съня.

45) Всеки който разбира горното, ще го направи свой живот
46) Всеки който не разбира горното, не бива да се бунтува срещу него.
47) Всяко отричане носи мъка.
48) Приемането живее в Смирения и носи Радост
49) Извършителят и деянието са две различни неща
50) Всяко нещо в света произхожда от разбиране и убеденост
51) Детето не носи вина за своето неразбиране. Това е валидно и за възрастният човек
52) Който обича децата, обича всички хора
53) Който не обича всички хора, не обича децата
54) Любовта не е ПРИВЪРЗАНОСТ
55) Любовта с главно “Л” е състояние на Духа
56) Няма степени в Любовта
57) Всичко което не е Любов е ОМРАЗА
58) Което човек поставя между Любовта и Омразата е за собствено морално удобство
59) Който Обича, не разделя
60) Който Разделя – мрази
61) Всяко РАЗБИРАНЕ е УДОБСТВО
62) Всяко УДОБСТВО е застой
63) Никое движение не е достигнало крайната си точка, ако не завършва в Покой
64) Застоят не е Покой
65) Всяка Просветленост минава през Смъртта.
66) Не търси Смъртта. Тя се дарява.

67) Всичко, което не разбираш,е това, което все още нямаш
68) Всичко, което разбираш, е това, което все още ти пречи
69) Думите лъжат
70) Вкусът е Знание
71) Смисълът се променя
72) Онова е Непроменимо
73) Пътници се срещат на Пътя
74) Домошарите умират в леглата си
75) Никой не отива при Бог
76) Бог прибира своите от Пътя си
77) Не ИСКАЙ
78) Подарявай се
79) Всеки срещнат човек е част от твоя живот. Не осъждай живота си.
80) Всеки срещнат човек е част от твоя живот. Обичай живота си.
81) Всеки срещнат човек е потенциален Бог, защото Бог идва в света като човек
82) Не мрази човекът срещу тебе, за да не намразиш Бог
83) Обичай Бога
84) Обичай човекът
85) Не бъркай своята любов с Божията Любов
86) Всичко е както трябва да е
87) Не можеш нищо да промениш
88) Насочи желанието за промяна към себе си.

Поръчай книгата Труден Бог

СЛУЧАЙНИ ПИСАНИЦИ

Български ст...

0
В деня на Алфред Нобел, 1...

Повишаване н...

0
Раждаемостта в София през...