подбрани откъси от книгата на Боян Боев, издадена през 1937 година

Разпространение на богомилството

…Богомилството се е появило в България между 927 и 940 година.

Значи, в най-тъмната част на средните векове (10 век), когато в цяла Европа човешката личност е била подтисната, богомилите са издигнали факела на едно учение за премахване на неправдите, за издигането на потъпканата човешка личност и нареждане на човешкия живот на разумни основи…

Това движение е тясно свързано с българската история, понеже то е траело в България цели пет века (10-14 век). То се е разпространило между бедни и богати, селяни и висши кръгове, мъже и жени.

Възникналото в България движение бързо се разпространява и в другите страни на Балканския полуостров: във Византия, Сърбия, Босна, Далмация, а после преминава и по-далеч: в Италия, Франция, Германия, Англия, Испания, Русия, Чехия и пр. Навсякъде то занася лъчите на новите идеи.

Богомилите в различните страни се наричали с разни имена: богомили, катари, патарени, албигойци, българи, бугри и пр. …Богомилството, дето и да прониквало, считало за център на движението България, и оттам получвали упътвания и осветления. От България отивали пратеници във всички страни, дето имало богомилско движение, за да подкрепяват и просветляват……Богомилското движение раздвижва широките народни маси, буди, съживява, просвещава, внася борчески дух, подем, идеен живот…

…В историята виждаме, че всяко ново движение, всяка нова идея среща противодействието на реакцията. В 1211 година се свиква в България първият събор против богомилите – носители на новите идеи. След туй се свикват още два събора. Богомилите се преследват, затварят, клеветят, охулват, изтезават. Най-идейните, най-будните хора в България, борците за нов живот, работещи за нова култура на общочовешко братство, борците против войната, против всяко насилие, борците за свободната човешка мисъл, изпълнени със симпатии към страдащите и угнетените, тия, които с най-голямо самоотричане пръскаха светлината на новите идеи в България и чужбина, бяха избивани, пращани на кладата, изгонвани.

Именно избиването и изгонването на богомилите е една от важните причини за падане на България под турско робство. Законите на природата са неизменни! Всеки, който ги наруши, понася последствията! Всеки народ, който наруши известни природни закони, в края на краищата пожънва отрицателни резултати и отива към своя упадък и самоунищожение. Това е изтъкнал с много исторически примери и Морис Метерлинк в “Мъдрост и съдба”. Първият закон гласи: Всеки народ, общество, раса и пр., който върши неправди, насилия и пр., като магнит привлича към себе си силите на разрушението и ще мине през катастрофи или даже ще бъде пометен. Вторият закон гласи: Опълчването против една божествена вълна, против хората, които носят новото, води със себе си и своите последствия. Защото това, новото, е, което носи живота, прогреса, светлината, всички опреснителни сили, подмладяването! В историята има примери, които показват как действат тия два закона…

Ново отношение към богомилството

…И всички досегашни източници за богомилството бяха повечето от противници, поради което по-рано царуваше едно съвсем криво схващане за него… Но откак обективната историческа наука се зае с изследването на богомилството, дойде се до съвсем друго заключение. Сведенията, които ни дават историците за богомилите, трябва да ни изпълнят с уважение и благоговение към това учение. И интересно е, че всички модерни изследователи на богомилството, безразлично кой милоглед застъпват – от окултисти, вегетарианци и пр. до социалисти материалисти – всички с най-голямо уважение говорят за богомилското движение и го издигат като най-светла точка в българската история.

Всемирното братство. Трите клона

…Има една велика наука за живата природа, която изучава по-дълбоките закони на битието. Тя е обширна. Името й не важи. Можем да я наречем, както искаме: божествена наука, жива наука и пр. Окултната наука е само част от нея. Ако искаме да имаме знание, трябва да знаем нейната област на изследване, законите, които тя изучава. Те водят към висш съзнателен живот. Великите гении на човечеството, които са ръководили последното, са запознати с тия закони. Това са великите души, цветът на човечеството. Идеята за слугуване на другите, на Цялото, прониква техния живот.

Съществува в света братство на великите гении на човечеството, на Великите души, които вследствие на дълга еволюция в сегашната и миналите вселени, са достигнали до най-голямо развитие на любовта, мъдростта, знанието, силата, благородството, закона за жертвата, самоотричането. Именно това е тъй нареченото Всемирно Братство. То съществува от памтивека. То ръководи процесите на цялата природа, то стои зад всички явления в природата. Същевременно то ръководи процесите на нашата планета – Земята, еволюцията на минералите, растенията, животните и специално развитието на човечеството.

Основният принцип на това велико Братство е помагане на по-малките в техния еволюционен път. Следи от дейността на тези Велики души се намират във всички епохи на историята… Съзнанието им е проникнато от милосърдие, благородство и себеотрицание! Тяхната помощ не е кратковременна. Те работят по планове, за чието реализиране се изискват милиони години. И едничкото, което ги подтиква към този вид дейност, е съзнанието за възвишените сили, дремещи във всяка душа. Вдъхновява ги прозрението за красотата на бъдната картина на пробудената човешка душа! Красотата на далечния идеал влива нови сили в тях. Съзнанието им е най-близко до това на художника, който е радостен и вдъхновен от видението за онова, което ще се изяви в художественото произведение! Любовта към всичко живо дава крила на дейността им.

Всички на земята, които работят в хармония с техните стремежи, които работят за повдигане на другите, подтиквани единствено от любов, без да чакат нито слава, нито богатство, нито власт и пр., те са вече сродни, близки, вътрешно свързани с това Всемирно Братство.

Всеки може да влезе във връзка с това Всемирно Братство, когато работи в духа на идеала на Великите души. Тогаз той живо ще почувства не само вътрешна връзка с това Братство, но и неговата вътрешна подкрепа, ще почувства зад себе си като тил тяхната сила, тяхната помощ, знания. Той няма да бъде сам в своята работа. Когато човек работи за великия идеал, който въодушевява това Братство, той вече вътрешно е в тяхната система и на всяка крачка в живота си ще чувства тяхното съдействие и готовност да подготвят и подобрят условията и резултатите от неговата работа. Когато той работи в този дух, те са с него. И радостта, която ще усеща в такава дейност, ще показва, че той е вече във вътрешна връзка с тия напреднали същества, че възприема част от тяхната радост.

Всеки слънчев лъч, всяка дъждовна капка, всяко облаче, всеки планински връх, всяко цвете ни напомня за великата им дейност, която стои зад всички форми и явления. Зад всичката тая картина, която виждаме около нас, седи разумната дейност на тия същества. И благодарение на голямото им знание и сила, те винаги постъпват по най-разумния и най-сигурния начин за постигане на своите цели.

Работата на това Всемирно Братство буди благоговение у всеки, който вникне в характера на дейността на Великите души. Те работят в тишината, в мълчание, не претендирайки нищо за себе си, нито име, нито власт. И при всичките възпитателни методи, които употребяват, при всичката помощ, която дават, те оставят пак отворени възможностите за свободна проява на съвременния човек в областта, в която той може да твори и да се прояви активно, със собствена иницатива. Всемирното Братство по този начин прилича на градинаря, който не ограничава естеството на растението, което отглежда, и само му създава благоприятни условия, добра почва, влага, топлина и пр. и му предоставя то да прояви свободно своята природа. И тъй, всемирното Братство не предписва свои произволни методи, свои граници и пр., а само подпомага оня естествен развой на силите, вложени в човешката душа.

Мощните сили, с които това Братство разполага, са грамадни. Това са всички гении, които са надраснали личния живот и са влезли във възвишения живот на служенето, който живот единствено е източник на най-високите радости в живота и го осмисля. Силата им произлиза от това, че знаят езика на природата, и вследствие на това тя им отваря своите съкровищници.

Когато погледнем на живота с такова разбиране, виждаме, че изобщо еволюцията, всяко повдигане, се дължи на помощта на по-горните към по-долните. В цялата Вселена констатираме следното: по-силните, по-горните, по-знаещите помагат на по-долните. Взаимопомощта и служенето са главният фактор за напредъка. И именно на туй се дължи тая красота, която виждаме в целокупната природа. Това не е вече мъртва машина, а е нещо живо и разумно.

Ако проследим историята на човечеството и последователното основаване, цъфтеж и смяна на културите, ще видим навсякъде доказателства, следи за съществуването на тия Велики Гении на човечеството, за тяхното благородно влияние. Притежавайки грамадни знания и знаейки посоката на развитието на човечеството, те винаги са се притичвали на помощ при основаване на нови култури и техния по-нататъшен живот чрез изпращане клонове в разните части на света. В Индия те са оставили повече философска наука, в Египет – повече научни данни.

След местенето на своето огнище от Египет, те продължават да подкрепят тая страна чрез своя клон. В зазоряването на всяка култура винаги ще видим тяхната разумна и всестранна помощ.

Всемирното Братство изпраща три клона в разните култури.

Можем исторически да проследим дейността на тия три клона.

Първият клон е имал за цел да подготви условия за християнството; да подготви съзнанието на човечеството за християнството. Вторият клон е имал за мисия да внесе християнството в света. А третият клон е имал за цел да реализира божественото учение (християнството).

Първият клон на разните култури носи разни имена; той най-първо работи в Египет; там членовете на тоя клон се наричат херметисти; после те работят в Персия – това са маздеистите. После работят в Асирия и Вавилон. После простират своята дейност и в Гърция: там се наричат орфеисти.

Вторият клон от Индия отива в Египет и оттам в Палестина. После оттам той простира своята дейност в Рим, Англия, Германия, Франция и пр.

Третият клон най-първо работи в Индия, после в Египет, Сирия, Мала Азия и след това в България и туря основата на Богомилското движение. По-после богомилството пренася тая вълна, своите идеи на Запад и създава движението на розенкройцерите, илюминатите, мартинистите и пр.

Клоновете на Всемирното Братство са давали мощен тласък на дадена култура чрез разцъфтяването на философията, науката, поезията, музиката, архитектурата, живописта, чрез разпространение на възвишени идеи за култивиране на индивидуални и социални добродетели. Разбира се, Всемирното Братство е могло да действа в дадена култура само в известни рамки, според степента на съзнанието и според способността й да възприема и оплодотвори в живота известни възвишени подтици. Чрез даване на нови импулси и идеи то е действало за постепенното разширение на човешкото съзнание. Те са работили в две направления: от една страна, чрез своята дейност направо са внасяли в обществото нови творчески идеи и импулси, и от друга страна, чрез поставяне на поети, художници, музиканти, учени, философи, общественици, държавници в контакт с новите идеи, те са ги вдъхновявали да творят в нов дух, в ново направление. И наистина, ако проследим историята, ще видим, че множество най-видни идеалисти в изкуството, науката, обществения живот и пр. са били пряко или косвено свързани с някое движение, което произхожда от Всемирното Братство. Но по някой път не е било необходимо тези поети, философи и пр. да влязат в пряка връзка с тия движения; понякога е било достатъчно те да бъдат по-готови, по-чутки души, за да възприемат известни нови идеи, които са се носели из въздуха, тъй да се каже, благодарение на дейността на тия мистични братства.

Тия три клона идат от едно по-високо място. Тия, които ръководят тия три клона, са посветени..

…Третият клон

След внасянето на християнството в света оставаше да се помисли за реализирането на божественото учение (християнството), търсене на методи, пътища за реализиране на тая нова култура на Земята, на онзи хармоничен живот, който е в съгласие с великите природни, божествени закони и който дава условия за всеобщ мир и братство и условия за разцъфтяването на всички красиви божествени заложби, които се крият в човешката душа.

Тогаз Всемирното Братство прати нова вълна в света, прати богомилството в България (10 век), като се имало предвид оттам тая вълна да се разпространи навсякъде. Защо била избрана именно България, ще видим по-нататък. Това беше третият клон. Можем да го наречем богомилски. Той се явил в България, за да подготви съзнанието за културата на Шестата раса, която ще представлява реализиране на принципа на Любовта. Третият клон имал за мисия да свърже старата епоха с новата, която иде (Шестата раса).

И тъй, богомилството е една от струите, пратени от Всемирното Братство. То не е случайно движение, но във връзка с подготвянето на Новата култура. Богомилството има окултен произход. Трябваше да се освободи човешката мисъл от всички вериги и тъй да се подготви да приеме съзнателно новите идеи за братство и свобода.

Значи богомилското движение не е откъснато явление в българската история, а е свързано с великия възходящ път на целокупното човечество. Като се сравни по значение с всички ония културни вълни в миналото, които са създавали цели епохи, то правилно ще бъде преценено и ще заеме подобаващо място в българската история и в общочовешката култура.

…

…Човешкото съзнание се събужда днес в по-горно поле и нови идеи, нова светлина проблясва в човешката душа. Нова вълна залива човечеството и разкрива ново разбиране на живота и нови методи за работа. Тоя духовен подем, който се забелязва напоследък в света, иде от един и същ център. Засилването на свободните духовни течения днес показва, че се изявяват нови страни на човешкото естество. Всемирното Братство и сега нежно подкрепя със своето съдействие новите сили, които се събуждат в човешката душа по законите на развитието. Те подпомагат тоя естествен процес. Те работят навсякъде. Насърчават, подтикват, съдействат на добрите начинания, стремежи и копнежи, вдъхновяват, вливат нови идеи в готовите души, във философи, учени, поети, музиканти, художници, общественици и пр. И когато срещнеш такъв член на Всемирното Братство, ти можеш да говориш с него, без да знаеш, че той е от Всемирното Братство. Обаче по едно нещо можеш да го познаеш: като влзеш в контакт с него, ще почувстваш три неща: живот, светлина и свобода!

…Всемирното Братство е пазител на Висшето Знание. То носи факела на Светлината, чрез който осветлява вековете…

…Когато хвърлим поглед върху мисията и дейността на Всемирното Братство, върху великия оня план, по който то работи през вековете…, тогаз ние оставаме очаровани от величието на тоя план! Културите се ръководят от напредналите братя на човечеството. Ако изучим историята, ще видим величието на тяхното дело. Те прилагат великия Божествен Принцип, върху който се крепи цялото битие: “Силният служи на слабия”! Тоя закон може да се изрази и така: “Закон за любовта и жертвата”!…

МАЛКАТА ДУША И СЛЪНЦЕТО

Живяла някога отдавна вън от времето една Малка Душа, която казала веднъж на Бога:
– Аз знам, коя съм аз!
– Чудесно,- отговорил Бог,- и коя си ти?
И Малката Душа му отговорила:
– Аз съм Светлина!
Бог се усмихнал със своята голяма усмивка и казал:- Вярно е! Ти си светлина!
Малката Душа била много щастлива, тъй като разбрала онова, което рано или късно, разбират всички Души в Царството на Бога.
– Еха, – казала Малката Душа – това наистина е жестоко!
Но скоро станало й недостатъчно едното само знание за това коя е тя. Малката Душа почувствала, че в нея започва нов водовъртеж от желания. Сега тя искала да бъде онова, което е. Тогава към Бога върнала се Малката Душа (което само по себе си съвсем не е лоша идея, за всички души, които искат да бъдат онова което са всъщност) и казала:
– Боже, здравей! Сега когато знам, Коя Съм Аз, дали бих могла и да бъда това?
И Бог отговорил:
– Искаш да кажеш, че искаш да бъдеш Това, което вече си всъщност?
– Виждаш ли, – отговорила Малката Душа,- едно е да знам Коя съм Аз и е съвсем друго наистина да бъда това. Искам да усетя и да почувствам какво е това да си Светлина!
– Но ти и така вече си Светлина,- повторил Бог, отново с усмивка.
– Да, но искам да го усетя, да го почувствам!- викнала Малката Душа.
– Е, какво пък, – Бог казал засмяно,- Трябваше да се досетя за това. Ти винаги си се отличавала със страст към приключенията, – но после изражението на Бог се променило,- Само че тук има една такава работа…
– Каква такава работа?- попитала Малката Душа.
– Не съществува нищо друго освен Светлината. Виждаш ли аз съм създал само това, което ти самата се явяваш и се получава, че по прост начин себе си да познаеш като Това, Което Си, за теб не се предвижда. Разбираш ли, не съществува нищо, които ти да не си
– Ааа, – казала Малката Душа, която била сега малко озадачена.
– Помисли за това ето така, – казал Бог,- Ти си подобна на свещ в лъчите на Слънцето. Ти светиш заедно с милиони, трилиони и трилиарди други свещи, които съставляват Слънцето. И слънцето не би било Слънце без теб. Нека се опита да стане слънце без една от своите свещи…- то просто не би могло да бъде нормално Слънце, защото не би сияло толкова ярко. И ето ти задача: да опознаеш себе си като светлина, когато се намираш в самия център на Светлината?Е как е задачката?
– Ама че си и ти Боже,- присвила очи Малката Душа,- измисли нещо друго!
Тогава Бог пак се усмихнал и казал:
– Аз вече съм измислил. Щом ти не можеш себе си да видиш като Светлина, когато се намираш в Светлината, аз ще те обкръжа с тъмнина.
– А какво е тъмнината?- попитала Малката Душа.
– Това, което ти не си.- Бог отговорил.
– А ще ми бъде ли страшно от тази тъмнина?- заплакала Малката Душа.
– Само ако избереш да се изплашиш,- отговорил Бог,- Но всъщност не съществува нищо, от което би си струвало да се изплашиш.И само ако ти решиш, че има, ще започнеш да се страхуваш. Виждаш ли, все едно ние измисляме всичко това. Ние се преструваме.
– О,- казала Малката Душа и след това се почувствала значително по-добре.
След това бог обяснил, че за да се познае с усещане или да се почувства нещо въобще, трябва да се появи друго противоположно нещо. Или с други думи, ако искаш да почувстваш нещо- ти пораждаш неговата пълна противоположност.
– И това е велик дар, – Бог казал,- тъй като без него нищо не може да се почувства или усети. Ти няма да узнаеш какво е това Топлина без Студа, Горе без Долу, Бързо без Бавно. Ти никога не би разбрала какво е Ляво без Дясно.Тук без Там. Сега без Тогава. По този начин, -продължил Бог,- когато бъдеш обкръжена от тъмнина, не вдигай юмрук към небесата и не си губи ума по този повод. Тогава именно ти ще познаеш Коя си Ти наистина. И всички останали ще почувстват това. Позволи на своята Светлина да сияе толкова ярко, за да може всичко и всеки да разбере колко си ти необикновена!
– Ти искаш да кажеш, че е нормално на другите да позволя да видят колко съм необикновена?- попитала Малката Душа.
– Ами, разбира се! – засмял се Бог,- това си е в реда! Но запомни, че “необикновена” не значи “по-добра”. Всеки по своему е необикновен и особен! Мнозина са забравили това. И те ще разберат, че е нормално да бъдеш необикновен и особен, само когато ти видиш, че за тебе е в реда на нещата да бъдеш особена.
– Еха,- казала Малката Душа и почнала да танцува, да се смее и да скача от радост,- Аз мога да бъда толкова особена и необикновена колкото поискам!
– Да, и го можеш още сега,- Бог казал и започнал да танцува и да се смее и да скача заедно с Малката Душа,- Коя част от особеното и необикновеното ти би желала да бъдеш?
– Как така, коя част от особеното и необикновеното?-повторила Малката душа,- аз не разбирам.
– Разбираш,- започнал Бог,- да бъдещ Светлина, значи да си особена, а това включва в себе си много различни части. Да си добър- значи да си особен. Да си нежен- значи да си особен. Да си особен означава също да си творчески и изобретателен. Да бъдеш търпелив и това също значи да си особен. Можеш ли ти да измислиш някакви други начини да бъдеш особена?
Малката Душа поседяла известно време в мълчание.
– Аз мога да измисля много начини да бъда особена! -възкликнала накрая тя. – Да си поддържащ- значи да бъдеш особен. Да бъдеш даващ- това също е да си особен. Да си особен – това е да си дружелюбен. И да си грижовен- това също значи да си особен.
– Да, – съгласил се Бог, – и можеш ти да бъдеш всяка една от тези или пък друга част от особеното, каквато пожелаеш в някой момент. Това именно означава да бъдеш Светлина.
– Знам какво искам да бъда, знам какво искам да бъда! – радостно обявила Малката Душа.- Аз искам да бъда онази част от особеното, която се нарича “прошка”. Нали наистина, да си прощаващ значи да си особен?
– О, да,- с увереност казал Бог,- това е много особено.
– Добре,- казала Малката Душа, – именно това да бъда искам. Искам да бъда прощаваща. Искам да опозная себе си като прощаваща.
– Добре,- казал Бог, – но има нещо, което ти трябва да знаеш.
Малката Душа ставала малко нетърпелива. Сега й се струвало, че я очакват на всяка крачка нови усложнения.
– Какво е това?- попитала с въздишка тя.
– Не съществува никой, комуто можеш да простиш.
– Никой?- не могла тя да повярва на току що чутото.
– Никой!- отговорил Бог,- всичко, което съм създал е съвършено. Няма нито една друга душа във всичко, което съм създал, която е по-малко съвършена от теб. Огледай се.
И именно тогава Малката Душа се осъзнала, че край нея са се събрали тълпа други души. Тези души събирали се отдалече и от всякъде, от разни краища на Царството, като разбрали, че Малката душа води разговор необичаен с Бога, и всеки и всички искали да знаят за какво се говори.
Гледайки безкрайното множество събрали се души ,принудена била Душата Малка да се съгласи. Нито една от душите не изглеждала по-малко забележително, по-малко великолепно или по-малко съвършено от самата нея. Това било така удивително, и толкова ярка била светлината излизаща от събралите се души, че на Малката Душа й се наложило дори да присвие очи за да ги гледа.
– И така кому ще прощаваш?- попитал Бог.
– Ммм-да,- казала Малката Душа,- изглежда, че няма да мога да се повеселя. А аз си поисках да се опозная като Това, Което Прощава. Исках да зная как се чувстваш, когато си ето такъв особен.
И Малката Душа се замислила над това, какво би било да се усещаш, когато ти е тъжно. Но именно тогава до нея приближила друга Дружелюбна Душа.
– Не си струва да се тревожиш, Малка Душа, – казала й Дружелюбната душа,- аз ще ти помогна.
– Наистина ли?- светнала Малката Душа,- какво е нужно да направя аз за това?
– Ами нищо, аз просто ще създам за тебе някого, комуто ти ще можеш да прощаваш.
– Можеш ли това?
– Разбира се!- усмихнала се Дружелюбната Душа, в следващото мое раждане, в следващия ми живот аз ще направя нещо, за които ти ще можеш да ми простиш.
– Но защо? Защо ти трябва да правиш изведнъж това?- попитала Малката Душа.- На теб, най- съвършеното Творение! На теб, която вибрира с такава скорост, че се поражда Светлина толкова ярка, и дори е трудно да те гледам! Какво може да те накара да понижиш вибрациите си и твойта ярка светлина да стане тъмна и тежка? Какво може да е причината, ти, която си Светлина, която със звезди танцуваш и се движиш през Царството със скоростта на мисълта, да поискаш в моя живот да дойдеш и да направиш нещо толкова тежко, да направиш нещо лошо?
– Отговорът е много прост,- казала Дружелюбната Душа, – ще го направя затова, защото те обичам.
Малката Душа била удивена да чуе този отговор.
– Не бива да се учудваш толкова,- казала Дружелюбната Душа, – ти същото си правила вече за мен. Нима не помниш? О, колко пъти сме танцували заедно ние, ти и аз. През еони и през векове танцували сме с тебе този танц. От началото на времето и на много места с теб заедно сме го играли.
И двете вече сме били Всичко Това. Били сме Горе и Надолу, Ляво и Дясно. Ние били сме вече Тук и Там, Тогава и Сега. Вече сме били Всичко Това. Били сме и жени и мъже, добри и лоши; ние заедно сме били и жертви и злодеи.
Така постъпвали сме много пъти и преди една за друга, ти и аз; и всяка е създавала за другата точната и съвършена възможност за това да се Прояви и Познае, това, Което Сме Ние Всъщност.
– По такъв начин, – продължила да обяснява на Малката душа,- този път, в нашия следващ живот аз ще бъда за тебе “лошата”. И ще направя нещо наистина ужасно и тогава ти ще можеш да се познаеш като Тази, Която Прощава.
– Но какво ще направиш?- попитала Малката Душа, малко нервно,- какво ще бъде това наистина толкова ужасно , което ще направиш?
– О, казала Дружелюбната Душа с усмивка, – непременно ще измислим нещо. Но след това станала някак по-сериозна Дружелюбната Душа и казала с тих глас:
– Знаеш ли, за едно ти си определено права.
– За какво?- поискала да знае малката Душа.
– На мен наистина ще ми се наложи да забавя своите вибрации и да стана много тежка за да мога да направя това не много приятно нещо за тебе. Ще ми се наложи да се преструвам и да бъда нещо, съвършено неприличащо на мене. И сега искам да те помоля за една услуга в отговор.
– Всичко, което искаш! Всичко, което пожелаеш!- възкликнала Малката Душа, започвайки да пее и танцува.- Ще бъда Прощаваща! Ще бъда Прощаваща!- и тогава Малката Душа забелязала, че Дружелюбната Душа стояла все така мълчалива.
– И така, какво ти искаш?- попитала я Малката Душа,- Какво аз за теб мога да направя? Ти си просто ангел като се съгласяваш да сториш това за мен!
– Разбира се, че Дружелюбната Душа е ангел!- прекъснал разговора техен Бог,- Всеки е ангел. Помни винаги това. Аз ви изпращам само ангели и никой освен тях.
И Малката Душа изгаряла от нетърпение да стори нещо за да задоволи молбата на Душата Дружелюбна.
– Е, какво мога да направя аз за теб?- попитала отново.
– Когато аз започна да те бия и да ти причинявам болка,- започнала
Дружелюбната Душа,- в онзи момент, когато ще направя най-лошото от всичко, което можеш да си представиш…В онзи момент…
– Да?- прекъснала я малката Душа,- какво тогава…?
Дружелюбната Душа погледнала в мълчание Малката Душа и после промълвила:
– Помни Коя Съм Аз Наистина.
– О, ама разбира се!- възкликнала Малката Душа,- Обещавам! Винаги ще помня теб такава, каквато виждам те сега и тук.
– Добре,- казала Дружелюбната Душа,- защото виждаш ли каква е тука работата: Аз много силно ще се опитвам да се преструвам, и най-вероятно ще забравя коя съм аз наистина. И ако ти не помниш Коя Съм Аз Наистина, и аз за много дълго време може да го забравя. И ако аз забравя Коя съм Аз , ти също можеш да забравиш Коя Си Ти и ние двете ще се загубим. И тогава ще ни трябва още една душа, която да дойде и да ни напомни за това Кои Сме ние Всъщност.
– Не! Никой няма да ни потрябва!- отново обещала Малката Душа.- Аз ще помня коя си ти! И ще ти бъда благодарна за този дар, който ще ми поднесеш- шанса на позная, да почувствам това Коя Съм Аз.
И било сключено съгласието, и Малката Душа тръгнала към своя нов живот, радостна от това, че светлина ще бъде, което само по себе си е вече много особено; и двойно по-радостна от това, че ще може да бъде онази част от особеното, която се нарича Прошка.
И Малката Душа с нетърпение чакала, кога ще получи възможност да усети и опознае себе си като Прошка и да благодари на онази душа, която ще го направи възможно.
Във всеки нов момент на този нов живот, когато нова душа се появявала на сцената и каквото и да поднасяла в живота на Малката Душа- радост или печал, особено когато било печал, Малката Душа мислела за това, което й казал Бог:
– Помни завинаги, – усмихвал се Бог,- Аз винаги изпращам само ангели и никой освен тях…

Светлина и Любов

– Кога ще науча достатъчно за личните взаимоотношения, за да мога да изгладя хода им? Има ли начин да бъдеш щастлив в една връзка? Или връзките винаги трябва да бъдат цяло изпитание?
– Няма какво да научиш за личните взаимоотноше­ния. Трябва само да покажеш онова, което вече знаеш.
Има начин да бъдеш щастлив в една връзка и той е да я използваш за истинското й предназначение, а не за измис­лена от теб цел.Взаимоотношенията са непрекъснато предизвикателство; непрекъснато те призовават да създаваш, изразяваш и изпитваш все по-висши аспекти от себе си, все по-гранди­озни представи за себе си, все по-великолепни варианти на себе си. Няма място, където да можеш да постигнеш това по-непосредствено, по-безупречно и с по-голямо въздейст­вие, както в отношенията ти с другите. Всъщност без взаимоотношенията с другите изобщо не можеш да го постигнеш.
Само чрез взаимоотношенията си с други хора, места и събития можеш изобщо да съществуваш във Вселената (като познаваема единица, като нещо, което може да бъде определено). Запомни, че в отсъствието на всичко друго, ти не съществуваш. Ти си това, което си само в съотношение с нещо друго, което не е. Така е в света на относителното за разлика от света на абсолютното, където пребивавам Аз.
Разбереш ли го ясно веднъж, схванеш ли го дълбоко в себе си, интуитивно ще благославяш всяко преживяване, всяка среща и особено личните човешки взаимоотношения, защото ще ги виждаш в най-висш смисъл като съзидателни. Ще видиш, че те могат да бъдат използвани, трябва да бъдат използвани и са използвани (независимо дали искаш или не) за изграждането на това Кой Си Ти Наистина.
Съграденото може да бъде или великолепно, съзнателно сътворено от теб, или съвсем случайно образование. Можеш да избереш да бъдеш личност, която е резултат или на случилото се, или на избора ти какъв да бъдеш и как да действаш спрямо случилото се. Сътворяването на Себе си става съзнателно, когато избереш втория начин. Във второто изживяване Личността става осъзната.
Затова благослови всяко взаимоотношение и го цени като съществено и формиращо за това Кой Си. Сега избери да бъдеш.
Въпросът ти се отнасяше до личните човешки взаимоотношения от романтичен характер и Аз го разбирам. Така че нека да обърна особено и подробно внимание на човешките любовни отношения, които все още са такъв проблем за теб!
Когато човешките любовни отношения се провалят (отношенията никога не се провалят истински, освен от строго човешка гледна точка, когато не са довели до това, което си искал), те се провалят, защото си се въвлякъл в тях по неправилна причина.
(“Неправилно” разбира се е относително понятие, значещо нещо, сравнено с това, което е „правилно” – как­вото и да би било това. Би било по-точно да се каже на твой език: „отношенията се провалят/променят най-често, когато си влязал в тях по причини, които не са изцяло благощиятни и не спомагат за тяхното оцеляване.”)
Повечето хора влизат в любовни отношения, гледайки какво могат да получат от тях, вместо какво могат да допринесат в тях.
Предназначението на взаимоотношенията е да решиш коя част от себе си би искал да видиш наяве, а не коя част от другия можеш да заловиш и да задържиш. Може да съществува само една цел във взаимоотно­шенията (и в целия живот): да бъдеш и да решиш Кой Си Наистина.
Много е романтично да кажеш, че си бил „едно нищо” до момента, в който се е появил изключителният партньор, но това не е истина. Даже по-лошо – то упраж­нява невероятен натиск върху другия да бъде едно или друго нещо, което не е.
В желанието си да не те разочарова, тя (той) се опитва с всички сили да бъде и да прави това, което искаш, до предела на своите възможности. Оттам нататък тя (той) вече не може да изпълни представата ти за нея (него). Не може повече да изпълнява ролята, която й (му) е назначена. Натрупва се негодувание. Следва яд.
Най-накрая, за да се спаси (и за да спаси връзката), изключителният партньор започва да изисква отново своето истинско Аз, държейки се в съответствие с това Коя Е Тя Наистина (или Кой Е Той Наистина). Горе-долу по това време ти казваш, че „тя наистина се е променила” (или „той наистина се е променил”).
Много е романтично да кажеш, че сега, когато изключителната особа е влязла в живота ти, се чувстваш допълнен. Но предназначението на взаимоотношенията е не да имаш някой, който може да те допълни, а да имаш някой, с който да можеш да споделиш пълнотата си.
Ето го парадоксът на човешките взаимотношения: нямаш нужда от някой друг, за да изпиташ напълно Кой Си и … без някой друг си едно нищо.
Това е мистерията и чудото, разочарованието и ра­достта на човешкото изживяване. Изисква се дълбоко раз­биране и пълна готовност да живееш в този парадокс по на­чин, в който да има смисъл. Наблюдението ми е, че много малко хора го правят.
Повечето от вас навлизат в годините, в които се формират взаимоотношенията, назрели с очакване, пълни със сексуална енергия, с широко отворени сърца и с радостна, пламенна душа.
Някъде между 40 и 60 (за повечето хора е по-ранната възраст) вече сте се отказали от най-великата си мечта, оставили сте настрана най-голямата си надежда и сте се примирили с най-малкото си очакване (или избощо с нищо).
Проблемът е толкова основен, толкова прост и в същото време толкова трагично неразбран: най-грандиозната ти мечта, най-висшата ти идея и най-съкровената ти надежда са се отнасяли до любимия ти друг човек вместо до любимия ти Тебе, Тестът за взаимоотношенията ти е бил колко добре другият е посрещнал твоите очаквания и колко добре ти си посрещнал нейните (или неговите). Но единственият сигурен тест е колко добре ти си посрещнал своите.
Взаимоотношенията са свещени, защото осигуряват най-голямата житейска възможност (единствената възможност) да сътвориш и създадеш изживяването на най-висшата си концепция за Себе Си. Взаимоотношенията се провалят, когато ги виждаш като най-голямата житейска възможност да сътвориш и създадеш изживяването на най-висшата си концепция за някой друг.
Нека всеки човек в отношенията да се тревожи за Себе Си – какво е, какво прави, какво има, какво търси, сътворява, изживява и тогава всички взаимоотношения вели­колепно ще изпълняват предназначението си и ще служат на участниците!
Нека всеки човек в отношенията да се тревожи не за другия, а само, само, само за Себе Си.
Това изглежда като странно учение, защото си нау­чен, че в най-висшата форма на взаимоотношение с някого, човек се тревожи единствено за другия. Аз пък ти казвам: съсредоточаването ти върху другия, фикс идеята ти за него е това, което причинява провала в отношенията.
Какво е другият? Какво прави? Какво има? Какво казва? Желае? Изисква? Какво мисли? Очаква? Планува?
Майсторът Учител разбира, че няма значение какво е, прави, има, казва, желае и изисква другият. Няма значение какво мисли, очаква и планува другият, има значение единствено какво си ти по отношение на него.
Най-обичащият човек е онзи, който е съсредоточен в Себе Си.
– Това е радикално учение …
– Не е, ако го погледнеш внимателно. Ако не можеш да обичаш Себе Си, не можеш да обичаш другиго. Много хора правят грешката да търсят обичта към Себе Си чрез обичта към друг. Естествено те не разбират, че го правят – то не е съзнателно усилие. То е онова, което става в главата им. Дълбоко в главата. В мястото, което наричате подсъзнание.
Те си мислят: „Само да мога да обичам другите, и те ще ме обичат мен. Тогава ще съм способен да бъда обичан и ще мога и аз да обичам себе си”.
Обратното на това е, че толкова много хора се мразят, защото чувстват, че никой друг не ги обича. Това е болест (когато хората наистина са „болни от любов”), защото истината е, че други хора действително ги обичат, но то за тях няма значение. Колкото и хора да изразят любовта си към тях, няма да им е достатъчно.
Първо, те не ти вярват. Мислят, че искаш да ги мани­пулираш, опитвайки се да получиш нещо. (Как може да ги обичаш заради това, което са? Не. Трябва да има някаква грешка. Трябва да искаш нещо. Какво искаш?) Те седят и се опитват да разберат как може всъщност някой да ги обича. Не ти вярват и се впускат да те карат да им го докажеш. Трябва да докажеш, че ги обичаш. За да го направиш, може да те помолят да започнеш да променяш поведението си.
Второ, ако достигнат до момент, в който могат да ти повярват, че ги обичаш, те веднага започват да се притесня­ват колко дълго ще могат да задържат любовта ти. И за да задържат любоват ти, започват да променят собственото си поведение.
Така двама души буквално изгубват себе си във връз­ката си. Влизат в нея с надеждата да намерят себе си, а вместо това изгубват себе си.
Това изгубване на себе си в една връзка е главната причина за горчивината у подобни двойки. Двама души се събират като партньори, надявайки се, че цялото ще е по-голямо от сбора на отделните части, само за да разберат впоследствие, че то е по-малко. Те се чув­стват по-малко, отколкото са се чувствали, когато са били сами. По-малко способни, по-малко можещи, по-малко въз­буждащи, по-малко привлекателни, по-малко радостни, по-малко задоволени.
Това е, защото те са по-малко. Отказали са се в голя­ма степен от онова, което са, за да могат да бъдат и да оста­нат във връзката.
Връзките никога не са били замислени да съществуват по такъв начин. И все пак това е начинът, по който биват изживяни от много повече хора, отколкото можеш да си представиш.
– Защо? Защо?
– Защото хората са изгубили връзката (ако изобщо някога са я имали) с предназначението на личните отношения. Когато спрете да се виждате един друг като свещени души на свещено пътешествие, тогава ще можете да видите и предназначението и причината зад всички взаимоотношения.
Душата е дошла в тялото и тялото в живота с цел еволюция. Вие еволюирате, променяте се. И използвате връзката си с всичко, за да решите в каква насока се променяте.
Това е работата, която сте дошли да свършите тук. Това е радостта от сътворяването на Себе Си. От познава­нето на Себе Си. От съзнателното преобразяване в онова, което искате да бъдете. Това е смисълът на понятието само-съзнателен (Себе-съзнателен).
Дошъл си в относителния свят, за да разполагаш с инструментите, с които да познаеш и изпиташ Кой Си Наи­стина. Кой Си означава какъв се сътворяваш да бъдеш по отношение на всичко останало. Личните ти взаимоотношения са най-важният еле­мент в този процес. Следователно личните ти взаимоотно­шения са свещена почва. Те фактически нямат нищо общо с другия, но едновременно с това, щом другият е въвлечен, те са изцяло свързани с него (нея).
Това е божественият дуализъм. Това е затвореният кръг. Така че не е чак толкова радикално учение да се каже: „Благословени да са съсредоточените в Себе Си, защото те ще познаят Бога”. Може пък да не е лоша житейската цел да познаеш най-висшата част от Себе Си и да останеш съсредоточен в нея. Следователно първата ти връзка би трябвало да бъде със Себе Си. Най-напред трябва да се научиш да почиташ, цениш и обичаш Себе Си.
Най-напред трябва да видиш Себе Си като достоен, преди да можеш да видиш друг като достоен. Най-напред трябва да видиш Себе Си като благословен, преди да можеш да видиш друг като благословен. Най-напред трябва да опознаеш Себе Си като свят, преди да можеш да потвърдиш святостта на друг.
Ако поставиш каруцата пред коня (както повечето религии те карат да сториш) и потвърдиш святостта на друг, преди да си потвърдил своята, един ден ще изпиташ негодувание. Ако има едно нещо, което никой от вас не може да търпи, то е някой друг да бъде по-свят от вас. И въпреки това религиите ви ви насилват да наричате другите по-святи от себе си. Вие така и правите … за известно време. А след това ги разпъвате.
Разпнахте (по един или друг начин) всичките Ми учители, а не само Един. И го направихте, не защото те бяха по-святи от вас, а защото вие си съчинихте, че са по-святи.
Всичките Ми учители са идвали с едно и също послание. Не „аз съм по-свят от вас”, а „вие сте толкова свята, колкото съм и аз”.
Това е посланието, което не си могъл да чуеш; това е истината, която не си могъл да приемеш. Ето защо никога не си могъл да се влюбиш истински и чисто в друг. Ти никога не си се влюбвал истински и чисто в Себе Си.
И тъй, казвам ти: бъди сега и завинаги съсредоточен в Себе Си. Гледай какво си, какво правиш и какво имаш във всеки един момент, а не какво става с друг. Спасението ти се намира не в действието на друг, а в твоята реакция.
– Знам, но звучи като че ли би трябвало да не обръщаме внимание на онова, което другите ни причиняват във взаи­моотношенията си с нас. Каквото и да правят, стига да запазваме равновесието си, да оставаме съсредоточени в Себе Си и да изпълним останалите хубави работи, които каза, нищо няма да може да ни докосне. Ама другите ни докосват. Действията им понякога ни нараняват. Именно тогава, когато болката проникне в една връзка, аз не знам какво да правя. Чудесно е да се каже „отдръпни се настрана, не придавай значение на нещата”, но по-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Случва ми се да бъда наранен от думите и действията на партньора си в една връзка.
– Ще дойде денят, когато няма да бъдеш нараняван. Това ще е денят, в който ще установиш и ще разбереш истинското значение на взаимоотношенията и истинската причина за тях. Ти си я забравил и затова реагираш по такъв начин. Но проблем няма. То е част от еволюционния прцес. Част от растежа. Работата на Душата е това, което вършиш в една връзка – грандиозно осъзнаване и грандиозно спомняне е това. Докато не си го спомниш, докато не си припом­ниш също и как да използваш взаимоотношенията като инструмент за сътворяване на Себе Си, ще трябва да рабо­тиш на нивото, на което се намираш сега – нивото на разбиране, нивото на готовност, нивото на спомняне.
Така че има неща, които можеш да направиш, когато реагираш с болка на онова, което другият е, което казва или прави. Първото от тях е честно да признаеш пред себе си и пред другия точно как се чувстваш. Много от вас се страхувате да го направите, защото мислите, че ще „изглеждате лошо”. Някъде дълбоко в себе си осъзнавате, че вероятно е нелепо „да се чувствате по подобен начин”. Сигурно ви прави „малки”. Вие сте „по-извисени от подобно нещо”. Но в крайна сметка не можете другояче и независимо от всичко се чувствате по такъв начин.
Има само едно нещо, което можеш да направиш, уважавай чувствата си. Защото зачитането на чувствата ти значи зачитане на Себе Си. И обичай ближния си така, както обичаш себе си. Как можеш изобщо да очакваш да разбереш и уважаваш чувствата на друг, ако не можеш да зачиташ усещанията вътре в Себе Си?
Първият въпрос при каквото и да е взаимодействие с друг е – Кой Съм Аз и Кой Искам да Бъда сега по отноше­ние на това?

Често става така, че вие не помните Кои Сте и не знаете Кои Искате да Бъдете, преди да сте опитали няколко различни начина на това „да бъдеш”. Ето защо зачитането на истинските ви усещания е толкова важно.
Ако първото ти усещане е отрицателно, просто фактът, че го имаш, обикновено е достатъчен, за да се отдръпнеш. Само когато приемеш яда, обидата, отвращението, яростта, когато приемеш за свое желанието „да нараниш в отговор”, само тогава можеш да се откажеш от първото усе­щане за това Кой Не Искаш да Бъдеш.
Майсторка Учителка е тази, която е минала през достатъчно подобни изживявания, за да знае предварително какви са крайните й избори. Тя няма нужда „да опитва” нищо. Вече е била на това място и знае, че е неудобно и че не й приляга. И тъй като животът на Майстора е посветен на непрекъснатото осъзнаване на Себе Си (такъв, какъвто се знаеш), подобни „лошо прилягащи” чувства никога не биха били изпитвани.
Ето защо Майсторите Учители остават невъзмутими пред онова, което другите биха нарекли катастрофа. Майсторът благославя катастрофата, защото знае, че растежът на Личността идва от семената на бедствието (и на всяко изживяване). Втората житейска цел на Майстора е винаги еволюцията. Защото след,дато напълно се Себе-осъзнаеш, не ти остава нищо друго освен да бъдеш повече от него.
На този етап се придвижваш от работа на душата към работа на Бог, тъй като това е, което правя Аз!
За целите на тази дискусия ще допусна, че ти все още се намираш на етапа работа на душата. Все още търсиш да осъзнаеш (да превърнеш в действителност) Кой Си Наис­тина. Животът (Аз) щедро ще ти даде възможности да го сътвориш. (Запомни: животът не е процес на откритие, животът е процес на сътворяване!)
Можеш за сътворяваш Кой Си отново и отново. Разбира се, та нали ти го правиш всеки ден. Обаче тъй както са нещата в момента, ти не винаги имаш един и същ отговор за тях. Ако вземем едно и също външно преживяване в раз­лични случаи, един ден може да избереш да си търпелив, любящ и внимателен, а друг ден може да избереш да бъдеш ядосан, ужасен и тъжен.
Майстор е този, който винаги има един и същ отговор – и този отговор винаги е най-висшият избор.
В това Майсторът е винаги предвидим. Обратно, ученикът е абсолютно непредвидим. Можеш да разбереш как се справяш по пътя към майсторството, просто като забелязваш колко предвидимо правиш най-висшия избор, когато реагираш на ситуациите.
Разбира се, тук идва въпросът: Кой избор е най-висш?
Това е въпросът, около който се въртят философиите и теологиите на хората открай време. Ако този въпрос те занимава истински, ти вече си на пътя към майсторс­вото. Защото все още е вярно, че повечето хора продължават да се занимават изцяло с друг въпрос – не кой е най-висшият избор, а кой е най-изгодният? Или как мога да загубя по-малко?
Когато се живее, за да се контролират загубите и оптималната полза, истинският дар на живота е загубен. Възможността е пропиляна. Шансът е пропуснат. Защото живот, живян по такъв начин, е живот, живян в страх – и такъв живот разказва лъжи за това Кои Сте.
Вие не сте страх, вие сте обич. Обич, която не се нуждае от защита, обич, която не може да бъде загубена. Никога обаче няма да го осъзнаете в изживяването си, ако продължавате да отговаряте на втория въпрос, а не на първия. Само човек, който смята, че всичко се отнася до печалби и загуби, задава втория въпрос. И само човек, който вижда живота по различен начин, който търси Себе Си като по­виеше същество, който разбира, че не печалбата и загубата са мерилото, а единствено да обичаш или да не успееш да обичаш, само такъв човек задава първия въпрос.
Този, който задава втория въпрос, казва: „Аз съм тялото си.” Този, която задава първия, казва: „Аз съм душата си.”
Да, нека всички, които имат уши за слушане, да чуят. Защото ви казвам – в решителния момент на всички човешки взаимоотношения има само един въпрос: Какво би направила обичта в този миг?
Няма друг въпрос, който да е уместен, няма друг въпрос, който да е смислен, няма друг въпрос, който да е важен за душата ти.
Стигаме до много деликатна точка на интерпретация, тъй като принципът действие, основано на обич, е всеобщо неразбран. Това неразбиране е довело до негодуванието и яда в живота, които на свой ред са причината толкова много от вас да блуждаят встрани от пътя. Векове сте били учени, че действие на обич се осно­вава на избора да бъдеш, да правиш и да имаш онова, което предизвиква най-голямото добро за другия.
Аз пък ти казвам следното: Най-висшият избор е този, който предизвиква най-голямото добро за теб.
Както всяка дълбока духовна истина, това твърдение е подложено веднага на неправилно тълкуване. Мистерията се прояснява малко в момента, в който решиш какво е най-голямото „добро”, което можеш да направиш на себе си. И когато най- най-висшият избор е направен, мистерията се разсейва, кръгът се затваря и най-голямото добро за теб става най-голямото добро за другия.
Разбирането на това може да вземе повече от един живот, а прилагането му още повече, защото тази истина обгръща друга – още по-велика. Каквото правиш за Себе Си, го правиш за друг. Каквото правиш за друг, го правиш за Себе Си.
Така е, защото ти и другият сте едно цяло.
И е така, защото … Нямаш друго освен Теб.
Всичките Майстори Учители, които са обикаляли планетата ви, са го казвали. (“Истина ви казвам, че каквото сторите на най-нисшия, братя, го сторвате и на Мен.”) И все пак за повечето хора това си остава просто като голяма езотерична истина с малко практическо приложение. А всъщност това е най-практически приложимата „езотерична” истина на всички времена.
Важно е да бъде запомнена във взаимоотношенията, защото без нея те са много трудни. Да се отдръпнем от чисто духовния и езотеричен ас­пект за момент и да се върнем на практическото приложе­ние на тази мъдрост.
Много често, според старите разбирания, хора (с добри намерения и много от тях доста религиозни) са правили онова, което са мислели, че би било най-добре за другия във взаимоотношенията си. Тъжно е, че всичкото това е довело в много случаи (в повечето случаи) до продължителна злоупотреба от страна на другия. Продължително „лошо” отношение. Продължителни проблеми във връзката.
В крайна сметка човекът, който се опитва да прави „каквото е правилно” за другия (бързо да прощава, да показва съпричастие, винаги да затваря очи пред определен вид проблеми и поведения), започва да изпитва негодувание, яд и недоверие даже в Бога. Защото как може Бог да изисква подобно безкрайно страдание, жертва и липса на радост в името на обичта?
Отговорът е, че Бог не го изисква. Бог те моли един­ствено да включиш себе си сред онези, които обичаш.
Бог отива и по-нататък. Предлага (препоръчва) да сложиш себе си най-напред.
Правя го, знаейки съвсем добре, че някои от вас ще го нарекат богохулство и следователно не Моя дума, а други ще направят нещо, което може би е още по-лошо: ще го приемат за Моя дума и криворазбрано ще го изопачат, за да го на паснат за свои цели или за оправдаване на неблагочестиви дела.
Знай, че да сложиш себе си на първо място в най-висш смисъл, никога няма да доведе до неблагочестиво деяние.
Следователно, ако си се уловил в неблагочестиво деяние, което е било резултат от желанието ти да направиш най-доброто за себе си, объркването не е дошло от факта, че си сложил себе си на първо място, а от неразбирането какво е най-добро за теб.
Разбира се, определянето на онова, което е най-добро за теб, изисква също и да определиш какво точно се опитваш да направиш. Това е важна стъпка, на която много хора не обръщат внимание. Какво правиш? Какво е предназначението ти в живота? Без отговори на тези въпроси, проблемът кое е „най-добро” в която и да е ситуация, ще си остане загадка.
И за да бъдем практични отново (езотеричните аспекти настрана) – ако погледнеш какво е най-добро за теб в ситуациите, в които си оскърбяван, най-малкото, което ще направиш, е да спреш оскърблението. Това ще е добре и за теб, и за оскърбяващия, защото даже и той бива оскърбен, когато му се позволява да продължава да се отнася зле.
Поведението на този, който оскърбява, е в негова вреда. Защото кажи какво е научил, ако види, че оскърбителното му поведение се приема? А иначе, ако установи, че подобно поведение повече няма да бъде приемано, какво му е било позволено да открие?
Следователно, да се отнасяш към другите с обич, не значи обезателно да им позволяваш да правят каквото си поискат.
Родителите го научават отрано с децата. Възрастните не го научават толкова бързо с други възрастни, нито народите с други народи.
Но на деспотите не бива да им се разрешава да процъфтяват – те трябва да бъдат спирани. Обичта към Себе Си и обичта към деспота го изискват.
Ето и отговор на въпроса ти: „Ако обичта е всичко, което съществува, как хората изобщо могат да оправдаят войната?”
Понякога човек трябва да отиде на война, за да направи най-грандиозното изявление за това кой е той наистина: този, който се отвращава от войната.
Има моменти, в които може да е необходимо да се откажеш от това Кой Си, за да бъдеш Този, Който Си.
Има Учители, които са казвали: „Не можеш да имаш всичкото, докато не си готов да се откажеш от него”.
Така че, за да „имаш” себе си като човек на мира, може би трябва да се откажеш от идеята за себе си като човек, който никога не би отишъл на война. Историята е призовавала хора към такива решения.
Същото важи и в повечето лични взаимоотношения. Животът може да те призове неведнъж да докажеш Кой Си, демонстрирайки някакъв аспект на това Кой Не Си.
Не е толкова трудно за разбиране, ако си живял известно време, въпреки че за идеалистично настроените млади хора може да изглежда като крайно противоречие. В ретроспекция през по-зряла възраст изглежда като божествен дуализъм.
Това не значи, че ако в човешките взаимоотношения са те наранили, ти трябва да нараниш в отплата. (Нито означава подобно поведение между различните народи.) Означава просто, че да разрешаваш другиму непрекъснато да причинява вреда, едва ли е най-обичното нещо, което можеш да сториш (за Себе Си и за другия).
Това би трябвало да успокои някои пацифистки тео­рии, че най-висшата обич изисква не насилствен отговор на онова, което се счита за зло.
Дискусията става отново езотерична, защото никое сериозно проучване на това изявление не би подминало думата „зло” и стойностните преценки, които тя носи в себе си. Истината е, че не съществува нищо „зло”, а има само обективни феномени и изживявания. При това самото ти предназначение в живота изисква да избереш от нарастващата колекция на безкрайни феномени няколко, които да наречеш „зло”, защото ако не го направиш, няма да можеш да наречеш нито себе си, нито нещо друго „добро” и така няма да можеш да познаеш или да сътвориш себе си.
Ти определяш себе си според онова, което наричаш „зло” и това, което наричаш „добро”. Най-голямото зло следователно би било да не обявиш нищо за зло.
Съществуваш в този живот в света на относителното, където нещата могат да съществуват само ако са съотне-сени към други. Това е едновременно и функцията, и пред­назначението на взаимоотношенията: да осигурят поле за изживяване, в което да намериш, да определиш и ако си избереш, непрекъснато да пресътворяваш Кой Си Ти.
Да избереш да бъдеш като Бога не значи да избереш да бъдеш мъченик. И определено не значи да избереш да бъдеш жертва.
По пътя към майсторството, когато всички възможности за болка, вреда и загуба са отстранени, е добре да оцениш болката, нараняването и загубата като част от изживяването си и да решиш Кой Си по отношение на тях.
Да, нещата, които другите мислят, казват и правят понякога ще те нараняват – дотогава, докато престанат. Това, което ще те заведе най-бързо от едното до другото, е абсолютната честност – да си готов да изтъкнеш, да отбележиш и да обявиш как точно се чувстваш по отношение на нещо. Кажи своята истина – мило, но пълно и цялостно. Живей своята истина – нежно, но абсолютно и последователно. Променяй истината си лесно и бързо, когато опитът ти ти донесе нова яснота.
Никой здравомислещ (най-малко пък Бог) не би ти казал, когато си наранен от някаква връзка, „отдръпни се настрана, така че станалото да няма за теб никакво значение”. Ако си наранен, вече е твърде късно да се опиташ да не придаваш никакво значение на станалото. Задачата ти тогава е да решиш какво значение има и да го покажеш. Правейки го, ти избираш и ставаш този, Който Искаш да Бъдеш.
– Значи не трябва да бъда дълго страдалата съпруга, или унизеният съпруг, или жертвата на взаимоотношенията си, за да ги направя святи или за да изглеждам добре в очите на Бога.
– Разбира се, че не.
– И не трябва да понасям нападенията срещу достойнството ми, обидите срещу гордостта ми, пораженията върху психиката ми и раните в сърцето ми, за да мога да кажа, че съм дал най-доброто от себе си във връзката, че съм изпълнил дълга си или че съм посрещнал задълженията си в очите на Бога и на хората.
– Нито за миг.
– Тогава кажи ми, Боже, какви обещания трябва да давам в една връзка; какви задължения трябва да спазвам? Какви са задълженията в една връзка? Какви напътствия да търся?
– Отговорът е този, който не можеш да чуеш, защото те оставя без напътствия и анулира всяко споразумение в момента, в който го правиш. Отговорът е: нямаш никакви задължения. Нито във взаимоотношенията, нито в целия си живот.
– Никакви задължения?
– Никакви задължения. Нито ограничения, нито напътствия, нито правила. Не си свързан с някакви обстоятелства или ситуации, нито си ограничен от някаква система от правила или закони. Не, не подлежиш на никакви наказания за някакви нарушения, нито си способен на тях, тъй като в очите на Бога не съществува такова нещо като „нарушител”.
– Чувал съм го и преди – религия „без правила”. Това е духовна анархия. Не виждам как изобщо би действала.
– Няма как да не действа, ако си в „бизнеса” за сътворяване на Себе Си. Ако от друга страна си представяш, че се напрягаш да си каквото някой друг иска да бъдеш, отсъствието на правила и напътствия може да затрудни нещата.
И все пак мислещият разум настоява с въпроса: Ако Бог иска да съществувам по някакъв определен начин, защо Тя (Отнася се за Бог, който не е обезателно в мъжки род. – Бел. прев.) просто не ме е сътворила по този начин от самото начало? Защо е необходима цялата тази битка да „преодолея” кой съм, за да мога да стана това, което Бог иска да бъда? Това иска да знае търсещият разум и с право, защото въпросът е подходящ.
Религиите искат да ви накарат да повярвате, че съм ви създала по-малки от това Коя Съм Аз, за да имате шанса да станете като това Коя Съм Аз, борейки се с обсто­ятелствата, а бих казала и срещу всяка естествена наклонност, която би трябвало да съм ви дала.
Измежду тези така наречени естествени наклонности е наклонността към грях. Научили са ви, че сте родени в грях, че ще умрете в грях и че да правите грехове е същ­ността ви.
Една от религиите ви даже проповядва, че с нищо не можете да го промените. Собствените ви действия са безмислени. Нагло е да мислите, че чрез някое от действията си можете да „отидете на небето”. Единственият път към небето (спасението) минава не през опита ви да предприе­мете нещо свое, а през милостта, дадена ви от Бог, когато приемете Неговия Син за свой посредник.
Когато това стане, ще сте „спасени”. Дотогава обаче нищо, което направиш – нито животът, който живееш, нито изборите, които правиш, нито нещо, което предприемаш по своя воля в усилието си да се усъвършенствуваш и да ста­неш достоен, няма ефект, не оказва влияние. Не си способен да станеш достоен, защото по рождение си недостоен. Така си бил създаден.
Защо? Бог знае защо. Може би е допуснал грешка. Може би не е успял да го направи добре. Може би сега Му се иска да може да направи всичко отначало. Ама ето го. Какво да го правим …
– Подиграваш се с мен.
– Не. Вие се подигравате с Мен. Казвате, че Аз Богът съм сътворил същества, несъвършени по рождение, а после съм поискал от тях да бъдат съвършени и ако не са, ще бъдат прокълнати.
След това казвате, че няколко хилядолетия по-късно съм се умилостивил и съм казал, че оттук нататък не е необходимо да бъдете добри, а просто трябва да се чувствате зле, когато не сте добри, и да приемете за свой спасител Единственото Същество, което винаги е съвършено, и по този начин задоволяващо глада ми за съвършенство. Каз­вате, че Моят Син, когото наричате Съвършеният, ви е спасил от собственото ви несъвършенство – несъвършенството, което А з съм ви дал.
С други думи, Синът Божий ви е спасил от това, което неговият Отец е направил.
Ето как според мнозина от вас съм нагласил нещата.
Е, сега, кой на кого се подиграва?
– За втори път в книгата изглежда, че нападаш пряко фундаменталисткото Християнство Изненадан съм.
– Ти си избираш думата „нападам”. Аз просто повдигам въпроса. И въпросът между другото не е „фундамента­листкото Христианство”, както го наричаш. Въпросът е цялостната същност на Бога и на отношението на Бога към човека. Темата се появи тук, защото обсъждахме проблема за задълженията във взаимоотношенията и в самия живот.
Не можеш да повярваш във връзка без задължения, защото не можеш да приемеш кой и какво си в действител­ност. Наричаш живота при пълна свобода „духовна анархия”. Аз го наричам великото обещание на Бога.
Само в контекста на това обещание великият план на Бог може да бъде изпълнен.
Нямаш задължения във взаимоотношениата. Имаш само възможности.
Възможността, а не задължението, е основата на религията и на цялата духовност. Докато го виждаш нао­паки, ще пропускаш идеята.
Взаимоотношението (взаимоотношението ти с всички неща) бе създадено като идеален инструмент за работата на душата. Ето защо всички човешки взаимоотношения са свещено място. Ето защо всяка лична връзка е свята.
Много от църквите са разбрали това правилно. Женитбата е свето причастие. Но не заради свещените задължения в нея, а по-скоро заради несравнимите й възможности.
В една връзка никога не прави нещо от чувство за задължение. Прави каквото правиш от чувство за славната възможност, която връзката ти предоставя, да решиш и да бъдеш Който Си Наистина.
– Разбирам. И все пак в интимните си връзки многократно съм се отказвал, когато нещата започнат да вървят на зле. Резултатът е, че съм имал цяла поредица от връзки, докато като дете мислех, че ще имам само една. Изглежда, че не знам какво значи да задържиш една връзка. Мислиш ли, че някога ще се науча? Какво трябва да направя, за да го постигна?
– Звучи сякаш задържането на една връзка значи, че тя е била успешна. Опитай се да не смесваш продължителността с добре свършената работа. Запомни, че задачата ти на тази планета не е да видиш колко дълго можеш да запазиш една връзка, а да решиш и да изживееш Кой Си Наистина.
Това не е довод в полза на краткосрочни връзки, нито пък е изискване за дългосрочни. И все пак, въпреки че не съществува подобно изискване, би трябвало да се каже следното: дългосрочните връзки съдържат забележителни възможности за съвместен растеж, съвместна изява и съвместно осъществяване. И това си има своята награда.
– Знам, знам. Винаги съм подозирал, че е така. И как стигам дотам?
– Най-напред се увери, че влизаш във връзката по „правилни” причини. (Използвам думата „правилни” като относително понятие. Имам предвид „правилни” по отношение на по-голямата цел на живота ти.)
Както отбелязах преди, повечето хора все още влизат в една интимна връзка по „неправилни” причини: за да избягат от самотата, за да запълнят празнина, за да се домогнат до обич или някой, който да обичат (и това са само някои от по-добрите причини). Други го правят, за да успокоят егото си, за да прекратят депресията си, за да подобрят сексуалния си живот, за да се възстановят от предишна връзка или (вярваш или не) за да уталожат скуката си.
Никоя от тези причини няма да доведе до желания резултат и, освен ако нещо драматично не се промени по пътя, връзката също няма да се получи.
– Не съм влизал в интимните си връзки по никоя от тези причини.
– Бих го оспорвал. Не мисля, че ти знаеш защо си влязъл във връзките си. Не смятам, че си го обмислял по този начин. Не мисля, че си влизал във връзките си целенасочено. Мисля, че си влизал във връзките си, защото си се бил „влюбил”.
-Точно така.
– И не смятам, че си спрял да погледнеш в какво си се „влюбил”. Кое беше това, на което реагира? Каква нужда или комбинация от нужди бяха задоволени?
За повечето хора любовта е отговор на задоволяването на някоя нужда.
Всеки има нужди. Ти се нуждаеш от това, другият се нуждае от онова. И двамата виждате един в друг възможността за задоволяването на някаква нужда. Така негласно се съгласявате на търговска сделка. Ще ти дам каквото имам, ако ми дадеш каквото ти имаш. Това е сделка. Но вие не казвате истината за нея. Не казвате: „Търгувам те много”. Вие казвате: „Обичам те мно­го” и оттам започва разочарованието.
– Подчертавал си това и преди.
– Да, и ти си ги правил тези неща преди, не веднъж, а много пъти.
– Понякога изглежда, че тази книга се върти в кръг, повтаряйки едно и също отново и отново.
– Нещо като живота.
– Туш!
– Процедираме така: ти задаваш въпросите, а Аз просто им отговарям. Ако попиташ едно и също нещо по три различни начина, Аз съм задължен да продължа да отговарям.
– Може би продължавам да се надявам, че ще измислиш друг отговор. Премахваш доста от романтизма, когато Те питам за взаимоотношенията. Какво грешно има в това да се влюбиш безумно, без да мислиш за нещо?
– Нищо. Влюбвай се по този начин колкото и в когото ти харесва. Но ако ще създаваш връзка с някого за

На това място имаше публикувана беседа на Занко.
По не преки пътища бяхме помолени да изтрием публикуваното до ОФИЦИАЛНОТО разрешение на Занко, което (разрешение) трябва да бъде представено на e-mail адрес: [email protected]

Трудният Сайт няма намерение да изисква разрешение от който и да е АВТОР, носещ Истината за Онова.

Всяко подобно изискване на разрешение, би било обида към един Истински Автор и към Онова, за което Той говори.

Моля да бъда извинен от АВТОРЪТ на изтритата лекция.

Труден

Ако има Бог – а аз знам, че никъде няма никой. Щом не съм го открил вътре – а аз съм огледал всяко кътче на своето съзнание – значи го няма никъде другаде. Не може да го има. Не може да го има в никое съзнание, защото природата на съзнанието е една и съща. Съзнанието е най-върховното цвете на съществуванието, щом него го няма дори в това най-върховно цвете, тогава къде може да е той? А отвъд съзнанието няма нищо. В мига, в който познаеш непознаваемото, мистериозното, невинното съзнание, чисто от всякакви мисли, идеи писания, религии, ти не знаеш нищо и знаеш всичко.

Не знаеш нищо, защото знаенето е изоставено, то е бреме. Ти си необременен – то е било просто прах, събрал се по повърхността на огледалото на твоето същество. Сега огледалото е чисто, толкова чисто и толкова само, че не отразява нищо. То просто Е, без да отразява нищо, защото няма нищо друго. Представи си огледало в абсолютна самота. Какво ще бъде положението на огледалото? То все така ще си е огледало, но няма да отразява нищо. Ето какво се случва, когато се обърнеш към себе си.

Има съзнание, има осъзнатост, всъщност за пръв път то присъства в своята тоталност. И няма нищо за мислене, нищо за отразяване, нищо за познаване. В този смисъл си станал невинен. Но в друг смисъл – защото сега не е останало нищо за знаене – ти знаеш всичко. Вкусът на твоето собствено съзнание е вкусът на цялото съзнание, то не се различава.

Свещениците ще изчезнат. Те трябва да изчезнат, те са напълно ненужни. Те са те натъпкали със знание и заедно с него е дошла и идеята за незнанието. Натъпкали са те с такива странни идеали, че ако ги следваш, с теб е свършено; и ако не ги следваш, с теб е свършено. Идеалите, които са ти втълпили, са неестествени.

Не се тревожи – няма рай, няма ад.

Всичко, което има значение, е твоето чисто съзнание.
Тогава, където и да си, ти си в рая.