Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.

И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.

Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.

Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.

Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.

Аз молих за сила …, а животът ми даде трудности, за да ме направи силен.

Аз молих за мъдрост…, а животът ми даде проблеми за разрешаване.

Аз молих за богатство…, а животът ми даде мозък и мускули, за да мога да работя.

Аз молих да мога да летя…, а животът ми даде препятствия, за да мога да ги преодолявам.

Аз молих за любов…, а животът ми даде хора, на които мога да помогна да разрешат проблемите си.

Аз молих за блага…, а животът ми даде възможности.

Не получих нищо от това, за което молих… Но получих всичко, което ми е нужно.

Материала е от www.spiralata.net

“Пространството се разтваря, за да приеме идеите.Човек се затваря, за да ги одухотвори. Слушай мъдроста на вековете, взри се в образа на боговете, чуй гласа на твоята душа, вглеждайки се в облаците през деня

“ЧУДЕСА”

Чудесата са навсякъде около нас, но ние сякаш не ги забелязваме. Знаеш ли какво е радостта?
Това е способноста да се учудваме на живота, на всеки миг…
Учудвай се ! Учудването е вълшебство, нещо магическо, прекрасно, то те държи буден и жив.
То е първата крачка към любовта. Мислиш си коя е втората, втора просто няма. В един миг учудването преминава в Любов. За да я постигнеш трябва да станеш ловец, ловец на учудвания, за да уловиш мига. Но не, за да го затвориш, а ти да се разтвориш.
Той е като малка пролука, вратичка, която те води извън скуката на ежедневието, някъде в безкрайноста на абсолютното възприятие на нещата.
Това е чудо и чудото продължава. Ето, че пак идва пролетта.
Дърветата се разлистват, от малките зелени пъпки излизат листа и цветя, това е чудо и чудото продължава. Колко често пред нас се разкриват чудеса и колко често ние просто не ги забелязваме. Съзнанието на хората се променя със всеки изминал ден, със всяка минута, със всяка секунда ние вече не сме това, което сме били, вселената е като течаща река, всичко тече и всичко се променя. Променя се и нашето осъзнаване за света, ние се разширяваме или свиваме пулсирайки в ритъма на живота. Това е чудо и чудото продължава. Погледни колко е пъстър света!
Това е чудо и ние го виждаме всекидневно. Погледни колко е дълбока вселената взирайки се в звездното небе.Това е чудо и чудото продължава “ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО”

Аз те предизвиквам, не те моля, не те съветвам, аз те предизвиквам съвсем сам да победиш сянката на своята нереалност и да станеш реален. В една битка със съня да откриеш тайния смисъл на дрямката. В един спомен след смъртта да откриеш истината. Аз те предизвиквам, не е късно , нито е рано, този момент е на твоето вечно “сега”. Бъди смел, бъди буден! В моето предизвикателство има сила, силата на боговете, които ме пращат. Слей се с нея. Тя е част от моето предизвикателство. Тя е част от тях. Може да бъде част от теб, ако я приемеш. Тихо е. Времето сякаш е спряло. Не се чуват дори птичи песни. Всички чакат теб, чакат да се събудиш. Затова те предизвиквам. Умората се стича по лицето ти като мръсна вода отмита от сапуна. Главата ти се превръща в слънце, с ръце докосваш облаците, нозете ти са корени. Какво си ти и какво съм аз? Два въпроса на един и същ отговор. Аз съм сянката на боговете, ти си тяхното отражение. Аз се губя в техните контури, ти се губиш в детайлите им. Там някъде в мъглата е моята сила, а твоята е в дребните неща. Когато аз бях, ти също беше. Сега съм само сянка скрита зад твоето отражение. Но не в огледалото, а зад огледалото, не в реалноста. Предизвиквам те, защото съм сила, на която не можеш да устоиш. Аз съм част от твоите спомени, съхранявам ги там – зад огледалната вселена. Тихо е. Вселената чака. А твоя отговор се бави. Приближи се до извора и ще чуеш неговата песен. Приближи се до песента и ще усетиш привличане. Приближи се до мен и няма да ме усетиш. Аз не съм аз. Аз съм твоето огледално отражение живеещо отвъд. Взри се в мен и там зад огледалото ще видиш себе си. Ти и себе си, двата полюса се съединяват, там в огледалото. Но границата между теб и огледалото има преграда, непреодолима, безкрайна.
Аз дойдох, за да създам хармония. Но преди да я създам аз вече я имах. Аз дойдох, за да дам мир, но преди да дойда, аз вече го имах. Аз дойдох, за да изпълня това, което е. Но преди да дойда, то вече беше Аз. Не го създадох, но То беше в мен. Дори преди да бъда аз, бях То и То беше Аз. Малко са хората, които ще го разберат. Още по-малко тези, които ще го приемат. Аз не измислям нищо, аз просто следвам Пътя. И той ми разкрива тайните си. Бъдещето, миналото и настоящето са само рамки. Истината стои зад тях. Но за да я достигнеш, трябва да погледнеш през рамката. Аз не създавам истината, аз просто махам рамката, която я ограничава.Това, което виждаш е това което е, което е било, и което ще бъде. Рамките се сменят, но истината остава. Единна, цялостна, непроменена, променя се само твоя поглед към нея, твоята гледна точка. За да видиш истината трябва да си цялостен във възприятията си. Отпусни се и поеми по течението вливащо се в моята гледна точка.То ще те измуче. Ще ти даде бързина и нетленност и ще достигнеш там, където оковите падат, но ще си все още тежък, за да летиш. Освободи се от тежеста на твоите разбирания и възгледи, слей се с директното възприятие, защото само то осигурява свободата и лекотата, от която се нуждаеш. Започни да се рееш там под небосклона, това е нещо повече от мечта, това е сила, аз ти я давам ако си открит. Приеми я, бъди лек като облак, като перце от пух и ще усетиш разширението, то ще дойде изведнъж сякаш вселената е експлодирала. Един взрив от възприятия, който ще те затрупа, когато се съвземеш ще бъдеш вече друг, границите на твоите възприятия ще бъдат размити и неясни и чувствата ти ще бъдат различни, нови и изненадващи. Не се страхувай, те са твои, били са твои, но ти си ги ограничавал. Бъди това, което си, бъди себе си! Това е нещо велико. Второто нещо, което ще усетиш е пустотата, казвам пустотата, защото това е най близката дума. Едно велико усещане за нещата ще те обземе и ще те изпълни със себе си. И единствената аналогия с предишните чувства ще бъде пустотата.

“ПУСТОТА”

Пустотата не е празнина, тя е просто Нищо, нищо с главна буква.Тя е като океан, който обгръща всичко. Потопи се в него, това е океанът, който обгръща вселената. А тя е като кораб, който се носи и плува в Пустотата. Сега ти си една вселена и се носиш и плуваш в пустотата. Пустотата е безкрайна и вечна, тя е нещо, на което можеш да се опреш и довериш.Тя е първоначалното битие, хаоса на небитието и всичко, което още не е било. В нея са скрити всички възможности, но тя е пасивна, тя чака, чака теб… Обгръща те като майка, като топла вода и те кара да се чувстваш щастлив. Плувай! Плувай в едно безкрайно пътуване, в този вечен океан. Това е нещо, което мога да ти дам. И преди си плувал в него и после ще плуваш, но не си го осъзнавал. Животът е усещането за това пътуване. А там, зад усещането е твоето истинско Аз. То е безмълвно и всепроникващо. Безкрайна мрежа от нишки го свързва с всичко живо и неживо в вселената. То е едно цяло с всичко и всичко е потопено в пустотата. Няма разлика между теб и мрежата. Има разлика между положението ти върху мрежата или частта от мрежата, която ти осъзнаваш и частта, която другите осъзнават. И това е единствената разлика. Но, когато си цялостен, ти си всяка част и едновременно с това си себе си. Тръгни по мрежата, разкрий нейните безкрайни възможности, нейната красота. Усети пустотата и я остави да те обгърне. Ти си просто едно малко дете заспало в скута на майка си. А тя те люлее, люлее… На теб ти се доспива. Усещаш ли, чувстваш ли, вселената е жива, тя е истинска и те обича. Светлината ти дава живот, а тъмнината – покой. Животът е движението между двата полюса. Бъди по средата, но не спирай по средата. Люлей се, усети хармонията на тази вселена. Да я усетиш, значи да се слееш с нея, да бъдеш себе си. Животът е едно безкайно приключение, един сън, в който сънуваш себе си. Аз дойдох, за да те събудя. Дълго спа, много дълго. Представата ти за време е безсилна пред вечноста, през която си спал. Аз те чаках. Слезе за малко, но остана. Мрежата те оплете и те отдели от мен. Чаках те цяла вечност. Аз съм извън мрежата. Чакам те, а сълзите се превръщат в поток, в буйна река. Морето е малко, за да ги поеме. Толкова много мъка, толкова много сълзи… Аз те чакам и съм близо до теб. Аз съм твоето “аз”.

“ПЪТУВАНЕ”

Красотата не е в спомена, а в живите неща до теб. Защото животът не е минало, нито бъдещи мечти, той е движение в реалноста. Не измисляй, не мечтай, не си спомняй, не искай, не желай и няма да загубиш допира с божествения рай. Тръгни след мен и аз ще изтрия сълзите ти, ще те облея с Любов, ще ти дам живот. Защото животът е пулса на Любовта. А не времето през, което си мислиш, че живееш. Животът е онова скритото, вечното, което стои зад времето, зад мислите ти. Той е това, което усещаш, но никога не можеш да възприемеш напълно. Защото той е безкраен, по-безкраен от представата ти за безкрайност, по неуловим от сянката ти и по непредсказуем от най-смелите ти мечти. Тръгни след мен и аз ще ти го покажа. В една разходка из дълбините на времето, някъде на границата на пространството. Ти имаш право да го видиш, да му се насладиш, но аз не мога да те задължа да го направиш. Аз просто ти предлагам едно приключение в сферата на непознатото, на познаваемото там, където реалноста и фантазията се сливат и образуват един нов свят. Светът на една отделна реалност. Другата страна на времето. Влей се в моята мисъл и ще полетиш по бързо от вятъра, понеси се на крилете на моето въображение. Аз съм твоят водач! Сънувай! Сънувай сега една бяла птица летяща без крила, гледаща без очи, сънувай как тя те отнася далече, далече…
Мини първо през градината на твоите спомени поемайки техния символичен заряд. Продължи бавно през цветовете на твоите мечти усещайки техния омайващ аромат… Птицата лети, а ти си върху нея. Удряш се в клоните на твойте неосъществени желания. Те се опитват да те спрат. Но вече нямат власт над теб. Ти ги окастряш като добър градинар. Спускаш се бавно в долината на мъката. Усещаш тръните на твоите страдания. Ти ги отбягваш отстранявайки ги с ръкавиците на твоите опитности. Отново си на върха, облива те розовата светлина на твоите блянове. И вятърът на истината издухва въздушните кули, които се пукат като сапунени мехури. Ти се рееш сред тях, парчета от твойте мечти. Напускаш ги и се издигаш. И като рояк пеперуди се завъртат около теб нови идеи – духчета с жълта окраска, отминаваш ги преминавайки през облаците на първото небе. Като нежни краски се спускат върху ти седем бели цветове. Усещаш звуци непознати като плач на мъничко дете, сили огнени незнайни те обгръщат, изведнъж стават странни хубави неща, усещаш нежен полъх и виждаш красота, пред теб пристъпва любовта. Светлината на първото небе те заслепява, но аз те водя. Силни вибрации, светлина те обгръща и те пронизва изцяло като силна музика, като остър вик, като силен повей на вятъра. Отправяш се още нагоре, привикваш към светлината и започваш да различаваш, че тя е със блестящи точки и когато се приближиш те се превръщат в огнени кълба от светлина. Невероятното количество багри ти спира дъха. Нима това е Рая? – питаш се ти. Но не, до там е още далеч. Светлината на първото небе те изпълва с радост и възторг.Чувстваш се лек и подвижен сякаш си прашинка. Едно светло кълбо приближава към теб постепенно. Очертанията му се изясняват. Усещаш, че то те прониква, слива се с теб. Нещо в теб изплува и сякаш някой е дръпнал завеса пред теб. Светлинна завеса се е отдръпнала и ти виждаш през неговия поглед. Това е красота!
В равно поле от мека и розова светлина се виждат плавни геометрични фигури, които се преливат една в друга с бързина, която ти изглежда невъзможна. Тук нищо не се ограничава в една форма. Всичко се променя и е неописуемо красиво. Всяко нещо променяйки се излъчва определени вълни, които се сливат с вълните на другите образувайки едно великолепие, което ти грабва окото. Политаш напред, следваш моето вътрешно виждане. В този момент чуваш сладък напевен ритъм, който те привлича. Мелодията сякаш докосва душата ти изтръгвайки непознати чувства на екстаз и удоволствие. Политаш, следваш мелодията, която е изпълнила душата ти с небесен нектар. Сякаш пиеш мелодията, усещаш нейния вкус, виждаш я, чуваш я. Винаги си я знаел, винаги си я търсил. Тя е била в гласа на твоята майка, тя е била вкуса на твоята храна, удововолствието от твоите желания. Тя е есенцията на една висша красота, незнайна, неоткрита не толкова близка и затрогваща. Влей се в нея, следвай я! Сега преминаваш през облаци със зеленикава светлина. Тук те очаква ново същество в бяла мантия. Неговото величие те кара да му се поклониш. Устата му е отворена и от нея излиза светлина. Той е владетелят на първото небе. Поздравява те. Мини покрай него и му отдай почитта си като го гледаш в очите. Но не спирай, защото той ще ти помогне да останеш, просто продължи. Следвай мелодията, тя вече се променя, става по-ефирна. Зелени облаци минават покрай теб. Започваш да чуваш шепоти:”Ела! Ела! Ела! Бъди с нас!” Не ги слушай. Те ще бъдат настойчиви и неустоими, но ти бъди твърд и ме следвай. Не се вглеждай в красивите тела на богините от второто небе. Те могат да те омаят и пленят завинаги.
В далечината ще видиш малка светеща точка. Носиш се към нея, тя ще се движи превръщайки се в голям свещ диск родствен на слънце. Той е отвора на третото небе. Мини през него и ще си влязъл областа на ума. Тук ще се срещнеш с боговете на ума. Безкрайна е тяхната мьдрост. Само докосването до тяхното знание ще те направи мъдър. Те са истински старци с голяма опитност от милиони години. Но тежеста на тяхното знание им пречи да се издигнат над третото небе. Те са загубили своята подвижност, вкопали са се много дълбоко. Станали са инертни и тежки. Щом ги отминеш ще почувстваш хлад. Невероятен студ ще те обземе прониквайки до костите. Той ще охлади емоциите ти и ще те направи хладен и трезв. Студена синкава светлина обгръща всичко тук. Студена красота напомняща на мраз. Отминаваш я стоплен от топлината на живия живот в теб. Преминаваш в едно ново измерение. Представата ти за ориентация напълно изчезва. Чувстваш се окован и бавен сред ледената пустота на третото небе. С мъка се движиш през синия сумрак. Накъдето и да погледнеш се вижда хоризонта, недостижим, безкраен, леден хоризонт. За да се измъкнеш се вслушвай в мелодията. Тук тя е по-ясна, звънти кристално в ледената тишина. Следвайки я достигаш до предела. Усещаш, че нещо те прониква, погълнат си от предела и идва краят на ледения свят.
Виждаш един вечен изгрев в четвъртото небе. Тук не е нито топло, нито студено. Усещаш, че ти е безкрайно приятно. Тук всичко излъчва спокойствие. То бавно навлиза в душата ти, става ти приятно. Една малка почивка след едно дълго пътуване. Почивай, наслаждавай се на спокойствието и силата на това място. Усети зараждащата се дълбоко в теб вълна на радост, една велика радост, която никой не може да ти отнеме. Тя е твоя подарък за усилията, които си положил до тук. Влез в нейната хармония и се отпусни. Остави напрежението да изтече като утайка от чаша кафе плиснато в мивката на твоето безумие. Освобождавам те от болката на твоето разочарование и ти давам надежда за ново щастие, нови мисли и нови чувства. Нека боговете на четвъртото небе ти дарят своето спокойствие, защото ще имаш нужда от него, там някъде по пътя. Пътят нагоре, а той е дълъг, много дълъг…

“ВЪТРЕШНО ЖЕЛАНИЕ”

Ти си такъв, каквото е твоето силно вътрешно желание, каквото е то, такава е и волята ти. Каквато е тя, такива са делата ти. Каквито са те такава е съдбата ти. Твоето вътрешно отношение към нещата определя отношението на нещата към теб. Твоето вътрешно отношение към хората, определя отношението на хората към теб, а двете заедно определят съдбата ти. Ако ти имаш свещенно отношение към живота, живота ще има специално отношение към теб. Ако ти имаш обикновено отношение към живота, ще бъдеш играчка в ръцете на съдбата и твоята съдба ще бъде ред от случайности, определени от случайни вътрешни отношения към живота и случайни обикновени отношения към живота. Да си възвърнеш “свещения трепет”, онова велико чуство, което си усетил, когато за пръв път си усетил живота в себе си, когато за пръв път си докоснал жена, когато за пръв път си усетил любовта е просветление. Къде си изгубил този “свещен трепет”? Защо си умъртвил сетивата си притъпявайки ги с евтини удоволствия? Усещаш ли трепет, когато видиш човек, животно или дърво? Усещаш ли трепета на живота в него, усещаш ли живот във всичките му форми, усещаш ли вълшебството на човешкия живот на безграничните възможности и прояви на това вълшебство наречено живот. Знаеш ли колко е ценен живота на земята във всичките му форми. Събуди заспалите си чувства, излей ги и се изпълни с живота, който наистина е определен за теб. Живота, който заслужаваш, живота, от който се отказваш заменяйки го като амбулантен търговец.

“ПРЕОТКРИВАНЕ”

Искам да ти покажа едно приключение, приключението наречено живот. Искам да ти покажа едно вълшебство, вълшебството наречено любов.
Една магия достъпна за теб, едно усещане отвъд реалноста, един миг от нирвана. Слей се с мелодията на моята песен. Слей се с хармонията на моите думи. Слей се с магията на моята мисъл, позволи си това
удоволствие. Позволи си то да те изпълни с екстаза на едно ново усещане. Позволи си да намериш, това което търсиш. Позволи си да получиш това, което заслужаваш. Позволи си да приемеш, това което имаш. Позволи си да приемеш, това което ти дават. Позволи си да усетиш, че имаш всичко и ще го имаш. Позволи си да не живееш отделно. Позволи си да станеш част от живота и той да стане част от твоето проявяване.
Позволи си да мечтаеш, без да се страхуваш дали мечтите ти ще се сбъднат. Позволи си да желаеш без да искаш осъществяване на желания си. Позволи си свободата, която Бог ти е позволил. Откъсни се от мъката, откъсни се от тъгата, защото тя не е част от теб. Тя е само подправка, която разнообразява живота. Тя е част от друга реалност, част от друго битие, но тя не е част от теб. Така, че позволи си да се отделиш от нея, защото Тя не си Ти. Ти си творец, който всеки миг пресътворява вселената на своя живот. Сътворявай се отново и отново, преоткривайки себе си чрез свойте превъплащения, съживени спомени, оживели мечти, красиви вещи и нежни черти. Всичко това си ти…

Всички права запазени © 2003 Автор:Тодор Лефтеров e-mail:[email protected]
http://www.religia.hit.bg/

Извлечение на АНГЕЛ АНГЕЛОВ

(откъс)

…от изучаваната през 2002 г. в Марков колеж система на Дж. Холандер
…от “Принципи на НЛП” (Дж. О’Конър и Ян Макдермърт)
… от идеите за множество Азове (РАУ – Робърт А. Уилсън)

АКО ВСЯКА ЗНАЧИМА ИНФОРМАЦИЯ ПОДЛАГАШ НА КОНКРЕТЕН АНАЛИЗ ПО МАТРИЦАТА…: Кой? Кого? Кога? Къде? Какво? И Как? Кому? Защо? За кой добре е или зле? За нас какво е то?… ДА ТЕ МАНИПУЛИРАТ ЩЕ СТАВА ВСЕ ПО-ТРУДНО
КПД

“НЕВЪЗМОЖЕН” ПРЕДГОВОР

В стигналата до нас викторианска фантазия “Равниния” героите са общност от геометрични фигури, които живеят в напълно двуизмерен свят. Започва се с това, че разказвачът, Квадрат на средна възраст, сънува тревожен сън, че посещава едноизмерната страна “Линия”, чиито обитатели могат да се придвижват само от точка до точка.Все по-притеснен, той прави опит да се представи кой е – че е линия на линиите, че идва от страна, където можеш да се движиш не само от точка до точка, но и от една права до друга. Разгневените линейци са готови да се нахвърлят върху него, когато той се събужда…По-късно същия ден той се опитва да помогне в уроците на внука си, малкия Шестоъгълник. Внукът изказва предположението, че е възможно да съществува Трето измерение – място както с различни плоскости, така и с “горе” и “долу”. Квадратът заявява, че това е глупава и невъобразима идея. На входа се почуква и вратата се отваря. Посетителят се представя като Кълбо. Привидната промяна на размерите му и изчезването му от полезрението на Квадрата се дължат на това, че се движи в пространството по посока на Квадрата и се спуска едновременно с това надолу. Като разбира, че по този начин няма да убеди Квадрата в съществуването на Третото измерение, вбесеното Кълбо го кара да преживее дълбочината. Квадратът навлиза в преживяването: “Изпитвам главозамаймащо, болезнено зрително усещате, което не е точно гледане. Виждам Линия, която не е съвсем Линия. Пространство, което не е само Пространство. Не съм на себе си – това е или лудостта, или Ада”. “Нито едното, нито другото – спокойно отвърнал гласът на Кълбото – Това е познание. Това е Триизмерност. Отвори отново очи и се опитай да гледаш спокойно”. След като видял другото измерение, Квадратът станал евангелист и се опитал да убеди своите сънародници от Равниния, че Пространството е отвъд примитивните понятия на математиците-плоскандци. При тази негова упоритост най-накрая го хвърлили в затвора за обществено назидание. От тогава нататък всяка година го навестявал върховният жрец на Равниния, Главният кръг, за да види дали не му е дошъл умът, но твърдоглавият Квадрат продължавал да настоява, че съществува Трето измерение. Той не можел да го обясни, но не искал и да го забрави, защото го бил преживял. Сега ти разбра една от поуките от тази история: единственият начин да “узнаеш” нещо за духовните моменти, е да ги преживееш. Още нещо: освен поучителна, историята е и красиво начало на твоето пътешествие по следващите страници на Познанието. Така че – на добър път! (АА).

НЕВРО-ЛИНГВИСТИЧНО ПРОГРАМИРАНЕ (NLP)
I.СЪЩНОСТ. 1. Наука на съвършенството, модел на начина, по който човек структурира своя опит. Представлява генеративна психология. 2. Наука за изследване на субективния опит. 3. Наука, която разкрива дълбоките структури на човешкото същество и процесът, чрез който тези невидими структури се превръщат в повърхностни, като определят начина ни на взаимодействие с околния свят. 4. Думата “невро” се отнася до ума и начина по който е организиран менталния ни живот; думата “лингвистично” ни насочва към езика, начина, по който го използваме и по който той ни влияе; думата “програмиране” се отнася до сериите повтарящо се поведение в нашия живот и до начина, по който действаме целенасочено, затова обобщено казано: НЛП Е МЕТОД, КОЙТО СЕ НАСОЧВА КЪМ ВРЪЗКИТЕ, ТЪЙ КАТО НАШИТЕ ДУМИ, МИСЛИ И ДЕЙСТВИЯ СА ТОВА, КОЕТО НИ СВЪРЗВА С ХОРАТА ОКОЛО НАС, СЪС СВЕТА КАТО ЦЯЛО И С ДУХОВНОТО ИЗМЕРЕНИЕ. (НЛП). 5. Нашият ум, тяло и дух се пресичат в убежденията ни. Това, в което вярваме дълбоко в себе си, влияе на нашите мисли и действия. НЛП не разглежда убежденията ни като верни или погрешни, а като полезни и безполезни. 6. Процесът на себеизграждане е всъщност НЛП– тъй като съзнанието е езикова структура, ние фактически инсталираме софтуер в собствения си хардуер винаги, когато се влияем от някакви идеи или модели за поведение, които ни “говорят” нещо.
II.ИСТОРИЯ – НЛП започва развитието си в началото на 70-те години на 20. век, когато Ричард Бендлър, студент по психология в Калифорнийския университет, Санта Круз, започва да работи с Джон Гриндър, който по това време е асистент по езикознание. Двамата моделират трима души: Фриц Перлс – психолог с нови идеи и основател на гещалт-терапията, Виржиния Сатир, основната сила, която лежи зад семейната терапия, както и Милтън Ериксън – световноизвестен хипнотерапевт, чиито идеи се доразвиват в т. нар. Ериксонова терапия. Освен това заимстват и други открития и идеи от много учени, основно от Грегъри Бейтсън – британски писател и мислител по антропология, кибернетика и комуникационни теории. Първите им модели се занимават с вербалните и невербалните комуникационни умения. Впоследствие НЛП дава началото на серия техники, които може да се ползват както в личен, така и в професионален план. Използват се из целия свят в области от типа на спорта, бизнеса, търговията и образованието, като ни дава възможност не само да излезем навън и да повлияем на другите, но и да се вглъбим навътре и да обединим различните елементи на своята личност. Технологията е развита от д-р Холандер и позволява осъзната самонамеса в структурите на личността и тяхното прагматично преаранжиране. Н. Може да се използва чрез различни утвърждения, променящи в положителна посока цялостната психологическа картина на себепреживяване на индивида.
III. ОПОРНИ СТЪЛБОВЕ. Има 4 опорни стълба – 1. Изграждане на рапорт както със самия себе си, така и с другите; 2. Познанието на това, което желаем, поставянето на нашата цел или изход; 3. Сетивна острота, активното използване на нашите сетива; 4. Гъвкавостта на поведението при използването на множеството възможности за избор.

ОСНОВНИ ПРЕЗУМПЦИИ НА НЛП
1. ХОРАТА РЕАГИРАТ НА СВОЯТА КАРТА НА РЕАЛНОСТТА, А НЕ НА САМАТА РЕАЛНОСТ – Ние действаме и общуваме именно по тези карти. НЛП представлява способността ни да променяме тези карти, а не самата реалност. 2. ЧОВЕШКОТО ПОВЕДЕНИЕ Е ЦЕЛЕНАСОЧЕНО – Достатъчно е да съзнаваме каква е целта. Всичко, което правим, има някакъв смисъл. Винаги желаем нещо, въпреки че това не винаги ни е ясно. Това се отнася дори и за най-земните неща. Ако това не беше така, човешкото поведение би било произволно и неразбираемо. 3. ЦЯЛОСТНОТО НИ ПОВЕДЕНИЕ СЕ РЪКОВОДИ ОТ ПОЛОЖИТЕЛНИ НАМЕРЕНИЯ – Поведението ни винаги се опитва да постигне нещо стойностно за самите нас. Човек не може да се идентифицира със своето поведение. НЛП разграничава намерението или целта, която стои в основата на действието, от самото действие. Това, което се реализира като отрицателно действие, е такова, защото не забелязваме целта, лежаща в основата му. 4. БЕЗСЪЗНАТЕЛНАТА ЧАСТ ОТ НАШАТА ПСИХИКА Е ДОБРОЖЕЛАТЕЛНА – Идеята е, че безсъзнателната част на психиката уравновесява съзнателната, като същевременно не е вътрешно озлобена към нас. Нашето безсъзнателно контролира по-голяма част от поведението ни независимо дали разбираме съзнателно или не неговата цел. То ни подкрепя 24 часа в денонощието. 5. ПО-ДОБРЕ Е ДА ИМАМЕ ИЗБОР, ОТКОЛКОТО ДА НЯМАМЕ. 6. ХОРАТА ПРАВЯТ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ДОБРИЯ ИЗБОР ЗА МОМЕНТА –Независимо от това колко самоунищожително, странно или греховно е поведението ни, то представлява най-добрия ни избор, който сме могли да направил в съответния момент, при определената от нас карта на света. Ако дадете по-добър избор на човек в неговата карта на света, той веднага ще го последва. 7. ХОРАТА РАБОТЯТ ПО ИДЕАЛЕН НАЧИН – Никой не греши и всеки човек има своята стойност. Въпросът е да откриете как действа човек, за да можете ефективно да промените начина му в такъв, който дава по-добри или желани резултати. 8. ЦЕЛ НА ОБЩУВАНЕТО Е ОТГОВОРЪТ, КОЙТО ПОЛУЧАВАМЕ – В общуването няма грешки, има само отговори и обратна връзка. Всяко преживяване може да бъде използвано. Ако не получавате това, което желаете, просто опитайте нещо друго. Не можем да спрем смисъла на това, което виждаме, чуваме или чувстваме. Ние не само общуваме умело и творчески, но същевременно и възприемаме по същия начин. Погрешното разбиране е цената, която заплащаме за това, че може да изказваме и загатваме множество незабележими светлосенки на значенията. Може би е чудо фактът, че изобщо ни разбират! Когато общуваме, нашата цел е да пренесем определена идея. Как ще разберем дали сме успели? Когато другия човек получи същото съобщение. Подателят не може да предвиди точно какво ще означава сигналът му за другия човек. В общуването не съществува провал – винаги успявате в предаването поне на нещо. Но то може да не бъде това, което сте имали предвид. Недоразуменията се случват, когато предимно обръщате внимание на отговора на другия човек, а не като се опитвате да разчетете мислите му, или като се самозалъгвате. Когато имате предвид определено нещо, а другият човек ви показва, че е разбрал нещо друго, никой не е сбъркал и няма виновник. Приемането на отговорността за вашето общуване не винаги означава, че трябва да се извинявате. Никой не е виновен, че е човек. Освен това обвиненията рядко стимулират обучението. Изправени срещу един неприятно неконтролируем свят, много хора започват да се притесняват. Искат да получат отговора от рода на “да” и “не”, а не отговора “може би” или “вероятно”. Но трудно можем да постигнем сигурност и обикновено цената е прекалено висока. Промяната е единственото нещо, на което можете да се облегнете. 9. ЧОВЕК ИЛИ ИМА НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ ВСИЧКИ ИЗТОЧНИЦИ, КОИТО МУ ТРЯБВАТ, ИЛИ МОЖЕ САМ ДА СИ ГИ СЪЗДАДЕ – Една от основните презумции на НЛП. Няма безполезни хора, има само такива състояния. 10. УМЪТ И ТЯЛОТО СА ЕДНА СИСТЕМА – Те си взаимодействат и взаимно си влияят. Не е възможно да промениш едното, без това да повлияе и на другото. 11. ВСЯКА ИНФОРМАЦИЯ СЕ ПРЕРАБОТВА ЧРЕЗ СЕТИВАТА –Нашите сетива приемат определени елементи на реалността. Човешкото око реагира на малък сектор на електромагнитна честота, която стимулира ретината, като по този начин съобщението се изпраща за анализ към зрителния сектор на мозъчната кора на всяко от двете полукълба. Това включва свързване на новата информация със спомените за други преживявания, за да може да се формира възприятие известно в неврологията като ЗАПОМНЕНО НАСТОЯЩЕ. След това ние проектираме това възприятие към света и действаме така, сякаш то действително е там. Приличаме на зрители в кинозала, които си мислят, че филмът е част от екрана, докато той е на ролките в прожекционната. Единственото, което можем да кажем със сигурност е, че действително не знаем точно какво става там. Въпреки това, докато сме в съзнание, имаме способността да решаваме кои сигнали от средата са най-важни в определена ситуация и трябва да бъдат осъзнати на фона на всички възможни такива. Ние не разтваряме широко вратите на своето възприятие, иначе бихме се претоварили. На вратите сме поставили пазачи: убеждения, ценности, интереси, занимания и размисли. Всички те пазят вратата, за да ни защитят от сетивно претоварване. 12. МОДЕЛИРАНЕТО НА ВСЯКА УСПЕШНА ДЕЙНОСТ ВОДИ ДО СЪВЪРШЕНСТВО. АКО ЧОВЕК Е СПОСОБЕН ДА НАПРАВИ НЕЩО, ТОЙ МОЖЕ ДА ИЗГРАДИ МОДЕЛ НА СВОЕТО ДЕЙСТВИЕ И ДА НАУЧИ И ДРУГИТЕ ДА ВЪРШАТ СЪЩОТО – 1. Съвършенството може да се моделира. Тъй като “цялото Царство божие се намира в теб” (и в мен), остава само да Го откриеш и да Го моделираш! (АА). 2. Обобщение на Пешо: Вече знаеш, че най-могъщото средство, с което разполагаш, био-компютърът в главата ти. Използван по предназначение, твоят ум може да направи живота ти по-хубав от всичко, за което някога си мечтал. Научил си формулата на абсолютния успех: знай целта си, предприемай действия, развий остър усет за това, което получаваш и променяй поведението си докато постигнеш желаното. Живеем във време, когато приказният успех е достъпен за всички нас, но го постигат само онези, които предприемат действия. Знанието е важно, но не достатъчно. Ти разбра значенето на МОДЕЛИРАНЕТО. Може да се учиш от опит, от проби и грешки, или да ускориш безгранично процеса като моделираш (ТМТ: третичната ситуация – опитът на цивилизацията). Резултатът на всеки е бил създаден от специфична поредица от действия, извършвани по конкретен синтаксис. Значително ще намалиш времето необходимо за овладяване на дадени умения, като моделираш вътрешните (умствени) и външните (физически) действия на хората. (из резюме на ден 7.4.). 13. АКО ИСКАТЕ ДА РАЗБЕРЕТЕ НЕЩО – ДЕЙСТВАЙТЕ – Една от основните презумции на НЛП, която прави всички останали принципи и презумции действителни. Ученето се крие в дейността. Принципите стават нещо съвсем различно в дейността. Например аз имам основни убеждения за своята самоличност, които дават дълбоко отражение върху всичко. Убежденията: “Общо взето аз съм добър човек” и “Аз съм глупак, който успява само по случайност” ще ме доведе до съвсем различни преживявания. Същевременно ние имаме и убеждения, които се отнасят за нещата отвъд личността ни. Когато попитали Алберт Айнщайн, кой е най-важният въпрос за човечеството, той отговорил: “Най-важният въпрос за човечеството е: Вселената приятелски настроена ли е към нас?” Отговорът, който ще си дадем на този въпрос, ще ни обясни какво значи да бъдеш човек, а това ни довежда до духовното царство.

Безумецът

Халил Джубран – “Безумецът”

Питате ме как съм станал безумец. Ето как: един ден, далеч преди рождението на многото богове, се пробудих от дълбок сън и открих, че са ми ограбили всичките маски – седемте маски, които бях носил в продължение на седем живота. Тогава без маска хукнах през уличното гъмжило на града и закрещях:
– Дръжте крадците! Дръжте крадците! Дръжте проклетите крадци!
Мъже и жени ме гледаха и се смееха, а някои си влизаха в домовете и се заключваха.
И когато стигнах до стъгдата при пазарището, някакъв млад мъж, застанал върху покрива на една къща, се провикна:
– Той е безумец!
Вдигнах глава, за да се вгледам в него, и слънцето за първи път целуна собственото ми лицe. За първи път слънцето целуна голото ми лице и душата ми пламна от любов към слънцето, та повече не пожелах да нося маски. И в захлас възкликнах:
– Благословени, благословени да бъдат крадците, които ми отнеха маските!
Така обезумях.
В безумието си възвърнах и свободата, и сигурността – свободата да бъда сам и сигурността да не бъда разбиран – защото които ни разбират, все някак ни заробват.
Ала нека не се кича със сигурността си. Дори и крадецът в затвора е защитен от друг крадец.

Николай Рьорих
ДЕТСКА ПРИКАЗКА

В един много известен и голям град живеел стар цар, вдовец. Царят имал дъщеря, мома за женене. Царкинята била прочута надалеч и с лицето, и с ума си, и затова мнозина доста добри хора искали да я вземат за жена. Между тези кандидати имало князе, военачалници и търговци, и хитри мошеници, които винаги се врат в знатните домове и гледат с какво могат да услужат; имало различни хора. Царкинята определила ден, в който да могат да дойдат при нея кандидатите и да кажат на глас пред нея и пред всички какво се надява всеки от тях да предостави на жена си; царкинята била мъдра. Кандидатите много очаквали този ден и всеки се мислел за по-добър от другите. Един пред друг се хвалели кандидатите: кой с именития си род от безброй поколения, кой с богатството си, но един от тях с нищо не се хвалел и никой не знаел откъде е дошъл той. Той умеел много добре да реди песни; песните му подсещали всички за техните млади, най-хубави години, при това той говорел красиво и хората обичали да го слушат, дори забравяйки да попитат кой е този певец. И макар че той не бил княз, всички кандидати се отнасяли с него като с равен.В уречения ден всички кандидати се нагиздили и тръгнали за царския палат. Според обичая кандидатите се поклонили на царя и на царкинята. Никого не пуснал да го изпревари един княз от древен род, слугите му носели след него тежка, червена книга. Князът рекъл:
— Царкиньо, родът ми е много знатен. В тази книга са вписани повече от сто поколения… — И князът много дълго чел от книгата си, а накрая казал: — И в тази книга ще впиша жена си! Тя ще ходи из палатите ми, а наоколо ще бъдат образите на прочутите ми деди.
— Царкиньо — казал един именит военачалник, околовръст е гръмко и страшно името ми. Спокоен ще бъде животът на жена ми и хората ще й се кланят — името ми ги плаши.
— Царкиньо — започнал един обсипан със съкровища презморски търговец, — с бисери ще обсипя жена си; тя ще върви по изумрудено ложе и ще си полегне за сладък сън на златно ложе.
Така говорели кандидатите, но певецът мълчал и всички го погледнали.
— А ти какво ще донесеш на жена си? — попитал царят певеца.
— Вяра в себе си — отговорил певецът.
Кандидатите се засмели, спогледали се, изумено вдигнал очи стариятцар, а царкинята попитала:
— Кажи как да разбирам твоята вяра в себе си!
Певецът отговорил:
— Царкиньо! Ти си красива и много съм чувал за твоя ум, ала къде са делата ти? Няма ги, защото ти липсва вяра в себе си. Омъжи се, царкиньо, за именития търговец, напълни палатите си с лъскаво злато и вярвай в това злато! Спи в покой на златното ложе и вярвай в този покой! С покоя, със златото, с алените книги се закривай, царкиньо, от самата себе си! Моето име го няма в алената книга, не мога да напълня тази палата със злато и там, където отивам, не четат алената книга и златото не се цени. И не знам къде отивам, не знам по кой път ще тръгна и не знам къде ще стигна, и няма граници за мен, защото вярвам в себе си!…
— Чакай — прекъснал го царят, — но имаш ли право да вярваш в себе си?
Но певецът нищо не му отговорил и запял весела песен; усмихнал се царят, радостно я заслушала царкинята и лицата на всички грейнали. Тогава певецът запял жална песен; и млъкнала палатата, и на очите на царкинята се показали сълзи. Млъкнал певецът и казал приказка; не за властното изкуство говорел той, а за това как вървели през живота различни хора и им се наложило да се връщат, и на едни им било леко, а на други тежко. И мълчали всички, и царят оборил глава.
— Вярвам в себе си — казал певецът и никой не му се присмял. — Вярвам в себе си — продължил той — и тази вяра ме ноди напред; и нищо не се изпречва на пътя ми. Не звам ще имам ли злато, ще впишат ли името ми в алените книги, но ще повярвам не на златото, нито на книгата, а само на себе си, и с тази вяра ще умра, и смъртта ми ще бъде лека.
— Но ти ще се откъснеш от света. Хората няма да ти простят. Ако вярваш само в себе си, самотен ще вървиш и ще ти бъде студено да вървиш, защото който не е с нас — той е против нас — сурово казал царят.
Но певецът не му отговорил и пак запял песен. Той пеел за яркия изгрев; пеел как природата вярва в себе си и как той обича природата и живее с нея. И се отпуснали веждите на царя, и се усмихналиа царкинята, и казал певецът:
— Виждам — няма да ме сметнат хората за враг и няма да се откъсна от света, защото пея, а песента живее в мир и мирът живее с песента; без песен няма да има мир. Щяха да ме сметнат за враг, ако съм унищожил нещо, но на земята нищо не подлежи на унищожаване и аз създавам, а не руша човешките устои. Царю, ако човек е поел в себе си любов към цялата природа, нима той няма да намери любов към човека? Обикналият природата няма да прекърши без нужда клонка от храст, та човек ли ще помете от пътя си?
И кимнала царкинята, а царят казал:
— Не в себе си вярваш ти, а в песента си.
Ала певецът му отвърнал:
— Песента е само част от мен; ако повярвам в моята песен повече, отколкото в самия себе си, с това ще разруша своята сила и няма да пея спокойно песните си, и хората няма да ме слушат както сега, защото тогава ще пея за тях, а не за себе си. Аз върша всичко само за себе си, а живея за хората. Пея за себе си и докато пея за себе си, дотогава ще ме слушат. Вярвам в себе си, в моята песен; в песента ми всичко е за мен, а аз пея тази песен за всички! В песента обичам само себе си, а с песента си обичам всички! Целият за всички, всички за мен — всичко в една песен. И вярвам в себе си, и искам да гледам любовта. И както пея само за себе си, а с песента си радвам всички — нека бъде тъй навеки. Ще поведа жена си на далечен път. Нека тя вярва в себе си и с тази вяра даде щастие на мнозина!
— Искам вяра себе си; искам да вървя надалеч, искам да гледам изгрева от висока планина!… — казала царкинята.
И всички се смаяли.
И шумял вятърът навън, и превивал дърветата, и тласкал към сухата земя дъждоносни облаци — той вярвал в себе си.

“Отворените двери”
1893 г.

Взето от “Маргарита”

из,, 110 кратки истории, публикувани по различно време в бразилската преса ”

Паулу Коелю – МАКТУБ

Посвещава се на Нгa Чика*

“Мактуб” означава “Написано е”. Арабите се притесняват, че “написано е” не е съвсем правилен превод, защото макар че всичко вече е действително написано, Бог е състрадателен, и пише това просто за да ни помогне.

Живял някога един испански крал, който много се гордеел със своя произход. Той бил известен и със своята жестокост към слабите. Веднъж той вървял със своята свита през Арагонските полета, където преди много време в бой бил загинал баща му. Сред полето той видял един свят човек, който събирал огромна планина от кости. Като се приближил до него, кралят попитал: “Какво правите тук?” “Поднасям Ви моите почитания, Ваше Величество” – казал светият човек. – Когато научих, че тук ще дойде кралят на Испания, аз реших да намеря костите на Вашия баща, за да Ви ги връча. Но колкото и да търсех, не можах да ги намеря. Те са същите, каквито са костите и на фермерите, на бедняците, на просяците и робите”.

“Кой е най-добрият фехтовач?” – попитал воинът своя учител. “Иди на полето около манастира – отговорил му учителят. – Там има една скала. Аз искам, ти да оскърбиш скалата”. “Но за какво ми е да правя това? – попитал ученикът. – Скалата няма да ми отговори”. “Добре, тогава ти я удари с меча си” – казал учителят. “И това няма да направя – отговорил ученикът. – Моят меч ще се счупи. А ако атакувам скалата с голи ръце, ще нараня пръстите си, без да причиня някаква вреда на скалата. Това няма нищо общо с онова, за което питах. Кой е най-добрият фехтовач?” “Най-добрият е онзи, който прилича на скалата – казал учителят. – Без да изважда меча от ножницата, той показва, че никой не може да го победи”.

Пътешественикът пристигнал в селцето Сан Мартин де Юнкс в испанската провинция Навара и открил жената, която пазела ключа от римската църква върху развалините. С голяма любезност тя изкачила тесните стъпала и отворила вратата. Тъмнината и тишината на средневековния храм оказват емоционално влияние върху странника. От разговора, който започва с жената, той научава, че макар да е още средата на деня, той може да разгледа само малко от красивите произведения на изкуството в църквата. “Детайлите могат да се видят само на разсъмване – казва жената. – Легендата разказва, че строителите на църквата са направили това, за да ни научат, че Бог ни показва славата Си само в точно определено време”.

Учителят казал: “Боговете са двама. Бог, за Когото са ни учили професорите и Бог, Който учи нас. Бог, за Когото винаги говорят хората, и Бог, Който говори с нас. Бог, от Когото ние сме се научили да се страхуваме, и Бог, Който говори с нас със състрадание. Двама са. Бог, Който е някъде много високо, и Бог, Който участва в нашия живот всеки ден. Бог, Който изисква от нас, и Бог, Който прощава дълговете ни. Бог, който ни заплашва с пламъците на Ада, и Бог, Който ни показва най-добрия път. Двама са. Бог, Който ни съкрушава под бремето на греховете ни, и Бог, Който ни освобождава с любовта Си”.

Веднъж попитали скулптора Микеланджело как така той е съумял да създаде такива прекрасни шедьоври. “Това е много просто – отговорил той. – Когато гледам мраморния къс, аз виждам в него скулптурата. Остава ми само да махна излишното”. Учителят казал: “Има едно произведение на изкуството, което всеки от нас е предназначен да създаде. В това е съсредоточен животът ни и колкото и да се опитваме да излъжем себе си, знаем колко това е важно за нашето щастие. Обикновено това произведение на изкуството е покрито с години страх, вина и нерешителност. Но ако решим да махнем всичко излишно, ако не се съмняваме в своите способности, ние ще напреднем много в решаването на задачата, която е наша съдба. Това е единственият начин да живеем достойно.”

Старецът, който се кани да умира, вика при себе си младия човек и му разказва една героична история: във военно време той е помогнал на човек да оцелее. Дал му е покрив, храна и защита. Когато бил отново в безопасност човекът, когото той спасил, решил да предаде своя спасител и да го заведе при неприятеля. “Как избягахте?” – попитал юношата. “Аз не избягах. Аз бях предателят. – казал старецът. – Като разказвам обаче историята, сякаш аз съм бил героят, мога да разбера всичко, което той направи за мен”.

Учителят казал: “Ние всички се нуждаем от любов. Да обича е част от природата на човека, тъй както да яде, да пие и да спи. Понякога, когато ние оставаме абсолютно сами, наблюдавайки красивия залез на слънцето, си мислим: “Тази красота не е важна, понеже нямам с кого да я споделя”. В такива моменти ние трябва да си зададем въпроса: колко често ни молят да обикнем, а ние се обръщаме на другата страна? Колко пъти ние се страхуваме да се сближим с някого и като отхвърлим съмненията да кажем, че обичаме този човек? Пазете се от самотата. Тя прилича на зависимостта от най-опасния наркотик. Ако залезът на слънцето вече няма смисъл за вас, станете по-скромни и тръгвайте да търсите любовта. Знайте, че както и останалите духовни благословения, колкото повече искате да дадете, толкова повече ще получите обратно”.

Испански мисионер посетил острова, на който живеели трима светци-ацтеки. “Как се молите?” – попитал ги той. “Ние имаме само една молитва – отговорил един от ацтеките. – Ние казваме: Господи, ти се триединен и ние сме трима. Имай милост към нас”. “Аз се каня да ви науча на молитва, която Бог ще чуе” – казал мисионерът. Той ги научил на една католическа молитва и продължил пътя си. Малко преди да се върне в Испания, той отново се спрял на същия остров. Когато неговият кораб стигнал до брега, отчето видял тримата свети мъже, които идвали към него по водата. “Отче, отче – казал един от тях. – Молим те, научи ни отново на онази молитва, която Бог чува. Ние забравихме думите й”. Наблюдавайки чудото, отчето отговорил слисано: “Не са важни.” И помолил Бог да му прости за дето не е разбрал, че Той говори на всички езици.

Свети Йоан Кръстител ни е учил, че по нашия духовен път ние не трябва да търсим видения или да вярваме на твърденията, които чуваме от другите, следващи същия път. Ние трябва да се опираме само на своята собствена вяра, понеже тя е чиста, прозрачна и се е родила в самите нас. Тя не може да ни заблуди. Беседвайки със свещеника, писателят го пита какво означава “да познаеш Бог”. “Не знам – отговорил свещеникът. – Единственото познание, което аз засега имам е познанието на моята вяра в Бога” . И това е най-важното.

Учителят казал: “Прошката прилича на улица с двупосочно движение. Всеки път, когато ние прощаваме някому, ние прощаваме и на самите себе си. Ако сме търпими към другите, можем по-лесно да приемаме своите собствени грешки. По този начин, без вина или мъки, ние сме способни да подобрим своето отношение към живота. Когато поради слабост ние позволяваме на ненавистта, завистта и нетърпимостта да вибрират около нас, ние поглъщаме още повече от тези колебания. Петър попитал Христос: “Учителю, трябва ли да прощавам да друг човек седем пъти? И Христос му отговорил: “Не седем, а седемдесет пъти”. Актът на прошката изчиства астралния план и ни показва истинската светлина на Божественността”.

Учителят казал: “Древните учители привикнали да създават “персонажи”, помогащи на учениците да се срещат с тъмната страна на техните личности. Много разкази за създаването на такива персонажи са станали известни приказки. Процедурата е проста: вие трябва да прехвърлите цялата си тревога, страховете си и разочарованията си върху едно невидимо същество, което стои от лявата ви страна. То функционира като “негодяй” във вашия живот, предлага ви действия, неприемливи за вас, но които вие понякога извършвате. Щом бъде създаден този персонаж, става много по-лесно да отхвърляте неговите съвети. Това е изключително просто. И затова то работи толкова добре”.

“Как мога да науча по кой път в живот е най-добре да тръгна?” – попитал ученикът своя учител. Наставникът му помолил ученика да направи маса. Когато масата била почти готова, трябвало само да прикове с гвоздеи плота, учителят се приближил съм ученика. Той забивал гвоздеите с по три точни удара. Но все пак един гвоздей влизал трудно и ученикът трябвало да изгуби за него малко повече време. Четвъртият удар забил гвоздея прекалено дълбоко и дървото се покрило с пукнатини. “Твоята ръка винаги удряше с чука само по три пъти – казал учителят. – Когато някое действие стане обичайно, то губи своето значение и това може да стане причина да нанесеш вреда. За да бъде всяко действие, твое действие, тайната е само една: никога не позволявай на навика да управлява със своите движения”.

Около испанския град Сория се намира жилището на стар отшелник, изрязано в скалата. Преди няколко години един човек, който пропилял всичко, което имал, възнамерявал да поживее там известно време. Един есенен ден той се опитал да открие това място и когато стигнал до него, бил посрещнат много радушно. Като разделил къшея хляб с него, отшелникът го помолил да дойде с него до малкото ручейче наблизо, за да съберат малко гъби за ядене. По пътя ги настигнало едно момче. “Свети човече – казало то, – искам да попитам, вярно ли е, че за да се постигне просвещение, ние трябва да избягваме да ядем месо?” “Приемайте с радост всичко, което ви предлага животът – отговорил човекът. – Не съгрешавайте духом, но не кощунствайте против земната щедрост”.

Учителят казал: “Ако вашето пътешествие е трудно, вслушайте се в сърцето си. Опитайте се по възможност да бъдете честни сами със себе си и ще видите действително ли следвате своя път и се разплащате за мечтите си. Ако направите това и животът ви все едно си остава труден, ще дойде време, когато с право ще се оплачете. Но направете това с уважението, с което детето се оплаква на родителите си. И не искайте по-голямо внимание и помощ. Бог – това е Баща и Майка, а родителите винаги искат най-доброто за своите деца. Това може да е учение, което ви се отдава трудно, и нищо не ви коства да помолите за отдих и малко нежност. Но никогда не преувеличивайте. Работата ще бъде изпълнена за определеното й време, а вашите вещи ще ви се върнат. Ал Афид се оплакваше прекалено много, и Бог престана да го слуша”.

Един набожен човек внезапно се лишил от всички свои богатства. Знаейки, че Бог може да му помогне, каквото и да му се случи, той започнал да се моли: “Моля ти се, Господи, направи така, че да спечеля на лотария” – молил се той. Дълги години се молил така, но все още си оставал беден. Веднъж той умрял и тъй като си бил останал набожен човек, попаднал право на небето. Когато пристигнал там, той отказал да влезе. Казал, че е преживял целия си живот според религиозното учение, а Бог така и не му дал възможност да спечели на лотария. “Всичко, което Ти ми обеща, беше лъжа – казал човекът с огорчение. “Аз бях винаги готов да ти помогна да спечелиш – отговорил Господ. – Но независимо от това колко силно исках да го направя, ти никога не си купуваше билет от лотарията”.

Стар мъдър китаец вървял по заснеженото поле, когато видял плачеща жена. “Защо плачете?” – попитал я той. “Защото си мисля за своя живот, младост и красота, която видях в огледалото, и за мъжа, когото обичах. Бог е жесток, че ни дал способност да помним. Той е знаел, че аз ще си спомня пролетта на своя живот и ще заплача.” Мъдрецът стоял сред снежното поле, втренчено гледал в една точка и мислил. Неочаквано жената спряла да плаче: “Какво виждате там?” – попитала тя. “Поле с рози – отговорил мъдрецът. – Бог е бил великодушен към мен, когато ми е дал способността да помня. Той е знаел, че през зимата аз винаги мога да си спомня пролетта и да се усмихна”.

Учителят казал: “Съдбата на един човек не е толкова проста, колкото изглежда. Съвсем не е така. Тя може дори да доведе до някакво опасно действие. Когато ние искаме нещо, ние влагаме в желанието част от мощна енергия и повече не сме в състояние да скрием от себе си истинския смисъл на своя живот. Когато ние искаме нещо, правим избор и плащаме цената. За да се следва мечтата, също трябва да се плати цената. Това може да изисква от нас да изоставим старите си навици, това може да ни създаде проблеми и да ни донесе разочарование. Но независимо от това колко е висока цената, тя никога не е толкова висока, колкото е онази, която плащаме за това, че не можем да живеем личната си съдба. Затова когато веднъж се обърнем назад и видим всичко, което сме направили, и чуем собственото ни сърце да казва: “Напразно изживях живота си”. Повярвайте ми, че това е възможно най-лошата фраза, която вие някога можете да чуете”.

Учителят имал стотици ученици. Всички те се молили в подходящото време, освен един, който бил пияница. В деня преди да умре учителят повикал пияницата ученик при себе си и му предал всичките си тайни за тайнствата. Останалите ученици възроптали: “Какъв срам! Ние пожертвахме всичко за учител, който се оказа, че не е в състояние да оцени нашите качества” – казали те. Учителят отговорил: “Аз съм длъжен да предам тези тайни на човек, когото познавам добре. Онези, които изглеждат добродетелни, обикновено скриват своето тщеславие, гордост и нетърпимост. Така че аз избрах единствения ученик, чиито недостатъци можех да видя: пияницата”.

Цистерцианският свещеник Маркос Гарсия казал: “Понякога Бог повтаря определено знамение, за да помогне на човека да го разбере по-добре. Бог знае до каква степен може да изпитва душата и никога не преминава тази граница. В такива моменти ние никога нама да кажем: “Бог ме изостави”. Ако Господ ни подлага на изпитание, Той винаги ни осигурява милостта си в достатъчно коичество – дори вероятно повече от достатъчно, за да преминем изпитанието. Когато ние се чувстваме далеч от Него, ние трябва да си зададаме въпроса: “Разбираме ли как да се възползваме от това, което Той ни е оставил на нашия път?”

Понякога минават дни или седмици без да чуем нито една топла дума от някого. Такива периоди са трудни; тогава ни се струва, че човешката доброта е изчезнала, а животът ни изглежда просто съществуване. Учителят казал: “Ние трябва да изучим собственото си огнище. Ние трябва да добавим повече гориво и да се опитаме да осветим тъмната стая, в която се е превърнал животът ни. Когато чуем, че нашият огън бумти и горящото дърво хвърля искри, и когато четем истории, пламенно разказани, в нас се връща надеждата. Ако сме способни да обичаме, и нас могат да ни обикнат. Това е само въпрос на време”.

По време на обеда един човек счупил чашата си. Друг човек казал: “Това е на късмет”. Всичко на масата били убедени, че е така. Равинът, който бил там, обаче попитал: “Защо това означава късмет?” “Не знам” – казала жената на пътешественика. “Възможно е това да е древен начин да се предпази госта от лоши чувства”. “Не, това не е обяснението – казал раввинът. – Определени еврейски традиции предполагат, че всеки човек има определен запас късмет, който той изразходва през целия си живот. Човек може да направи така, че този запас от късмет да се изразходва само за онези неща, от които действително се нуждае, или може да го използва за празни работи. Ние, евреите също казваме, че е на късмет, когато някой счупи чаша. Но това означава: “Хубаво е, че вие не сте използвали част от вашия късмет, опитвайки се да не дадете на чашата да се счупи. Сега вие можете да го използвате за по-важни неща”.

Падре Авраам знаел, че недалеч от манастира в Сцете живее отшелник, смятан за мъдър човек. Той намерил този човек и го попитал: “Ако днес намерите в леглото си красива жена, способни ли сте да убедите себе си, че това не е жена?” “Не – отговорил мъдрият човек. Но ще съм в състояние да се владея”. Отчето продължавал: “А ако откриете малко златни монети в пустинята, ще бъдете ли в състояние да приемете, че парите са камъни?” “Не! – казал мъдрецът. – Но аз ще мога да контролирам себе си и да ги оставя там”. Отчето настоявало: “А ако Вие се обърнете към двама братя, единият от които Ви ненавижда, а другият Ви обожава, ще можете ли да ги приемете за равни?” Отшелникът отговорил: “Дори да страдам вътрешно, аз бих се обърнал към този, който ме обича по същия начин както към онзи, който ме ненавижда”. По-късно отчето обяснявал на своите ученици: “Аз ще ви обясня кого можем да смятаме за мъдър човек. Това е онзи, който без да убива своите страсти, е способен да ги контролира”.

Фрайзер през целия си живот писал за американския запад, и бил горд да напише сценарий за филм, в който главната роля играе Гари Купър. Той казвал, че в живота си е имал само няколко момента, когато се е сърдил: “Аз научих много неща от първооткривателите – казвал той. – Те се сражаваха с индианците, пресичаха пустини, търсеха храна и вода в далечни места. И всичко, което е написано по онова време, показва, че те са демонстрирали едно любопитно качество: пионерите са писали и говорели само за хубавите събития. Вместо оплаквания, те съчинявали песни и шеги за своите трудности. По този начин те избегнали упадъка на духа и депресиите. И днес, на 88 години, аз се опитвам да правя същите неща.”

Този текст е съкратен от стихотворение на Джон Мур: “Аз искам да освободя своята душа, за да се наслади тя на всички дарове, които притежават духовете. Когато това стане възможно, аз няма да се опитвам да опозная лунните кратери или да проследя откъде вземат началото си слънчевите лъчи. Аз няма да се опитвам да разбера красотата на една звезда или изкуствената самота на човешкото съществуване. Когато науча как да освободя своята душа, аз ще последвам изгрева и ще се върна с него във времето. Когато науча как да освободя душата си, аз ще се потопя в магнетичните токове, които се вливат в океана, където се срещат всички води, формиращи Световната Душа. Когато науча как да освободя своята душа, аз ще се опитам за прочета от самото начало великолепната история на Сътворението.”

Един от свещените символи на христианството е фигурата на пеликана. Причината е проста: при пълна липса на храна, годна за ядене, пеликанът потопява клюна си в собствената си плът, за да нахрани малките си. Учителят казал: “Често пъти ние не сме в състояние да разберем благословенията, които получаваме. Едно след друго ние не възприемаме онова, което прави Той, за да ни държи духовно сити. Има една история за пеликан, който през цялата сурова зима се жертвал, за да осигурява храна на своите деца от плътта си. Когато най-накрая птицата умряла от слабост, едно от пеликанчетата казало на другото: “Най-накрая! Аз се уморих да ям всеки ден едно и също старо нещо”.

Ако нещо не ви удовлетворява, дори това да е нещо добро, което сте искали да направите, но се е оказало, че не сте в състояние, спрете се още сега. Ако нещата не вървят добре, има само две обяснения: или се проверява вашата настойчивост, или вие трябва да промените посоката. За да откриете кое от тези обяснения е правилното, още повече че те са абсолютно противоположни, използвайте тишината и молитвата. Постепенно нещата ще се избистрят и ще станат удивително чисти, докато още нямате сили да направите избор. В момента, в който вземете решение, забравете изцяло за другата възможност. И вървете напред, тъй като Бог е Бог на смелите. Домингос Сабино е казал: “Всичко винаги се оказва хубаво. Ако събитията не вървят добре, то е защото не сте стигнали до края”.

Бразилският композитор Нелсън Мота бил в Бахия, където решил да посети майката на Менининга де Гентос. Той взел такси, а по пътя шофьорът останал без спирачки. Автомобилът се завъртял в средата на шосето, но нищо сериозно не се случило. Когато той се срещнал с майката на Менининга, първото, което Нелсън й казал, било, че той едва не попаднал в авария в средата на пътя. “Има определени събития, които са вече написани, но Бог намира начин да ни изведе от тях без каквито и да е сериозни проблеми. Така че да попаднете в автомобилна катастрофа в тази точка на живота ви е била част от вашата съдба – казала тя. – Но както виждате, това се е случило и всичко ви се е разминало”.

“Нещо сте пропуснали в своя разказ за пътя към Сантяго – казала една жена на пътешественика, когато те двамата излезли от конференцията. – Аз обърнах внимание, че повечето поклонници, независимо дали това е пътят към Сантяго или техният жизнен път, винаги се опитват да вървят със същото темпо, както и останалите. Аз се уморих, поисках от тялото си повече, отколкото то можеше да ми даде, бях напрегната, нараних сухожилията на левия си крак. Не можех да ходя два дни и разбрах, че ще мога да стигна до Сантяго, само ако вървя със своето собствено темпо. Това ме остави далеч зад другите и аз много дълго вървях сама по пътя. Но само благодарение на това, аз започнах да уважавам своето собствено темпо, с което се оказа, че мога да измина целия път. Оттогава аз прилагам този урок към всичко, което правя в живота.”

Крез, кралят на Лидия взел решение да атакува персите, но въпреки това поискал да се посъветва с гръцки оракул. “Съдено ви е да унищожите голяма империя” – казал оракулът. Щастлив, Крез обявил война. След два дни сражения Лидия била завзета от персите, столицата разграбена, а Крез бил взет в плен. Разгневен, той помолил своя посланик в Гърция да се върне при оракула и да съобщи колко жестоко той е сгрешил. “Не, сгрешили сте само Вие – казал оракулът на посланика. – Вие сте унищожили голяма империя: Лидия”. Учитеят казал: “Езикът на знаците е открит за нас, за да ни научи как да действаме по най-добрия начин. Но много често ние се опитваме да изкривим тези знаци, за да “се съгласят” те с онова, което ние искаме да направим най-напред.

Разказват за четвъртата Влъхва, който също видяла звездата, сияеща над Витлеем. Но той винаги закъснявал да стигне до мястото, където би могъл да бъде Иисус, защото по пътя постоянно го спрали бедни и нуждаещи се с молби за помощ. След тридесет години странстване по стъпките Иисус, през Египет, Галилея и Витания, влъхвата стигнал до Иерусалим, но отново било прекалено късно. Детето Иисус вече било мъж и влъхвата пристигнал в деня на разпятието. Мъдрецът носел бисери, за да ги даде на Иисус, но продал всичките, за да помогне на онези, които срещал по пътя си. Останал му само един бисер, но Спасителят вече бил мъртъв. “Аз провалих делото на целия си живот” – помислил си мъдрецът. А след това чул глас: “Въпреки това, което ти си мислиш, ти беше с мен през целия ми живот. Аз бях гол, и ти ме облече. Аз бях гладен, и ти ме нахрани. Аз бях арестуван, и ти ме навести. Аз бях във всяка бедна душа по твоя път. Благодаря ти за това, че ти толкова често ми показваше любовта си”.

В едни научно-фантастичен разказ се описва общество, където почти всички се раждат готови да изпълнят някаква функция: техници, инженери или механици. Само малко се раждат без способности: тях ги пращат в лудница, защото само лудите не са в състояние да внесат принос в обществото. Един от ненормалните се разбунтувал. В приюта имало библиотека, където той се опитал да научи всичко за изкуството и науките. Когато той почувствал, че е научил достатъчно, решил да избяга, но го хванали и го предали на научно-изследоветелския център извън чертите на града. “Добре дошъл” – му казал един от хората, ръководещи центъра. – Това е този случай, при който човек е длъжен да върви по свой собствен път, от който ние се възхищаваме повече от всичко. От днес Вие можете да постъпвате както си искате, тъй като благодарение на хора, подобни на Вас, светът може да се развива”.

Преди да замине на дълго пътуване, бизнесмен се сбогува с жена си. “Ти никога не си ми подарявал подаръка, който заслужавам” – казала тя. “Ти си неблагодарна жена, всичко, което ти дадох, ми костваше много години работа – отговорил мъжът. – Какво още мога да ти дам?” “Нещо, което е толкова красиво, колкото съм и аз”. Цели две години жената чакала своя подарък. Най-накрая мъжът й се върнал. “Аз намерих нещо, което е също така красиво, колкото си и ти – казал той. – Аз плаках от твоята неблагодарност, но реших, че трябва да направя, както ти ме помоли. През цялото време си мислех, че нищо не може да се сравни с твоята красота, но намерих нещичко”. И и подал едно огледало.

Немският философ Ф. Ницше веднъж казал: “Няма смисъл да се прекарва времето в постоянно обсъждане на всичко на света, да прави грешки от време на време е част от човешката природа. Учителят казал: “Има хора, които настояват, че са прави дори в дреболиите. Често пъти те не си разрешават да грешат. Всичко, което те постигат по този начин, е страх от движение напред. Страхът от допускане на грешка е вратата, която ни затваря в замъка на посредствеността. Ако ние преодолеем този страх, ще направим важна стъпка в посока към нашата свобода”.

Послушникът попитал Нистерос, отеца-настоятел на манастира в Сцете: “Какво трябва да правя, за да угодя на Бога?” Отец Нистерос отговорил: “Авраам приютил странниците и Бог бил щастлив. Илия не обичал чужденците, и Бог бил счастлив. Давид бил горд с това, което правел, и Бог бил щастлив. Римският кръчмар пред олтара се срамувал от това, което правел, и Бог бил щастлив. Йоан Кръстител отишъл в пустинята и Бог бил щастлив. Апостол Йоан отишъл във великия град Ниневия, и Бог бил щастлив. Попитай душата си какво тя иска да прави. Когато твоята душа е в съгласие с твоите мечти, това прави Бога щастлив”.

Будисткият учител пътешествал пешком със своите ученици, когато забелязал, че те обсъждат кой сред тях е най-добрият. “Аз медитирам в продължение на петнадесет години” – казал един. “Аз съм милосърден от момента, когато напуснах дома на родителите ми” – казал друг. “Аз винаги съм следвал наставленията на Буда” – съобщил третият. По обяд те се спряли под едно ябълково дърво за почивка. Клоните на дървото били така обсипани с ябълки, че увиснали под тежестта им, докосвали земята. “Когато дървото е претоварено с плод, неговите клони се навеждат до самата земя. Истински мъдър е скромният. Когато дървото не носи никакъв плод, неговите клони са високомерни и надменни. Глупавият човек винаги вярва, че е по-добър от другите”.

На Тайната вечеря Иисус обвинил – с едни и същи думи и с еднаква сериозност двама от своите апостоли. Двамата ще извършат престъпленията, предвидени от Иисус. Юда Искариотски ще се стресне и ще осъди себе си. Петър също ще се стресне след като три пъти отхвърли всичко, в което е вярвал. Но в решаващия момент Петър ще разбере истинското значение на Христовото послание. Той ще помоли прошка и унижен, ще продължи да проповядва. Той би могъл да избере самоубийството, но вместо това той ще се срещне с апостолите и ще каже: “За моята грешка ще се знае до края на човешкия род. Но ми позволете да я поправя”. Петър ще разбере, че Любовта прощава. Юда няма да разбере нищо.

Знаменит автор се разхождал с приятел, когато едно момченце започнало да пресича улицата пред приближаващ се товарен камион. Писателят в един миг се спуснал пред камиона и спасил момченцето. Но преди някой да го похвали за героизма му, той ударил момчето по лицето. “Не се радвай на моето появяване, момчето ми – казал той. – Аз те спасих само за да не можеш да се отървеш от проблемите, които ще се появят пред теб като възрастен”. Учителят казал: “Понякога ние се страхуваме да донесем полза. Нашето чувство за вина винаги се опитва да ни каже, че когато извършваме великодушна постъпка, ние се опитваме да направим впечатление на другите. Трудно ни е да приемем, че по природа сме добри. Ние маскираме нашите добри действия с ирония и безразличие, сякаш животът е синоним на слабост”.

Иисус гледал масата пред себе си, обмисляйки какво от това, което било там, ще бъде най-добрият символ на неговото идване на Земята. На масата имало нар от Галилея, подправки от пустинята на юг, сухи плодове от Сирия и египетски фурми. Той трябвало да протегне ръка, за да освети едно нещо от всичко там, когато изведнъж си спомнил за посланието, което бе донесъл на всички хора. И че е възможно нар и фурми да няма в някои части на света. Той търсел това нещо и друга мисъл му дошла на ум: В нара и фурмите, в плодовете, чудото на създанието се виждало без всяко взаимодействие с хората. Така че той вдигнал хляба, разчупил го, поблагодарил на Господа и подал на учениците си с думите: “Вземете и яжте, всички вие, понеже това е Моето тяло”. Тъй като хляб имало навсякъде. И хлябът, в сравнение с фурмите, нара и сирийските плодове бил най-добрият знак по пътя към Бога. Хлябът бил плод на земята и на човешкия труд.

Жонгльорът се спрял в средата на площадката, извадил три портокала и започнал да жонглира с тях. Хората се събрали в кръг и се чудили на грацията и пластичността на неговите движения. “Това е като животът, нито повече, нито по-малко – казал някой около пътешественика. – Ние винаги имаме по един портокал във всяка ръка и един е във въздуха. Но именно този, който е във въздуха прави всичко различно. Той може да бъде подхвърлен от способна и опитна ръка, но лети по свой собствен курс. Подобно на жонгльора ние хвърляме мечтата си в света, но не винаги я контролираме. В такива моменти вие трябва да знаете, как да се оставите в ръцета на Бога и ако своевременно помолите за това, то мечтата ви правилно ще проследи своя курс и завършена отново ще падне в ръката ви”.

Едно от най-силните упражнения за вътрешно израстване се състои в това, че ние трябва да обръщаме внимание на неща, които по-рано сме правили автоматично – такива като дишане, мигане на очите, а така също да обръщаме внимание на вещите около нас. Когато правим това, ние позволяваме на мозъка си да работи с по-голяма свобода – без да се сблъсква с нашите желания. Някои проблеми, които са ни се стрували неразрешими, успешно се решават, и някои болести, за които сме си мислили, че никога няма да преминат, изчезват без следа. Учителят казал: “Когато пред вас се появи трудна ситуация, опитайте се за използвате тази техника. Изисква се малко дисциплина… но резултатите могат да ви изненадат”.

На панаира човек продава вази. До нега се приближава една жена и разглежда стоката му. Част от вазите не са украсени, докато върху други има старателно направени рисунки. Жената пита за цената на вазите. За нейно учудване тя научава, че всички струват еднакво. “Как е възможно една украсена ваза да струва колкото обикновена? – пита тя. – Защо цената е същата като на ваза, за която е трябвало повече сили и време?” “Аз съм художник – казал продавачът. – Мога да сложа цена на вазата, която съм направил, но не и за нейната красота. Красотата е свободна”.

Пътешественикът седял самотен по време на месата. Изведнъж при него дошъл неговият приятел. “Трябва да говоря с тебе” – казал той. Странникът видял знак в това, че е дошъл неговият приятел и започнал да говори за това, което смятал за важно. Той говорел за благословения, за любовта и за това, че е видял в идването на приятеля си знак от неговия ангел, защото дотогава се чувствал самотно, а сега си имал компания. Приятелят му го слушал, без да каже нито дума, поблагодарил на пътешественика, и си отишъл. Но не щастие, а още по-голяма самота почувствал странникът. По-късно той разбрал, че във възторга си не обърнал никакво вномание на молбата на своя приятел да поговорят. Странниът погледнал надолу и видял думите си, хвърлени на пода. Защото Вселената искала в този момент да се случи нещо друго.

Трите феи били поканени на кръщавката на принца. Първата дала на принца дар да намери своята любов. Втората му дала толкова пари, че да може да прави всичко, което си поиска. Третата му дала красота. Но както се случва във всички приказки, появила се вещицата. Тя била бясна от това, че не са я поканили и произнесла проклятие: “Понеже ти вече имаш всичко, аз искам да ти дам още малко. Ти ще бъдеш талантлив във всичко, каквото и да правиш”. Принцът раснал красив, богат и обичан. Но той никога не можел да завърши своята мисия на Земята. Бил отличен художник, скулптор, музикант, математик – но никога не можел да завърши делото си, понеже бързо се отвличал и искал да се превключи на нещо друго. Учителят казал: “Всички пътища водят до едно и също място. Но вие избирате пътя и вървите по него докрай. Не се опитвайте да вървите по всички пътища”.

Текст от неизвестен автор от XVIII столетие разказва за руски монах, който търсел духовен учител. Веднъж той чул, че в някакво село живее отшелник, който посветил себе си на денонощно спасение на душата си. Като чул това, монахът започнал да търси светия човек. “Аз искам вие да ме водите по духовните пътища” – казал монахът, когато открил отшелника. “Душата има свой собствен път, и твоят ангел ще те придружи – отговорил отшелникът. Моли се непрекъснато”. “Аз не умея да се моля така. Не бихте ли могли да ме научите?” “Ако ти не знаеш как да се молиш непрекъснтато, тогава се помоли на Бога да те научи”. “Вие на нищо не ме научихте – казал монахът. “Тук няма на какво да се научиш, тъй като ти не можеш да възприемеш вярата така, както възприемаш знанията по математика. Приеми тайнствата на религията и Вселената ще ти се покаже”.

Учителят казал: “Записвай! Независимо дали това е писмо, дневник или просто някои бележки, които ти правиш, когато говориш по телефона, записвай ги! При писане ние ставаме по-близо до Бога и околните. Ако искаш по-добре да разбереш своята роля в света, записвай. Опитай се да вложиш душата си във всеки ред, дори никой да не го прочете, или което е по-лошо, ако някой прочете онова, което ти не би искал да бъде прочетено. Обикновеното писмо ни помага да организираме своите мисли и да видим по-ясно какво ни заобикаля. Хартията и писалката творят чудеса – те облекчават болката, правят мечтите ни осъществими и извикват затубената надежда. Думата има сила”.

Монасите в пустинята твърдели, че е необходимо да се размърда ангелската ръка. За това те понякога правели нелепи неща – например, разговаряли с цветята или се смеели без причина. Алхимиците следват “знаците на Бога”; ключът към разгадаването, който понякога има много малко значение, изведнъж става много важен. Учителят казал: “Не се страхувайте, ако ви смятат за луди, направете днес нещо, което е в разрез с вашата логика. Дръжте се обратно на това, както се държите обикновено. Такава незначителна вещ, не е важно колко е малка тя, може да ви отвори вратата към едно голямо приключние – на тялото и на душата”.

Милтън Ериксон е автор на нов психологически тренинг, който завоювал хиляди практикуващи го в САЩ. Когато бил на 12 години той се разболял от полиомиелит. След 10 месеца той чул че лекарят казва на родителите му: “Вашият син няма да преживее тази нощ”. Ериксон чул плача на майка си. “Кой знае, може би, ако аз оживея тази нощ, тя няма да страда толкова” – помислил си той. И решил да не спи, докато не започне следващият ден. Когато слънцето започнало да се издига, той завикал майка си: “Ей, аз все още съм жив!” Радостта в къщата била толкова голяма, че той решил, че винаги ще се опитва да не спи през нощта, за да отсрочи семейната мъка. Той умрял на 75 години през 1990 година, оставяйки множество важни книги за огромните възможности на човека при преодоляване на собствените ограничения.

“Свети човече – казал новопостъпилият на отеца-настоятел. – Моето сърце е изпълнено с любов към света и то е чисто от изкушенията на дявола. Каква ще бъде следващата стъпка?” Падре помолил ученика си да отидат заедно при един болен човек, който имал нужда от изповед. След като утешил семейството, бащата обърнал внимание на сандъка в един от ъглите. “Какво има в този сандък?” – попитал той. “Дрехи, които моят чичо никога те е обличал – казала племенницата му. – Той винаги си мислеше, че е нужен някакъв особен повод, за да ги облече, в резултат на което те гният в сандъка.” “Не забравяй за сандъка – казал отчето на ученика си, когато те си тръгнали. – Ако в твоето сърце има духовни съкровища, приложи ги още сега. Или те ще изчезнат”.

Мистиците казват, че когато ние започваме нашия духовен път, ние често пъти искаме да говорим с Бога, но ние не чуваме, че Той ни говори. Учителят казал: “Отпусни се. Това не е лесно. Свойствена ни е естествената необходимост да вършим винаги правилните постъпки и ние си мислим, че можем да доведем работата докрай, ако се опитваме да работим непрекъснато. Важно е да се опитваме, падаме, ставаме и отново да се опитваме. Нека обаче да си позволим да приемем Божията помощ. Когато сме стигнали да средата на нещо голямо, което правим, да погледнем в себе си и да Му позволим да ни се покаже и да ни поведе. Позволявайте Му отвреме на време да ни взема в скута си”.

Един млад човек, който искал да върви по пътя на духовното развитие, посетил отчето в манастира в Сцета. “Цяла година давайте пари на всички, които ви оскърбяват” – казал отецът. Дванадесет месеца младият човек раздавал пари всеки път, когато го ругали. В края на годината той се върнал в манастира, за да узнае каква трябва да бъде следващата стъпка. “Вървете в глада и ми купете храна” – казал отчето. Щом човекът излязъл, падрето се замаскирал като бедняк и по най-кратки