Ако има Бог – а аз знам, че никъде няма никой. Щом не съм го открил вътре – а аз съм огледал всяко кътче на своето съзнание – значи го няма никъде другаде. Не може да го има. Не може да го има в никое съзнание, защото природата на съзнанието е една и съща. Съзнанието е най-върховното цвете на съществуванието, щом него го няма дори в това най-върховно цвете, тогава къде може да е той? А отвъд съзнанието няма нищо. В мига, в който познаеш непознаваемото, мистериозното, невинното съзнание, чисто от всякакви мисли, идеи писания, религии, ти не знаеш нищо и знаеш всичко.

Не знаеш нищо, защото знаенето е изоставено, то е бреме. Ти си необременен – то е било просто прах, събрал се по повърхността на огледалото на твоето същество. Сега огледалото е чисто, толкова чисто и толкова само, че не отразява нищо. То просто Е, без да отразява нищо, защото няма нищо друго. Представи си огледало в абсолютна самота. Какво ще бъде положението на огледалото? То все така ще си е огледало, но няма да отразява нищо. Ето какво се случва, когато се обърнеш към себе си.

Има съзнание, има осъзнатост, всъщност за пръв път то присъства в своята тоталност. И няма нищо за мислене, нищо за отразяване, нищо за познаване. В този смисъл си станал невинен. Но в друг смисъл – защото сега не е останало нищо за знаене – ти знаеш всичко. Вкусът на твоето собствено съзнание е вкусът на цялото съзнание, то не се различава.

Свещениците ще изчезнат. Те трябва да изчезнат, те са напълно ненужни. Те са те натъпкали със знание и заедно с него е дошла и идеята за незнанието. Натъпкали са те с такива странни идеали, че ако ги следваш, с теб е свършено; и ако не ги следваш, с теб е свършено. Идеалите, които са ти втълпили, са неестествени.

Не се тревожи – няма рай, няма ад.

Всичко, което има значение, е твоето чисто съзнание.
Тогава, където и да си, ти си в рая.

Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.

И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.

Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.

Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.

Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.

Аз молих за сила …, а животът ми даде трудности, за да ме направи силен.

Аз молих за мъдрост…, а животът ми даде проблеми за разрешаване.

Аз молих за богатство…, а животът ми даде мозък и мускули, за да мога да работя.

Аз молих да мога да летя…, а животът ми даде препятствия, за да мога да ги преодолявам.

Аз молих за любов…, а животът ми даде хора, на които мога да помогна да разрешат проблемите си.

Аз молих за блага…, а животът ми даде възможности.

Не получих нищо от това, за което молих… Но получих всичко, което ми е нужно.

Материала е от www.spiralata.net

“Пространството се разтваря, за да приеме идеите.Човек се затваря, за да ги одухотвори. Слушай мъдроста на вековете, взри се в образа на боговете, чуй гласа на твоята душа, вглеждайки се в облаците през деня

“ЧУДЕСА”

Чудесата са навсякъде около нас, но ние сякаш не ги забелязваме. Знаеш ли какво е радостта?
Това е способноста да се учудваме на живота, на всеки миг…
Учудвай се ! Учудването е вълшебство, нещо магическо, прекрасно, то те държи буден и жив.
То е първата крачка към любовта. Мислиш си коя е втората, втора просто няма. В един миг учудването преминава в Любов. За да я постигнеш трябва да станеш ловец, ловец на учудвания, за да уловиш мига. Но не, за да го затвориш, а ти да се разтвориш.
Той е като малка пролука, вратичка, която те води извън скуката на ежедневието, някъде в безкрайноста на абсолютното възприятие на нещата.
Това е чудо и чудото продължава. Ето, че пак идва пролетта.
Дърветата се разлистват, от малките зелени пъпки излизат листа и цветя, това е чудо и чудото продължава. Колко често пред нас се разкриват чудеса и колко често ние просто не ги забелязваме. Съзнанието на хората се променя със всеки изминал ден, със всяка минута, със всяка секунда ние вече не сме това, което сме били, вселената е като течаща река, всичко тече и всичко се променя. Променя се и нашето осъзнаване за света, ние се разширяваме или свиваме пулсирайки в ритъма на живота. Това е чудо и чудото продължава. Погледни колко е пъстър света!
Това е чудо и ние го виждаме всекидневно. Погледни колко е дълбока вселената взирайки се в звездното небе.Това е чудо и чудото продължава “ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО”

Аз те предизвиквам, не те моля, не те съветвам, аз те предизвиквам съвсем сам да победиш сянката на своята нереалност и да станеш реален. В една битка със съня да откриеш тайния смисъл на дрямката. В един спомен след смъртта да откриеш истината. Аз те предизвиквам, не е късно , нито е рано, този момент е на твоето вечно “сега”. Бъди смел, бъди буден! В моето предизвикателство има сила, силата на боговете, които ме пращат. Слей се с нея. Тя е част от моето предизвикателство. Тя е част от тях. Може да бъде част от теб, ако я приемеш. Тихо е. Времето сякаш е спряло. Не се чуват дори птичи песни. Всички чакат теб, чакат да се събудиш. Затова те предизвиквам. Умората се стича по лицето ти като мръсна вода отмита от сапуна. Главата ти се превръща в слънце, с ръце докосваш облаците, нозете ти са корени. Какво си ти и какво съм аз? Два въпроса на един и същ отговор. Аз съм сянката на боговете, ти си тяхното отражение. Аз се губя в техните контури, ти се губиш в детайлите им. Там някъде в мъглата е моята сила, а твоята е в дребните неща. Когато аз бях, ти също беше. Сега съм само сянка скрита зад твоето отражение. Но не в огледалото, а зад огледалото, не в реалноста. Предизвиквам те, защото съм сила, на която не можеш да устоиш. Аз съм част от твоите спомени, съхранявам ги там – зад огледалната вселена. Тихо е. Вселената чака. А твоя отговор се бави. Приближи се до извора и ще чуеш неговата песен. Приближи се до песента и ще усетиш привличане. Приближи се до мен и няма да ме усетиш. Аз не съм аз. Аз съм твоето огледално отражение живеещо отвъд. Взри се в мен и там зад огледалото ще видиш себе си. Ти и себе си, двата полюса се съединяват, там в огледалото. Но границата между теб и огледалото има преграда, непреодолима, безкрайна.
Аз дойдох, за да създам хармония. Но преди да я създам аз вече я имах. Аз дойдох, за да дам мир, но преди да дойда, аз вече го имах. Аз дойдох, за да изпълня това, което е. Но преди да дойда, то вече беше Аз. Не го създадох, но То беше в мен. Дори преди да бъда аз, бях То и То беше Аз. Малко са хората, които ще го разберат. Още по-малко тези, които ще го приемат. Аз не измислям нищо, аз просто следвам Пътя. И той ми разкрива тайните си. Бъдещето, миналото и настоящето са само рамки. Истината стои зад тях. Но за да я достигнеш, трябва да погледнеш през рамката. Аз не създавам истината, аз просто махам рамката, която я ограничава.Това, което виждаш е това което е, което е било, и което ще бъде. Рамките се сменят, но истината остава. Единна, цялостна, непроменена, променя се само твоя поглед към нея, твоята гледна точка. За да видиш истината трябва да си цялостен във възприятията си. Отпусни се и поеми по течението вливащо се в моята гледна точка.То ще те измуче. Ще ти даде бързина и нетленност и ще достигнеш там, където оковите падат, но ще си все още тежък, за да летиш. Освободи се от тежеста на твоите разбирания и възгледи, слей се с директното възприятие, защото само то осигурява свободата и лекотата, от която се нуждаеш. Започни да се рееш там под небосклона, това е нещо повече от мечта, това е сила, аз ти я давам ако си открит. Приеми я, бъди лек като облак, като перце от пух и ще усетиш разширението, то ще дойде изведнъж сякаш вселената е експлодирала. Един взрив от възприятия, който ще те затрупа, когато се съвземеш ще бъдеш вече друг, границите на твоите възприятия ще бъдат размити и неясни и чувствата ти ще бъдат различни, нови и изненадващи. Не се страхувай, те са твои, били са твои, но ти си ги ограничавал. Бъди това, което си, бъди себе си! Това е нещо велико. Второто нещо, което ще усетиш е пустотата, казвам пустотата, защото това е най близката дума. Едно велико усещане за нещата ще те обземе и ще те изпълни със себе си. И единствената аналогия с предишните чувства ще бъде пустотата.

“ПУСТОТА”

Пустотата не е празнина, тя е просто Нищо, нищо с главна буква.Тя е като океан, който обгръща всичко. Потопи се в него, това е океанът, който обгръща вселената. А тя е като кораб, който се носи и плува в Пустотата. Сега ти си една вселена и се носиш и плуваш в пустотата. Пустотата е безкрайна и вечна, тя е нещо, на което можеш да се опреш и довериш.Тя е първоначалното битие, хаоса на небитието и всичко, което още не е било. В нея са скрити всички възможности, но тя е пасивна, тя чака, чака теб… Обгръща те като майка, като топла вода и те кара да се чувстваш щастлив. Плувай! Плувай в едно безкрайно пътуване, в този вечен океан. Това е нещо, което мога да ти дам. И преди си плувал в него и после ще плуваш, но не си го осъзнавал. Животът е усещането за това пътуване. А там, зад усещането е твоето истинско Аз. То е безмълвно и всепроникващо. Безкрайна мрежа от нишки го свързва с всичко живо и неживо в вселената. То е едно цяло с всичко и всичко е потопено в пустотата. Няма разлика между теб и мрежата. Има разлика между положението ти върху мрежата или частта от мрежата, която ти осъзнаваш и частта, която другите осъзнават. И това е единствената разлика. Но, когато си цялостен, ти си всяка част и едновременно с това си себе си. Тръгни по мрежата, разкрий нейните безкрайни възможности, нейната красота. Усети пустотата и я остави да те обгърне. Ти си просто едно малко дете заспало в скута на майка си. А тя те люлее, люлее… На теб ти се доспива. Усещаш ли, чувстваш ли, вселената е жива, тя е истинска и те обича. Светлината ти дава живот, а тъмнината – покой. Животът е движението между двата полюса. Бъди по средата, но не спирай по средата. Люлей се, усети хармонията на тази вселена. Да я усетиш, значи да се слееш с нея, да бъдеш себе си. Животът е едно безкайно приключение, един сън, в който сънуваш себе си. Аз дойдох, за да те събудя. Дълго спа, много дълго. Представата ти за време е безсилна пред вечноста, през която си спал. Аз те чаках. Слезе за малко, но остана. Мрежата те оплете и те отдели от мен. Чаках те цяла вечност. Аз съм извън мрежата. Чакам те, а сълзите се превръщат в поток, в буйна река. Морето е малко, за да ги поеме. Толкова много мъка, толкова много сълзи… Аз те чакам и съм близо до теб. Аз съм твоето “аз”.

“ПЪТУВАНЕ”

Красотата не е в спомена, а в живите неща до теб. Защото животът не е минало, нито бъдещи мечти, той е движение в реалноста. Не измисляй, не мечтай, не си спомняй, не искай, не желай и няма да загубиш допира с божествения рай. Тръгни след мен и аз ще изтрия сълзите ти, ще те облея с Любов, ще ти дам живот. Защото животът е пулса на Любовта. А не времето през, което си мислиш, че живееш. Животът е онова скритото, вечното, което стои зад времето, зад мислите ти. Той е това, което усещаш, но никога не можеш да възприемеш напълно. Защото той е безкраен, по-безкраен от представата ти за безкрайност, по неуловим от сянката ти и по непредсказуем от най-смелите ти мечти. Тръгни след мен и аз ще ти го покажа. В една разходка из дълбините на времето, някъде на границата на пространството. Ти имаш право да го видиш, да му се насладиш, но аз не мога да те задължа да го направиш. Аз просто ти предлагам едно приключение в сферата на непознатото, на познаваемото там, където реалноста и фантазията се сливат и образуват един нов свят. Светът на една отделна реалност. Другата страна на времето. Влей се в моята мисъл и ще полетиш по бързо от вятъра, понеси се на крилете на моето въображение. Аз съм твоят водач! Сънувай! Сънувай сега една бяла птица летяща без крила, гледаща без очи, сънувай как тя те отнася далече, далече…
Мини първо през градината на твоите спомени поемайки техния символичен заряд. Продължи бавно през цветовете на твоите мечти усещайки техния омайващ аромат… Птицата лети, а ти си върху нея. Удряш се в клоните на твойте неосъществени желания. Те се опитват да те спрат. Но вече нямат власт над теб. Ти ги окастряш като добър градинар. Спускаш се бавно в долината на мъката. Усещаш тръните на твоите страдания. Ти ги отбягваш отстранявайки ги с ръкавиците на твоите опитности. Отново си на върха, облива те розовата светлина на твоите блянове. И вятърът на истината издухва въздушните кули, които се пукат като сапунени мехури. Ти се рееш сред тях, парчета от твойте мечти. Напускаш ги и се издигаш. И като рояк пеперуди се завъртат около теб нови идеи – духчета с жълта окраска, отминаваш ги преминавайки през облаците на първото небе. Като нежни краски се спускат върху ти седем бели цветове. Усещаш звуци непознати като плач на мъничко дете, сили огнени незнайни те обгръщат, изведнъж стават странни хубави неща, усещаш нежен полъх и виждаш красота, пред теб пристъпва любовта. Светлината на първото небе те заслепява, но аз те водя. Силни вибрации, светлина те обгръща и те пронизва изцяло като силна музика, като остър вик, като силен повей на вятъра. Отправяш се още нагоре, привикваш към светлината и започваш да различаваш, че тя е със блестящи точки и когато се приближиш те се превръщат в огнени кълба от светлина. Невероятното количество багри ти спира дъха. Нима това е Рая? – питаш се ти. Но не, до там е още далеч. Светлината на първото небе те изпълва с радост и възторг.Чувстваш се лек и подвижен сякаш си прашинка. Едно светло кълбо приближава към теб постепенно. Очертанията му се изясняват. Усещаш, че то те прониква, слива се с теб. Нещо в теб изплува и сякаш някой е дръпнал завеса пред теб. Светлинна завеса се е отдръпнала и ти виждаш през неговия поглед. Това е красота!
В равно поле от мека и розова светлина се виждат плавни геометрични фигури, които се преливат една в друга с бързина, която ти изглежда невъзможна. Тук нищо не се ограничава в една форма. Всичко се променя и е неописуемо красиво. Всяко нещо променяйки се излъчва определени вълни, които се сливат с вълните на другите образувайки едно великолепие, което ти грабва окото. Политаш напред, следваш моето вътрешно виждане. В този момент чуваш сладък напевен ритъм, който те привлича. Мелодията сякаш докосва душата ти изтръгвайки непознати чувства на екстаз и удоволствие. Политаш, следваш мелодията, която е изпълнила душата ти с небесен нектар. Сякаш пиеш мелодията, усещаш нейния вкус, виждаш я, чуваш я. Винаги си я знаел, винаги си я търсил. Тя е била в гласа на твоята майка, тя е била вкуса на твоята храна, удововолствието от твоите желания. Тя е есенцията на една висша красота, незнайна, неоткрита не толкова близка и затрогваща. Влей се в нея, следвай я! Сега преминаваш през облаци със зеленикава светлина. Тук те очаква ново същество в бяла мантия. Неговото величие те кара да му се поклониш. Устата му е отворена и от нея излиза светлина. Той е владетелят на първото небе. Поздравява те. Мини покрай него и му отдай почитта си като го гледаш в очите. Но не спирай, защото той ще ти помогне да останеш, просто продължи. Следвай мелодията, тя вече се променя, става по-ефирна. Зелени облаци минават покрай теб. Започваш да чуваш шепоти:”Ела! Ела! Ела! Бъди с нас!” Не ги слушай. Те ще бъдат настойчиви и неустоими, но ти бъди твърд и ме следвай. Не се вглеждай в красивите тела на богините от второто небе. Те могат да те омаят и пленят завинаги.
В далечината ще видиш малка светеща точка. Носиш се към нея, тя ще се движи превръщайки се в голям свещ диск родствен на слънце. Той е отвора на третото небе. Мини през него и ще си влязъл областа на ума. Тук ще се срещнеш с боговете на ума. Безкрайна е тяхната мьдрост. Само докосването до тяхното знание ще те направи мъдър. Те са истински старци с голяма опитност от милиони години. Но тежеста на тяхното знание им пречи да се издигнат над третото небе. Те са загубили своята подвижност, вкопали са се много дълбоко. Станали са инертни и тежки. Щом ги отминеш ще почувстваш хлад. Невероятен студ ще те обземе прониквайки до костите. Той ще охлади емоциите ти и ще те направи хладен и трезв. Студена синкава светлина обгръща всичко тук. Студена красота напомняща на мраз. Отминаваш я стоплен от топлината на живия живот в теб. Преминаваш в едно ново измерение. Представата ти за ориентация напълно изчезва. Чувстваш се окован и бавен сред ледената пустота на третото небе. С мъка се движиш през синия сумрак. Накъдето и да погледнеш се вижда хоризонта, недостижим, безкраен, леден хоризонт. За да се измъкнеш се вслушвай в мелодията. Тук тя е по-ясна, звънти кристално в ледената тишина. Следвайки я достигаш до предела. Усещаш, че нещо те прониква, погълнат си от предела и идва краят на ледения свят.
Виждаш един вечен изгрев в четвъртото небе. Тук не е нито топло, нито студено. Усещаш, че ти е безкрайно приятно. Тук всичко излъчва спокойствие. То бавно навлиза в душата ти, става ти приятно. Една малка почивка след едно дълго пътуване. Почивай, наслаждавай се на спокойствието и силата на това място. Усети зараждащата се дълбоко в теб вълна на радост, една велика радост, която никой не може да ти отнеме. Тя е твоя подарък за усилията, които си положил до тук. Влез в нейната хармония и се отпусни. Остави напрежението да изтече като утайка от чаша кафе плиснато в мивката на твоето безумие. Освобождавам те от болката на твоето разочарование и ти давам надежда за ново щастие, нови мисли и нови чувства. Нека боговете на четвъртото небе ти дарят своето спокойствие, защото ще имаш нужда от него, там някъде по пътя. Пътят нагоре, а той е дълъг, много дълъг…

“ВЪТРЕШНО ЖЕЛАНИЕ”

Ти си такъв, каквото е твоето силно вътрешно желание, каквото е то, такава е и волята ти. Каквато е тя, такива са делата ти. Каквито са те такава е съдбата ти. Твоето вътрешно отношение към нещата определя отношението на нещата към теб. Твоето вътрешно отношение към хората, определя отношението на хората към теб, а двете заедно определят съдбата ти. Ако ти имаш свещенно отношение към живота, живота ще има специално отношение към теб. Ако ти имаш обикновено отношение към живота, ще бъдеш играчка в ръцете на съдбата и твоята съдба ще бъде ред от случайности, определени от случайни вътрешни отношения към живота и случайни обикновени отношения към живота. Да си възвърнеш “свещения трепет”, онова велико чуство, което си усетил, когато за пръв път си усетил живота в себе си, когато за пръв път си докоснал жена, когато за пръв път си усетил любовта е просветление. Къде си изгубил този “свещен трепет”? Защо си умъртвил сетивата си притъпявайки ги с евтини удоволствия? Усещаш ли трепет, когато видиш човек, животно или дърво? Усещаш ли трепета на живота в него, усещаш ли живот във всичките му форми, усещаш ли вълшебството на човешкия живот на безграничните възможности и прояви на това вълшебство наречено живот. Знаеш ли колко е ценен живота на земята във всичките му форми. Събуди заспалите си чувства, излей ги и се изпълни с живота, който наистина е определен за теб. Живота, който заслужаваш, живота, от който се отказваш заменяйки го като амбулантен търговец.

“ПРЕОТКРИВАНЕ”

Искам да ти покажа едно приключение, приключението наречено живот. Искам да ти покажа едно вълшебство, вълшебството наречено любов.
Една магия достъпна за теб, едно усещане отвъд реалноста, един миг от нирвана. Слей се с мелодията на моята песен. Слей се с хармонията на моите думи. Слей се с магията на моята мисъл, позволи си това
удоволствие. Позволи си то да те изпълни с екстаза на едно ново усещане. Позволи си да намериш, това което търсиш. Позволи си да получиш това, което заслужаваш. Позволи си да приемеш, това което имаш. Позволи си да приемеш, това което ти дават. Позволи си да усетиш, че имаш всичко и ще го имаш. Позволи си да не живееш отделно. Позволи си да станеш част от живота и той да стане част от твоето проявяване.
Позволи си да мечтаеш, без да се страхуваш дали мечтите ти ще се сбъднат. Позволи си да желаеш без да искаш осъществяване на желания си. Позволи си свободата, която Бог ти е позволил. Откъсни се от мъката, откъсни се от тъгата, защото тя не е част от теб. Тя е само подправка, която разнообразява живота. Тя е част от друга реалност, част от друго битие, но тя не е част от теб. Така, че позволи си да се отделиш от нея, защото Тя не си Ти. Ти си творец, който всеки миг пресътворява вселената на своя живот. Сътворявай се отново и отново, преоткривайки себе си чрез свойте превъплащения, съживени спомени, оживели мечти, красиви вещи и нежни черти. Всичко това си ти…

Всички права запазени © 2003 Автор:Тодор Лефтеров e-mail:[email protected]
http://www.religia.hit.bg/

Извлечение на АНГЕЛ АНГЕЛОВ

(откъс)

…от изучаваната през 2002 г. в Марков колеж система на Дж. Холандер
…от “Принципи на НЛП” (Дж. О’Конър и Ян Макдермърт)
… от идеите за множество Азове (РАУ – Робърт А. Уилсън)

АКО ВСЯКА ЗНАЧИМА ИНФОРМАЦИЯ ПОДЛАГАШ НА КОНКРЕТЕН АНАЛИЗ ПО МАТРИЦАТА…: Кой? Кого? Кога? Къде? Какво? И Как? Кому? Защо? За кой добре е или зле? За нас какво е то?… ДА ТЕ МАНИПУЛИРАТ ЩЕ СТАВА ВСЕ ПО-ТРУДНО
КПД

“НЕВЪЗМОЖЕН” ПРЕДГОВОР

В стигналата до нас викторианска фантазия “Равниния” героите са общност от геометрични фигури, които живеят в напълно двуизмерен свят. Започва се с това, че разказвачът, Квадрат на средна възраст, сънува тревожен сън, че посещава едноизмерната страна “Линия”, чиито обитатели могат да се придвижват само от точка до точка.Все по-притеснен, той прави опит да се представи кой е – че е линия на линиите, че идва от страна, където можеш да се движиш не само от точка до точка, но и от една права до друга. Разгневените линейци са готови да се нахвърлят върху него, когато той се събужда…По-късно същия ден той се опитва да помогне в уроците на внука си, малкия Шестоъгълник. Внукът изказва предположението, че е възможно да съществува Трето измерение – място както с различни плоскости, така и с “горе” и “долу”. Квадратът заявява, че това е глупава и невъобразима идея. На входа се почуква и вратата се отваря. Посетителят се представя като Кълбо. Привидната промяна на размерите му и изчезването му от полезрението на Квадрата се дължат на това, че се движи в пространството по посока на Квадрата и се спуска едновременно с това надолу. Като разбира, че по този начин няма да убеди Квадрата в съществуването на Третото измерение, вбесеното Кълбо го кара да преживее дълбочината. Квадратът навлиза в преживяването: “Изпитвам главозамаймащо, болезнено зрително усещате, което не е точно гледане. Виждам Линия, която не е съвсем Линия. Пространство, което не е само Пространство. Не съм на себе си – това е или лудостта, или Ада”. “Нито едното, нито другото – спокойно отвърнал гласът на Кълбото – Това е познание. Това е Триизмерност. Отвори отново очи и се опитай да гледаш спокойно”. След като видял другото измерение, Квадратът станал евангелист и се опитал да убеди своите сънародници от Равниния, че Пространството е отвъд примитивните понятия на математиците-плоскандци. При тази негова упоритост най-накрая го хвърлили в затвора за обществено назидание. От тогава нататък всяка година го навестявал върховният жрец на Равниния, Главният кръг, за да види дали не му е дошъл умът, но твърдоглавият Квадрат продължавал да настоява, че съществува Трето измерение. Той не можел да го обясни, но не искал и да го забрави, защото го бил преживял. Сега ти разбра една от поуките от тази история: единственият начин да “узнаеш” нещо за духовните моменти, е да ги преживееш. Още нещо: освен поучителна, историята е и красиво начало на твоето пътешествие по следващите страници на Познанието. Така че – на добър път! (АА).

НЕВРО-ЛИНГВИСТИЧНО ПРОГРАМИРАНЕ (NLP)
I.СЪЩНОСТ. 1. Наука на съвършенството, модел на начина, по който човек структурира своя опит. Представлява генеративна психология. 2. Наука за изследване на субективния опит. 3. Наука, която разкрива дълбоките структури на човешкото същество и процесът, чрез който тези невидими структури се превръщат в повърхностни, като определят начина ни на взаимодействие с околния свят. 4. Думата “невро” се отнася до ума и начина по който е организиран менталния ни живот; думата “лингвистично” ни насочва към езика, начина, по който го използваме и по който той ни влияе; думата “програмиране” се отнася до сериите повтарящо се поведение в нашия живот и до начина, по който действаме целенасочено, затова обобщено казано: НЛП Е МЕТОД, КОЙТО СЕ НАСОЧВА КЪМ ВРЪЗКИТЕ, ТЪЙ КАТО НАШИТЕ ДУМИ, МИСЛИ И ДЕЙСТВИЯ СА ТОВА, КОЕТО НИ СВЪРЗВА С ХОРАТА ОКОЛО НАС, СЪС СВЕТА КАТО ЦЯЛО И С ДУХОВНОТО ИЗМЕРЕНИЕ. (НЛП). 5. Нашият ум, тяло и дух се пресичат в убежденията ни. Това, в което вярваме дълбоко в себе си, влияе на нашите мисли и действия. НЛП не разглежда убежденията ни като верни или погрешни, а като полезни и безполезни. 6. Процесът на себеизграждане е всъщност НЛП– тъй като съзнанието е езикова структура, ние фактически инсталираме софтуер в собствения си хардуер винаги, когато се влияем от някакви идеи или модели за поведение, които ни “говорят” нещо.
II.ИСТОРИЯ – НЛП започва развитието си в началото на 70-те години на 20. век, когато Ричард Бендлър, студент по психология в Калифорнийския университет, Санта Круз, започва да работи с Джон Гриндър, който по това време е асистент по езикознание. Двамата моделират трима души: Фриц Перлс – психолог с нови идеи и основател на гещалт-терапията, Виржиния Сатир, основната сила, която лежи зад семейната терапия, както и Милтън Ериксън – световноизвестен хипнотерапевт, чиито идеи се доразвиват в т. нар. Ериксонова терапия. Освен това заимстват и други открития и идеи от много учени, основно от Грегъри Бейтсън – британски писател и мислител по антропология, кибернетика и комуникационни теории. Първите им модели се занимават с вербалните и невербалните комуникационни умения. Впоследствие НЛП дава началото на серия техники, които може да се ползват както в личен, така и в професионален план. Използват се из целия свят в области от типа на спорта, бизнеса, търговията и образованието, като ни дава възможност не само да излезем навън и да повлияем на другите, но и да се вглъбим навътре и да обединим различните елементи на своята личност. Технологията е развита от д-р Холандер и позволява осъзната самонамеса в структурите на личността и тяхното прагматично преаранжиране. Н. Може да се използва чрез различни утвърждения, променящи в положителна посока цялостната психологическа картина на себепреживяване на индивида.
III. ОПОРНИ СТЪЛБОВЕ. Има 4 опорни стълба – 1. Изграждане на рапорт както със самия себе си, така и с другите; 2. Познанието на това, което желаем, поставянето на нашата цел или изход; 3. Сетивна острота, активното използване на нашите сетива; 4. Гъвкавостта на поведението при използването на множеството възможности за избор.

ОСНОВНИ ПРЕЗУМПЦИИ НА НЛП
1. ХОРАТА РЕАГИРАТ НА СВОЯТА КАРТА НА РЕАЛНОСТТА, А НЕ НА САМАТА РЕАЛНОСТ – Ние действаме и общуваме именно по тези карти. НЛП представлява способността ни да променяме тези карти, а не самата реалност. 2. ЧОВЕШКОТО ПОВЕДЕНИЕ Е ЦЕЛЕНАСОЧЕНО – Достатъчно е да съзнаваме каква е целта. Всичко, което правим, има някакъв смисъл. Винаги желаем нещо, въпреки че това не винаги ни е ясно. Това се отнася дори и за най-земните неща. Ако това не беше така, човешкото поведение би било произволно и неразбираемо. 3. ЦЯЛОСТНОТО НИ ПОВЕДЕНИЕ СЕ РЪКОВОДИ ОТ ПОЛОЖИТЕЛНИ НАМЕРЕНИЯ – Поведението ни винаги се опитва да постигне нещо стойностно за самите нас. Човек не може да се идентифицира със своето поведение. НЛП разграничава намерението или целта, която стои в основата на действието, от самото действие. Това, което се реализира като отрицателно действие, е такова, защото не забелязваме целта, лежаща в основата му. 4. БЕЗСЪЗНАТЕЛНАТА ЧАСТ ОТ НАШАТА ПСИХИКА Е ДОБРОЖЕЛАТЕЛНА – Идеята е, че безсъзнателната част на психиката уравновесява съзнателната, като същевременно не е вътрешно озлобена към нас. Нашето безсъзнателно контролира по-голяма част от поведението ни независимо дали разбираме съзнателно или не неговата цел. То ни подкрепя 24 часа в денонощието. 5. ПО-ДОБРЕ Е ДА ИМАМЕ ИЗБОР, ОТКОЛКОТО ДА НЯМАМЕ. 6. ХОРАТА ПРАВЯТ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ДОБРИЯ ИЗБОР ЗА МОМЕНТА –Независимо от това колко самоунищожително, странно или греховно е поведението ни, то представлява най-добрия ни избор, който сме могли да направил в съответния момент, при определената от нас карта на света. Ако дадете по-добър избор на човек в неговата карта на света, той веднага ще го последва. 7. ХОРАТА РАБОТЯТ ПО ИДЕАЛЕН НАЧИН – Никой не греши и всеки човек има своята стойност. Въпросът е да откриете как действа човек, за да можете ефективно да промените начина му в такъв, който дава по-добри или желани резултати. 8. ЦЕЛ НА ОБЩУВАНЕТО Е ОТГОВОРЪТ, КОЙТО ПОЛУЧАВАМЕ – В общуването няма грешки, има само отговори и обратна връзка. Всяко преживяване може да бъде използвано. Ако не получавате това, което желаете, просто опитайте нещо друго. Не можем да спрем смисъла на това, което виждаме, чуваме или чувстваме. Ние не само общуваме умело и творчески, но същевременно и възприемаме по същия начин. Погрешното разбиране е цената, която заплащаме за това, че може да изказваме и загатваме множество незабележими светлосенки на значенията. Може би е чудо фактът, че изобщо ни разбират! Когато общуваме, нашата цел е да пренесем определена идея. Как ще разберем дали сме успели? Когато другия човек получи същото съобщение. Подателят не може да предвиди точно какво ще означава сигналът му за другия човек. В общуването не съществува провал – винаги успявате в предаването поне на нещо. Но то може да не бъде това, което сте имали предвид. Недоразуменията се случват, когато предимно обръщате внимание на отговора на другия човек, а не като се опитвате да разчетете мислите му, или като се самозалъгвате. Когато имате предвид определено нещо, а другият човек ви показва, че е разбрал нещо друго, никой не е сбъркал и няма виновник. Приемането на отговорността за вашето общуване не винаги означава, че трябва да се извинявате. Никой не е виновен, че е човек. Освен това обвиненията рядко стимулират обучението. Изправени срещу един неприятно неконтролируем свят, много хора започват да се притесняват. Искат да получат отговора от рода на “да” и “не”, а не отговора “може би” или “вероятно”. Но трудно можем да постигнем сигурност и обикновено цената е прекалено висока. Промяната е единственото нещо, на което можете да се облегнете. 9. ЧОВЕК ИЛИ ИМА НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ ВСИЧКИ ИЗТОЧНИЦИ, КОИТО МУ ТРЯБВАТ, ИЛИ МОЖЕ САМ ДА СИ ГИ СЪЗДАДЕ – Една от основните презумции на НЛП. Няма безполезни хора, има само такива състояния. 10. УМЪТ И ТЯЛОТО СА ЕДНА СИСТЕМА – Те си взаимодействат и взаимно си влияят. Не е възможно да промениш едното, без това да повлияе и на другото. 11. ВСЯКА ИНФОРМАЦИЯ СЕ ПРЕРАБОТВА ЧРЕЗ СЕТИВАТА –Нашите сетива приемат определени елементи на реалността. Човешкото око реагира на малък сектор на електромагнитна честота, която стимулира ретината, като по този начин съобщението се изпраща за анализ към зрителния сектор на мозъчната кора на всяко от двете полукълба. Това включва свързване на новата информация със спомените за други преживявания, за да може да се формира възприятие известно в неврологията като ЗАПОМНЕНО НАСТОЯЩЕ. След това ние проектираме това възприятие към света и действаме така, сякаш то действително е там. Приличаме на зрители в кинозала, които си мислят, че филмът е част от екрана, докато той е на ролките в прожекционната. Единственото, което можем да кажем със сигурност е, че действително не знаем точно какво става там. Въпреки това, докато сме в съзнание, имаме способността да решаваме кои сигнали от средата са най-важни в определена ситуация и трябва да бъдат осъзнати на фона на всички възможни такива. Ние не разтваряме широко вратите на своето възприятие, иначе бихме се претоварили. На вратите сме поставили пазачи: убеждения, ценности, интереси, занимания и размисли. Всички те пазят вратата, за да ни защитят от сетивно претоварване. 12. МОДЕЛИРАНЕТО НА ВСЯКА УСПЕШНА ДЕЙНОСТ ВОДИ ДО СЪВЪРШЕНСТВО. АКО ЧОВЕК Е СПОСОБЕН ДА НАПРАВИ НЕЩО, ТОЙ МОЖЕ ДА ИЗГРАДИ МОДЕЛ НА СВОЕТО ДЕЙСТВИЕ И ДА НАУЧИ И ДРУГИТЕ ДА ВЪРШАТ СЪЩОТО – 1. Съвършенството може да се моделира. Тъй като “цялото Царство божие се намира в теб” (и в мен), остава само да Го откриеш и да Го моделираш! (АА). 2. Обобщение на Пешо: Вече знаеш, че най-могъщото средство, с което разполагаш, био-компютърът в главата ти. Използван по предназначение, твоят ум може да направи живота ти по-хубав от всичко, за което някога си мечтал. Научил си формулата на абсолютния успех: знай целта си, предприемай действия, развий остър усет за това, което получаваш и променяй поведението си докато постигнеш желаното. Живеем във време, когато приказният успех е достъпен за всички нас, но го постигат само онези, които предприемат действия. Знанието е важно, но не достатъчно. Ти разбра значенето на МОДЕЛИРАНЕТО. Може да се учиш от опит, от проби и грешки, или да ускориш безгранично процеса като моделираш (ТМТ: третичната ситуация – опитът на цивилизацията). Резултатът на всеки е бил създаден от специфична поредица от действия, извършвани по конкретен синтаксис. Значително ще намалиш времето необходимо за овладяване на дадени умения, като моделираш вътрешните (умствени) и външните (физически) действия на хората. (из резюме на ден 7.4.). 13. АКО ИСКАТЕ ДА РАЗБЕРЕТЕ НЕЩО – ДЕЙСТВАЙТЕ – Една от основните презумции на НЛП, която прави всички останали принципи и презумции действителни. Ученето се крие в дейността. Принципите стават нещо съвсем различно в дейността. Например аз имам основни убеждения за своята самоличност, които дават дълбоко отражение върху всичко. Убежденията: “Общо взето аз съм добър човек” и “Аз съм глупак, който успява само по случайност” ще ме доведе до съвсем различни преживявания. Същевременно ние имаме и убеждения, които се отнасят за нещата отвъд личността ни. Когато попитали Алберт Айнщайн, кой е най-важният въпрос за човечеството, той отговорил: “Най-важният въпрос за човечеството е: Вселената приятелски настроена ли е към нас?” Отговорът, който ще си дадем на този въпрос, ще ни обясни какво значи да бъдеш човек, а това ни довежда до духовното царство.

Безумецът

Халил Джубран – “Безумецът”

Питате ме как съм станал безумец. Ето как: един ден, далеч преди рождението на многото богове, се пробудих от дълбок сън и открих, че са ми ограбили всичките маски – седемте маски, които бях носил в продължение на седем живота. Тогава без маска хукнах през уличното гъмжило на града и закрещях:
– Дръжте крадците! Дръжте крадците! Дръжте проклетите крадци!
Мъже и жени ме гледаха и се смееха, а някои си влизаха в домовете и се заключваха.
И когато стигнах до стъгдата при пазарището, някакъв млад мъж, застанал върху покрива на една къща, се провикна:
– Той е безумец!
Вдигнах глава, за да се вгледам в него, и слънцето за първи път целуна собственото ми лицe. За първи път слънцето целуна голото ми лице и душата ми пламна от любов към слънцето, та повече не пожелах да нося маски. И в захлас възкликнах:
– Благословени, благословени да бъдат крадците, които ми отнеха маските!
Така обезумях.
В безумието си възвърнах и свободата, и сигурността – свободата да бъда сам и сигурността да не бъда разбиран – защото които ни разбират, все някак ни заробват.
Ала нека не се кича със сигурността си. Дори и крадецът в затвора е защитен от друг крадец.

Николай Рьорих
ДЕТСКА ПРИКАЗКА

В един много известен и голям град живеел стар цар, вдовец. Царят имал дъщеря, мома за женене. Царкинята била прочута надалеч и с лицето, и с ума си, и затова мнозина доста добри хора искали да я вземат за жена. Между тези кандидати имало князе, военачалници и търговци, и хитри мошеници, които винаги се врат в знатните домове и гледат с какво могат да услужат; имало различни хора. Царкинята определила ден, в който да могат да дойдат при нея кандидатите и да кажат на глас пред нея и пред всички какво се надява всеки от тях да предостави на жена си; царкинята била мъдра. Кандидатите много очаквали този ден и всеки се мислел за по-добър от другите. Един пред друг се хвалели кандидатите: кой с именития си род от безброй поколения, кой с богатството си, но един от тях с нищо не се хвалел и никой не знаел откъде е дошъл той. Той умеел много добре да реди песни; песните му подсещали всички за техните млади, най-хубави години, при това той говорел красиво и хората обичали да го слушат, дори забравяйки да попитат кой е този певец. И макар че той не бил княз, всички кандидати се отнасяли с него като с равен.В уречения ден всички кандидати се нагиздили и тръгнали за царския палат. Според обичая кандидатите се поклонили на царя и на царкинята. Никого не пуснал да го изпревари един княз от древен род, слугите му носели след него тежка, червена книга. Князът рекъл:
— Царкиньо, родът ми е много знатен. В тази книга са вписани повече от сто поколения… — И князът много дълго чел от книгата си, а накрая казал: — И в тази книга ще впиша жена си! Тя ще ходи из палатите ми, а наоколо ще бъдат образите на прочутите ми деди.
— Царкиньо — казал един именит военачалник, околовръст е гръмко и страшно името ми. Спокоен ще бъде животът на жена ми и хората ще й се кланят — името ми ги плаши.
— Царкиньо — започнал един обсипан със съкровища презморски търговец, — с бисери ще обсипя жена си; тя ще върви по изумрудено ложе и ще си полегне за сладък сън на златно ложе.
Така говорели кандидатите, но певецът мълчал и всички го погледнали.
— А ти какво ще донесеш на жена си? — попитал царят певеца.
— Вяра в себе си — отговорил певецът.
Кандидатите се засмели, спогледали се, изумено вдигнал очи стариятцар, а царкинята попитала:
— Кажи как да разбирам твоята вяра в себе си!
Певецът отговорил:
— Царкиньо! Ти си красива и много съм чувал за твоя ум, ала къде са делата ти? Няма ги, защото ти липсва вяра в себе си. Омъжи се, царкиньо, за именития търговец, напълни палатите си с лъскаво злато и вярвай в това злато! Спи в покой на златното ложе и вярвай в този покой! С покоя, със златото, с алените книги се закривай, царкиньо, от самата себе си! Моето име го няма в алената книга, не мога да напълня тази палата със злато и там, където отивам, не четат алената книга и златото не се цени. И не знам къде отивам, не знам по кой път ще тръгна и не знам къде ще стигна, и няма граници за мен, защото вярвам в себе си!…
— Чакай — прекъснал го царят, — но имаш ли право да вярваш в себе си?
Но певецът нищо не му отговорил и запял весела песен; усмихнал се царят, радостно я заслушала царкинята и лицата на всички грейнали. Тогава певецът запял жална песен; и млъкнала палатата, и на очите на царкинята се показали сълзи. Млъкнал певецът и казал приказка; не за властното изкуство говорел той, а за това как вървели през живота различни хора и им се наложило да се връщат, и на едни им било леко, а на други тежко. И мълчали всички, и царят оборил глава.
— Вярвам в себе си — казал певецът и никой не му се присмял. — Вярвам в себе си — продължил той — и тази вяра ме ноди напред; и нищо не се изпречва на пътя ми. Не звам ще имам ли злато, ще впишат ли името ми в алените книги, но ще повярвам не на златото, нито на книгата, а само на себе си, и с тази вяра ще умра, и смъртта ми ще бъде лека.
— Но ти ще се откъснеш от света. Хората няма да ти простят. Ако вярваш само в себе си, самотен ще вървиш и ще ти бъде студено да вървиш, защото който не е с нас — той е против нас — сурово казал царят.
Но певецът не му отговорил и пак запял песен. Той пеел за яркия изгрев; пеел как природата вярва в себе си и как той обича природата и живее с нея. И се отпуснали веждите на царя, и се усмихналиа царкинята, и казал певецът:
— Виждам — няма да ме сметнат хората за враг и няма да се откъсна от света, защото пея, а песента живее в мир и мирът живее с песента; без песен няма да има мир. Щяха да ме сметнат за враг, ако съм унищожил нещо, но на земята нищо не подлежи на унищожаване и аз създавам, а не руша човешките устои. Царю, ако човек е поел в себе си любов към цялата природа, нима той няма да намери любов към човека? Обикналият природата няма да прекърши без нужда клонка от храст, та човек ли ще помете от пътя си?
И кимнала царкинята, а царят казал:
— Не в себе си вярваш ти, а в песента си.
Ала певецът му отвърнал:
— Песента е само част от мен; ако повярвам в моята песен повече, отколкото в самия себе си, с това ще разруша своята сила и няма да пея спокойно песните си, и хората няма да ме слушат както сега, защото тогава ще пея за тях, а не за себе си. Аз върша всичко само за себе си, а живея за хората. Пея за себе си и докато пея за себе си, дотогава ще ме слушат. Вярвам в себе си, в моята песен; в песента ми всичко е за мен, а аз пея тази песен за всички! В песента обичам само себе си, а с песента си обичам всички! Целият за всички, всички за мен — всичко в една песен. И вярвам в себе си, и искам да гледам любовта. И както пея само за себе си, а с песента си радвам всички — нека бъде тъй навеки. Ще поведа жена си на далечен път. Нека тя вярва в себе си и с тази вяра даде щастие на мнозина!
— Искам вяра себе си; искам да вървя надалеч, искам да гледам изгрева от висока планина!… — казала царкинята.
И всички се смаяли.
И шумял вятърът навън, и превивал дърветата, и тласкал към сухата земя дъждоносни облаци — той вярвал в себе си.

“Отворените двери”
1893 г.

Взето от “Маргарита”