ЖИВОТ В ХОЛОГРАМАТА

Ако сте се събуждали някога с болезнено усещане, че реалността, която ви чака е само малка част от РЕАЛНОСТТА, достъпна за човешкото съзнание – тази статия е за вас.

В нея не се разисква тривиалното желание за бягство от света, а онази сърбяща духа потребност да погледнем навън от затвора, построен от собствения ни ум.Вероятно сте гледали “Матрицата”. Модерната кино-приказка, която разказва с езика на компютърните ефекти именно за това – как да се събудим. Ако не сте го гледали, накратко: Хакерът Нео е преследван цял живот от интуитивно безпокойство, от чувство на неяснота. Търсенията му го събират със загадъчния Морфей, съпровождан от група цинични странници. Чрез необикновените си способности те го убеждават, че съзнанието му живее в илюзорен, компютърно генериран свят. Този свят е наречен от тях Матрицата. Нео е изправен пред дилема – да забрави за тях и да се върне към тесния си стар живот, или да излезе с тяхна помощ “извън” Матрицата, каквото и да означава това. В момента на избора Морфей очертава мащабите на симулиращата свят програма: “Матрицата е навсякъде. Тя е всичко около нас, дори сега, в тази стая. Виждаш я през прозореца си или когато включиш телевизора. Усещаш я, когато отидеш на работа, като отидеш на църква или докато си плащаш данъците. Тя е светът, поставен пред очите ти, за да те заслепи от истината.” Идеята на филма, макар и смела, не е революционна. Учението за свръхреалността, от която човешкият свят е само малка част, е ядрото на почти всички задълбочени духовни системи. То е най-трудната за постигане истина, последното препятствие в будизма, хиндуизма и шаманизма, в мистичното християнство и в еврейската кабала. Тя е била, и все още е, прекалено сложна за рационално разбиране, тъй като излиза извън всяка теория и класификация на явленията. Но напоследък намеци за тази идея се появяват и в сериозната западна наука. Не броим психологията, чиито постижения все още се смятат за спекулации от хората с прагматично, естественонаучно мислене. Но когато такива дисциплини като физиката и когнитивната неврофизиология се намесят, човешкият интелект е изправен пред изпитанието да преразгледа своите възгледи за Вселената. Из основи.

Физиката и неврофизиологията са всъщност науките за двете страни на реалността – външната и вътрешната. На мястото, където те се пресичат, вие имате възприятие за един тримерен свят от твърди обекти, където времето тече линейно от минало през настояще към бъдеще. Двама учени – квантовият физик Дейвид Бом и неврофизиологът Карл Прибрам, независимо един от друг стигат до революционен пробив отвъд границите на познатата наука. Те събират експериментални доказателства, че това, което се случва в пресечната точка, всъщност конструира светът. Възприятието поражда реалност, и тя е уникално различна за различните организации на живот. В търсене на подходяща метафора, с която да изразят сложността на своите открития, и двамата учени прибягват до езика на холографията.

Едно от най-големите открития на миналия век, холографският образ,представлява триизмерен обект, “сътворен” с помощта на лазерен лъч. За да се получи смайващо реалният образ, лазерният лъч минава през холографска плака, върху която по специален начин е заснет оригиналният обект. Чрез холографията може да се сътворят иначе невъзможни визии – например рееща се във въздуха рибка. Плакатът не прилича на обикновен негатив, още по-малко на истинската рибка. С просто око тя по-скоро изглежда като повърхност на езеро, върху която капки дъжд рисуват разширяващи се и пресичащи се един друг концентрични кръгове. Холографското чудо на техниката става още по-удивително, когато натрошите плаката. Дори и с най-малкото парченце от нея, пак можете да пресъздадете цялата холограма (проявена през все по-малки парчета счупена плака, нашата рибка става само по-бледа, но не губи от целостта си или размера си).По-нататък в текста ще стане дума, че това свойство на нелокалност, или “частта-е-цялото”, е основно правило и в теориите на съвременните квантова физика и неврофизиология.

Друго изненадващо свойство на техниката за триизмерни снимки е, че на една и съща плака могат да се запечатат различни образи, които после да бъдат проявени,като се променя ъгъла на лазерния лъч. По този начин, въртейки плаката, можем да накараме нашата рибка да плува на място над главите ни.

Как точно Бом и Прибрам описват своите открития чрез сравнения с холографията? Карл Прибрам бил недоволен от доскорошния възглед, че мозъкът съхранява всеки бит информация в отделни (мрежи от) клетки. Все пак,алкохолиците никога не забравят само половината от името си или само част от физиономията на жена си,след като са отровили безвъзвратно някакво количество неврони. Чрез доста кълцане на мозъците на опитните си плъхове Прибрам открил, че спомените се съхраняват в целия мозък, а не в отделни негови зони. Например това обяснява защо при нарушени мозъчни центрове човек не забравя отделни операции от мозъчната програма за каране на колело. Той или я губи изцяло като умение, или я възпоизвежда пълноценно. Новата научна теория за паметта твърди: подобно на холографска плака, мозъкът запечатва информацията нелокално и я възпроизвежда на цели пакети, дори да са разрушени отделни негови части. И пак подобно на плаката, която на квадратен инч съхранява информация, равна на петдесет Библии, сивото вещество спокойно може да кодира холографски около 280 000 000 000 000 000 000-те бита информация на един средно дълъг живот. Тази информация наистина е множко и е още един минус на теорията за локализираната памет, защото по проста сметка нямаме достатъчно нервни клетки да запечатим всеки бит един по един.

Холографските трикове на мозъка обясняват и ейдетичните спомени или т. нар. фотографска памет. Това е способността на някои хора да описват детайлно картини, показани им за секунда в минало. В експерименти с такива хора, очите им извършват движения, сякаш сканират образи пред тях, в момента. Вероятно ви се е случвало мирисът на парфюм от миналото да ви потопи в спомена за любовна сцена, която аха-аха да оживее около вас. Като оставим настрана носталгията, яркото събуждане на стари събития в цялата им пълнота е доказателство за силата на паметта да проектира холографски сцени.

Друга недобре обяснена функция на мозъка,преди Прибрам да предложи своя модел, е самото триизмерно възприятие. Замислете се – как съзнанието ви конструира триизмерни обекти вън от вас, след като ретината на окото, обработваща зрителната информация, е двуизмерна, и би трябвало да доставя двуизмерни образи на ума ви? Защо тялото ви в огледалото ви се струва обемно, когато то е просто отражение на лъчи върху плосък пласт живак зад стъкло ? Още по-неудобен въпрос – как мозъкът трансформира биоелектрически импулси от перифирните нерви, така че ви кара във всеки момент да възприемате себе си като твърд обект сред други твърди обекти? Та нали тези импулси са само биовибрации с определена честота в ума ви – по какъв начин той сглабя това (усещане за) тяло в пространството? Защо понякога нервната система на сакатите хора ги лъже, че усещат липсващия си крайник?

Натрапва се изводът, че “обективността” на обектите около вас са една доста изкусна, твърда холограма, проектирана специално за ВАС от собственото ви съзнание. Не вярвате? Затворете очи… Сигурен съм, че усещате местоположението на обектите на мястото, където сте. Зрителна информация или пряк контакт с тях липсва, рационално погледнато това усещане не би трябвало да се появява. Дори да не сте любители на триизмерната визуализация, мозъкът ви постоянно проектира подобен на холограма пространствен модел на най-близката среда. А ако притежавате добра съраунд-система, можете да си направите и звукова холограма. При добро разположение на тялото спрямо колоните и отново със затворени очи, звуковите вълни ще се материализират като почти видима, почти осезаема материя около и в главата ви. С отпускане на въображението, запис от стъпки на човек могат да доведат дори до усещане за физическо присъствие.

Всички тези познати, но необяснени трикчета на ума, всъщност водят до теорията на Прибрам. Мозъкът не е просто машина за регистиране на реалността-такава,каквато е. Информацията се кодира, обработва и съхранява на холографски принцип – като мозъчни вълни, нямащи нищо общо с “оригиналния” образ. Съзнанието е лазерният лъч, който проектира през холографската плака от сиво вещество един гениален, уникално подробен материален свят. Чрез промяна на “ъгъла” на вниманието, мозъкът може да осветява отдавна забравени неща или да сътворява нови образи.

За да демонстрира мощта на Матрицата, Морфей води Нео в симулатор на свят, контролиран от групата хакери. Там Нео поставя под съмнение чувството си за реалност, когато докосва и вижда дигитално генерирани обекти. На въпроса дали креслото под дланта му е реално, Морфей отговаря: “Какво е реално? Как дефинираш реалността? Ако имаш предвид това, което усещаш, помирисваш, виждаш или чуваш, то тогава “реално” е потокът от електроимпулси, интерпретирани от мозъка ти.”

Все пак ние не живеем в Матрицата. Не можем, подобно на героите от филма, да подскачаме от небостъргач на небостъргач, да надбягваме куршуми или да овладяваме кунг-фу чрез компютърна програма със скоростта на светлината. Тези неща наистина са достъпни на човешкото тяло-ум, но обучението в тях изисква малко повече време, усилия и решителност, отколкото повечето от нас могат да си позволят.Ако се вземат предвид само изводите на Прибрам, човек може да остане с впечатлението, че реалността е илюзия, конструирана и свободно манипулирана от човешката мисъл. Това донякъде е така. Но извън нас наистина има нещо. Тук се намесва холографският модел във физиката, предложен от Дейвид Бом.

Обект на неговите търсения били загадките на квантовата физика. Квантите са онези най-малки частици на материята/енергията, до които стигнали физиците в научното раздробяване на атома, в стремежа си да открият фундаменталния градивен елемент на вселената. След революцията на Айнщайн, учените се натъкнали на напълно необясними парадокси, свързани със същността на реалността. Докладите от експериментите обединявали в себе си противоположности, които дотогава не били допустими. Квантите наистина се държали много “непослушно”. Сменяли се от един вид в друг, не допускали да бъде измерено точното им местоположение и размер. Ту се появявали, ту изчезвали, един от тях понякога се разпадал на множество от други, подобни на него. Понякога едни и същи кванти имали характеристиката на вълнообразно разпространяващи се в пространството енергийни пакети, друг път – на компактни частици. Тези хем вълни – хем частици проявявали коренно различните си свойства в зависимост от метода на наблюдение. Физиците били принудени да признаят, че научното дълбаене в тайните на Вселената е стигнало до граница, отвъд която нещата са непредсказуеми. Нещо повече, на тази граница явленията зависят от наблюдението… което само по себе си е акт на съзнанието на експериментатора. Учените с нежелание доказали, че Вселената на това ниво зависи от ума. Старият идеал за обективно наблюдение на твърдата реалност, съществуваща независимо от нас и извън нас, рухнал безнадеждно – светът, който наблюдаваме, изведнъж започнал да се държи като наше творение.Бом отишъл още по-далеч, черпейки идеи от наблюденията си върху плазмата.

Плазмата е газ със сгъстено съдържание на електрони и позитивно заредени йони. Удивителното свойство на плазмата е, че в това състояние електроните не се държат като самостоятелни частици. Движението на всеки един от тях поотделно и на огромното множество, взето заедно, изглежда на експериментатора напълно организирано и съгласувано. Плазмата поразително напомняла жива и разумна електронно-йонна амеба, грижеща се за целостта си и изхвърляща нечистите примеси извън сърцевината си. В друг експеримент два кванта били образувани от разпада на електрон и измерени, след като се отдалечили на голямо разстояние един от друг. Изненадата била пълна – при наблюдението те се държали по такъв съгласуван начин, все едно “знаели” какво прави другия.

От тези и други необясними феномени Бом направил зашеметяващи, но спазващи правилата на логиката заключения. Светът около нас не само зависи от съзнанието ни, той самият притежава някакъв неразбираем вид съзнание. В поведението на квантите се наблюдава такава съгласуваност, сякаш съществува непроявен ред, който да ги организира във взаимосвързана и саморегулираща се мрежа от енергия, разпростираща се навсякъде. Този “замисъл” е толкова непостижим за ограничения ни ум, че е не по-разбираем за нас от честотните рисунъци върху холографската плака. Проявеният свят не е нищо повече от тримерна материална холография, в която ние се раждаме, живеем и умираме. Тя е удобна за нашето съзнание, но не трябва да забравяме, че е конструкция, правеща разбираема иначе прекалено сложната истинска РЕАЛНОСТ, реалността на невъобразимите честоти и енергии.
Другото заключение на Бом е още по-объркващо. Ако всички кванти се държат, сякаш са части от едно цяло, то тогава може би в истинската реалност всичко е част от едно цяло. Нещо повече – всяка част Е цялото . Както можем да проявим цялата холограма през малко парче от холографската плака, така може би цялата реалност – минала, настояща и бъдеща – се съдържа в един квант, в една прашинка, във вашия мозък. Човешкото съзнание е ограничено и все още не е стигнало пълното си развитие и не може да поеме наведнъж цялостта на нещата. Затова то я разчленява, “начупва” на смислени парчета, от които “проявява” материя, време, пространство в такава последователност, която му е достъпна. По този начин от невъобразимата и непроявена истинска Вселена вие сътворявате вашите тела, нещата около вас, живота си. Но през цялото това време ВИЕ сте ЦЯЛОТО, както парчето плака съдържа нелокално цялата информация, за да се сътвори холограмата.

Още малко от Матрицата. За да помогне на Нео да осъзнае събитията и да намери мястото си в тях, Морфей го води при Оракула. Това е най-обикновена на вид жена, попрехвърлила средната възраст, която пече курабийки в кухнята. Нейният ненатрапващ се външен вид крие факта, че тя е Знаеща. В друга стая главният герой среща деца с потенциали, доведени при Оракула. Някои от тях си прехвърлят психокинетично кубчета за игра, а едно обръснато като будист момченце огъва лъжици с поглед. Озадачен, Нео се приближава по-близо. “Не опитвай да огънеш лъжицата, това е невъзможно.”, заговаря го детето. “По-добре се опитай просто да осъзнаеш истината…” “Коя истина?”, пита Нео.”Че няма лъжица…”“Няма лъжица? …”“Тогава ще разбереш, че се огъва не лъжицата – огъваш се ТИ.”

Нека да обединим вътрешното и външното, психологията и физиката, идеите на Прибрам и Бом. Как изглежда реалността всъщност? Възприятието на човек създава за него една Вселена от прозрачен въздух, твърд бетон, зелени жилести листа, мирис на пролет, тяло на любим човек в леглото нощем. Възприятието на прилеп най-вероятно създава Вселена от ефирни вълни ултразвук, а възприятието на змиите – Вселена от подвижни и статични топлинни облаци. А всъщност,има полета и енергии, организирани в едно неразчленимо сложно цяло. Защо се различават различните Вселени, макар зад тях да стои едно и също нещо? Простият отговор е – всеки жив организъм конструира свят според приоритетите на живота си и според потенциала на интелекта си. Хората имат нужда от твърд свят, в който да се ориентират кои енергии стават за ядене, къде са детеродните органи на сексуалните им партньори. Имат нужда от точно определено място във време-пространството, за да не се окажат на пет различни точки едновременно, което е отвъд капацитета на съзнанието им. Имат нужда от разделяне на тялото си от външния обект, за да разпознаят заплашващата целостта им енергийна конфигурация на връхлитаща кола например. Интересно какво би станало, ако не ни се налагаше да се храним с груби молекули, за да ресинтезираме тялото и мозъка си… дали тогава изобщо бихме имали тяло?

Холографската теория е само метафора, която може да събуди доста объркване. Светът в който живеем, е напълно реален, и в същото време е илюзия. Клавишът на клавиатурата, който ей-сега ще натисна, ще бъде твърд. И все пак той не съществува сам по себе си, поне не в този вид, в който го възприемам. Не мога дори да си представя как би изглеждал на мухата, която преди малко лазеше по него. Да не говорим, че и аз, и мухата, и клавишът сме просто парчета от “холограмата”, всяко от което съдържа цялата вселенска информация в непроявен вид…

От изводите на модерната експериментална наука ме заболя глава.Философите на холографската парадигма твърдят, че различните хора конструират и живеят в един и същи свят, защото са “настроили” съзнанието си към едни и същи енергии. Това е полезно от гледна точка на оцеляването, но по тази начин всеки от нас е забравил за своята първоначална природа. А именно – че когато сме се родили, ние сме се отделили от непроявеното единство на всички неща. Сътворили сме свят, разгърнали сме време и пространство, за да преминем през линеен низ от събития, мисли и емоции. И само в сънищата се докосваме до безграничната природа на съзнанието. А когато в момента на смъртта губим формата си и се сливаме отново с непроявения източник на всички неща, осъзнаваме, че сме живели в “собственоръчно” построен свят.

Сигурно се питате какъв е смисълът въобще на проявлението и живота, ако теорията за холографската Вселена е вярна? Може би милиардите възможни форми на живот на различни нива на интелектуално развитие са удобните форми, чрез които Вселената се самосътворява и самоосъзнава … Човешката холореалност сама по себе си е перфектно и детайлно произведение на изкуството. Един завършен свят. Но не е окончателният и далеч не единственият, достъпен на хората. В променени състояния на съзнанието или чрез практики за саморазвитие, лъчът на вниманието е способен да превключи на други честоти… и да възприема други холореалности.

Макар да ми беше много трудно да я проумея, тази идея за мен не е само празна философия. Тя може да служи като рационална основа за практическо развитие на човешкия потенциал. Човешкото съзнание може би еволюира – усещането, че има нещо отвъд това, което сме се научили да възприемаме, напоследък набира скорост в колективното несъзнавано. Фактът, че излизат такива филми като Матрицата и че прочетохте тази статия докрай, може би не е случаен.

Взето от www.beinsadouno.com

Да Учите Добре Децата Си

Научете децата си на тези истини.
Научете децата си, че нямат нужда от нищо извън себе си, за да бъдат щастливи – нито от човек, нито от място, нито от нещо – и че истинското щастие се намира вътре в тях. Научете ги, че са достатъчни сами на себе си.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че неуспехът е измислица, че всеки опит е успех и че всяко усилие постига победа, като първото е не по-малко достойно за уважение от последното.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че са дълбоко свързани с всичко в Живота, че са Едно Цяло с всички хора и че няма никога да бъдат отделени от Бога.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че живеят в свят на великолепно изобилие, че има достатъчно за всекиго и че най- великото е не да трупаш, а да споделяш и тогава ще получиш най-много.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че от тях не се изисква нищо, за да бъдат достойни за почтен и пълноценен живот, че няма нужда да се състезават с никого за нищо и че Божията благословия ще получат всички.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че никога няма да бъдат съдени, че няма защо да се тревожат дали винаги постъпват правилно и че не ще трябва нищо да променят, за да „станат по-добри”, да изглеждат прекрасни и съвършени в очите на Бога.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че последици и наказание не са едно и също, че не съществува смърт и че Бог никога никого няма да осъди.Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че за любовта няма условия, че не трябва никога да се тревожат дали няма да изгубят вашата или Божията любов и че най-големият дар, който могат да поднесат на света, е тяхната, безусловно споделена любов.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че да бъдеш неповторим, не значи да бъдеш по-добър, че претенцията им за превъзходство над другите не би означавала да са видели Кои Са в Действителност и че най-здравословно е да се каже: „Моят път не е по-добър, а само по-различен.”
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че не съществува нищо, което не биха могли да направят, че илюзията за Невежеството може да бъде изтрита от лицето на земята и че онова, от което всеки се нуждае, е само да се върне назад към себе си, като си спомни Кой Е Той в Действителност.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете ги на това не с думи, а с дела; не като им го кажете, а като им го покажете. Защото децата ще ви подражават, ще искат да станат като вас и дори – да се състезават с вас въз основа на онова, което правите.

А сега върви и научи на това не само децата си а и всички хора, всички нации. Защото всички хора са твои деца и всички нации са твой дом, когато потегляш на път, в пътешествието си към майсторството.
Потеглил си по тоя път, в това пътешествие преди много векове и много жизнени цикли. Това е пътешествието, за което дълго си се готвил и което те е довело тук, в това време и на това място.
Това е пътешествието, което те зове, днес – много по-настойчиво, отколкото когато и да било по-рано, в което чувстваш, че напредваш с нарастваща бързина.
Това е неизбежният резултат от копнежа на душата ти. Гласът на сърцето ти, говорещ с езика на тялото ти. Изявата на Божественост вътре в тебе. И този глас те зове днес – както не те е зовял никога по-рано, защото днес го чуваш, както не си го чувал когато и да било.
Време е да споделиш със света своето велико прозрение. Това е прозрението на всички умове, които някога са търсили честно, на всички сърца, които някога са обичали вярно, на всички души, които някога са усещали ясно Единството на Живота.
След като веднъж си усетил това, не можеш да бъдеш задоволен от нищо по-малко. След като веднъж си го преживял, няма да искаш нищо друго, освен да го споделиш с всички, до чийто живот си се докоснал.
Защото това е Действителността и тя се изправя като ярка противоположност на Илюзията. Ти ще бъдеш в състояние да преживееш Действителността благодарение на Илюзията. Но ти не си Илюзията и твоето „аз”, което си преживял в рамките на Илюзията, не е оня Който Си Ти в Действителност.
Не можеш да си спомниш Кой Си Ти в Действителност, докато си въобразяваш, че Илюзията е нещо действително, реално. Трябва да разбереш, че Илюзията си е една илюзия – която ти си сътворил, със съвършено реална цел, но самата Илюзия не е нещо действително, реално.
Точно това си успял тук да си спомниш, по-ясно, отколкото си можел да си го спомниш когато и да било по-рано.

Преобразяването на твоя свят ще зависи от твоето припомняне. Смисълът на думата обучение, възпитание не е да „вкараш”, а „да извлечеш”. Истинското, правилното обучение е извличане от съзнанието на ученика на онова, което вече е там. Майсторът знае, че то вече е там и затова няма нужда да го поставя, или „вкарва вътре”. Майсторът се стреми само да подтикне ученика да забележи, че то вече е там.
Да обучаваш някого значи да му помогнеш не да научи нещо, а да си го спомни.
Цялото учене е спомняне. Цялото учене е припомняне. Всички уроци са възстановени спомени.
Не е възможно да научиш някого на нещо ново, защото няма какво ново да се научи. Всичко, което някога е било, и всичко, което някога ще бъде, е сега, точно сега.
Душата има достъп до цялата тази информация. Всъщност, душата е всичко това… в процес на създаване, на формиране.
Душата е Тялото Божие в процес на образуване, на формиране.
Аз съм в непрестанен процес на създаване, на формиране. Този процес е бил наречен развитие, еволюция. Той никога не свършва.
Ако мислите за Бога, не като за процес, а като за „завършено” същество, не сте си спомнили точно как стоят нещата. Ето великата тайна: Бог никога не е завършен.
И не е завършил създаването на нищо. Включително и твоето създаване.
Бог никога не е завършвал създаването ти.
Защото ти си онова, което е и Бог. И тъй като Бог не е завършил създаването на Бога, не е възможно да е завършил твоето създаване.
И ето я сега Божествената двойственост. Вече бях казал, че всичко, което някога е било, и всичко, което някога ще бъде, е сега, точно сега. Но казах също и че процесът на развитие, еволюция е безкраен и затова никога няма да приключи. Как може и двете неща да са верни?
Отговорът е свързан с природата на времето, както ти я разбираш. В действителност времето не съществува, съществува само непрестанно протичащ процес в безкрайния Миг на Вечното Сега.
Бог е процес.
Невъзможно е да разбереш това в рамките на човешката логика или на ограничения човешки разум. Тези ограничения са се наложили сами, и то – с определена цел. Това ни връща към причината за цялата Илюзия, която многократно вече беше обяснена – и ще бъде обяснена още веднъж преди края на настоящия разговор.
Засега просто знай, че Бог никога не е завършен. Процесът, в чийто ход Аз изживявам Себе Си, е непрестанен, безкраен и не спира нито за миг. Дори и сега тази специфична част от Мене, която се проявява като човешки живот, се преобразява. Сам ти в настоящите дни си избрал да играеш съзнателна роля в това преобразяване. Този твой избор се изразява дори и само в простото действие – да вземеш в ръце тази книга. Нямаше да го направиш, още по-малко – да я прочетеш дотук, ако на някакво много дълбоко равнище нямаше намерението да се върнеш към ясно съзнание.
Дори ако си въобразяваш, че четеш тази книга критично и скептично, това е само преходна представа. Основната цел, с която си встъпил в това общуване, е да постигнеш великото припомняне.
Това припомняне се проявява сега навсякъде във вашия свят, пронизва цялото ви човешко общество. То започна да се развива сериозно и доказателства за това можеш да видиш навсякъде около себе си.
Наближавате втория етап в процеса на преобразяване живота на вашата планета и той може да привърши за много кратко време – няколко десетилетия, едно или две поколения – както изберете.
Първият етап на това преобразяване отне много повече време – всъщност няколко хилядолетия. Но дори това, в космически измерения, е много кратък срок. Точно през този период от пробуждането на човечеството личностите, които сте нарекли учители, Майстори, гуру или аватар, си бяха поставили задачата да припомнят на другите Кои Са Те в Действителност.
Когато броят на хората, докоснати от тази ранна група и нейните учения, нарасне и достигне критичната маса, ще преживеете ускоряване на духовното развитие, което може би ще наречете прелом – и тогава ще започне вторият етап на преобразяването. Вече възрастните са започнали да учат младите – и от тази гледна точка движението е доста бързо. Вашият човешки род сега е в точката на прелома. Много хора чувстват този промяна при влизането ви в новото хилядолетие. Това беше ключов момент – целият свят се насочи към осъзнаване на нещата и тук сега ти играеш своята роля.
Ключът за продължаване на това движение лежи в ръцете на вашата младеж. Ако възпитанието и образованието на подрастващите включи днес някои принципи в живота, човешкият род може да направи качествен скок в развитието си напред, нещо, на което е способен.
Изградете училищата си около идеи, не около учебни предмети: същностни, основни идеи като ясно съзнание, честност, отговорност; подтеми като прозрачност, споделяне на блага и знания, свобода, пълно самоосъществяване, радостна прослава на секса, човешки връзки и разнообразие в единството.
Научете децата си на тези неща и ще сте им дали велик урок. А преди всичко, научете ги какво е Илюзията, научете ги как – и защо – да живеят с нея, а не в нея.

откъс от ,,Общуване с Бога ” на Нийл Доналд Уолш

Животът със съдържание

В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.
После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.
Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно “да”.
Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.
Студентите се разсмяха.
“Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот – семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви – все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща – работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало – малките неща.”
И продължи:”Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си.
Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.
Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък.”
Една от студентките вдигна ръка и попита:”А какъв беше смисълът на бирата?”
Професорът се усмихна.”Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири.”

ЖИВОТЪТ НЕ СЕ МЕРИ С БРОЯ ВДИШВАНИЯ,
А С МОМЕНТИТЕ,КОИТО СПИРАТ ДЪХА НИ !

Джордж Гарлин

Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин – известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години – написал тази невероятно изразителна статия – толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи.Харчим повече, но се радваме на по-малко.Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време.Имаме повече образовние, но по-малко разум,повече знания,но по-лоша преценка,имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.Пием твърде много,харчим твърде безотговорно,смеем се твърде малко,шофираме твърде бързо,ядосваме се твърде лесно,събуждаме се твърде уморени,четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си.Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем.Добавихме годиникъм човешкия живот, но не добавихме живот към годините.Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед.Покорихме космическите ширини, но не и душевните.правим по-големи неща, но не о по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата.Подчинихме атома, но не и предразсъдъците.Пишем повече, но научаваме по-малко.Планираме повече, но постигаме по-малко.Научихме се да бързаме, но не и да чакаме.Правим нови компютри, които скалдират все повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане,големите мъже и дребните души,лесните печалби и трудните връзки.Времето на кратките пътувания,еднократните памперси и еднократния морал,връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко-възбуждат ни,успокояват ни,убиват ни.Време, в което има много на витрината, но малко в склада.Време,когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете ,,изтриване”.
Запомнете, отделете повече време на тези , които обичате, защото те не са с вас завинаги.Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас.Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте ,,обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете.Целувка и прегръдка могат д апоправят всяка злина, когато идват от сърцето.Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас.Отделете време да се обичате,намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя вдишвания , които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

Да виждаш Чистота около себе си означава да й позволиш да се случи вътре в теб. А единственият начин да бъдеш чист е да бъдеш винаги честен и да уважаваш себе си. Звучи, сякаш е най-лесното нещо на света и наистина е така. Лесно е, защото бъдейки честен, установяваш едно състояние на равновесие и траен мир у себе си. В това състояние можеш да разкриеш същината си в пълнота – такава, каквато е. Изразяването на истината е най-висшата форма на Любов, която познавам. Проявите ми на Любов понякога изглеждат странни и студени, но те са проява на самата мен, а аз нямам друг избор, освен да Бъда. Бъденето ме поставя не само извън разбиранията на останалите хора, но и извън собствения ми ум. Понякога той се опитва да ме вкара в капаните си – поражда у мен представи, които закопняват да бъдат осъществени, а в същото време са далече от действителността, т.е. илюзия. Истинските си желания разпознавам по това, че са открити и насочени изцяло навън, изчистени от всякакви очаквания за отговор и нечия реакция. Именно очакванията са тези, които внасят страха и тревогата в живота. Иначе от какво бих могла да се страхувам? От нищо. Бих гледала света с отворени очи! Силата да разпознаеш игрите на ума и да гледаш на живота по този начин, се придобива с постоянно практикуване на простички неща, като тези, описани в Толтекска книга на Мъдростта например. Сега ще разкажа как точно се случва това при мен. Първо трябва да кажа, че съм семейна. Съпругът ми е човек , който знае как стоят нещата без да е чел книги, има усет за енергията, нейното движение и сила. С времето той стана още по-дълбок, по-спокоен и интуитивен, което намали разногласията ни до принципни въпроси, като например – смъртта предимно болка ли носи или радост? обичам ли го, щом мога да живея без него и не ми липсва, щом мога да кажа и на други хора “обичам те”? И изобщо, напрежението в отношенията ни стана някак си по-финно и се издигна на по-високо ниво. Смятам, че е свързано най-вече с прекалената му чувствителност.
Имам един приятел, с който се запознахме преди две години по интернет и се виждаме отвреме навреме. Можем да говорим за всичко, което ни се е случило – обикновено и необикновено. В такива мигове се чувствам толкова пълна и завършена, сякаш Бог слиза на земята или съм в утробата на майка си, сякаш съм достигнала предела на щастието и съм готова за свършека на света. Той ми подари едни дискове с филми, а аз ги приех, знаейки, че мъжа ми ще се огорчи. И това се случи. Духовитият Ницше е описал тази ситуация много сполучливо : “След разпра между мъж и жена, единият страда предимно от представата, че е наранил дълбоко другият, а този страда предимно от представата, че не е наранил достатъчно партньора си, и затова се опитва с помощта на сълзи и разстроени физиономии да го натъжи допълнително”. Най-странно ми беше, че не изпитвах никакво чувство за вина. Беше ми тъжно само, защото не проумявах как приятелските чувства между двама души могат да наранят по някакъв начин трети човек. Но бях готова да жертвам всеки и всичко в името на няколко съвършени мига. В края на краищата, чувството на обида у съпруга ми не ме засягаше, то си беше лично негов избор. Моят избор беше да продължавам да поддържам отношенията си безупречни. И знаех как се постига това. Когато срещна у друг човек някакво качество, което обикновено се смята за отрицателно, да подмина това му проявление без да му отделя капка внимание. По този начин лишавам тази му страна от храна, т.е. от енергия и тя престава да съществува в съзнанието ми. С положителните аспекти на човека постъпвам наобратно – давам им сила.
Та няколко дни по-късно, в неделята излязох на разходка. Сама. Без да имам основание да го правя – нямах със себе си куче, дете, приятел или велосипед… Часове преди това имах намерение да правя рецензия на “Погнусата” от Жан-Пол Сартр. Щях да пиша за това колко навременни и пълни със съдържание са всички срещи, за това как разлиствайки книга, всъщност вземаш в ръце собствения си живот – съществуващ, но нуждаещ се от осъществяване, за излишъка от свобода, на която непрекъснато трябва да даваш смисъл и насоченост, за това, че Вече съм се докосвала до нещата, които живеят ей така, без да съзнават собствения си смисъл и дори съм станала като тях… Да, ама не! Чак него ден стигнах до дъното. Разхождах се и дори дишах без достатъчно основание. Просто избрах да дишам. Така и обяснявам действията си напоследък. Като ми зададат въпроса „Защо?”, отговарям „Защото така избрах!” Колко съм честна! Казвам „Така избрах.Така поисках.”, защото тези са думите, които се приемат от хората и по-нататък, ако упорствам, мога да не дам обяснение защо е точно така. Просто обяснение няма, би трябвало да кажа „Така е. По този начин стоят нещата и в мен те са непроменими.” Съзнавах, че именно от подобни настроения някои хора излизат луди, а други посягат на живота си. Аз обаче се почувствах като ваденка, бях плътно залепена за стъклото на света и не можех да мърдам ни напред ни назад. След няколко дни се получи нещо като просмукване и успях да мина през стъклото. Влязох в живота си и разбирайки безсмислието на всичко, което щях да правя, се почувствах освободена и щастлива. Можех дори да избера да уча право. Какво от това, че смятам съдилищата за излишни? Или че мога да пратя в затвора невинен? Щом играта изисква някакъв ход, какъвто и да е…. Най-силно почувствах свободата в работата си. Смятах я за твърде спокойна и лишена от предизвикателства. Но аз влязох в това спокойствие и разбрах, че вътре в него има динамика, има непрестанно движение. Чувствам се като да съм влязла измежду частиците на камък. Захласвам се във всяко писмо, във всеки договор, в буквите и подредбата им, в изящността им, влагам се цялата и изпитвам безкрайно удовлетворение. И после, като ми кажат, че служебната бележка, която съм написала изглежда “тържествено”, разбирам, че съм успяла да Бъда Себе Си. Или както казва Емерсън “Прави своето и аз ще те позная”.
Случи се така, че сама стигнах до изводите на древните толтеки. Според тях има няколко правила, които човек трябва да спазва, за да съхрани енергията си и да живее наистина като свободно същество. Първо – бях безгрешна в словото си и не излъгах мъжа ми за дисковете. Второ – не помислих за неговото решение да се обиди като за нещо, което ме засяга лично. Трето – използвах освободената енергия, за да правя всичко с удоволствие и по възможно най-добрия начин. Това е пътят на Чистотата, плавен и естествен, лесен точно толкова, колкото е лесно за реката да тече в коритото си. В крайна сметка удовлетворението ми даде устойчивост и увереност, че хармонията е пълна и Съм Себе Си, Съм Чистотата.

,,Това , което става сега , съвсем не прилича на ураган , помитащ всичко от повърхността на почвата , но оставящ самата земя непроменена.То прилича повече на начало на земетресение.Защото подземната стуктура , върху която се опира цялата ни икономика , понастоящем се лее пропуква.В усилията си да предотвратим голямото срутване ние се занимаваме с явленията на повърхността , вместо да насочим вниманието си към дълбините на структурата , където именно стават истинските големи промени. “Тофлър разглежда кризисните явления в икономиката от втората половина на века като качествено преструктуриране на обществото , на цивилизацията като цяло. Преструктуриране , което излиза от тясното икономическите рамки , засяга глобалните ценности и в този смисъл може да се говори вече не за икономическа криза , а за криза на цивилизацията.
Тази криза за автора е една революционна промяна – третата в историята на сегашното човечество.промяна тотална и глобална – както
Пътвите две .А това са промени в начина на общественото възпроизводство , разбирано като възпроизводство на обществото.
Промени , водещи от само себе си до промени в начина на живот и в начина на мислене.но не – едноизмерно , а отразяващи се по особен начин и върху природата на нещата , и върху тяхното осмисляне.
Ако Първата вълна ( революционна промяна в живота на хората ) е донесло земеделието , Втората вълна – масовото индустриално общество , то измеренията на Третата вълна надхвърлят възможностите на лаконичното описание.Самият Тофлър е затруднен в опита си да формулира тази промяна и прибягва до изброяване на редица съвременни явления , оказали голямо влияние върху промените : компютрите и информационните технологии, новите енергии и биологичната революция , новият геополитически баланс и експоненциалното ускоряване на промените, стремежът към децентрализация на властта успоредно с огромна концентрация на ресурси – финансови , кадрови , технологични.
Според него , сегашната криза не е на преразпределението и не се дължи нито на недостатъчно производство или свръхпроизводство , а е криза на преструктуриране и то – не само на икономиката , а и на цялото общество.кризата не е нито на капитализма , нито на комунизма, тя е индустриална.Т.е. от историческа гледна точка , приключва животът на индустриалната цивилизация. В тази посока авторът дава показателни примери :
Първо .Преминаване от икономика на масовото производство и масовото потребление към ,,демасовизирана “ икономика, изработваща по все по-индивидуализирани поръчки все по-разнообразни продукти.Защото новите компютъризирани технологии правят разнообразието също толкова евтино , колкото и еднообразието.Но с многократно по-високо качество и ефект при потреблението.
Всъщност , като че ли постепенно отмира това , което до скоро наричахме производство и все по-мощно се измества от това , което наричахме услуги . ,,Фактически имаме почти диалектическо връщане към прединдустриалното , поединично производство , но сега на по-висока техническа основа .” нещо повече – същата тенденция преструктурира и раздробява пазара и индивидуализира търговията.
Второ . Нараства производството на директна употреба , а не – за размяна.Този феномен Тофлър нарича ,,просумация” – ,, за лично ползване “ и говори за ,, невидимите производители “ , създаващи ,, нелегална икономика “ извън пазара , данъчната система и държавното регулиране. Системата на директен обмен , бартерни сделки и ,, самозадоволяване “ тип ,, направи си сам “ в огромни мащаби.
Трето . Новите отрасли на Третата вълна не са обикновена подмяна на средствата за производство , а коренна промяна на икономиката , налагаща промяна и в икономическото мислене .Нови продукти , нов вид хора , заети в тяхното производство , нови организационни структури с нови принципи на управление , нов стил и култура – фундаментално скъсване с класическите икономически представи. Защото ,,вместо да увеличават грубата сила , новите технологии разширяват силата на човешкия ум “.

Внезапността на нахлуването на новите отрасли свари неподготвени много национални икономики, които бяха заложили на едрото крупносерийно производство, разчитащо на голям ( наднационален ) пазар и което намираше своеобразен политически корелат в блоковото мислене.Уви, както политиците , така и икономистите , и учените от редица обществени науки бяха неприятно изненадани от
,,надигащия се регионализъм в културата , като се започне от поезията и се стигне до кулинарството и , разбира се , политиката” …Свидетели сме на взрив от културни , етнически , локално- икономически , отраслово- синдикални , религиозно-политически и какви ли не още противопоставяния…
И всичко това на фона на една осезаема за всички , но от повечето хора неосмислена информационна революция , която девалвира традиционните ,, фактори на производство- земя , труд и капитал “. Превръщайки се постепенно в най-скъпата стока , в клщчов фактор , в ,,самоумножаващо се богатство” , информацията не само демасовизира икономиката , но се превърна у в основна причина за възникването на милиони работни места извън предприятията- по домовете (,,електронизирана къща “ ), в информационни центрове дори зад границите на региони и държави. Това в голяма степен обезмисля или променя други клщчови понятия като работно време , работно място, производителност , заетост , трудоспособност , месторабота , транспорт , инфраструктура и т.н. Всичко това се децентрализира и едновременно с това тече и един невидим на пръв поглед процес на постепенна хуманизация , екологизация и интелектуализация на цялата човешка деятелност. А тази деятелност , поне в нейното обществено значимо съдържание , доскоро наричахме труд.
А сега какво ще бъде труда ? и как ще се променя в бъдеще ?Дали ,,белите якички “и роботите няма да оставят на улицата във вид на ,,технологична безработица “ 98% от населението ? И дали това няма да доведе до убийствен социален катаклизъм ? Явно общоприетите представи за труда са остарели . Като концепциите на Адам Смит и Маркс.Като героя на Чарли Чаплин от ,, Модерни времена . Като конвейра и надзирателя.като теорията ,,Х” на технократичния мениджмънт…Явно ,шаблонният , повтарящсе , раздробен труд вече не е ефективен.,, Този тип работни места намаляват експоненциално независимо от това , какво правят компаниите , профсъщзите и правителствата.”Третата вълна налага съвсем различна концепция за един съвсем различен вид труд , неподдаващ се на ,, тейлъризация “. Един труд чиято основна характеристика е творческият стил на работа , основен ресурс – мозъчният , а основната мотивация за работа – личностната реализация…
( В този смисъл можем да тълкуваме и изказването на Томас Уотсън-младши / президент на IBM / , че философията на фирмата е по-важна за нейния успех от финансовите , кадрови и технологични ресурси “. )
Новият стил на работа , новите ценности , новото разнообразие и индивидуализация хармонират с демасовизирането на производство и потребление , с разнообразието от комуникации и структури , с развитието на нови интелектуални потребности. Така те налагат и ново отношение към познанието , нови изисквания към образованието , преструктурират човешките общности и насърчават социалното разнообразие.
Но всеки медал има две страни. А тъмната страна в случая е голямото социално разслоение и бичът на новата безработица – проблем неразрешим или поне – недопустим за разрешаване с досега познатите методи – война, икономически растеж с цената на всичко, полузает ,,салариат “ или подозрителни синдикални завоевания.Няма да помогнат нито монетаризмът , нито централизираните програми за развитие и насърчаване на свободната инициатива , нито работническият контрол. Какъв е изходът ?
Алвин Тофлър препоръчва ,, Преобурудване на мозъка” и възможно най-безболезнена ,, Евтаназия на отмиращите индустрии”. Но веднага уточнява , че обучението или преквалификацията на милиони работници е нещо много сложно, скъпо и ненадеждно.И все пак е по-евтино от субсидирането на окончателното им оттегляне от работа.От друга страна пък , програмите за преобразуване на индустриалните отрасли в такива от Третата вълна, освен че налагат непосилни инвестиции от страна на обществото , противоречат на основните принципи на пазарната икономика. И най-отговорно заявява:
,, Нашето отношение към пазарните механизми не бива да бъде теологическо.Пазарът не е религия, той е инструмент. А никой инструмент не е в състояние да върши всичко.” Като резултат от тези разсъждения авторът призовава към дългосрочно стратегическо мислене.Не е ли това едно тихо връщане към сливането на големия бизнес с държавната власт с цел планирана индустриална политика ? Или поне – не е ли вътрешно противоречие в неговите концепции ?
Тофлър е на кръстопът. Той търси нов тип планиране – по-отворено , децентрализирано, демократично. В ,,Шок от бъдещето “ дори формулира ,,антиципаторна ( изпреварваща ) демокрация” като антипод на ,,кооперирането между бизнеса и държавното управление”. И тази демокрация се опитва да си представи като планиране , раздробено на малки парчета , с колкото се може повече групи , заангажирани в процеса – потребители, снабдители и рекламни агенции ; дори – расови , етнически, полови, професионални и други обществени групировки , като основното планиране се извършва по-скоро в локален , секторен и регионален мащаб , а не на национално ниво.Планиране – дългосрочно и вземащо предвид всякакъв вид неикономически фактори – например екологията и качеството на работата.
,, Честността обаче изисква да признаем , че никой не е наясно как да се осъществи това на дело , без да се удавим в бумащина. Накратко, необходимо е да изобретим методите и институциите за една истинска изпреварваща демокрация…

За икономиката на Третата вълна е необходимо да изменим целия си възглед относно инвестирането и обновяването. За всеки долар , вложен в нови машини, трябва да се вложат и няколко долара в човешки капитал- за неговото обучение , образование , разместване, социална рехабилитация и културна адаптация. Навсякъде , където това е възможно , трябва да променяме хората , а не само да подменяме машините.”

2.Собствеността – една левичарска мания

,, В Съединените щати , за които се предполага , че са сърцето на световния капитализъм , от едно поколение насам собствеността е загубила своето значение…
Основният въпрос е кой взема големите решения.По отношение на редица страни е ясно , че по-скоро мениджърите , отколкото собствениците определят насоките на инвестирането и на деловата политика. “

Бърнхам в ,,Мениджърска револщция” и Бърл във ,, Власт без собственост” установиха този факт отдавна.Голбрайт дава много по-вярна картина на действителността, отколкото марксистите.Тофлър счита , че те все още мислят , че могат да разберат големите корпоративни решения чрез моделите на собствеността и стремежа към нарастване на печалбата.
В какво всъщност се състои собствеността и как се разпределя властта с оглед промените на Третата вълна ?
Големите компании, когато инвестират или реализират свочта политика , предприемат толкова различни операции , че е трудно да се определя поотделно значимостта им за акционерите.
Решенията за приритетно развитие на някой производства често имат оперативен характер и твърде малка връзка с печалбата за да бъдат зависими от волята на годишното събрание на акционерите.Затова , властта за вземане на решениея и лостовете на контрола са много по-важни , отколкото собствеността.

Да се поставя днес ударението върху собствеността е недалновидно.
Това касаеше предимно Първата и Втората вълна .Анализите на левицата изхождат от марксистката мания за собствеността , която имаше смисъл преди сто години , но сега става все по-несъстоятелна.

В обществата на Първата вълна значение имаше единствено собствеността върху земята.При Втората вълна – притежаването на средствата за производство- машини , сгради , инвентар.Когато индустриализацията напредва и собствеността става акционерна , собственикът получава къс хартия – символична абстракция на действителността. Но тя все пак олоцетворява материална база.
В обществото на Третата вълна още се нуждаем от земя и технически съоръжения, но по-съществената собственост става информацията , а тя е първият вид собственост с нематериален характер и е потенциално неизчерпаема:
,, Инфособствеността” се отличава от ,,реалната собственост” по това , че не е ограничена.Тя може да бъде използвана едновременно от различни хора , на различни места и с различна цел.Фактически , колкото повече хора я използват , толкова повече нова информация се генерира.А това противоречи на самото понятие за собственост , което се основаваше върху нейния недостиг и материалност.
Така новите насоки в икономическото развитие и появата на Третата вълна превръщат в ,,идеологически гуляш” всички стари
Икономически теории – както капиталистическите , така и социалистическите. И капитализма , и социализма са анахронизъм.

3.ИНФОПОЛИТИКА

,,Увеличаващото се разнообразие , в съчетание с бързата промяна са основните причини , поради които ставаме свидетели на информационна експлозия. “

Според автора , по-голямото разнообразие и промени се равняват на повече информация , която изисква все повече технологии за информационна обработка , а това води до още по-голямо разнообразие и промени.Тази динамика като част от по-широката вълна промени в икономиката и обществото пренасочва голяма част от социалните усилия към управлението и контрола на информационните процеси, а чрез тях – и на обществото. ,, Мегаинформацията “ се превръща в ключ за контрола над всяка сфера.
,,Старото схващане , че знанието е сила , вече не важи.За да се придобие сила , днес е необходимо знание за знанието.”

Това е Тофлъровия отговор на въпроса : Кой ще управлява информационното общество ? Доколкото проблемът за властта винаги е стоял в центъра на политиката , а нейният основен ресурс е била информацията , какво всъщност се променя с Третата вълна ? няма ли опсност от технофашизъм и концентрация на властта в ръцете на малка група жреци на познанието ? И не е ли това нова класа ?
Отговорът на Тофлър е оптимистичен . Той си дава сметка , че някои от новите информационни технологии наистина представляват опасност в тази посока – те са центрлистки. Но други са децентралистки и увеличават автономността и силата на индивида по отношение на държавата . Според него ловките политици ще ограничават употребата на първия вид и ще създават ново равнище на демокрацията.( За съжаление понятието ловък политик у нас като че ли говори за обратното .)
Ако Втората вълна ни е дала ,,пролетариат “ , можем спокойно да кажем , че Третата вълна предизвика появата на ,, когнитариата “ – група , основана върху знанието и използването на ума. Във владение на тази група е организираната информация , въображението и други културни качества , необходими за производството – твърди Тофлър.Когнитариатът владее средствата за производство на нова информация , но неговото икономическо значение може да се окайе и второстепенно. Той не е безсилен пред собствениците и държавата , но позицията му е различна от тази на пролетариата . Поради голямата разнородност , погрешно е да се смята , че умствените работници ще действат като ,,маса “, като единен блок.Демасовизацията на икономиката полага основите и на демасовизирани политически движения. А това създава условия за демокрация на информираността и на вземането на решения в обществото. В този смисъл , три неща ще се отразят върху нашето политическо бъдеще. Едното от тях е увеличаването на умствените работници. Второто е новото зашеметяващо скокообразно нарастване на обема на вземаните решения. А третото е намаляване процента на хората , привлечени в общественото , политическото и икономическото вземане на решения.

4. Шокът от бъдещето

Какво става с хората , организациите и с цели държави , попаднали във въртопа на ускорителната промяна , развиваща се по-бързо от възможностите им да се приспособят към новото ?Това състояние на персонална и социална неадаптираност , предизвикана от стремително връхлитащото ни утре , Тофлър диагностицира като ,, шок от бъдещето .”
Заболяване на индивида и на обществото , което може да доведе до катастрофални последици и дори до гибел. Такъв поголовен адаптационен срив може да бъде преодолян само с целенасочено овладяване на темпото на промените както в общественото управление , така и в личната деятелност на всеки отделен човек.
Колкото повече се приближаваме към Третата вълна , толкова по-голямо значение придобиват културата , настройката към иновации и психическото възприемане на неопределеността . Новата икономика ще плаща за умението да се борави със символи , образи и абстракции , за способността да се говори и изразява логично. Тя ще предоставя все повече властнически ресурси на хора с динамично поведение , способни да работят за ,, повече от един началник и дори същевременно да играят ролята на началник .” Тя ще се заплаща добре на хора любознателни , стремящи се да разбират същноатта на събитията и най-важното – да им влиаят . На хора , които не губят самообладание сред безредието и пред неизвестността . Които , дори и да нямат опита на големия специалист , умеят да пренасят идеи от една област в друга . Тя ще възнаграждава богато индивидуалността и инициативността.
,, Тя ще облагодетелства – и това е най-важното – онези , които са ориентирани към бъдещето , за сметка на живеещите с миналото. “

…………
Това бяха част от идеите на Алвин Тофлър за новите тенденции в развитието на съвременната цивилизация. Далеч съм от мисълта , че съм ги изчерпал , очертал в тяхната многоизмерност или дори – че съм избрал най-значимите от тях в глобален мащаб.
Но ,работата върху настоящето трябваше да ми помогне да се ориентирам по отношение на приоритетите в собствената ми дейност и в този смисъл , и на този етап в моето развитие , считам , че описаните постановки създават добри координати или опорни точки на познавателната ми активност в близко бъдеще. Не изключвам възможността те да играят съществена роля и в последващата ми реализация …

22.12.1992 Петър Марков