МЕТОДЪТ ,,ХИПСОСЪЗНАНИЕ’’ ( свръхосъзнаване ) – Пътят ,,Зомби”- Добуда – Буда

Абсолютна 10 – Хипсо – Съзнание ( Буда ) Свръхсъзнателно рефлективно
будност 9 – Депесонализация познание- тотална систтема

(мъдрост ) ( четвъртична интуиция )

Висока будност 8 – Интеграция Съзнателно рефлективно
метаинтелект – 7 – Себеизграждане познание- вътр.системност

( знание ) ( третична интуиция )

Средна будност 6 – Самоидентификация Съзнателно познание –
интелект 5 – Културна принадлежност парадигмални разсъждения

( информация ) ( вторична интуиция )

Ниска будност 4 – Косвени внушения Несъзнателно рефлективно
( емоции ) 3 – Преки внушения познание -стереотипно

(бази данни) ( първична интуиция )

Полусън 2 – Подражание Несъзнателно познание
(физ.усети) 1 – Рефлекси без расъждение

(дразнения ) ( инстиктивно поведение )

Вегетация — 0 – Хипносъзнание ( зомби) Безсъзнателно съществуване

Х И П С О С Ъ З Н А Н И Е

РЕЗЮМЕ И ИНСТРУКЦИИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА МЕТОДА

Човешкото съзнание има две основни състояния : будност и сън.Те имат различни степени на дълбочина.На обикновения човек е присъщо ниско ниво на будност.Съзнанието също има различни степени.най-ниско в тази градация е дълбокото сънно съзнание( хипносъстояние), а най-високо – онова състояние , което с епостига чрез свръхсъзнателен тренинг ( ХипсоСъзнание) . Въпреки че индивидът е буден , психиката му обикновено остава потопена в сънното състояние , което се намесва във функциите на интелекта и му пречи да оценява правилно действителността .През деня мисълта тече под формата на ,,бленуване” , но самият индивид не
забелязва това .Тъй като мотивацията за еволюция е недостатъчна , човешкото същество си остава интелигентно животно , макар и хипосъзнателно по отношение на латентните си възможности .

ХипсоСъзнание се стреми да издигне с различни средтва съзнателното ниво на индивида , за д апостигне така самоконтрол , уравновесеност , стабилност ,спокойствие и по-високи интелектуални възможности.накратко, то го въвежда в ново състояние на съзнателност – по-висше , по-човешко и по-реално.

Обикновеният човек съществува реално не като индивид , а по-скоро като анти-индивид.Антииндивидът е неспособен да се самоопредели – той не е нищо друго освен лишена от собствен живот проекция на обществената група.Такъв човек не притежава Аз , а само Ние .Азът принадлежи на индивида , а Ние е всичко онова , което не е негово. ,,Ние” е насилствено наложена структура, докато Аз-ът е формация , родена от самоопределение и подхранвана от съзнателно рефлективно познание .

ХипсоСъзнанието формира Аза и го води към пълно съзряване.Само онзи , който притежава развито , зряло и опитно Аз , може да каже с пълна сигурност :,,Аз съм човешко същество “.Истинският индивид успява да се самоопредели , да се отърси от неразумното и чисто емоционално поведение и да постигне реализация като
СЪЗНАТЕЛЕН И ИНТЕЛИГЕНТЕН ЧОВЕШКИ ИНДИВИД

Джон Бейнс :

МЕТОДЪТ ,, ХИПСОСЪЗНАНИЕ “ (свръхосъзнаване )

Има голяма разлика между знание и разбиране .Разбирането е процес на дълбоко проникване в същността на предмета на познание . То предизвиква големи структурни изменения в личността , защото индивидът възприема нови начини за адаптация в резултат на пълното разбиране на нещата.Съзнателното учене променя личността и й позволява да се интегрира н апо-висши нива ако човек е постигнал истинското разбиране.Щом постигнете правилното разбиране , може да започнете упражненията в следната последователност;

Упр.1 :Пълно дишане
Упр.2 :Утринно дишане
Упр.3 :Дишане за релаксация
Упр.4 :Неусетно дишане
Упр.5 :Релаксация и овладяване на въображението
Упр.6 :Ментална концентрация (1)
Упр.7 : Ментална концентрация (2)
Упр.8 :Ментален вакуум
Упр.9 :Съзнателни движения
Упр.10:Осъзнаване на говора
Упр.11:Осъзнаване на Аза
Упр.12:Решаване на проблеми
Упр.13:Приложно използване на интелекта

Тези упражнения могат да се прилагат както в конкретни ситуации, така и като общ практически метод.Когато се използват за конкретен проблем, те временно издигат нивото на съзнателност и помагат за намирането на решение.Общото изпълнение на упражненията постепенно повишава съзнанието.
Като общо правило препоръчваме следната последователност :

Първи месец : Упражнение 1 –2 –5
Упражнение 2 може да започнете едва след като овладеете изпълнението на упр.1 .Упр.5,,Релаксация на очите” , трябва да се изпълнява най-малко четири пъти на ден с продължителност поне две минути.
Втори месец : Упражнения 2 – 3 – 5 – 6
Трети месец : Упражнения 2 – 3 – 5 – 7 – 9
Четвърти месец : Упражнения 2 – 5 – 8 – 9
Пети месец : Упражнения 2 – 5 – 8 – 9
Шести месец : Упражнения 2 – 5 – 9 – 10 – 11
Седми месец : Упражнения 2 – 5 – 9 – 10 – 11

След седмия месец ( до една година ) всекидневната тренировка трябва да се състои най-малко от упражнения 2 – 3 – 5 – 9 – 11 .Ако разполагате с време , може да изпълнявате и упражнение 8, ,,Ментален вакуум “ най-малко веднъж седмично с продължителност минимум десет минути.Останалите упражнения може да се изпълняват по желание в определени ситуации, когато трябва да се справите с временни конфликти.

За по-нататъшната практика няма строго установени норми – прилагат се лични критерии, като се набляга на онези упражнения , които са най-полезни.Всеки може да определи упражненията , тяхната продължителност и честота на изпълнение според нуждите си .
Всички упражнения без изключение предизвикват издигане на нивото на съзнателност , различни са само механизмите .Издигането на нивото на съзнателност ( или – будност ) винаги означава релаксация, вътрешен покой , ясна мисъл , самосъзнание енергия и по-висока интелигентност.
Всички упражнения водят до релаксация и хармонизират психическото и физическо единство – така се постигат оптимални резултати и индивидът придобива все по-големи възможности за самореализация и постигане на истинско щастие.Следват Упражненията по реда на номерата .

А ето и две от упражненията:

УПРАЖНЕНИЕ 1 : ПЪЛНО ДИШАНЕ ( NB)

Застанете прави с леко разтворени крака , изправена глава и изнесени назад рамене.Започнете да вдишвате , като разширявате корема , т.е. като го изхвърляте напред , докато леко се издуе. Продължавайте да вдишвате, докато дробовете се напълнят, после разширете гръдния кош , при което коремът сам ще се прибере.Когато издишвате , старайте се да свивате леко корема , за да улесните изхвърлянето на остатъчния въздух.
Ако желаете да наблюдавате по-добре работата на диаграгмата, легнете по гръб и дишайте няколко минути в това положение.Трябва да дишате без да разширявате гръдния кош и без да движите раменете, разширявайки само центалната част на торса.
Упражнението е предназначено да превъзпита дихателните навици и слъжи като основа за други по-сложни упражнения.Може да го изпълнявате неограничен брой пъти всеки ден , докато се превърне в естествен начин на дишане , което ,разбира се , е желаната цел .
УПРАЖНЕНИЕ 2 : УТРИННО ДИШАНЕ ( NB)

Целта на утринното дишане е да повдигнете умствения тонус, да повишите нивото на съзнание , да натрупате енергия за деня и да постигнете хармонично и уравновесено психическо състояние .Упражнението съчетава дишане и движения – два еднакво важни елемента .Извършвайте движенията точно така, както е посочено , защото всяка позиция създава определено психическо състояние.За по-голяма яснота ще разделим това упражнение на пет части :

Част първа : Застанете прави , със затворени очи , събрани пети и разтворени пръсти на краката , изправете гръб , повдигнете глава . Изпънете добре ръцете напред, съберете дланите на височината на стомаха.Върховете на пръстите трябва да се докосват .
Част втора : Започнете да вдишвате през носа , като изхвърляте корема леко напред и бавно вдигате двете ръце, докато палците достигнат височината на раменете.
Част трета : Продължете движението , като разтваряте ръцете настрани, докато ги изпънете докрай и малко зад тялото , като в този момент дробовете ви трябва да са изцяло пълни.
Част четвърта : Започнете да издишвате през устата и едновременно бавно отпускайте ръцете надолу , докато дланите докоснат бедрата.В това положение дробовете трябва да са напълно изпразнени.
Част пета : Пауза за почивка , преди да изпълните цялото упражнение отново.

Особено важно е да изпълнявате движенията съвсем точно и да мислите само за това , което вършите.Трябва да синхронизирате вдишването така, че запълването на дробовете да съвпада с края на третата част на упражнението- т.е. със завършването на движението, при което ръцете са изпънати докрай назад. Издишването трябва да съвпада с края на четвъртата част.
Цялото упражнение трябва да продължи околоо 10 минути с приблизително 20 пълни вдишвания и издишвания.( по половин минута на един цикъл). Вдишвайте през носа , а издишвайте през устата, като изпускате леко въздуха през полуотворени устни , сякаш свирите с уста. През студените зимни дни може да промените този начин на дишане , като издишвате през носа , за да не простудите лигавицата му ( вдишвате студен въздух, издишвате топъл) .
За непривикналите с дихателни упражнения , отначало времето за изпълнение може да започне от 5 минути , като постепенно се увеличава.
Изпълнявайте упражнението прави , за предпочитане на празен стомах преди закуска. Важно е то в никакъв случай да не се превръща в неприятно задължение , стремете се да извличате от него приятно чувство. На практика приятното чувство се появява спонтанно , когато забележите , че сте станали по-жизнени и това ви помага да извличате удоволствие от ежедневната си дейност. Ако желаете , може да го повторите вечер, за да възстановите загубите от работата.

Ако представлява интерес за някого-ще препиша и останалите упражнения.

ОТКРОВЕННО

Как искам да ти кажа какво си ти за мен,
без теб съм като птица летяща без криле,
не точно като птица а по скоро като вятър
защото аз съм утрото,а ти си моят ден.

“Ние живеем в света, но светът не бива никога да контролира ума ни.”

Раждане
Венкатраман (бъдещият Раман Махариши) се ражда в 3 часа и 36 минути на 29 декември 1879 г. в село Тиручужи. Неговият баща Сундарам Аяер е брамин и адвокат по професия. Името на майка му е Ажагама. Според една легенда предшественик на неговия баща веднъж отказал да даде подаяние на един аскет. Когато аскетът разбрал, че няма да получи нищо, той изрекъл клетва, според която семейството да бъде осъдено във всяко поколение да се ражда по един аскет, който да се скита и проси милостиня. Така и станало.Образование
Основното си образование Венкатраман завършва в родното си село, а през 1891 г. отива в Диндигул, за да продължи в средните класове. Животът му течал гладко и безоблачно, но съдбата била решила друго. Баща му умира през 1892 г. и той заедно със своя брат Нагсвами отиват при своя вуйчо Субба Аяер в Мадурай (наричан още градът на храмовете). Майка му, по-малкият му брат Нагсундарам и сестра му Аламеу отиват да живеят при по-възрастния вуйчо.
Венкатраман записва средното училище Скот, а по късно това на Американската мисия. Той не бил старателен ученик, но имал забележителни способности да схваща и запомня всичко. Така минавал безпроблемно от клас на клас. Обичал математиката и тамилската литература, като не показвал ни най-малки признаци на влечение към духовното.
Бил слабо, сухо момче и се интересувал от атлетичните спортове, като най-много харесвал борбата и плуването. Бил затворен и нямал приятели, но това не го смущавало. Дълбокият сън била една от неговите особености. Един път, когато всички били отишли в храма и той останал сам в къщи и заключил отвътре, и като нямало какво да прави, заспал дълбоко. Когато роднините му се завърнали, не могли да го събудят нито с викове, нито с тропане, колкото и силно да се опитвали. Наложило се да влизат през прозореца.
Венкатраман бил будно и послушно дете. Той помагал в къщи, бил отговорен и никога не позволявал да му се карат.
През ноември 1985 г. Венкатраман случайно чул от минаващ поклонник името на място, наречено Арунчал. Разказът на пътника за величието на това място изпълнил сърцето на момчето с радост и вълнение. Изглеждало му сякаш името Арунчал му е познато отнякъде.
След като научил за мястото, той имал видения и сънища за планината Арунчал. Чувствал така, сякаш много близък човек го моли да се върне обратно. Това било твърде непознато изживяване за него. Копнежът да види това място нараствал от ден на ден.

Повратна точка
През юли 1896 г. се случил един инцидент, който преобърнал напълно живота на Венкатраман. Това било точно един лунен месец и половина, преди той завинаги да напусне Мадурай.
Този ден той седял сам на терасата в къщата на вуйчо си. Изведнъж се почувствал така, сякаш всеки момент ще умре. Тялото му било съвсем наред, но сякаш нещо му казвало, че е дошъл краят. Той се изплашил до смърт от тази мисъл. Неговата вродена сила и кураж му помогнали да се изправи лице в лице със ситуацията, без да търси помощ отвън.
Страхът от смъртта го накарал да потърси по-големи дълбочини в себе си. Той започнал да разсъждава и много мисли го споходили. Той си говорел и питал сам себе си: “Смъртта идва. Какво означава това? Кой умира? Той изпънал ръце и крака и спрял да диша, като мислел: “Ето, това тяло е мъртво. То ще бъде закарано в крематориума и изгорено. Но аз умирам ли с мъртвото тяло? Аз просто това тяло ли съм? Това тяло е неподвижно, но аз все още съм пълен със съзнание! Дори така мога да почувствам пълната сила на моята личност. Следователно е напълно ясно, че аз съм жив и това е нещо, което не е свързано с моето тяло. Да, аз съм безсмъртен дух.” Това не било просто мисъл или чувство, а било себеосъзнаването, себереализирането.”
След това той често минавал през такива изживявания и страхът от смъртта изчезнал. От този миг до края на живота си той живял като дух, напълно игнорирайки земните вълнения и привличания. Инцидентът не продължил и един час, но напълно променил момчето. Той загубил интерес към учебните занятия и спортовете. Светските неща се отдалечили и той започнал да изследва по-дълбоките области на съзнанието. Досега, макар и отгледан в религиозно семейство, отношението му към Бог било механично. След инцидента той се посветил на постигането на божественото. Отивал в храма и с часове седял пред статуите на Бог Шива, Богинята Меенаксхи, Бог Натарадж и 63-мата светци. Той медитирал и се молел, а после замлъквал и божественото изживяване се стичало в сълзи по лицето му. Той не бил чел почти нищо за Брахман, за освобождението, за света и т.н., но сърцето му било изпълнено с любов към божественото.
Външно той променил държанието си и често получавал наказания от учителите. Един ден брат му Нагасвами, виждайки го как се отнася към уроците, ядосано го попитал: “Ако ще се държиш така, какъв е смисълът изобщо да учиш нещо? Това, което казал брат му, било истина. Венкатраман схванал посланието. Изведнъж той решил да отиде до Арунчал.
Взел три рупии от петте, които брат му го помолил да вземе и да му плати таксата в колежа. Той написал бележка: “Напускам тази къща, за да търся моя баща. Тъй като това е за доброто на всички, никой не трябва да тъжи за мен. Не харчете и една стотинка, за да ме търсите. Таксата за колежа ти не e платена. Оставям две рупии до тази бележка.”

Пътуване към Арунчал
В обедната жега Венкатраман поел към гарата. Той не знаел, че има влак до по-близък пункт към Арунчал и си купил билет за Тиндиванам. След няколко премеждия и прехвърляния той достигнал до Мамбалапату и тръгнал пеш. След 10 мили в непоносимата жега, крайно изтощен той достигнал до един храм, където веднага изпаднал в транс и видял чудни видения и светлини. По-късно свещеникът го изгонил, без да му даде храна, нито да му позволи да пренощува в храма. След около миля той достигнал друг храм, където свещеникът отначало също отказал храна, но вглеждайки се в прекрасното, изпълнено с достойнство лице на момчето, му дал част от своята. След като се нахранил, Венкатраман отишъл в съседната къща за вода, но от умора припаднал пред нея. Когато се свестил, край него имало тълпа любопитни. Той получил вода и пренощувал в селото. Оставали му 20 мили до Тируванамалай, а бил отново гладен и слаб от умората. Тогава решил да заложи своите обици с вградени диаманти, които стрували поне 20 рупии, за да се нахрани и да си купи билет за влака. Той отишъл в къщата на един брамин, на когото момчето със светещо лице му се видяло изключително, а жена му си помислила, че в този празничен ден самият Бог Кришна е дошъл в къщата й и му дала вкусна храна. Момчето споделило идеята да заложи обиците си. Те искали да му помогнат, като му дадат пари, но той отказал. Накрая се съгласили да вземат обиците, дали му 4 рупии и бележка, с която да си ги получи обратно. С пакет сладки той се отправил към гарата, където скъсал бележката, тъй като нямал намерение да се връща за ценните си обици и си купил билет за Тируванамалай. Било 1 септември 1896 г.

Арунчалам
С наближаването на Тируванамалай величествената гледка на планините изпълнила сърцето на момчето с непознато блаженство. Сякаш многовековна жажда била наситена. Огромният храм на Арунчалам сложил край на неговите житейски търсения.
Като по чудо вратите на храма били отворени по-рано тази сутрин. Той влязъл внимателно в храма, сякаш се страхувал да не обиди Божеството. По-късно той разказвал, че в периода след инцидента до идването му до Бог Арунчал, усещал непрестанно сякаш нещо вътре в тялото му гори. Когато видял Божеството за първи път в храма, всичко в него се умиротворило и една вечна тишина го заобиколила.

Духовни усилия
Младият Венкатраман седял много седмици в храма, без да пророни и една дума. Той станал обект на любопитство и привличане за посетителите на храма. Странният му вид предизвиквал децата да го дразнят и закачат. Новината за него се разнесла и той станал популярен в областта. Интелектът и мъдростта, излъчвани от лицето му, впечатлявали всички. Галено те го нарекли Брамин Свами. Един известен местен светец започнал да се грижи за него.
Децата обаче се превърнали в постоянна грижа, тъй като по цял ден го замеряли с камъни. За да избегне безпокойствата, той се преселил в един тунел. В тъмния, пълен с насекоми тунел, необезпокояван от хората той бил в мир и непрестанна медитация. Той живеел от подаяния и приемал храна колкото да оцелее. Той не харесвал просията, но в същото време вярвал, че е благородно нещо, ако се прави със смирение и духовна цел.
След време Палани Свами и негови ученици, които обитавали друга част на храма, го намерили и като видели лошото състояние на тялото му, кървящо от ухапванията, се опитали да го извадят от медитацията. След като не успели, го преместили на по-безопасно място. По-късно той отново се преместил – в храма Мангай Пилар. Той общувал понякога, като пишел кратки бележки на тези, които му задавали въпроси. Неговото присъствие привличало все повече хора. През 1896 г. един брамин от най-висок ранг – Уданди Наянар, станал негов ученик и се грижел за него. Постепенно край него се събрали и други ученици, които не го оставяли без храна. Така той можел почти непрестанно да медитира. В търсенето на по-спокойни места той се местел в различни храмове. Шест месеца той прекарал в пещера, наречена Павала Кунру.
Неговите роднини и особено майка му го търсили. Случайно от един поклонник те научили къде е. Първо дошъл неговият вуйчо, за да го убеди да се прибере. По-късно дошла и майка му. Това било по време на пребиваването му в пещерата Павала Кунру и по това време хората вече му били дали ново име – Раман Махариши. Майка му дошла заедно с брат му и те всячески се опитвали да го накарат да се върне вкъщи. Той оставал мълчалив. Един ученик, който бил свидетел на случващото се, не издържал да гледа сълзите на майката и помолил Раман Махариши поне да й напише нещо. Той написал: “Всяко живо същество живее живот според постъпките си, извършени в миналото. То е направлявано от съдбата. Това, което не е предопределено да се случи, никога няма да се случи, независимо колко упорито опитваш. Това, което е предопределено да се случи, ще се случи, независими колко упорито се опитваш да го спреш. Затова, най-добре е да се запази тишина”.

Пещерата Вирупакш
В търсене на спокойни места за медитация Раман Махариши се изкачвал все по-високо в планината. Той сменял пещерите в зависимост от условията. През 1899 г. той за първи път се настанил в пещерата Вирупакш, наречена на името на един просветлен светец, който бил погребан там. В нея Раман живял 17 години, преди Раманашрам постепенно да бъде построен.
Много хора идвали да го посещават и по някое време манастирът, чиято собственост била пещерата, започнал да събира такса от поклонниците. Когато разбрал това, Раман напуснал пещерата и се преселил да медитира под едно дърво. Дори и тогава манастирът продължил да събира такса. Тогава Раман напуснал мястото, тъй като смятал, че парите не трябва да се намесват в духовните неща. Броят на посетителите станал нула, манастирската управа разбрала грешката си, извинила му се и го поканила отново да се върне в пещерата.
Въпреки че Раман Махариши се бил отрекъл от света и притежанията, той бил изпълнен със състрадание и за разлика от други светци приемал и помагал на много хора. Той бил състрадателен не само към хората, а и към животните. Дори, докато се опитвал веднъж да помогне с аюрведично лекарство на една възрастна маймуна, тя забила ноктите си в гръдния му кош и до края на дните си той носил белезите им. Край пещерите имало тигри, змии, скорпиони, с които той съжителствал без проблеми. Много случаи, звучащи като чудеса, са разказани от неговите ученици за отношението му с животните.
Хората, които идвали при него, получавали неговата помощ и състрадание без значение на тяхното положение, богатство, възраст и т.н.

Ученици и последователи
Неговото отношение с учениците му било уникално. Отначало той ги оставял да медитират, както те искат. След време, ако имало грешка в практиката им, той се намесвал и ги коригирал. Например един от неговите ученици се интересувал от Ащанга Йога и пранаяма. Раман не практикувал пранаяма, но понеже трябвало да напътства ученика, прочел книгата на Вивекенанда, написал някои кратки бележки и му ги дал. Уникалността на тези бележки била в това, че те въвеждали всеки човек все по-дълбоко в неговата същност.
Раман никога не се въвличал в безполезни аргументи и диалози. Не се интересувал дори от духовни и интелектуални дебати. Не поддържал никаква секта или религия, а бил верен на постигането на божественото. С течение на времето, понеже трябвало да разяснява много текстове на своите последователи, той с лекота научил няколко езика, прочел и разтълкувал за тях много писания. Някои от учениците му събрали неговите бележки и много от тях са издадени в книги. Сред учениците му имало големи учени и съвсем обикновени хора.
Раман Махариши имал ученици и от Запад. Той станал известен на Запад благодарение на своя ученик Пол Брантън, който го описал в своята книга “Едно търсене в тайните на Индия”. Майор Чедуик и Паскулини Малет са други двама верни негови последователи. След смъртта на по-малкия му брат, дори майка му и по-големият му брат станали негови ученици. Постепенно той успял да освободи майка си Ажагама от нежелани мисли, ортодоксални разбирания и догми. Така тя напуснала този свят в ръцете му като просветлено същество. Неговият брат Нагсундарам променил името си на Ниранджананд. Благодарение на неговите усилия дейността в ашрама, както и неговото разширяване, вървели гладко.
Във всекидневния живот в ашрама Раман не е позволявал да му служат. Той работел като другите и винаги казвал, че неговото положение в ашрама не е по-различно от това, на всички останали.
Едва ли в няколко страници може да се опише животът на този забележителен мъдрец и просветлен човек. Той напуснал тяло на 14 април 1950 г. 8 часа и 45 минути вечерта. Точно в този час падаща звезда била наблюдавана в Южна Индия. Явлението било описано и във вестниците.
На церемонията Махасамадхи на Раман Махариши присъствали повече от 4500 души. Приживе той казвал на учениците си, които дори не можели да си представят, че той ще ги напусне: “Аз не се каня да отивам никъде. Къде може да отиде това, което съм? Аз съм, а раждането и смъртта са само за тялото, докато животът обитава в Аза, което е Духът, който не е ограничен от времето и пространството. Духът не знае нищо такова като раздяла и нова среща. Аз съм безсмъртен Дух.” Раман бил погребан на мястото, където обичайно приемал храната си. Дори и днес хората, които посещават това място, могат да усетят присъствието му.

***

Из учението на
Шри Раман Махариши

1. Егоцентричността се появява в самото начало и се избавяме от нея в самия край.

2. Човек вярва, че по природа е слаб и грешен, но в действителност сам по себе си той не е слаб и грешен. Само неговите навици, желания и мисли са такива.

3. След отказването от тялото, петте сетивни органа, дишането, умът и сънят на невежеството, остава само едно тяло и това е Духът и само тогава има безкрайна радост.

4. Единственият начин да умиротвориш ума е да размишляваш над въпроса: “Кой съм Аз?” Когато дори и тази мисъл се разруши, тогава единствено възможно е самоосъзнаването, самореализацията.

5. Освен чрез себепроникновение, няма друг начин да се успокои умът.

6. Пранаямата (дихателните упражнения), медитацията, повтарянето на мантри, вниманието и т.н. са само помощни средства в умиротворяването на ума. Само името и красотата на Бога умиротворяват ума. Умът, който е концентриран с помощта на тези средства, може лесно да проникне и размишлява за себе си.

7. Човекът, който е познал истината, никога не напуска вътрешния Аз.

8. Това, което се казва, че е светът, е само мисъл. Когато мислите не съществуват, човек може да изпита щастие.

9. Действията, които са извършени без каквато и да е себичност и с чувство за себеотдаване, чрез тяло, реч и ум са като служене на Бог и стават действия на самия Бог.

10. Целта на богопреклонението е освобождаването на човек от чувството за “мое” и “аз” (себичността).

***

Статията е взета от http://www.yogakriya.com

Енергия от нищото
Интервю с Божидар Палюшев (от Соня Гълъбарова)

Г-н Палюшев, какво е това торсионно поле?

Торсия ще рече завихряне, усукване, въртене на пространството. Явлението ни е познато от материалния свят – представете си например въртенето на течността в чаша чай, който разбърквате с лъжичка. Или въртенето на земята около оста й. Теорията на торсионните полета доказва съществуването на нов тип физическо поле, което се поражда от усукването и вихрите в пространството. То е различно от известните ни досега гравитационно, силово, електромагнитно и слабо поле.
Торсионното поле не пренася сила и енергия, то има свойството да пренася информация. Всякаква – от структурата на вселената до биологичните видове.

От къде идва тази информация?

Източникът й е Световното поле на съзнанието. То има качества на човешко съзнание, но в много по-глобален мащаб. Много екстрасенси, които успяват да проникнат в него, го наричат информационна банка, колективен разум и подсъзнание, вселенски компютър.

Съществува ли такъв?Теолозите го определят като Бог или Свети Дух. Теорията за торсионните полета е колективна, до подреждането й стигнахме няколко човека. Започнахме да я изграждаме в средата на последното десетилетие от миналия век и вече е научен факт.

Още Айнщайн е подозирал за съществуването на торсионните полета. Щом завършва своята обща теория на относителността, той започва работа по геометричната теория на електромагнитното взаимодействие, свързвайки го със свойството на пространството да се усуква. Работи до края на живота си, но не успява да я завърши. Признава пред близките си, че за този труд е хвърлил много повече сили, отколкото за теориите, които го прославят. И е убеден, че един ден това свойство на пространството да се завихря ще се използва от човечеството.

Каква е ползата от вашата теория?

Тя се роди в наши среди – Русия, Украйна, България. Синтезът й е събран в книгите ми “Физика на Бога”. От теоретичната разработка до практическото й приложение минаха само година-две. През 1993г. група учени започнаха да правят топлинни генератори за граждански цели, използвайки технологии, прилагани в руските атомни подводници. Оказва се обаче, че един от генераторите бълва топлина, без да е включен към никакъв източник на енергия. Те установиха, че генераторът е попаднал под въздействието на торсионно поле, получено вследствие на усукване на пространството и черпи енергия от него.

Използва ли се за нещо тази енергия?

Така се стигна до идеята за уникалния торсионен генератор, който може да намери приложение в медицината, енергетиката, екологията, буквално във всички области на живота. През 2000 г. компанията “Деметра-Гея 94” започна производството му. Експериментирахме го у нас в ТЕЦ “Трайчо Костов” и в един троянски завод. Стойността на топлината, получавана с него, е изключително ниска, защото енергията с която работи, идва от пространството, от физическия вакуум.

Искате да кажете, че получавате топлина от нищото?

Самият апарат представлява мощна помпа, която движи водата за отоплителната инсталация. Това е единствената механична енергия, която се изразходва. При движението си водата попада в полето на действие на торсионния генератор, той излъчва торсионна енергия, получена от завихрянето на пространството. Работниците в троянския завод, където подадохме топлина от нашия генератор, се уплашиха като видяха, че при изключена система ТЕЦ-ът им работи и топли. Спестиха се няколко тона гориво само докато правихме експеримента.

След като торсионното поле пренася информация, може ли тя да се контролира от човека?

Характерът на това поле позволява да се фиксира информацията, която носят различни химически вещества. Например антибиотик или друго лекарствено средство. С торсионния генератор можем да приемем информационната картина на антибиотика и да я фиксираме върху решетката на чиста вода. Изпита, тази вода има същия ефект като самото лекарство, без да има нужда то да се пие. Експериментът беше извършен в Украйна от руския акад. Сурочински и неговия екип.

Какво друго може да се “фиксира” върху вода?

Същият ефект с антибиотика може да се постигне и с допингов препарат. Информацията за него се пренася върху водна решетка, спортистът изпива водата, тестовете показват, че е чист, но спортните му резултати са невероятни. Така могат да се лекуват много болести, включително и рак, левкемия. Засега обаче нещата са на фаза опити, наблюдения. Те са доказали, че когато торсионният генератор облъчва болното тяло, въздейства избирателно само върху раковите клетки и ги унищожава. Здравите запазва непокътнати. Торсионният генератор има и друго приложение – за бързото стареене на виното. Френски учени вече са правили опити и доказаха, че облъченото с такъв генератор, кабернето остарява за секунди, вместо да отлежава с години.

Докъде стигнаха опитите у нас?

Идеята ми е да изградим в България научно-изследователски център, в който да привлечем не само учени, но и лекари, екстрасенси, лечители и да разработим приложението на торсионния генератор за лечебни цели.

Ако това е истина, вие говорите за революция в медицината?

Разбира се, че за това говоря. Но не само в медицината. Другата област са комуникациите. Представете си какво би станало, ако информацията почне да се пренася по торсионен път. Ще става за секунди, скоростта на предавания сигнал е почти безкрайна. Ще отпадне и сегашното централизиране на световната система за информационен обмен. Интернет ще ни изглежда тромав и примитивен и ще остане в историята. Възможно е да се създаде такова устройство, което да извлича база данни от световното информационно поле. Ако се научим да откриваме адресите на отделните информационни блокове, няма да имаме равни на себе си. Много учени вече работят върху такъв проект и съм убеден, че ще изработят и нов тип компютри. Сегашните ползват база данни, заложени от ограничения по възможности човешки ум, а бъдещите ще разполага с необятните познания на Световното поле на съзнанието.

Как екстрасенсите проникват в него?

В Световното поле на съзнанието съществуват блокове от информация с различен характер, до която обаче стигат само определени хора. Наричат ги ясновидци, екстрасенси, лечители. Те винаги влизат в досег с тези структури и черпят от там данни.

Как става това?

Учените още не могат да обяснят. Такъв феномен беше и Ванга. Тя проникваше до информационните банки и получаваше знания, които предаваше на хората. Според нашата теория прераждане няма, но душа има и тя е торсионното поле на нашето физическо тяло. Като информационна матрица душата се отделя след смъртта, съхранила натрупания опит през земното битие на човека. Вероятно това се съхранява в Световното поле на съзнанието в някакво латентно състояние. Това е друга форма на съществуване.

Ще изчезне ли човечеството?

Каквото и да направим, няма да можем да осъществим собственото си спасение при непрекъснато влошаващите се условия на живот на земята. Те ще станат съвсем неблагоприятни между 2030 и 2100 г. Вероятно човешкият род ще се самоунищожи, но не и без външна намеса.

Вярвате ли в Бог?

Религиозен съм и мисля, че в християнството е истинската духовност. Бъдещето на човечеството ще се определя от симбиозата между науката и религията. Бог е мегаинформационна система, която като цяло е непознаваема за науката. В Библията е казано всичко. И то ще стане.

За автора:

Акад. Божидар Палюшев живее и работи в София и Англия. Завършил е теоретична физика в Букурещ, носител на почетното звание академик на Руската академия на науките, преподава в института за философски изследвания към БАН и чете лекции по физика на науката в Лондонския икономически университет.
Автор е на книгата “Физика на Бога”, излязла в шест части, преведена на много езици и спечелила златен медал на форума “Световни гении” в Токио. В нея той излага новата теория на торсионните полета, с която обяснява по научен път съществуването на Бога, същността на човешката душа и необятните възможности за борба с рака и други нелечими болести.
С помощта на енергия от чистия физически вакуум може да се произвежда топлина, а скоро ще бъде изобретена и нова световна информационна система, която ще смени Интернет, убеден е акад. Палюшев.

Tрябва отначало да се разбере какво е любов, защото, питайки за божествената любов, вие предполагате, че знаете какво е това любов. Но любовта ви е непозната. Това, което ние приемаме за любов, е нещо друго. И преди да се пристъпи към истинското, трябва да се изясни лъжливото.Това, което приемаме за любов, е само увлечение. Вие се влюбвате. И ако този човек стане напълно ваш, любовта ви скоро умира; но ако има препятствия, ако не можете да получите този, когото обичате, любовта ви се разгаря. Колкото повече препятствия има, толкова по-силна е любовта ви. Ако е невъзможно съединяване с любимия, любовта става вечна, но ако любовта е завоювана без труд, тя много лесно умира.
Ако искате и не можете да получите нещо, все по-интензивно се стараете да го получите. Колкото повече са препятствията, толкова повече вашето его изпитва потребността да прави нещо. Това вече се превръща в проблем на егото. Колкото повече ви отхвърлят, толкова по-напрегнати и по-увлечени ставате. И това напреже-ние наричате любов. Ето защо след свършване на меде-ния месец любовта остарява. Дори по-рано. Това, което си взел за любов, не е любов. То е само увлечение на егото, напрежение на егото, борба, конфликт.
Древните общества били много хитри. Те изнаме-рили начини за продължаване на любовта. Ако мъжът дълго не вижда жена си, расте увлечението, създава се напрежение. Тогава мъжът може цял живот да остане с една жена.
Но днес на Запад бракът вече не може да същест-вува. Не защото западният ум е по-сексуален. А защото не се натрупва страстно увлечение. Сексът става леко достъпен и затова бракът не е необходим. При такава свобода и любов не може да съществува. В съвършено свободното сексуално общество може да съществува само секс.
Скуката е обратната страна на страстта. Ако обичате и не можете да постигнете взаимност, страстта ви се задълбочава, но ако завоювате любимия или любимата, скоро ви става скучно и чувствате пресищане. Има много дуалности – страст-скука, любов-ненавист, привличане-отвращение. Със страстта ние изпитваме влечение, любов, а със скуката са свързани ненавистта и отв-ращението.
Нито едно влечение не може да е любов, защото след него задължително следва отвращението. Природ-та на нещата е такава, че винаги идва противоположността. И ако не искате тя да дойде, налага ви се да създавате препятствия; налага се да създавате ежедневно напрежение, за да не премине страстта,. Тогава страстта продължава. Именно по тази причина съществува цяла-та древна система за създаване на препятствия за лю-бовта.
Но скоро всичко това ще бъде вече невъзможно. Тогава бракът ще отмре, любовта също ще умре. Тя ще отмине на заден план. Ще остане само сексът. Но сам по себе си сексът не може да съществува, защото става твърде механичен. Ницше обявил, че Бог е умрял. Но това, което действително ще умре в този век, е сексът. Не казвам, че хората ще престанат да бъдат сексуални. Те ще си останат такива, но ще изчезне прекаленият ак-цент върху секса. Сексът ще се превърне в обикновено действие – като уриниране или хранене. Няма да има та-кова голямо значение. Той е придобил такава важност заради препятствията, които са натрупани около него.
Това, което наричате любов, не е любов. То е само отсрочване на секса. Какво тогава е любовта? Любовта изобщо не е свързана със секса. Тя може да включва секса, може и да не го включва, но всъщност тя няма никакво отношение към него. Тя е съвсем различно яв-ение.
За мен любовта е продукт на медитативния ум. Любовта е свързана не със секса, а с дхяна, с медитацията. Колкото по-мълчаливи ставате, толкова по-освободени ставате, толкова повече ще чувствате удов-летвореност и толкова по-явно ще се прояви новият израз на вашето битие. Вие ще започнете да обичате. Но не някого. Възможно е и някого, но това вече е друг въпрос. Вие започвате да обичате. Това състояние на любов става ваш начин на съществуване. То никога не ще премине в отвращение, защото не е влечение.
Необходимо е добре да се разбира разликата. Обикновено, когато се влюбите в някого, главният стремеж е да получите от него любов. Не вие давате лю-бовта си на другия, а вие очаквате той да ви даде любовта си. Ето защо любовта става собственичка. Вие обла-давате другия, за да получите от него нещо. Но любовта, за която говоря, никого не притеснява и няма никакви очаквания. Това е просто вашето поведение. Вие ставате дотолкова безмълвни и любящи, че вашето мълчание се излива и в другите.
Когато се сърдите, гневът ви преминава върху другите. Ненавистта ви също преминава върху другите. Кoгато обичате, струва ви се, че любовта ви също се предава на другия, но на вас не може да се разчита. Сега обичате, а след минута вече ненавиждате. Ненавистта не противоречи на любовта; тя е нейна неразделна част, нейно продължение.
Този, когото обичате, вие също и ще го ненавиж-дате. Може да не ви достига мъжество да признаете то-ва, но ще го ненавиждате. Любовниците винаги са в конфликт, когато са заедно. Когато са далеч един от друг, те пеят песни за любовта, но когато са заедно, те се карат. Те не могат да живеят сами, но и заедно също не могат да живеят. Когато другият го няма, се разгаря страстта, двамата отново се обичат. Но когато другият е до него, страстта изчезва и отново идва ненавистта.
Любовта, за която говоря, ви прави толкова мълча-ливи, че няма нито гняв, нито влечение, нито отвраще-ние. Тогава няма любов, няма и ненавист. Вие не сте ориентирани към другиго. Другият изчезва; вие сте насаме със себе си. И в това чувство на уединение любовта идва при вас като благоухание.
Мерзост е да се изисква от другия любов. Зависимостта от другия, изискването на нещо, винаги поражда страдание, конфликти, окови. Човек трябва да си е самодостатъчен. Това, което аз разбирам като медитация, е състояние, когато човек си става само достатъчен. Вие се превръщате в кръг, уединение. Мандалата е завършена.
Сега се опитвате да завършите мандалата с п-мощта на другите: мъжът – с помощта на жената; жената – с помощта на мъжа. В определени моменти линиите се пресичат, но още преди да са се срещнали, започва раз-дялата. Само когато се превърнете в съвършен кръг -цялостен и самодостатъчен – във вас ще разцъфти любовта. Тогава обичате всичко, което се приближава до вас. Това не е постъпка, вие нищо не извършвате. Самото ви битие, самото ви присъствие е любов. През вас тече любов.
Ако попиташ човека, достигнал това състояние: “Обичаш ли ме?” – ще му бъде трудно да ти отговори. Той не може да каже “обичам те”, защото това не е действие от негова страна, не е деяние. И не може да каже “не те обичам”, защото обича. По същество той е любов. Такава любов идва само със свободата, за която говорих. Свободата е това, което изпитвате вие; любовта е това, как другите ви възприемат. Когато вътре се случва медитация, вие се чувствате абсолютно свободен. Тази свобода е вътрешно чувство, другите не могат да го усетят.
Понякога вашето поведение създава неудобства за околните, защото не могат да разберат какво се е случи-ло с вас. До известна степен вие създавате неудобства и затруднения за тях, защото е невъзможно да бъдете предсказуеми. Сега за вас нищо не може да се каже. Как ще постъпите в следващия момент? Какво ще кажете? Това никой не знае. Всички околни изпитват известно неудобство. Сега с вас не може да се отпуснат, от вас всичко може да се очаква; вие не сте мъртви.
Те не чувстват вашата свобода, защото сами не са изпитвали нищо подобно. Те даже не са търсили и не са се стремили към това. Те са в такива окови, че дори не могат да си представят какво е свобода. Те са живели в клетки и никога не са виждали открито небе, тъй че дори да започнете да им разказвате за откритото небе, чутото няма да стигне до тях. Но те ще почувстват вашата любов, защото жадуват за любов. В оковите са търсили любовта. Те са създали всички тези окови – връзки с хората, връзки с вещите – само защото търсят любов.
Затова когато срещнат свободен човек, всички усещат любовта му. Но ще усетите любовта му като със-традание, а не като любов, защото в нея няма вълнение. Тя ще е много неопределена – без огън, даже без топлота. Тя няма вълнение. Тя просто е, и това е всичко. Вълнението идва и си отива, то не е постоянно, и ако в любовта на Буда има вълнение, то после следва да се смени с ненавист. Ето защо няма вълнение. Няма върхове, няма долини. Просто има любов. А вие я усещате като ми-лосърдие, като състрадание, като каруна. Отвън може да се почувства само любов, но не и свобода. А и тя е само като състрадание. Това е едно от най-трудните явления в човешката история. Свободата на просветления създава неудобства, а любовта му се възприема като състрадание, и затова обществото винаги се разделя в отноше-нието си към тези хора.
Има хора, които възприемат само неудобствата, създавани от Христос. Това са добре устроили се хора. На тях не им трябва състрадание. Те смятат, че имат всичко – любов, здраве, богатство, уважение. Появява се Христос и “имащите” въстават срещу него, защото им създава неудобства. В същото време нямащите го приемат, защото усещат състраданието му. А на тях им е нужна любов. Никой не ги е обичал, а този човек ги обича. Те няма да почувстват никакви неудобства от него, защото няма какво да губят, няма от какво да се страхуват.
Това е откъс от една книга, който ми бе изпратен от приятел. Знам само,че в тази книга жителите на високоразвита цивилизация на друга планета ни дават своето разбиране и обяснение за нещата от живота в тази Вселена. Не знам за книгата, но в този откъс има много вярни неща ( според мен).

Забележка от Труден: Предполагам, че това е откъс от книгата Урантия
Не мога да твърдя това със сигурност защото само съм я прелиствал на английски език тук-там.

Историята на Кришнамурти започва от идеята на теософското общество, ръководено от Ани Безант и Чарлз Летбитър, да се финансира духовното израстване на пет-шест момчета, в които се усеща полъхът на гениалността, за да може един ден да обявят едно от тях за Мирови Учител (Майтрея, който според източни легенди е превъплащение на Гаутама Буда и който ще дойде скоро отново и ще промени света).
Думата теософия произлиза от тео – Бог и софия – мъдрост. Теософите смятат учението си като световен синтез на религията, философията и науката. Но времето показа абсурдността на този модел и сега теософското движение е история. Идеята е много привлекателна и те успяват да създадат мощна организация, оглавявана от Ани Безант, която е ученичка на Блаватска. По онова време тя е била много влиятелна и в Индия. Била е толкова почитана, че я избрали за президент на партията Индийски национален конгрес, въпреки че е англичанка, а Конгресът се бори за освобождение на Индия от Англия. Сред избраните от теософите момчета са и двамата братя Натиянанда (по-възрастния) и Джиду Кришнамурти. Следват години на много трудно обучение. Натиянанда се разболява от туберколоза и умира в Калифорния през 1925 г. Оказва се, че Джиду е най-добрият. Вероятно скоро след смъртта на брат си той получава просветление.
Теософите започват подготовката за идването на Мировия Учител още през 1911 г. Той е необходим на интелектуално създадената “религия”, тъй като й липсва мистична и магнетична личност, подобна на Христос, Буда или Мохамед. За целта създават ордена “Звездата на Изток”. Тази организация е трябвало да обслужва Мировия Учител. Центърът на Ордена е разположен в Холандия в замъка Еерде, дарен от член на кралската фамилия, и е разполагал с огромни финансови възможности.
В България също се създава теософско общество и Летбитер го посещава. Цялата група от снимката на стр. 53 е членувала в това общество. След като Кришнамурти разпуска Ордена, те стават ученици на Свами Шивананда. (Само В. М. Сеплевенко шест месеца по-късно иска разрешение от Шивананда да го освободи и става ученик на Борис Сахаров.)
Кришнамурти е роден в Индия през 1895 г., напуска тяло в Съединените Щати през 1986 г. По време на живота си той изнася беседи в много части на света пред многобройни аудитории, както и разговаря с широката публика, включваща писатели, учени, философи и преподаватели. Кришнамурти е загрижен за цялото човечество и непрекъснато утвърждава, че той няма националност или вярване и не принадлежи към някаква особена общност или култура.
В по-късната част от живота си той пътува главно между школите, основани от него в Индия, Великобритания и САЩ – школи, които дават знание за пълното разбиране на човека и изкуството на житието.
Той подчертава, че само задълбоченото разбиране може да създаде ново поколение, което да живее в мир.
Помолен да разкрие в какво се състои същината на неговото учение, той написва следното:

Сърцевината на учението

Истината е земя без пътища. Човек не може да я достигне чрез никаква организация, чрез никакво вероизповедание, чрез догма, свещеник или ритуали, нито чрез някакво философско познание или психологическа техника. Той трябва да я открие чрез огледалото на взаимоотношенията си, чрез вникването в съдържанието на своя собствен ум, чрез наблюдение, а не чрез интелектуален анализ или интроспективна дисекция. Човек е изградил в себе си образи като защитна ограда – религиозни, политически, личностни. Те се проявяват като символи, идеи, вярвания. Бремето на тези образи взема надмощие в човешкото мислене, взаимоотношения и ежедневие. Тези образи са причините за нашите проблеми, защото те разделят човек от човека. Възприятието на живота е оформено от концепциите, вече установени в ума на човека. Съдържанието на неговото съзнание е цялото му съществуване. Това съдържание е общо за цялото човечество. Индивидуалността е името, формата и повърхностната култура, които той е придобил от традицията и обкръжението. Уникалността на човека не се съдържа в повърхността, а в съвършената свобода от съдържанието на неговото съзнание, което е общо за цялото човечество. Затова той не е индивид.
Свободата не е реакция; свободата не е избор. Човешката претенция е, че понеже има избор, той е свободен. Свободата е чисто наблюдение без посока, без страх от наказание и възнаграждение. Свободата е лишена от мотив; свободата не е в края на еволюцията на човека, а се съдържа в първата стъпка от неговото съществуване. В наблюдението си човек започва да открива липсата на свобода. Свободата се намира в безизборното осъзнаване на нашето съществуване и дейност.
Мисълта е време. Мисълта е породена от преживяване и знание, които са неотделими от времето и миналото. Времето е психологическият враг на човека. Нашето действие е основано върху познание и следователно на време, така че човекът винаги е роб на миналото. Мисълта е винаги ограничена и така ние живеем в постоянен конфликт и борба. Няма психологическа еволюция. Когато човек стане осъзнат за движението на своите собствени мисли, той ще види разделението между мислителя и мисълта, наблюдателя и наблюдаваното, преживяващия и преживяваното. Той ще открие, че това разделение е една илюзия. Тогава има само чисто наблюдение, което е прозрение без каквато и да е сянка от миналото или времето. Това безвремево прозрение води до дълбока, радикална промяна в ума.
Пълното отричане е същността на положителното. Когато има отричане на всички онези неща, до които мисълта е довела психологически, само тогава има любов, която е съчувствие и интелигентност.

Разпускането на
Ордена на Звездата

Орденът на Звездата на Изток е основан през 1911 г., за да провъзгласи пришествието на Мировия учител. Кришнамурти е назначен за Глава на Ордена. На 2-ри август 1929 г., в деня на откриване на ежегодния Звезден лагер в Оммен, Холандия, Кришнамурти разпуска Ордена в присъствието на 3000 негови члена. По-долу е даден пълният текст на великолепната реч, която той произнася по този повод.

***

Ние възнамеряваме да обсъдим тази сутрин разпускането на Ордена на Звездата. Мнозина ще се зарадват, а други вместо това ще се опечалят. Това не е повод за ликуване, нито пък за опечаляване, защото е неизбежно, както ще обясня по-нататък.
Може би си спомняте историята за това, как дяволът и неговият другар си вървели по улицата, когато видели пред себе си един човек да се спира, после да се навежда и да вдига нещо от земята. След като го разгледал, той го пъхнал в джоба си. Другарят запитал дявола: “Какво взе този човек?” – “Той намери парченце Истина”- отвърнал дяволът. – “Тогава лошо ти се пише”- рекъл другарят му. “О!, съвсем не. – отвърнал му дяволът – Възнамерявам да го накарам да я организира”.
Аз поддържам, че истината е земя без пътища и вие не можете да подходите към нея по никоя пътека, чрез каквато и да е религия или секта. Това е моето виждане и аз се придържам към него абсолютно и безусловно. Истината, която е неограничена, необусловена, недосегаема посредством какъвто и да е път, не може да бъде организирана; нито пък трябва да се учредява някаква организация, която да ръководи хората или да ги насърчава да вървят по някакъв определен път. Ако първо разберете това, тогава ще видите колко невъзможно е да се организира вярване. Вярването е съвсем личен въпрос и вие не можете и не трябва да го организирате. Ако вие го сторите, то умира, кристализира, превръща се във вероизповедание, секта, религия, която се налага върху другите. Точно това се опитва да направи всеки по света. Вярата е стеснена и превърната в играчка за тези, които са слаби, за тези, които в момента са разочаровани. Истината не може да бъде свалена долу, а напротив, човек трябва да направи усилие сам да се издигне до нея. Не можете да свалите върха на планината в долината. Ако искате да стигнете планинския връх, трябва да прекосите долината, да изкачите стръмнините без боязън от опасните пропасти.
Така че, това е първата причина според мен, поради която Орденът на Звездата трябва да се разпусне. Независимо от това, вие вероятно ще учредите други Ордени, вие ще продължите с принадлежността си към други организации, търсейки Истината. Аз не желая да принадлежа към никаква организация от духовен тип, моля разберете това. Бих се възползвал от организация, която ще ме отведе в Лондон, например. Това е съвсем различен вид организация, просто механична, като пощата и телеграфа. Бих използвал кола или параход, за да пътувам, те са само физически механизми, които нямат нищо общо с духовността. Още веднъж утвърждавам – никаква организация не може да води човек към духовността.
Ако бъде създадена някаква организация с такава цел, тя става протеза, слабост, заробване и би осакатила индивида, пречейки му да расте, да утвърждава своята уникалност, която се съдържа в откриването за самия него на тази абсолютна, необусловена Истина. Тъй че, това е другата причина, поради която реших, понеже се случи да бъда Глава на Ордена, да го разпусна. Никой не ме е убеждавал да взема това решение.
Това не е велико деяние, защото не желая последователи, подчертавам това. В мига, в който последвате някого, вие преставате да следвате Истината. Мен не ме засяга дали обръщате внимание на това, което ви говоря или не. Искам да извърша нещо в света и възнамерявам да го сторя с непоколебима концентрация. Аз се занимавам само с едно същинско нещо – да освободя човека. Желая да го освободя от всички килии, от всички страхове, а не да основавам религии и нови секти или да установявам нови теории и нови философии. Тогава вие естествено ще ме запитате защо обикалям по света, говорейки непрекъснато. Ще ви кажа по каква причина правя това: не защото желая последователи, нито защото желая специална група от специални ученици. (Хората обичат да се отличават от своите събратя, колкото и смешно, абсурдно и тривиално да бъде тяхното отличаване! Не желая да насърчавам този абсурд.) Нямам нито ученици, нито апостоли, нито на земята, нито пък в духовната реалност.
Нито съблазънта на парите, нито желанието за удобен живот ме привличат. Ако желаех да водя удобен живот, не бих дошъл в Лагера или във влажна страна! Говоря прямо, защото искам с това да се приключи веднъж завинаги. Не желая тези детински обсъждания година след година.
Веднъж един репортер, който ме интервюираше, счете за великолепно дело това, да се разпусне организация, която наброява хиляди и хиляди членове. За него това бе велико нещо: “Какво ще правите след това, как ще живеете? Няма да имате последователи, хората няма да ви слушат повече”. Ако има даже само петима да слушат, да живеят, да обърнат лице към вечността, това ще бъде достатъчно. Каква полза ще има да присъстват хиляди, които не разбират, които напълно са затънали в предразсъдъци, които не желаят новото, а напротив – ще приспособят новото да подхожда на техните стерилни, застояли себичности? Ако говоря рязко, моля не ме разбирайте погрешно, това не е от липса на състрадание. Ако отидете на хирург за операция, не е ли милостиво от негова страна да оперира, даже и да ви причини болка? Затова по същия начин, ако говоря рязко, това не е поради липса на истинска обич – напротив!
Както вече казах, имам само една цел: да освободя човека, да го подтикна към свободата, да му помогна да се изтръгне от своите ограничения, защото единствено това ще му дари вечно щастие, ще му донесе безусловната реализация на самия себе си.
Тъй като съм свободен, необусловен, цялостен – не част, не относителната, а цялата Истина, която е вечна – желая тези, които се стремят да ме разберат, да бъдат свободни; не да ме следват, не да си правят от мен килия, която ще се превърне в религия, секта. Напротив, те трябва да се освободят от всички страхове – от страха от религията, от страха от Спасението, от страха от духовността, от страха от смъртта, от страха от любовта, от страха от самия живот. Както художникът рисува картина, понеже рисуването му носи наслада, защото това е неговото себеизразяване, неговата слава, неговото благоденствие, така и аз върша това, а не защото искам нещо от някого.
Вие сте привикнали към авторитета, или към атмосферата на авторитета, който си мислите, че ще ви води към духовността. Вие си мислите и се надявате, че някой друг може би чрез своите изключителни сили, чрез чудо, ще ви пренесе до тази област на вечна свобода, която е щастието. Целият ви възглед върху живота е основан на този авторитет.
Вие ме слушахте досега три години, без да има някаква промяна, освен в неколцина от вас. Сега анализирайте това, което говоря, бъдете критични, за да можете да го разберете – цялостно, фундаментално. Когато търсите един авторитет да ви ръководи духовно, вие автоматично сте склонни да изградите организация около този авторитет. Чрез самото създаване на тази организация, която си мислите, че ще подпомогне този авторитет да ви води към духовност, вие сте се наврели в килията.
Ако говоря така открито, моля помнете, че го правя не поради грубост или жестокост, не поради ентусиазъм към някаква цел, а защото искам да разберете какво говоря. Това е причината, поради която вие сте тук и би било загуба на време, ако не обясня ясно и недвусмислено своето виждане.
Осемнадесет години вие сте се подготвяли за това събитие, за Пришествието на Мировия учител, 18 години вие сте организирали, търсили сте някой, който да влее нова радост във вашите сърца и умове, да преобрази целия ви живот, да ви вдъхне ново разбиране; някой, който да ви издигне до ново стъпало в живота, да ви вдъхнови с нова смелост, да ви пусне на свобода. А сега виждате ли какво се случва!? Размислете, поразсъждавайте над това и открийте по какъв начин това вярване ви е направило по-различни – не с привидното отличие на носените от ордена знаци, което е посредствено и абсурдно. По какъв начин едно такова вярване е премахнало всички несъществени неща от живота ви? Това е единственият начин да се отсъди в какво отношение сте по-свободни, по-велики, по-опасни за всяко общество, което е изградено върху лъжливото и несъщественото? С какво членовете на тази организация на Звездата са станали по-различни?
Както казах вече, вие сте се подготвяли цели 18 години за мен. Не ме интересува дали вярвате, че съм Мирови учител или не. Това има твърде малко значение. Откакто вие принадлежите на този орден, вие сте отдавали своята симпатия, своята енергия, признавайки Кришнамурти за Мирови учител – отчасти или напълно. Напълно от тези, които наистина търсят, а само частично от онези, които се задоволяват със своите половинчати истини.
Вие сте се подготвяли 18 години, а вижте, колко много трудности съществуват в начина на вашето разбиране, колко много усложнения, колко посредственост. Вашите предразсъдъци, страховете ви, авторитетите ви, новите и старите ви църкви – всичко това аз считам за пречки в разбирането. Не мога да се изразя по-ясно от това. Не искам да се съгласявате с мен, не искам да ме следвате, а да разберете това, което казвам.
Това разбиране е необходимо, защото вашето вярване не ви преобрази, а само ви обърка, защото не сте склонни да приемете нещата такива, каквито са. Вие желаете да имате свои собствени богове – нови богове вместо старите, нови религии вместо старите, нови форми вместо старите – и всички те еднакво лишени от ценност, всички те – прегради, всички те – ограничения, всички те – протези. Вместо старите духовни отличия вие имате нови духовни отличия, вместо старите си обожания, имате нови обожания. Вие всички зависите от някой друг в духовността си, в щастието си от някой друг, в просветлението си от някой друг. И въпреки че вие сте се подготвяли за мен цели 18 години, когато ви кажа, че всички тези неща не са необходими, когато кажа, че трябва да ги отхвърлите и да потърсите вътре в себе си просветлението, славата, пречистването и непокваряемостта на себето, никой от вас не желае да го стори. Може и да има неколцина, ала те са много, много малко.
И тъй, защо да има организация?
Защо измамни, неискрени люде да ме следват – мен, въплъщението на Истината? Моля помнете, че не казвам нещо остро и нелюбезно, но стигнахме до положение, при което трябва да приемете нещата такива, каквито са. Миналата година казах, че няма да правя компромиси. Тогава малцина ме послушаха. Тази година заявявам това съвършено ясно. Не знам колко хиляди по целия свят – членове на Ордена – са се подготвяли 18 години за мен, обаче сега те не желаят да се вслушат безусловно, цялостно в това, което говоря.
Както казах и преди, целта ми е да направя хората безусловно свободни, защото считам, че единствената духовност е неизкривеното себе, което е вечно, хармонията между разсъдъка и любовта. Това е абсолютната, безусловна Истина, а тя е самият живот. Затова искам да пусна на свобода човека, ликуващ като птица в безбрежното небе, необременен, независим, екстатичен в тази свобода. И аз, за когото вие сe подготвяхте 18 години, сега казвам, че трябва да се освободите от всички тези неща, да се освободите от вашите усложнения, вашите обвързаности. За това не е необходимо да имате организация, основана върху духовно вярване. Защо да има организация от пет-десет човека по света, които разбират, които се борят, които са отхвърлили всички посредствени неща? А за слабите хора не може да има организация, която да им помогне да открият Истината, защото Истината е във всекиго; тя не е далече, тя не е наблизо. Тя е вечно тук!
Организациите не могат да ви освободят. Никой човек отвън не може да ви освободи; нито организираното обожание, нито принасянето ви в жертва на някаква кауза, ще ви направи свободни. Вие използвате пишеща машина, за да пишете писма, но не я поставяте на олтара, за да я обожавате. Ала точно това вършите, когато организациите станат ваша главна грижа.
“Колко члена наброява организацията?” Това е първият въпрос, който ми задават всички вестникарски репортери. “Колко последователи имате? От техния брой ще преценим дали това, което казвате е истина или лъжа”. Не знам колко са те. Това не ме интересува. Както казах, даже и един човек да се освободи, би било достатъчно. Още веднъж, вие си въобразявате, че само определени хора държат ключа към Царството на щастието. Никой не го държи. Никой няма авторитета да държи този ключ. Този ключ е във вашето собствено себе. И в развитието, в пречистването, в неизкривяването на това себе е Царството на Вечността.
Затова вие ще разберете, колко абсурдна е цялата тази структура, която сте изградили, търсещи помощ отвън, зависещи от другите в удобствата си, в щастието си, в силата си. Тези неща можете да намерите само в себе си.
Вие сте привикнали да ви се казва колко много сте напреднали, какъв е духовният ви ръст. Колко детинско! Кой друг освен вас самите може да ви каже дали сте красиви или грозни отвътре? Кой друг освен вас може да ви каже дали сте неподкупни? Вие не сте сериозни в тези неща.
Но тези, които наистина желаят да разберат, които се стремят да открият това, което е вечно, без начало и без край, ще вървят заедно с нараснала сила, ще представляват заплаха за всичко, което не е съществено, за нереалностите, за сенките. И те ще се концентрират, ще се превърнат в пламък, защото разбират. Такова тяло трябва да създадем, това е моята цел. Поради това истинско разбиране ще съществува и искреното приятелство. А поради това сърдечно приятелство – което изглежда не познавате – ще има и истинско сътрудничество от страна на всеки. И това не е поради авторитета, не е заради спасението, не е заради принасянето в жертва в името на каузата, а защото наистина разбирате, а оттук и сте способни да живеете във вечното. Това е по-велико нещо от всички удоволствия, от всички жертвоприношения.
И така, тези са някои от причините, поради които, след внимателно обмисляне от две години, взех това решение. То не е моментен импулс. Към него не ме е подтиквал никой. В тези неща не съм убеждаван. От две години мисля за това – бавно, внимателно, търпеливо – и сега реших да разпусна Ордена, на който се случи да бъда Глава. Можете да образувате други организации и да очаквате някого другиго. Това не ме засяга, нито пък направата на нови килии и нови украси за тях.
ЕДИНСТВЕНАТА МИ ГРИЖА Е ДА НАПРАВЯ ЧОВЕКА АБСОЛЮТНО, БЕЗУСЛОВНО СВОБОДЕН.

Статията е взета от http://www.yogakriya.com