Разговор от чата.

0

Вълна тръгва бързо по пясъка.
Със страст иска да ме прегърне,
но уморена се връща назад.
В блясък от синя магия
с влажен поглед в морето ме мами,
да ме поеме със хладни ръце.
Праща вятър от огнени стихове
с шепот тих да ме омагьоса
и да ме грабне при нея назад.
Нощта ме облича във черно
и във ритъм на нежни вибрации
ме повежда във шеметен танц.
Не мога вече да спра.
Ще танцувам до лудост
в този влажен приказен сън.

Страх ме е да те целуна, защото….
Защото змам, че няма да спра!
Оставя ли се на вълната от страст….
Ще се удавя, ще умра!
Но не е ли туй магията на огнените стихове?
Които те изгарят и погубват отвътре?
Ще танцувам, ще пея, ще живея….
Доакто не падне над мен вечната нощ!
Толкова нежна лудост….
Едва ли има по света.
Има я в морето –
Море от любов!

Целувката усещам в сърцето си,
тупти, трепти, крещи, раздиря се…..
И търси теб, напряга се да види там,
в огъня на Порива Жената,
виеща снага в божествен танц …
сияеща от трепета събуден и разгарящ се в нея.
Не се страхувай, продължавай …..
дори да изгориш в този танц на огъня,
аз ще те събудя
както принца спящата красавица.
И ти ще се разтваряш в океана на страстта…
И единственото, което ще мълвиш е:
Не, не спирай, за нищо на света.

С думи е невъзможно
да се каже или опише тази лудост.
Тя е в теб, побърква те и ти живееш.
В сините очи на принцесата си
виждаш всичко божествено на света.
Не ме събуждайте от този сън!
Събудя ли се – всичко умира.
Оставете ме да умра със нея.
Без нея за какво да живея?
Най-красивото самоубийство –
смъртта от любов по жена!

Не се събуждай, мила, ще бдя над твоя сън,
Ще бъдеш във омаята на вечния копнеж,
ще страдаш, ще искаш, ще стенеш от магия,щ
Думите ще са излишни, но ако и да се изричат,
ще бъдат те проводник на желания и страст,
Защо ще ти е да умираш? Виж колко щастие за тебе съм приготвил,
за теб е то, със него ще те къпя,
Светът ще бъде най-божествен, когато всичко в теб се сгърчи
и ти се понесеш във сладостта.
За теб е тя, за теб. Вземия я…..

Аз искам вечно да желая, да мечтая,
да се будя и заспивам в нежна тишина.
Не искам да живея вечно,
както пеят Queen.
Всички думи са излишни…
Само поглед, само шепотът на нощта…
Само щастието в очите…
В синьото на моята мечта…

Вечното не мога да ти обещая –
твърде много съм човек.
Но докосване до него, до това което в нас положило е то,
ще те накарам да изпиташ, да потръпнеш,
да желаеш, да се мяташ във несвяст…….
Само поглед ми е нужен и всичко ще започне.
Вечността ще слезе, ще ни поздрави
ще ни потупа по душите и ще каже:
Дечица мой, живейте, насладете се,
това съм аз във вас, ще ви благословя
и ще се радвам с вас. Вземете всичко що съм аз
положила във вас………….
И те започнаха…..

Никой не властва над Вечността.
Тя е миг, който е само за нас,
който казва:
”Живейте ме! Живейте ме до край!
Аз може и да не умра никога.
Зависи от вас, съживете ме.
Дайте ми време, ще остана.
Няма да ви оставя в нищото…
Ще пазя душите ви…
Ще лазя в ръцете ви…
Ще заслепя очите ви…
Ще ме намразите за това!
За това, което съм и ви давам.
Което сами пожелахте…”
Догаря свещ и ти заспиваш.
А съм будна и те гледам.
Ти шепнеш името ми дори във съня
и знам, че не си илюзия.
Но да вярвам ли в нас? Да вярвам ли?
Аз съм нищо без теб, без любовта ни…
Спаси ме, спаси ни, нека спасим живота си заедно!

Просто е прекрасно, Ели, просто е прекрасно,
Тя чрез теб говори, теб избра,
а мен постави само в сянка,
в сянката на божествност в Жена,
Да, “Живейте ме докрай”,
всичко друго е звън в небитието.
Ще обикнем за това, Ели, че ни заслепява,
че така ни прави живи да желаем,
да обезумяваме, да се търсим, да желаем..
Ще спя в несвяст от твоята магия,
от блаженството на твоята наслада,
и пак нежността ти ще усещам,
ще я търся и на съ, ще се събудя,
ще те видя и пак ще скочим в нейните обятия.
Да, Ели, нека се спасим, нека задно да го сторим..
Нека изгорим …….

Но… не знаеш ли, Хари, това ни погубва!
Това ще ни озгони от Рая.
Ще трябва да бягаме, да бягаме…
От обвинения, от угризения…
От наранени души…
От нашите ангели.
Те искат най-добото за нас,
а ние ги даваме на Дявола.
Но и той не може да обясни.
Думи няма за ”Оставете ги! Това е Любов!”
Ах, Хари, нека избягаме.
На остров да идем, без адрес, телефон…
Там ще се обичаме винаги
и ще умрем без Света, без Живата смърт!

Знам……..
Нека да избягаме тогава
от всички същества, които
не знаят ще е любов и
които никога няма да разберат.
Те нека преговарят за душите ни,
щом като в това намират смисъл.
Но ние сме тук, живеем, ние с целостта си.
Желаем, копнеем…….
Нека да потърсим този остров, Ели
Нека той да се превърне в Икслан,
нешато убежище, където ще Живеем,
без мъртвия Живот, само с любовта си.
Къде е този остров Ели? Къде?
Нека да потеглим. Идваш ли?

Това е разговор между двама влюбени в сайт за запознанства!Допълват писмата си и така се получи това,което четете…
А какво се е случило после…знаят само двама човека!

Truden Web Site е създаден на 1.08.2003 година. Повечето материали публикувани до 2011 година носят подписа Truden Web Site. Този подпис носят и всички материали, чиито автори желаят анонимност.
Запиши се за отговори
Уведоми ме за
guest
0 Коментара
Мнения в полето
Виж всички коментари