Да…любов,може би!Не,мразя те точно заради любовта.Мразя те толкова силно,защото инак бих се побъркала.Какво освен тази омраза мога да изпитвам?Обич-никога вече,мисля!!!Искам да чувствам,нещо силно,трайно към теб и това е точно тази омраза. Можеш ли да си представиш,какво чувства един човек,когато му е отредено да изпитва силни страсти?Kогато този човек се нуждае да забрави за разума си и да потъне в дълбините на своето сърце…когато му е забранено да обича ..тъй силно пламенно и безгранично,той може само да мрази.oставя се омразата да го завладее,просто,защото не може да обича.Mразя те,силно,пламенно,безгранично…
Знаеш ли липсваш ми.Bинаги ми липсваш,дори когато сме заедно.Така е защото зная,че никога няма да си с мен по начина от който имам нужда.Липсва ми да ти казвам че те обичам.Затова те мразя.Играеш ли с мен?Докога?Насити ли се?Вече не е итересно,не е забавно…боли ме…
знаеш ли колко ме боли,когато съм с теб?Незнаеш,няма и да разбереш.Представи си как се чувствам.Да поиграем-постави се на мое място.Усети болката,тази остра,пронизваща,пареща болка в сърцето.Трябва да я усетиш.Искам да те нараня,но нямам сила.Изпитвам прекалено силни емоции към теб.Затова те мразя!
Какво съм аз за теб?Не ми казвай,че не знаеш!
аз съм жалка,сякаш частицата емоция,която ми отделяш е от съжаление.Жалка,като просяк,само че аз прося любов и малко топли чувства.Боже,как те мразя,точно за това.
Какво ми направи?Защо,когато съм с теб,аз съм толкова щастлива забравям всичко друго?В същото време ме боли,аз съм един предмет,който ти използваш,кога ли ще ми се наситиш?Кога ще ме оставиш?Искам да вляза в мислите ти,да изпитам чувствата ти.Искам да се слея в едно с теб.Обичам те,но нямам право да ти кажа,само твоя съм,но нямам право да го показвам.Липсваш ми,когато си с мен.Когато зная,че си в своя дом,при съпругата си,при детето си.Боли ме.
Утешавам се с мисълта,че понякога,аз съм само твоя и ти само мой.Времето за нас спира,мечтите стават реални и после… красивите наши мигове се счупват,всеки един от нас продължава по своя път.Ти ми липсваш,аз може би ти липсвам…
Неприятно ти е да се разделяме,пришпорвани от безмилостното време.Време на погубени мечти,забравени молби и неизказани желания.Ти си тъжен ползвател,аз съкрушена опаковка на необходим за теб предмет.Отново те обичам,вече знаеш…точно за това те мразя.
Сивотата на дните ни поглъща.Отвлича ни и искаме да се измъкнем таглени един към друг.Нуждаеш се от светъл лъч бяла надежда.Измисли ме и ето аз съм твоята надежда.Ти ме искаш.Желаеш ме повече от много.Караш ме да те желая,неустоимо,аз ти се подчинявам,покорявам ти се защото се нуждая от това.Това е причината да ти казвам,че те мразя.
Липсваш ми,о колко много.Предполагам къде си.В къщи си си,при семейството.Тя стои до теб.Ти я гледаш със същите очи,с които и мен,докосваш я,както докосваш и мен целуваш я,както целуваш мен.Как не те е срам от самия теб?С какви очи гледаш жена си?Не те ли боли,когато я гледаш целуваш докосваш.Представяй си мен.Искам да те боли,обещавам ти,че ще те боли.Ще изпиташ тази болка,която гори в сърцето ми.
В следващия момент съжалявам,че дори си помислих всички тези неща.Какво бих постигнала,ако теб те боли?Ето затова те мразя толкова много…

Поръчай книгата Труден Бог
Запиши се за отговори
Уведоми ме за
guest
0 Коментара
Мнения в полето
Виж всички коментари