За теб,с любов

0

Да…любов,може би!Не,мразя те точно заради любовта.Мразя те толкова силно,защото инак бих се побъркала.Какво освен тази омраза мога да изпитвам?Обич-никога вече,мисля!!!Искам да чувствам,нещо силно,трайно към теб и това е точно тази омраза. Можеш ли да си представиш,какво чувства един човек,когато му е отредено да изпитва силни страсти?Kогато този човек се нуждае да забрави за разума си и да потъне в дълбините на своето сърце…когато му е забранено да обича ..тъй силно пламенно и безгранично,той може само да мрази.oставя се омразата да го завладее,просто,защото не може да обича.Mразя те,силно,пламенно,безгранично…
Знаеш ли липсваш ми.Bинаги ми липсваш,дори когато сме заедно.Така е защото зная,че никога няма да си с мен по начина от който имам нужда.Липсва ми да ти казвам че те обичам.Затова те мразя.Играеш ли с мен?Докога?Насити ли се?Вече не е итересно,не е забавно…боли ме…
знаеш ли колко ме боли,когато съм с теб?Незнаеш,няма и да разбереш.Представи си как се чувствам.Да поиграем-постави се на мое място.Усети болката,тази остра,пронизваща,пареща болка в сърцето.Трябва да я усетиш.Искам да те нараня,но нямам сила.Изпитвам прекалено силни емоции към теб.Затова те мразя!
Какво съм аз за теб?Не ми казвай,че не знаеш!
аз съм жалка,сякаш частицата емоция,която ми отделяш е от съжаление.Жалка,като просяк,само че аз прося любов и малко топли чувства.Боже,как те мразя,точно за това.
Какво ми направи?Защо,когато съм с теб,аз съм толкова щастлива забравям всичко друго?В същото време ме боли,аз съм един предмет,който ти използваш,кога ли ще ми се наситиш?Кога ще ме оставиш?Искам да вляза в мислите ти,да изпитам чувствата ти.Искам да се слея в едно с теб.Обичам те,но нямам право да ти кажа,само твоя съм,но нямам право да го показвам.Липсваш ми,когато си с мен.Когато зная,че си в своя дом,при съпругата си,при детето си.Боли ме.
Утешавам се с мисълта,че понякога,аз съм само твоя и ти само мой.Времето за нас спира,мечтите стават реални и после… красивите наши мигове се счупват,всеки един от нас продължава по своя път.Ти ми липсваш,аз може би ти липсвам…
Неприятно ти е да се разделяме,пришпорвани от безмилостното време.Време на погубени мечти,забравени молби и неизказани желания.Ти си тъжен ползвател,аз съкрушена опаковка на необходим за теб предмет.Отново те обичам,вече знаеш…точно за това те мразя.
Сивотата на дните ни поглъща.Отвлича ни и искаме да се измъкнем таглени един към друг.Нуждаеш се от светъл лъч бяла надежда.Измисли ме и ето аз съм твоята надежда.Ти ме искаш.Желаеш ме повече от много.Караш ме да те желая,неустоимо,аз ти се подчинявам,покорявам ти се защото се нуждая от това.Това е причината да ти казвам,че те мразя.
Липсваш ми,о колко много.Предполагам къде си.В къщи си си,при семейството.Тя стои до теб.Ти я гледаш със същите очи,с които и мен,докосваш я,както докосваш и мен целуваш я,както целуваш мен.Как не те е срам от самия теб?С какви очи гледаш жена си?Не те ли боли,когато я гледаш целуваш докосваш.Представяй си мен.Искам да те боли,обещавам ти,че ще те боли.Ще изпиташ тази болка,която гори в сърцето ми.
В следващия момент съжалявам,че дори си помислих всички тези неща.Какво бих постигнала,ако теб те боли?Ето затова те мразя толкова много…

Truden Web Site
Truden Web Site е създаден на 1.08.2003 година. Повечето материали публикувани до 2011 година носят подписа Truden Web Site. Този подпис носят и всички материали, чиито автори желаят анонимност.
Запиши се за отговори
Уведоми ме за
guest
0 Коментара
Мнения в полето
Виж всички коментари