В старите македонски църкви надписите се заменят с „книжевниот“ език
Агресията срещу българското културно наследство край Вардар продължава 
Преди десетина години скопски политик ми каза: „Сбъркахме, че базирахме националната си доктрина върху историята. Просто трябваше през 1992 г. да заявим, че сме политическа нация, създадена след 1944 г. на основата на българската народност. И макар в резултат на насилие, след 50 години вече има друга нация с бит, култура и психология, различна от населението в България.“ Той бе прав. Историята, която учат в Македония, няма нищо общо с истината. Тя не може да се квалифицира дори като агресия, а като кражба. Кражба на исторически реалности, установени далеч преди появата на българската историография от учените в Италия, Франция, Германия, Русия и дори Сърбия през ХVIII-ХIХ век. Те и техните днешни колеги единодушно твърдят, че населението на географската област Македония е българско от VII век. Че Самуил е цар на България и Василий II е българоубиец, че Илинденското въстание е дело на българите и че Кирил и Методий са създали българската азбука. Но в Македония децата учат, че всичко това е дело на македонците. Учат, че българите са били диваци и варвари татари. И са постоянните окупатори на благородния и чисто „славянски“ македонски народ, от които той се отървал с мъка благодарение на братския сръбски народ. Историческата публицистика в медиите не прави изключение. Самуил и хората му били македонци, но използували българското име, защото българското царство било международно признато.
С илинденските въстаници и въобще с ВМРО е по-трудно – тези „македонци“ пишат на български, развяват трицветни знамена с лъвове и на всичко отгоре четите им се командуват от български офицери. Но и тук скопската пропаганда му е хванала цаката. Въстаниците се борят за автономия, значи са македонци. А се докарват на гламавата България, за да й вземат парите, оръжието и обучените командири.
Най-страшни са обвиненията за „окупацията“ през 1941-1944 г. Българите се държали като зверове с храброто македонско население, но то достойно се сражавало с окупатора и накрая победило. Всъщност партизаните в Македония са били… 247 души – до един власи, сърби и албанци. На въпроса кой окупатор в световната история е построил за три години 2000 училища, болници, сиропиталища, стотици километри шосета, мостове, жп линии, скопските публицисти мълчат. Но за да бъде една пропаганда наистина тотална, е нужно да се подменят и материалните паметници на миналото. А България е оставила в Македония 743 църкви и 155 манастира, построени между IХ-ХIХ век, всички с икони с надписи на български език. На български са и каменните надписи на дарителите. Много неприятен за македонизма факт.
Какво да се прави? Най-простото е да се махнат надписите. Или – което е по-страшно – да се фалшифицират. Ето и най-фрапантните практики в това отношение.
Във всички църкви в Македония по иконите на св. св. Кирил и Методий е имало надписи „Български просветители в Преслав“. Прилагателното „български“ навсякъде е изтрито или замазано с боя. Някъде е заменено със „словенски“.
При ремонт или реставрация на стенописи пък българските надписи се заменят с надписи на съвременния македонски език, чиято азбука е създадена в 1944 г. Това е станало в средновековната църква в Осоговския манастир, в църквата „Св. Георги“ в Ресен, „Св. Димитър“ в Скопие и на много други места. Вероятно за да твърдят след време, че македонският език е създаден още в средните векове. Всички тези действия са забранени от международни конвенции в областта на културно-историческото наследство, които осъждат и предвиждат санкции за страната, допускащи действия спрямо паметниците, които променят етническия им характер или принадлежност. Един доклад на външното или културното ни министерство до ЮНЕСКО или Съвета на Европа би донесло доста неприятности на „бракята“.
Проф. д-р Божидар Димитров
Източник: Стандарт
