Родината на най-късата поетична форма, чийто прототип се е появил в началото на VIII век, е Япония.

Хайку се състои в три реда ( 5 – 7 – 5 ), т.е. 17 срички и изразява дълбоко чувство и красота на интуицията. В него няма символика . То отразява живота в неговите форми и движения, и притежава чистотата и празнотата в прекрасна музикалност. В тристишията „хайку” са залегнали простичките, дори и незначителните неща от нашето ежедневие – есенните листа, дъждът и др. Накратко казано „хайку” ни помага да възприемаме живота във всичките му форми. То изразява нещата, които се случват около нас чрез силата на краткото слово.

В процеса на вътрешните възприятия и докосвания, авторът представя с богатството на словото случващото се. В тази поезия много явно се усеща измерението и протяжността на живота като цяло. Често се среща екзистенциалната проблематика, скептичността и шеговита ироничност в сложното развитие на природата във всичките й измерения. Спокойно мога да отбележа, че в съвременния XXI – век „хайку” е модернистичната форма чрез принципите на множествеността и синтезата с ефектите на словото.
Първият известен и голям поет в историята на хайку е Башо Матсуо ( 1644 – 1694 ). В своето хайку той шеговито изразява безпомощността на човешката интелектуалност. То е драматично, парадоксално. Неговите тристишия ни карат да осъзнаем величието на природата чрез простичките й компоненти, изразени с най – обикновени думи, които конкретизират заобикалящата ни среда. Именно в това усещаме красотата на хайку и неговата музикалност.

БАШО

*****

Давам на ветрилото
вятъра на Фуджи.
Ето сувенир от Едо.

*****

Лятно зашики –
Люшват се и влизат
планината и градината.

*****

Какво щастие!
Долината лятна
кара снега да ухае.

*****

На сух клон
кацна гарван.
Късна есен.

*****

Гледайте дечица –
град на парчета!
Хайде на вън!

ИССА

*****

Приспа детето
бедната женица пере
под нощната луна.

*****

Есента на живота ми.
Все си е таз луна
и все е пак…

БУСОН

*****

Ореолът на луната.
Ухание на сливов цвят
струи във висините.

*****

Пролетен дъжд.
Свечерява се
Отминава и този ден.

____________________________________________

БЪЛГАРСКИ АВТОРИ НА ХАЙКУ

АНТОАНЕТА НИКОЛОВА

*****

Навсякъде край мене
чужда реч.
Но песента на птиците е същата.

ДЕТЕЛИНА ТИХОЛОВА

*****

Стадо кози.
Като пръснат бял боб на
зелена черга.

*****

Лятото чука
на стъклото с бисери.
Падна градушка.

*****

Розов бадемов
дъжд покри косата ми.
Уханен вятър.

АЛЕКСАНДЪР ГЕРОВ

СТИХИИ

Океанът
и тайфунът
нямат милост.

*****

СТУДЕНТ В ТАВАНСКА СТАИЧКА

Една пчела
и една пеперуда
ми дойдоха на гости.

ПЕТЪР ПЛАМЕНОВ

*****

Спорим
И тавите тракат сърдито
В ръцете ти

*****

Олекотявам
От ветрените ласки
Прозрачен съм

*****

Самотен е пътят
Ако край него не никнат
Стръкчета трева

НИКОЛАЙ ПЕНЯШКИ

*****

Есенни листа.
Пъстра е пътеката.
Птиците пеят.

*****

Слънчевият ден
под небето облачно
капчица роса.

*****

На клон изсъхнал
настръхнали са птици.
Бурята силна.

*****

Нощта се спусна.
Песента на птиците
събуди утрото.

*****

Пролет ухае.
Южнякът стопли земята.
Нивите свежи.

© Николай Пеняшки – Плашков / peniashkiplashkoff
09. 12. 2008

Омар Хайям е роден през XI век в Нишапур. През годините, в които е живял и творил, е оставил голямо наследство в областта на математиката и астрономията.Бил е лекар и философ. Най-много е известен с литературните си произведения, представени под формата на ” рубаи” (четиристишия).

В младежките си години учи в известната за времето си школа на имам Муфак в Нишапур, като негови съученици и приятели по това време са били Низам-ал-Мулк, който по-късно става Велик Везир и Хасан-ибн-Сабах, “старецът от планината”, бъдещият предводител на убийците Хашишини ( асасисини ). Впоследствие изгражда голяма астрономическа обсерватория в Исфахан.

Първи за Европа го открива Едуард Фицджералд след 700 години неизвестност.

За първи път е преведен на български, от немски и англииски рубаи, от Гео Милев.
Следните рубаи са превод от Георги Александров:

*****
На знанието храма съвършен градих.
И много тайни разгадах аз в своя стих.
Но знам едно, че в същност нищичко не зная.
Животът ми отмина – виж това открих.

*****

Реват магаретата, гладни за трева:
От барабан по-кухи, гръмките слова.
Те роби са, а името – създай си име:
Ще запълзят пред теб с посипана глава.

*****

Сърцето си с една надежда превържи.
С приятел верен ти живота си свържи.
Сто глинени глави едно сърце не струват.
Сърце търси – сред този свят, гъмжащ от лъжи.

*****

От много ум, чуй, полза няма, а вреди.
Помага на глупци капризната съдба.
За да пребъде ласкава съдбата с мене.
Ума си ще удавя в живата вода.

*****

Пийни, защото пак ще бъдеш прах.
Единствено от самотата ме е страх.
Без вино, без любима, без другари – в гроба!
Червени, розите ще пият моя грях.

Тук в този стих и във всички останали, написани от него, се явяват като негова автобиография. Той е цяла вселена, енциклопедия…- и трудно може да се опише.
Написаното от него, в епохата, в която е живял и сътворил, въз основа на база знания, е голямо наследство във времето напред.
Двустишието:
” Но знам едно, че всъщност нищичко не зная.
Животът ми отмина – виж това открих.”
е простичката житейска истина, казана с няколко думи…

Всичко написано и казано от него, е в сила за днешното съвремие. Няма нищо ново под слънцето.Някои биха казали, че като поет на виното, Омар Хаям, възвеличавайки неговата сила и омайност…, би могъл да окаже неблагоприятно влияние върху младото поколение – влечението към чашката. Всички знаем вредата от алкохола.
Чакайте драги приятели, тук става дума за нещо друго – философския смисъл на човешкото съществуване, дори в противоречие на божиите думи, и църковните канони…
Къде е истината? За мен тя е по средата. Къде е щастието? Според мен между Рая и Ада.
Има автори които казват, че неговото творчество е мистика. Аз ще отрека това твърдение, и съм готов да го докажа със следните негови четиристишия, а и не само с тях…

Да си седиш и скърбиш – не е ли срам;
Обидите да помниш, от доброто – грам!
Напей се, докато са здрави струни звънки.
Напии се, чашата преди да счупиш сам.

*****

Без воля е човекът жалко същество.
Надвий тъгите и ела на пиршество.
Бъди разумен – в скръб искрата не удавяй:
Живота си окаян сменяй с тържество.

Тези четиристишия нямат нищо общо с мистиката, а цялото му творчество за мен е реализъм…Цялото му творчество е цяла вселена. Вълнувала е, вълнува и днес с искреността си, и ще вълнува…

Автор: Николай Пеняшки – Плашков / nplashkoff