Щедро финансиране и административен натиск крепят антибългарските теории

Изследователи вече не вярват на собствените си фалшификации

Драмата на македонските историци наистина е голяма. С редки изключения те са добре образовани и обучени млади хора. И нямат нищо общо с изкаралите до трети курс на СУ “Св. Климент Охридски” първи македонски историци от типа Блаже Коневски (Благой Конев), обявени след 1944 г. за професори и академици. Те знаят как се прави науката история. Но са принудени да следват “свещената историческа истина”, прокламирана още в 1944-1948 г. от патриарсите на македонизма. Научната им съвест се бунтува срещу наниза от фалшификации и глупости на историческа тема. Те вече не се страхуват да изкажат истинското си мнение на четири очи, но в публичната си деятелност следват непоклатимите постулати на отците на македонската история. В частни разговори те признават: “Аз знам истината от документите, които съм изследвал. Но ако я напиша, първо, никой няма да ми издаде книгата, и второ, ще ме уволнят. Губя работата си и поне 3000 евро хонорар за книгата. Да речем, че дойда в България, за да издам книгата с истината по един или друг въпрос. Колко ще ми платите?”
Лошото е, че нищо не можем да му платим. Даже ще трябва да търсим спонсор, за да му издадем книгата. Максимумът, който ще получи, е 50-100 книги, за да подарява на близки и колеги. Тогава какъв избор имат колегите “македонски историци”? И подплатената с много пари македонска историография продължава да потъва все по-дълбоко в блатото.
Нека да посочим няколко примера.

Да вземем въпроса за характера на Самуиловата държава. Днес македонските историчари дадоха малко заден ход само за да преминат в настъпление. Да, казват те, Самуил се е наричал български цар, а царството му българско, но те са узурпирали името поради факта, че България и българите са се прочули преди това. А иначе са си били македонци, а царството македонско.

Тази теза се прилага и когато трябва да се обясни неприятният факт, че населението на Македония чрез избори в периода 1870 – 1879 г. се присъединява към Българската екзархия. Македонците мразели Вселенската патриаршия и се присъединили към една славянска църква като българската само и само да не бъдат под властта на гърците. Но защо не са се присъединили към Сръбската патриаршия, не е ясно. Та нали тя съществува от ХVI век, когато я възстановява знаменитият велик везир от сръбски произход Мехмед Соколович. И има много повече пари от Екзархията, защото зад нея стои независимата от 1812 г. сръбска държава.

Най-трудно е с периода 1878-1912 г. и борбите на ВМОРО. Там всичко е на български език – уставите, програмите, знамената, прокламациите, позивите. За български организации, въстаници, терористи и революционери пишат и европейските консули, и противникът – турските административни и военни власти. Затова в Скопие дори не се правят опити за наукообразност. Просто се казва – тези хора са македонци и толкова. И се борят за свободна и независима Македония. При отбелязване на стогодишнината на Илинденско-Преображенското въстание някои вардарски историчари стигнаха дотам, обявявайки, че македонците се вдигнали на бунт не само срещу турската власт, но и срещу България и Българската екзархия. Това беше краят на българското търпение. Отношението на българската държавна власт, което бе като към малко и неразумно поради възрастта си сестриче, явно се променя след изявлението на министър Ивайло Калфин, че няма да толерираме кражба на българска история. И в Скопие трябва да знаят, че това е само началото.

Проф. д-р Божидар Димитров

Източник: Стандарт

Заради смелостта си турският писател е изправян пред съд в родината си

54-годишният турски писател Орхан Памук е новият носител на Нобелова награда за литература, стана ясно вчера. Церемонията по връчването ще бъде на 10 декември в Осло, а останалите претенденти за отличието бяха Марио Варгас Льоса /Перу/, Филип Рот /САЩ/, Амос Оз /Израел/ и Али Ахмад Саид-Адонис /Сирия/. В родината си Орхан Памук е еднакво мразен и обичан – за разлика от чужбина, където похвалите са много повече от критиките. Това се дължи не само на литературния му талант, но и на изключителната му смелост. Често пъти той е наричан язвителен, краен или просто фанатик. Истината е, че Памук критикува остарелите механизми в политиката и поощрява модерното разчупване на турското общество. Хора като него никога не се сливат със сивотата на тълпата – и затова остават или изолирани, или обсипани с възхита. Със същата страст, с която са горени негови снимки и книги, други хора му изпращат цветя и поздравления. Определенията за него важат от “жалка креатура” до “изключителен писател”.
Но още в началото на кариерата си Памук надживял както притеснението от отричането, така и насладата от одобрението. В ранната му младост кариерата му изглеждала почти предопределена. Син на заможен фабрикант, той следвал архитектура и инженерство. Близките му залагали големи надежди на него в областта на точните науки. Той обаче не се занимавал с нито една от двете си специалности и с това безкрайно разочаровал роднините си.

Още като студент Памук бил категоричен, че литературата е истинското му призвание. “Моите книги са много повече автобиографични, отколкото читателите предполагат” – споделя той. Книгите “Джевдет бей и неговият син”, “Тихата къща”, “Белият замък”, “Черната книга”, “Името ми е Червен”, “Сняг” му спечелват изключителна популярност. През годините на тяхното написване животът му се люшка между двете крайности. Той е определян от критиката като много изтъкнат и ерудиран романист, напомнящ за най-видните писатели на изминалото столетие. Най-противоречиви отзиви предизвиква “Сняг”, в която се проследяват вътрешните конфликти на сънародниците му. “В романа не съм спестил нищо – описал съм цялата провинциална, нетолерантна политическа култура на Турция.

Тук има фундаменталисти, политически ислямисти, турски и кюрдски националисти, намесва се и армията, и безпощадните убийства… За европейците, които живеят в много по-либерално общество, всичко това може да е ужасно, но аз се опитах да покажа и човешкото лице на тези хора. Разбира се, Турция не се е простила с проблемите си през последните 10 години, но тя следва европейската история, макар и със закъснение.” Орхан Памук често споделя, че вижда бъдещето на родината си единствено в рамките на Европейския съюз. Според него само това е начинът тя да се превърне в една толерантна страна, в която да има истинска демокрация и равнопоставеност. Най-голямата пречка към това са клишетата, които се разпространяват в политическите среди. Памук се опитва да се противопостави на някои кръгове в Западния свят, които мислят ислямистите за зли хора, но в същото време се опитва да убеди и самите ислямисти, че част от техните разбирания са остарели и неподходящи за съвременното общество. Най-много критики бяха отправени срещу писателя след коментарите му относно съдбата на арменците и кюрдите в страната. “Един милион арменци и 30 хиляди кюрди са убити в Турция и никой не смее да говори за това” – заради тези думи Памук бе обвинен в “накърняване на националното достойнство на Турция” и подведен под съдебна отговорност. Според Наказателния кодекс той можеше да получи до три години затвор и по този начин се превърна в най-популярната жертва на законовите рамки в родината си.

Случаят предизвика скандал, който постави въпроса за надеждността на съдебната система в Турция. Дори външният министър Абдулла Гюл бе принуден да признае, че прилагането на либералните реформи не върви с очакваните темпове и в тази връзка случаят с Памук влияе зле на реномето на страната. Заради своята откровеност и позиция Орхан Памук бе награден с Наградата за мир през октомври 2005 г. – най-престижното литературно отличие в Германия. /Той е вторият турски автор, отличен с този приз, след Яшар Кемал през 1997 г./.

“Наградата на Памук е признание за писател, който, за разлика от всеки друг автор на нашето време, търси историческите следи на Запада в Изтока и на Изтока в Запада”, бе мнението на организаторите от Асоциацията на немските книгоиздатели. Успехът, както при истински мъдрите хора, не успя да главозамае Памук. Той е убеден, че е същият човек, какъвто е бил преди 20 години – с малки изключения, които не нарушават спецификата на неговата личност. “В средата на 70-те години – спомня си той – представата, че едно турско момче би могло да се докаже като автор, звучеше безумно смешно. Днес моите книги са преведени на повече от 30 езика и се продават доста добре”. Това е твърде голям успех за писател, който за разлика от колегите си от други държави е трябвало да се бори да бъде издаден не в чужбина, а в родината си. В първите години от неговата кариера нито едно издателство не искало да рискува с неговите творби. Днес тези, които са му отказали, горчиво съжаляват: Памук е един от най-продаваните автори в цял свят. И доказателство, че смелостта на словото днес е повече от необходима: а това, поне в България е лукс, който много малко автори си позволяват.

Източник: Новинар

В старите македонски църкви надписите се заменят с “книжевниот” език

Агресията срещу българското културно наследство край Вардар продължава

Преди десетина години скопски политик ми каза: “Сбъркахме, че базирахме националната си доктрина върху историята. Просто трябваше през 1992 г. да заявим, че сме политическа нация, създадена след 1944 г. на основата на българската народност. И макар в резултат на насилие, след 50 години вече има друга нация с бит, култура и психология, различна от населението в България.” Той бе прав. Историята, която учат в Македония, няма нищо общо с истината. Тя не може да се квалифицира дори като агресия, а като кражба. Кражба на исторически реалности, установени далеч преди появата на българската историография от учените в Италия, Франция, Германия, Русия и дори Сърбия през ХVIII-ХIХ век. Те и техните днешни колеги единодушно твърдят, че населението на географската област Македония е българско от VII век. Че Самуил е цар на България и Василий II е българоубиец, че Илинденското въстание е дело на българите и че Кирил и Методий са създали българската азбука. Но в Македония децата учат, че всичко това е дело на македонците.
Учат, че българите са били диваци и варвари татари. И са постоянните окупатори на благородния и чисто “славянски” македонски народ, от които той се отървал с мъка благодарение на братския сръбски народ. Историческата публицистика в медиите не прави изключение. Самуил и хората му били македонци, но използували българското име, защото българското царство било международно признато.
С илинденските въстаници и въобще с ВМРО е по-трудно – тези “македонци” пишат на български, развяват трицветни знамена с лъвове и на всичко отгоре четите им се командуват от български офицери. Но и тук скопската пропаганда му е хванала цаката. Въстаниците се борят за автономия, значи са македонци. А се докарват на гламавата България, за да й вземат парите, оръжието и обучените командири.

Най-страшни са обвиненията за “окупацията” през 1941-1944 г. Българите се държали като зверове с храброто македонско население, но то достойно се сражавало с окупатора и накрая победило. Всъщност партизаните в Македония са били… 247 души – до един власи, сърби и албанци. На въпроса кой окупатор в световната история е построил за три години 2000 училища, болници, сиропиталища, стотици километри шосета, мостове, жп линии, скопските публицисти мълчат. Но за да бъде една пропаганда наистина тотална, е нужно да се подменят и материалните паметници на миналото. А България е оставила в Македония 743 църкви и 155 манастира, построени между IХ-ХIХ век, всички с икони с надписи на български език. На български са и каменните надписи на дарителите. Много неприятен за македонизма факт.

Какво да се прави? Най-простото е да се махнат надписите. Или – което е по-страшно – да се фалшифицират. Ето и най-фрапантните практики в това отношение.

Във всички църкви в Македония по иконите на св. св. Кирил и Методий е имало надписи “Български просветители в Преслав”. Прилагателното “български” навсякъде е изтрито или замазано с боя. Някъде е заменено със “словенски”.

При ремонт или реставрация на стенописи пък българските надписи се заменят с надписи на съвременния македонски език, чиято азбука е създадена в 1944 г. Това е станало в средновековната църква в Осоговския манастир, в църквата “Св. Георги” в Ресен, “Св. Димитър” в Скопие и на много други места. Вероятно за да твърдят след време, че македонският език е създаден още в средните векове. Всички тези действия са забранени от международни конвенции в областта на културно-историческото наследство, които осъждат и предвиждат санкции за страната, допускащи действия спрямо паметниците, които променят етническия им характер или принадлежност. Един доклад на външното или културното ни министерство до ЮНЕСКО или Съвета на Европа би донесло доста неприятности на “бракята”.

Проф. д-р Божидар Димитров

Източник: Стандарт

Джон Мейдър и Джордж Смуут получиха отличието за изследванията си върху раждането на вселената и произхода на галактиките

Американците Джон Мейдър и Джордж Смуут са тазгодишните носители на Нобеловата награда за физика. Отличието им се присъжда за техните изследвания върху произхода на галактиките и звездите. Двамата анализират данните, събрани чрез сателита COBE, изведен в орбита през 1989 г. Той отчита фоновата радиация във вселената и позволява космологията да се превърне в точна наука. Сателитът на НАСА е имал за цел да проучи и изключително малките температурни вариации – от порядъка на една стохилядна от градуса, в различните части на вселената.
Тази информация е твърде важна за учените, тъй като им дава представа как материята е започнала да се натрупва, т.е. как са се образували галактиките.Наличието на фонова радиация от космически микровълни дава допълнителни аргументи в подкрепа на теорията за Големия взрив.

Според изчисленията на Мейдър и Смуут в момента на зараждането на вселената фоновата радиация е отговаряла на температура от 3000 градуса по Целзий, докато сега е едва 2,7 градуса над абсолютната нула.

Данните, добити от COBE се оценяват като изключително значими за развитието на астрофизиката. В екипа, направил възможно осъществяването на мисията му, участват над хиляда души. Негов ръководител е Джон Мейдър.

Той е отговарял за експериментите, свързани с измерването на фоновата радиация, а изследванията на температурните разлики в нея е ръководил Джордж Смуут.

60-годишният Мейдър, главен астрофизик в центъра за космически полети на НАСА “Годард”, е доктор по физика на Университета в Бъркли, Калифорния (Berkeley.edu).

Година по-възрастен от колегата си, Смуут защитава докторската си дисертация по физика в Масачузетския технологичен институт (МИТ) през 1974 г. Професор е в Университета в Бъркли.

Нобеловата награда за физика се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г.

Тя ще бъде връчена от крал Карл ХVI Густав на 10 декември, деня на смъртта на Нобел. Тази година паричната награда е 10 млн. шведски крони (1,37 млн. долара).

Първата Нобелова награда за физика е връчена на Вилхелм Рьонтген за откриването на нов вид лъчи, наречени по-късно на негово име.

Миналата година отличието бе присъдено на американците Джон Хол и Рой Глоубър и на германеца Теодор Хенш.

Глоубър получи половината от наградата за приноса си към квантовата теория на оптичната кохерентност и за своята работа върху теоретичното описание на поведението на светлинните частици.

Джон Хол и колегата му Томас Хенш си поделиха втората половина от наградата за приноса си към създаването на лазерна спектроскопия с висока разделителна способност.

Източник: НетИнфо

Крадат ни и цар Самуил
Велможите в Охрид се наричали кавхани и боили
Според македонски автори след векове под “българско робство” през 971 г. македонският народ се вдигнал на въстание срещу българската власт под ръководството на цар Самуил. След като се освободили от “българско робство”, македонците влезли в люта схватка с Византия. И след дълга война “Първата македонска държава” загинала в 1018 г. под ударите на гърците. Това учат в училище македонските деца, това пише в дебели “академични” истории на Македония.
Това знаят за цар Самуил гражданите на западната ни съседка, по-млади от 60 години. Толкова трае вече лансираната след 1944 г. лъжа. А това е наистина стопроцентова лъжа. Етническият произход на цар Самуил и името на държавата, която управлява, никога не са били предмет на научен спор сред историците. Хиляди учени от Русия, САЩ, Англия, Франция, Германия, Сърбия винаги пишат за драматичния двубой между България и Византия през втората половина на Х и началото на ХI в. И това е естествено, тъй като всички оцелели документи от епохата (гръцки, сръбски, български, латински, арменски, арабски) говорят за българско царство и българския цар Самуил. Ето какво разказват те. През 971 г. византийците превземат Преслав и пленяват цар Борис II и неговия брат Роман. Българите обаче отказали да се предадат и под ръководството на Самуил, син на областния управител на Охрид Никола, продължили успешно войната. През 980 г. цар Борис II и брат му избягали от плен, но на границата с България Борис бил убит от “български граничар, тъй като беше облечен в ромейски дрехи”, пишат средновековните хронисти. Брат му Роман бил обявен за цар на България, но през 992 г. бил отново пленен от византийците в Скопие и хвърлен в затвор, където умрял в 997 г. През целия този период Самуил е бил командващ въоръжените сили на България. И едва след смъртта на Роман се обявява за български цар. Всичко това показва, че Самуил е спазвал българските закони като най-добросъвестен държавен служител. За това, че държавата, управлявана от Самуил, е България, е достатъчен дори само баналният факт, че след битката при Беласица през 1014 г. император Василий II се нарича Българоубиец. И че в Охрид, а не някъде другаде, бяга от окупирания от византийците Преслав българският патриарх. Така Охрид става за дълго време седалище на Българската патриаршия. Е, може ли седалището на Българската патриаршия да бъде в столицата на чужда държава? Изцяло прабългарска е и административната терминология на държавата – в Охрид има кавхан, ичиргубоил и т.н. Но най-нелепото в тезата за “македонския” характер на Самуиловата държава е, че пълното име на василевса, превзел през 1018 г. Охрид, е Василий II Македонец. Защото е родом от днешна Източна Тракия, която се е наричала през средновековието Македония. Излиза, че македонец е унищожил Македония!
В интерес на истината, някои македонски историци, очевидно, изпитвайки известен срам, наричат царство България по това време “Самуиловата държава”, а не “македонска”. На тях пък ще напомним, че навсякъде държавите носят имената на народите, а не водачите им. Иначе по тази логика днешна Македония би трябвало да се нарича “Киро Глигоровата държава”.
Други скопски историчари пък дори официално вече признават, че цар Самуил се е наричал “цар на България”, а народът му – “български”. Но те се чувствали “македонци”, а името “българи” и “България” узурпирали, за да респектират враговете си, тъй като българите и България били прочути и спечелили слава и респект в предишните векове като народ и държава в Европа. Това, че България е била в тези векове голяма, силна и респектираща враговете си държава, е вярно. Но вярно е също така, че ако беше наистина “македонец”, цар Самуил щеше без колебание да вземе това име. Защото антична Македония от времето на Александър Македонски е далеч по-прочута и славна от България в тогавашна Европа. Където “Александрията” (роман за подвизите на античния македонски цар) е била най-четената книга. Явно е колко са бързали македонските “учени” да скалъпят тезата си. Която вече пращи по всички шевове.
Проф. д-р Божидар ДИМИТРОВ
Източник: Стандарт

Математически анализ на творбите на Винсент ван Гог доказва, че изобразените в тях модели на завихряния учудващо точно съвпадат с реалните турбуленции, които се наблюдават във водовъртежите или във въздуха, излизащ от реактивен двигател.
Физикът Хосе Луис Арагон и негови колеги от Националния автономен университет на Мексико с изненада установили, че налудничавият холандски художник е използвал модели за съчетаване на светлина и тъмнина, които отговарят на математическата структура на турбулентния поток.
При това Ван Гог е проявил тази невероятна дарба в свои късни платна, създадени в период, когато умственото му състояние е било най-нестабилно и се е изразявало в близки до симптомите на епилепсията халюцинации, припадъци и загуба на съзнание, разкрива сп. “Нейчър”.Става дума за прочутите му картини “Звездна нощ” (1889 г.), “Път с кипариси” (1890 г.) и “Житно поле” (1890 г.).

В известения “Автопортрет” от 1880 г. липсват изображения на въпросните завихряния. Самият художник споделя, че е създал това платно в състояние на “абсолютно спокойствие”, т.е. след като си е взел лекарството, предписано му след прословутото отрязване на ухото.

Оказва се, че за физиците е огромен проблем да опишат математически турбулентния поток. За някои от тях дори трудностите на квантовата механика бледнеят пред него.
На този етап специалистите разчитат на теорията на съветския учен Андрей Колмогоров, създадена през 1940 г. Тя открива съотношение между скоростта на потока и степента на отделяната от него енергия под формата на триене.

Теорията на Колмогоров предоставя на физиците математическо уравнение, с което могат да опишат вероятността да намерят определена разлика в скоростта между всеки две точки от завихрения флуид.

Мексиканските физици изследвали дигитални изображения на картините на Ван Гог и изчислили вероятността два пиксела, разположени на определено разстояние един от друг, да имат една и съща степен на осветеност.

Според тях човешкото око е най-чувствително към промените именно в осветеността на елементите в картините, а не толкова към нюансите в цветовете им.

Оказало се, че вероятностното разпределение на осветеността може да се опише точно с математическото уравнение на Колмогоров. Същото обаче не може да се каже за всички художници, които са изобразявали вихри в картините си. Ван Гог е единственият, който го прави с такава математическа прецизност.

Например в прочутата картина “Викът” също можем да открием турбуленции. Авторът й Едвард Мунк е известен като “психически нестабилен художник”.

Явно лудостта му обаче не е била достатъчно гениална, защото мексиканските физици установяват, че описанието на вероятностното разпределение на осветеността в картината му не си пасва с теорията на Колмогоров.

Източник: Green.Democrit.com