по петолинието на сърцето
няма октави-
каква светлина…
***
Младежки фестивали в България
Идва месец септември, а с него и времето за масовите културни прояви. Два големи младежки фестивала са насрочени за началото на месеца, които ще станат притегателен център за участници от десетки държави на няколко континента.
Първото за месеца мероприятие е второто издание на Международния младежки фестивал на партньорските градове, който ще събере в Габрво младежи от пет държави.
Международната проява ще се проведе от 1 до 3 септември . Целта на фестивала е младите хора от различни държави да представят своята култура и традиции, да споделят опит и да обменят нови идеи, да обогатят личните си контакти и знания за чуждата култура и традиции. По време на фестивала е предвидено провеждането на конференция на тема „Партньорството между градовете- възможност за опознаване на културното многообразие в обединена Европа”. В деня на закриването на втория Международния младежки фестивал на партньорските градове в местността Градище ще се проведат демонстрации на прабългарската школа Багатур от Стара Загора. Предвидено е още провеждането на състезателна игра „Открий съкровището”. В местността ще бъдат разположени имитации на оригинални съдове от IV-ти век.,открити по тези места.С помощта на карти младежите трябва да ги издирят и съберат съкровището на Градище.
Фестивалът е организиран от Община Габрово, неправителствени организации, културни институции и доброволци.
Вторият голям фестивал на територията на нашата страна България е 11-тия балкански младежки фестивал “Младостта на Балканите”. Той ще се проведе от 7 до 12 септември в Сандански.. Този международен фестивал традиционно ангажира както самия град Сандански, така и съседните общини. Основната му цел е да подпомогне стрмежа на младите хора от България, Балканите и Европа да се запознаят, да обменят информация и да разширят контаките си в цялото разнообразие от проблеми, умения и възможности за изяви и сътрудничество. Главният организатор на мероприятието, Емилия Маринова, споделя някои подробности от подготовката и провежданието на фестивала.
Емилия Маринова: Освен традиционните утвърдили се дейности – фестивалното дефиле и фестивалните концерти, пикника и спортния празник, които провеждаме на Мелник и Роженския манастир, през тази година предвиждаме още много и разнообразни дейности. Първият проект, който ще се реализира в рамките на фестивала е междукултурен обмен между участници от 7 европейски страни. 60 младежи ще подготвят огнено шоу, което се нарича “Младежта за Европа – новата младежка програма за ЕС”. На 10 септември очакваме на сцената в парка в центъра на Сандански огнено шоу, което ще бъде съпроводено с мултимедия, много светлини и игра с огън.
Следващото ново събитие в рамките на фестивала е представянето на съвременни улични изкуства, което ще се проведе на сцена, разположена на централната паркова алея. В нея ще участват младежки групи, които се занимават с модерни улични изкуства – брейк групи, жонгльори, графитери, татуисти. Ще има бодиарт и нещо ново и различно – екшън пейнтинг (action painting) – рисуване в действие. Млади художници и графитери ще рисуват по една и съща тема. Освен това в изложбата на творби на млади художници и фотографи от България ще участват 4-ма художници и двама млади фотографи и ще ни гостува художник от Южна Африка.
Всички участници във фeстивала ще имат възможността да снимат различни моменти от проявите и всяка вечер ще има номинирани творби, които накрая ще участват в конкурс. Резултатите ще бъдат обявени на последната гала-вечер.
Като участници се очакват около 1000 младежи от повече от 19 страни от 3 континента. Над 100 млдежи доброволци от цяла България ще участват в подготовката и провеждането на фестивала. Младите хора наистина са в основата на положителните промени, които се случват в днешно време. Те са тези, които творят и създават полжителните неща. Те отново ще работят в Сандански, за да се случи това прекрасно събитие, което по оценка на Съвета на Европа, е най-голямото, което се случва в Югоизточна Европа.
Относно постиженията и ползите от фестивала Емилия Маринова споделя, че доста от решенията, които са се взимали от участниците във форумите, провеждани в рамките на фестивала, са станали основа за изработване на няколко национлани програми свързани с младежката зетост и дейности. Те са и в основата на няколко политически документа отнасящи се до стратегията за развите на младежката политика в България. Създадени са много контакти, много организации се развиват успешно в резултат на този фестивал, много проекти са се реализирали.
Материалът е подготвен с помощта на репортера Росен Цветков от БНР.
Източници: Дарик Радио, БНР
Какво е Кабала – част 1
С какво се занимава Кабала?
Кабала се занимава с разкриване смисъла на човешкия живот. Всеки човек си задава въпроса в какво се състои смисъла на човешкия живот. Особено често хората си задават този въпрос в детската си и юношеска възраст, а след тази възраст те като правило забравят за него. Какво да се прави – така е устроен живота: човек не може безкрайно да се травматизира с въпрос на който не получава отговор.
Отговорът на този въпрос се намира единствено в науката Кабала, която e била достъпна само за избрани в течение на много векове.
Идвали и са си отивали много поколения, но само на нас, представителите на последните поколения, е дадена възможност да получим изчерпателен отговор на най-главния въпрос.
Но и днес, когато Кабала от тайно учение става достъпна практически за всеки наш съвременник, тя е предназначена непосредствено за тези позастарели и не престанали да си задават детския въпрос – В какво се състои смисъла на живота ми, в какво се състои смисъла на живота на цялото човечество?.
Хората, които много остро усещат този въпрос, идват в Кабала. Те не чувстват пълно удовлетворение от ежедневието си. Те не страдат от мании и депресии – те просто не могат да постигнат в този си живот духовен комфорт. Защо? Кабала дава отговор на този въпрос.
Етапи на развитие на желанието.
Развитието на човечеството е развитие и реализация на различни нива на неговите желания. Търсенето на способи за реализиране на желанията е мерило за нивото на развитието на цивилизацията и всичко това, което ние наричаме научен и технологичен прогрес.
Желанията на човека постоянно се променят от по-малки към по-големи и тази промяна движи човечеството напред.
В науката Кабала желанията на човека са разделени на пет нива:
• първични желания – секс, храна, (казано “Любовта и глада правят света”);
• втория етап на развитие на желанията – това е стремежа към богатство;
• третия етап на развитие на желанията – стремеж към власт и слава;
• четвъртия етап на развитие на желанията – стремеж към знания;
• петия етап на развитие на желанията – стремеж, към духовното, към Твореца;
Необходимостта от секс и храна в Кабала се определят, като животински потребности, тъй като те се изпитват и от животните. Даже намирайки се напълно изолиран от други хора човека изпитва глад и стремеж към продължение на рода.
Желанията за богатство, власт и знания това са вече човешки желания. За да може да удовлетвори тези свои желания на човека му е необходимо да се намира сред себе подобни – в човешко общество.
Човека се ражда и започва процеса на развитие на животинските му и човешки желания. Идва момент, когато той разбира, че реализирайки тези желания той не се чувства удовлетворен. Подсъзнателно той усеща, че трябва да се стреми, към нещо друго, но какво точно той не може да осъзнае веднага, защото то се намира извън границите на осезаемия от него свят.
Това желание човека получава “от горе”. Това желание не съществува в природата и не се развива под въздействие на обществото, както човешките желания.
В Кабала това ниво на желанията се нарича-желание за духовна светлина или душа на човека.
Предмета на изследване на науката Кабала е общата душа наречена “Адам”. Тази духовна конструкция се състои от 600 000 частички, като всяка от тях се дели на още много частици, които съдържат в себе си земни желания.
Как възниква нов вид желание?
Съвкупността от всички земни желания се нарича човешко сърце. А частичката (желанието), поместена в него “от горе” се нарича точка в сърцето.
Човекът е длъжен по време на своя биологичен земен живот да постигне цялостно изпълване с духовно желание. Докато това не стане той ще се връща многократно в нашия свят и това прави докато не достигне тази цел.
И така всяко наше поколение, което идва в нашия свят се състои винаги от едни същи души, изначално създадените 600 000 частички, но облечени в различни тела.
Всяка от тези частички се се стреми към напълване с духовна светлина : тялото умира, а душата се премества в ново тяло, и отново работи за своето изпълване със духовна светлина и т.н. до като на определен етап от своето развитие не се изпълни изцяло.
Болшинството от хората имат желания, които те могат да удовлетворят в рамките на нашия свят. Тук влизат творческите, интелектуалните и културните стремежи на човека, а също така и необходимостта, която изпитва човека да изследва и разбере устройството на света в който живее.
Облечени в телата на тези хора души, не са достигнали до желанието за духовна светлина – петия етап в развитието на желанието. Този тип души не пораждат в телата в които се намират стремеж към това, което се намира зад границите на нашия свят
Но има души от друг тип (те са все още малко на брой), които влизайки в тялото на човека пораждат стремеж към висшето и вечното. Такъв човек се стреми, както и другите хора да се задоволи с това, което му предлага нашия свят, но при него това не се получава.
Той вижда, как другите хора се стремят да трупат и придобиват богатство и успехи, но на него всичко това му се струва, че това е някаква игра.
Той участва в тези “игри” и често сполучливо, но това не го удовлетворява. Постепенно пробвайки себе си в нашия свят той напълно се разочарова и започва да усеща, че неговата душа изисква друго напълнение.
Почувствал стремежа към духовното, този човек разбира, че вече не може да бъде удовлетворен от земните наслаждения и живота му става празен. Тогава той започва да търси източник, който да задоволи появилото се в него ново – духовно желание.
Търсенето и разочарованието са естествен спътник на човека в процеса на възникване на това ново желание, много характерно за нашето време.
След средата на XX век все повече и повече хора получават “от горе” желание за духовното, което предизвиква в тях противоречие, защото то възниква в сърцето му където се намират и другите му – земните му желания.
И така петият вид желание се спуска “от горе” върху човека и създава в него вътрешен дискомфорт. Това му състояние го кара да търси как да изпълни възникналото в него желание за Висше, води го Кабала.
Желанието за духовно се спуска в човека “от горе” и поради това обектите от нашия свят не могат да бъдат обект на запълване на това желание. Кабала се занимава с това да показва на човека, как може да напълни това свое висше желание, когато то възникне.
Кабалистите, които са получили такова напълнение на духовните си желания (думата “кабала” означава в превод от иврит на български език – “получаване”) наричат това напълване светлина или по-точно с Висша светлина.
Тази Висша светлина те наричат Творец, тъй като Той създава желанието и Самия той го изпълва. Но ако това желание не възникне в човека, то той продължава да живее, както другите хора.
Търсене на напълнителя и процеса на напълване
Животът на човека е процес на постоянно търсене. Той през целия си живот търси нещо, което би могло да удовлетвори, изпълни всичките му нови и нови желания: той търси храна, богатство, секс, власт, знания.
Всички тези желания постоянно възникват в него и се сменят едно с друго. През целия си живот той се стреми да ги напълни.
В цялата история на човечеството на доста хора се е отдало да напълнят и духовните си желания. За тези си постижения те разказват в своите книги, като описват как са търсили напълнителя и са описвали самия процес на напълнение.
Техните обяснения и описания са систематизирани в цяла наука наречена Кабала. Себе си тези хора нарекли кабалисти.
Кабалистите ни обясняват, че човека, който се намира в нашия свят е длъжен да напълни душата си със светлина така, че тя да се издигне на това ниво на което се е намирала преди да слезе в сърцето на човека т.е. в земните желания.
Задачата ни се състои в това да напълни точката си в сърцето с висша светлина независимо от това, че около нея съществуват земни желания, наречени сърце или тяло на човека.
Кабалистите казват, че изпълването на душата със светлина дава на човека усещането за висшия свят. На практика това означава, че човека ще може да живее (усеща), да се намира в двата свята едновременно. Така той ще обедини двата свята в себе си.
Състоянието при, което човека живеещ в нашия свят напълно изправя и напълва душата си на най-високо духовно ниво, се нарича “Край на изправянето на душата” или по-кратко “Край на изправянето”.
Кабала дава възможност на човека от момента в който той усети стремеж към духовното и благодарение на това за първи път да получи информация за Кабала и да овладее методиката за напълване на душата и я изпълни. С това той ще постигне пълното наслаждение, ще усеща вечността, ще придобие абсолютното познание и съвършенството.
При това той получава тази възможност за реализация сега в този свят, в този живот, без да се връща отново и отново в този не “най-добър” свят изживявайки отново търсенето, страданието от раждането до смъртта.
Душите непрекъснато се променят, развиват се и се усъвършенстват и затова задачата на Кабала се явява създаването на подходяща методика за получаване на висша светлина за всяко поколение.
Тя се занимава с обучение по методиката за изпълване на душите със светлина и поради това се нарича “Кабала” – получаване.
Кабала учи човека, как да получи висшата светлина и с нея да изпълни изцяло душата си т.е. всичките си желания, както сърдечни така и духовни.
Това е възможно, тъй като всички наши желания са създадени от самата светлина. Само непосредственото напълване със светлина е в състояние да ни удовлетвори.
Рупите
Местността Рупите, Петричко отдавна е придобила широка известност като мястото, в което се е зареждала с енергия и е приемала посетители най-популярната българска пророчица Вангелия Гущерова, наричана от народа – “Леля Ванга” (3.Х.1911-11.VІІІ.1996 г.). До там можем да стигнем с кола, като пътувайки от гр. Сандански за Кулата, при с. Ново Делчево завием вдясно по пътя за гр. Петрич и след като преминем по мост р. Струма се отклоним вляво по еднокилометров асфалтиран път. С автобуса отиващ за Петрич слизаме при отклонението и краткото разстояние изминаваме пеша. С влак пътуваме до гара Генерал Тодоров (на нея спират и бързите влакове), пресичаме р. Струма по двата моста, по които минава ж.п. линия за Петрич и не след дълго сме в Рупите.
Попитали Ванга защо стои на това място. А тя отговорила: “- Имам определено време колко да стоя тук. Това място тук е много особено. Служи ми като акумулатор и от него аз черпя енергия и сила. Някога тук е горял страшен огън, а този хребет над нас крие една голяма тайна.”
През 1992 г. пророчицата построява черквата “Св. Петка Българска”, превърнала се веднага в място за поклонение за хиляди нуждаещи се хора. Иконите на иконостаса са рисувани от известния художник проф. Светлин Русев, като образите на светците са прекалено реалистични и не се одобряват от Св. Синод. Повечето от обикновените хора, обаче, ги харесват, за което свидетелства и нескончаемият поток от посетители.
В близост може да се види и къщичката на леля Ванга.
Цялата местност е облагородена и представлява едно прекрасно кътче на десния бряг на р. Струма, което има реални предпоставки в бъдеще да прерасне в манастир.
Непосредствено до комплекса извира топла минерална вода с температура 78 0С и дебит 35 л/сек. Част от водата е каптирана и по тръбопровод е отведена до гр. Петрич. Останалата част образува гьолове, в които могат да се видят търсещи избавление от различни болести хора.
Представата ни за Рупите би била непълна, ако не споменем издигащото се на запад като отвесна стена възвишение Кожух (Кожух планина).
Това е хребетът, за който говори Леля Ванга. Според нея Кожух е ключът към разгадаването на древното ни минало. Всъщност Кожух планина е част от периферията на угаснал вулкан, кратерът на който е на мястото, където сега е черквата “Св. Петка”.
Според леля Ванга, там дето е кратерът някога е имало голям град, погребан под огнената лава. Хората, живели в него, били високи и едри, обличали се в тънки и блестящи като станиол дрехи и били много просветени.
Името “Кожух” произлиза от формата на възвишението, наподобяваща наметнат кожух. Връхната му точка е на 281 м над морето, но поради малката надморска височина на Петричкото поле, се извисява като истинска планина. Състои се от три връхчета, от които средното е най-високо и е белязано с триангулачен знак.
Изкачването може да стане директно от черквата на леля Ванга за около час. Пътеки почти няма, но като ориентир може да се използва стълбът за високо напрежение, издигащ се на седловината вляво от вр. Кожух. Покоряването му никак не е лесно, поради големия наклон и липсата на очертана пътека и е по силите само на опитни туристи.
Правят впечатление вулканичните скали, скалните пирамиди в основата на “планината”, както и един “обесен” камък като този в Рила. Гледката от върха е приказна, като от него се вижда както цялото Петричко поле, така и обкръжаващите го планини. Кожух планина е обявена за природна забележителност през 1962 г., заради интересния й произход и разпространените тук редки представители на флората и фауната. От запад (откъм с. Рупите), обаче, възвишението е с полегати склонове и изкачването му не представлява проблем.
В югозападното подножие на Кожух се намират останки от Античния град Петра, основан през последната четвърт на ІV в. пр. н. е.
В района на Кожух са експерименталната база за микроводорасли и орнитологическата станция “Рупите”.
Съчетаването на поклонението в черквата на леля Ванга с изкачването на връх Кожух прави тази отдалечена екскурзия много по-пълноценна.
Ако не се пътува с кола е целесъобразно да се преспи в Мелник, Сандански или най-добре на х. “Беласица” над гр. Петрич.
Българийо, моя любов!
Литературното творчество, както всяко изкуство, е начин на омагьосване. Значимият творец, демиургът “играе” така, че публиката – очарована – забравя обикновеното човешко същество от кожа, кости, жили, воня, плът, коси, жлъчка, кръв… и вижда божество, излъчващо потоци енергия. Ако в музиката има строги закономерности, художественото рисуване, и в най-значителна степен – литературата, особено поезията – могат по всякакъв начин да пренебрегват канона, следвайки единствена цел: да омагьосат, да изкарат съзнанието на типичния (стандартен) простосмъртен в други, по-високи етажи на битието. Тежко им, ако не успеят: тогава публиката вижда дебелите шевове, грубите тропоски, сочи с пръстче фъндъците слама, които стърчат във всички посоки от неумелия образ, присмива се на артиста или снизходително го потупва по гърба: “Ка-арай нататък! По-нататък може пък да успееш”. Веднъж неочарована обаче, веднъж прогледнала трезво отвъд сърцераздирателните клоунади на нещастника, тя (публиката) страшно упорито му се съпротивява, не позволява да бъде омагьосана, т.е. превзета духом отново. Получава се нещо като с веднъж неслучилата “любов” – просто първото разминаване с Голямата Тръпка е край, край и край: вече никога на това място няма да пеят щурци, цветя да цъфтят, няма да има любов между точно тия две сърца.
Мисля, по това публицистиката например, или литературната критика се отличават от самото изкуство. Там, където публицистът разчита на обмисленото слово, на разумно подредената фраза, точно там Поетът, истинският Артист, нещо си бъбри нехайно, каканиже или се премята като смахнат по сцената… и – как става то, не знам – излезеш ли веднъж с негова помощ от всекидневното (реалното), ти ставаш нещо като наркоман, който непрекъснато търси начин да види света наоколо по-многоцветен, изобщо еуфоричен, наситен с щастливо приключващи екшъни и безкраен романтически хепиенд. Големият артист е шаманът на племето. Нужна му била логика?!… Но това е друг тип логика: познанието, което ни предава артистът, има трансцендентален характер, иде от бездните на космоса в божествената човешка душа.
Как упойващо ми действа оня мирис, дето се носи от старите схлупени соби, наблъскани с исторически реликви и битови предмети от Османско време! Копривщица и Клисура, Панагюрище, Калофер, Карлово и Сопот, черквата край село Шипка, чаршията в Трявна, единствената улица на Габрово, овчарските колиби из припеците на Троянския балкан, каменният мост над бълбукащата стръмно вода в Брацигово и мястото зад лозята край пътя, дето била някогашна Перущица, чаршията на Пазарджик и, пак там – катедралната черква “Света Богородица” до реката, оглозганата от куршуми на налитащите кюрди на Тусун бей Баташка черквица , шуртящата над позеленелите улеи и калдъръми ледена планинска вода, ромолящата кристална вода от извори и бронзови или поръждавели чучури, мирисът на чимшир и здравец, на напечена от жежкото слънце прогнила, изгризана от дървоядите дограма сред запустели буренясали дворчета, дето се мотаят улични помияри и съседски кокошки, оградени, в плен на внезапно разлашкани и рушащи се каменни или кирпични дувари… Ароматът на шаяк и гайтани, просмукани от прах, тежкият мирис на овча вълна, тръпчивият – на оборски тор, примесени със следобедното гугукане на гургуличите семейства или ситното лястовиче жижикане, цицикане, придаващо особена лепкавост на въздуха наоколо, струйката тъничка миризма на угнила шума в яркозлатистия тракийски подиробед…
Каква палитра от аромати, отблясъци, замайвания, шумове, звуци, допирания до кожата на душата, боже мой! И всичко ми говори, и всичко ми шепне: “Това ти е мило и драго, защото това е мирисът на майчиното ти мляко, сине на Тракия, Мизия, Македония многострадална…”
Смятали Христо Ботьо Петков за черната овца в рода. Каза ми го старото отче някъде около 1976-та край Калоферската черквица над мраморния равен площад, дето току-що монтираха микрофоните за Втори юни… Ама че самолюбец бил тоя синковец! Тщеславието му мерило ръст не с кого да е, а с везирите на султана, пък и със самия падишах. Изненадан, възмутен от клокочещите стихии, които съзирал у сина си, благонравният и родолюбив даскал Ботьо, дето си сърбал кайвето сегиз-тогиз в компанията на местния каймакамин, предвидливо отдалечава буйния дангалак чак в Одеса… да учи. И както често се случва, вместо да укроти стихиите, налива с бащинската си милозливост масло в огъня. Едно говорят тия, дето са общували приживе с Христо Ботйов, друго се чете у самия Ботев; да съпоставим, па да решим кому да повярваме, или и двете страни са прави – понеже описват различни нива на битието у таз необикновена личност.
“Ботев се отнасяше с всички приятелски, но много се смееше (…), весел, отворен характер” (Ст. х.Гендов).
“Добър другар. Весел, красив по външност, приветлив в обръщенията си към всички, той правеше крайно приятно впечатление и бе считан за добър момък (…), никога не предизвикваше другарите си към препирня (…) и когато препирнята вземаше горещ характер, той не само не се забравяше и не говореше резки думи, но с душевната си доброта заставяше спорещите да се смекчат” (Г. Смилов).
“В интимна среда той беше много весел, шеговит (…), като се развеселеше, декламираше самичък” (Д. Ночев).
“Отнасяше се много сърдечно към хората. Не бе сребролюбец; когато имаше пари, даваше на всички ни, а когато нямаше, гладувахме всички” (Ст. Блъсков).
А сега да чуем и самия него.
“Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще да изляза на борба със стихиите; ако падна, то нека съдиите ми кажат, че настоящето ми писмо е било последньото безсъдържателно писмо, а ако стана аз сам съдия, то ще дам съдържание и на своите глупости” (из писмо от 12 февруари 1876-та).
Питам се: ако я нямаше тая висша степен самовлюбеност – да даде началния тласък към висините на измъчената ни българска гордост у 28-годишния потомък на даскал Ботьо, какво би бил сега мижавият Алтън Калофер в нашето съзнание? Може би щяхме да го споменаваме заради фината тукашна дантела за дамско бельо и покривки, дето биела връх с брюкселския терк дантелени перденца, салфетки и дамски кюлоти… Излиза, че най-драстичното отрицание на уседнал, порядъчен животец в ония условия е усукало, запрело, та и източило най-перспективната нишка в бъдещето на цял народ.
“Каквото и да е написал той, каквото и да е казал, душата му всецяло е участвала в думите му, в плача му, в смеха му” – пише за него Захари Стоянов , който лично не го е срещал никога. Медвенският овчар обаче съобщава най-същественото за твореца: че тоновете си за публицистика (Ботев е преди всичко публицист, вестникарин) и поезия вади от дълбините на своето “его”, което не е някаква си амбиция за лично устройване, а олицетворява самия епицентър на българския генетичен код и жизненост.
Колцина измежду нашите артисти не стоят дръпнати настрана от огъня, който изгаря рисуваните от таланта им герои – е, един Вазов , например, с всичкото си уважение, което му дължим! Пък и колко други… Чуйте го как само говори даскалският син – същински стопанин на България ! Е? Къде е отишло самолюбието, младежкото грандоманство?… Няма ги. Прелели са се в нещо, качествено ново, отричащо егоизма и противната грандомания във всичките им лъстиви преображения. Колко велика нужда имаме точно сега от такъв тип личности, а не от кокошкари, завистливо бленуващи т.нар. Западна цивилизация!
Jores
БРАВО, МОМЧЕТА!
Националният ни отбор по волейбол се класира на първо място в групата си на финалите на Световната Лига в Москва, след като победи безапелационно и Италия с 3-0 гейма.
Така нашите имат стопроцентов актив от три победи – срещу световните лидери Бразилия, след това срещу Сърбия, и сега срещу Италия – всичките без загубен гейм.
По този начин волейболистите продължават великолепната седмица за българския спорт, в която българските отбори бият наред.
Източник: Gol.bg
