БЪЛГАРИ ЛИ СА КИРИЛ И МЕТОДИЙ?

Отдавна съм разбрал, че една добре позната истина може да бъде забравена. Уверих се също, че не е трудно народът да бъде заблуден. Повтаряйки упорито лъжи, определени личности са в състояние да наложат виждането си. Натоварени с всекидневните си грижи ние няма как да проверим всичко и по този начин попадаме в плен на заблудите.

Много са измислиците за нашата история.

Като се започне от произхода ни, от датата на приемането на християнството, та се стигне до националната принадлежност на Кирил и Методий. Някои автори се опитаха да ги изкарат чужденци. За това не съществуват абсолютно никакви доказателства. Споменавайки нашите просветители Черноризец Храбър не ги определя нито като гърци, нито като арменци, сирийци и т.н.

Дори напротив, за светите братя се говори с гордост и възхищение : “Ако запиташ гръцките книжовници, като речеш: “Кой ви е създал буквите и превел книгите, или в кое време?”, то  рядко измежду тях знаят. Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: “Кой ви е създал азбуката или превел книгите?”, всички знаят и в отговор ще рекат: “Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий.” И ако попиташ в кое време, то всички знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Бориса българския княз, и на Растица моравския княз, и на Коцел блатенския княз, в годината 6363* от създаването на света. “

Това, че Кирил и Методий са българи е казано съвсем ясно

в написаната през Средновековието творба “Успение Кирилово”. Авторът Климент Охридски пише следното:  “ Родното място на преподобния наш отец Кирил е многопрочутият и голям град Солун. Там той е роден. По род и рождение той е българин.”

Още по-ярко доказателство за националната принадлежност на солунските братя са техните светски имена. М.Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал разкават за твърдението на Хавел Салански, че Бог е изпратил на чехите двама апостоли, които се казвали Църхо и Страхота. Павел Странски споделя, че Методий е наричан Страхота. Същото го казва и Ян Амос Коменски. Още едно потвърждение получаваме и от сборникът за духовни песни на пастор Матей Вацлав Щейер, съдържащ химн за двамата светци Църхо и Страхота.

Константин-Кирил е получил при рождението си името Църхо, а на брат му Методий е дадено името Страхота. Учените M.Маргаритов и A.X.E.Фон Сумтал подчертават, че подобни собсвени имена Зарко, Церко и т.н. се употребяват и днес в България.

Смята се, че братята са станали известни като Константин-Кирил и Методий поради това, че Църхо е трудно за произношение за гърците, а Страхота (със значение внушаващ страх) не е подходящо за име духовно лице. Промяната е била наложителна след приобщаването на братята към висшето византийско общество.

М. Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал съобщават също за още един интересен факт, а именно за откритата от д-р Божидар Димитров хроника във Ватиканския архив. В нея се разказва за моравската мисия на двамата апостоли като се уточнява, че Методий е наричан Страхота.

Тези факти не са известни на повечето от нас, а информацията е от изключително голяма важност. След като напълно различни извори свидетелстват за българските имена на двамата братя, а и за техния български произход, то няма основание да се смята, че Кирил и Методий не са българи.

Изследователите М. Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал откриват и други важни подробности относно нашите просветители. Дълго време се е смятало, че диалектът говорен от светите братя е солунския. Оказва се, че това не е така. В.Ягич смята, че диалектът на братята произхожда някъде от местността между Константинопол и Солун. Ив.Гълъбов е по прецизен. Позовавайки се на трудове на Б.Цонев той посочва, че Кирил и Методий са употребявали не солунския диалект, а наречие, което е от регион много по на север от това място, като от това наречие все още са запазени следи от българската част на Родопите.

Поредното доказателство за произхода на солунските братя

е създадената от Константин Кирил азбука. М. Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал смятат, че тя е изработена според старобългарските фонетически особености. Създателят й дотогава не е познавал други славянски езици и не е имал отношение към тях.

Е.Георгиев също смята, че езикът на Кирило-Методиевите текстове не е стихийно овладян и употребяван като книжовен. До него се е стигнало след известна работа в средите на българските славяни.* Георгиев даже нарича създадената от Кирил азбука съвършено писмо, което предава най-тънки отсенки на старобългарската реч.

М. Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал дори обясняват причината за присъствието на българите Кирил и  Методий (Църхо и Страхота)  в Солун. Изследователите подчертават, че в периода 739-803 България е обзета от вътрешни борби и смутове. Привържениците на победената страна са напускали страната, като най-често са се отправяли към Византия.

Като най-ярък представител на прогонен представител на благородническата класа е посочен хан (княз) Телец, който през 777 отива в Константинопол…. М.Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал предполагат, че дядото на солунските братя е бил принуден да избяга по религиозни причини. Изследователите смятат, че това е станало по времето на хан (княз) Кардам.

Нека обобщим представените до тук неизвестни, или слабо известни данни:

•  редица извори определят Кирил и Методий като българи;
•  братята са от благороднически произход, дядо им е служил на българския княз;
•  родното наречие на нашите просветители не е солунски, а родопски диалект;
•  азбуката създадена от Константин-Кирил предава особеностите на българския език;

Тези подробности променят значително старата представа за светите братя. Оказва, че те не са “византийци”, а българи. Да обърнем внимание и на нещо друго. В миналото имаше доста спекулации относно това каква е причината Константин-Кирил да създаде писменост за българите. Някои смятаха, че това е станало, за да бъдат дедите ни приобщени към Византия.

Това е меко казано несериозно. Точно азбуката и вярата сплотяват един народ и го правят устойчив на асимилационните опити. Верно е, че братята са били в контакт с император Михаил III, но има една тънкост, която нашите учени пропускат. Малцина са тези, които знаят, че във вените на този владетел тече тракийска кръв.

Това не е нито шега, нито преувеличение. Михаил III е от така наречената Фригийска Династия. Фригите са древен балкански народ, част от който мигрира за Мала Азия и създава там богато и благоденстващо царство. По времето когато римляни и гърци са живеели в сламени колиби, фригите са издигали монументални сгради украсени с художествена мозайка и мраморни фризове.

Някои учени като П. Каранис (Чаранис) смятат, че през IX век (по времето на Кирил и Методий) фригите все още са говорили езика си и повечето от тях не са знаели изобщо гръцки. За един от предците на Михаил III, Каранис споменава, че този човек от фригийски произход презирал елинската култура и не се е интересувал от елинското образование:

“The Phrygians, for instance, as we may infer from what we know of the back- ground of Michael II, seem to have been only semi-Hellenized as late as the beginning of the ninth century. Michael, who is described as coarse, ill-educated, and contemptuous of Hellenic culture, was no doubt typical of the natives of Phrygia, many of whom may not have known any Greek at all“.

http://www.arts.yorku.ca/hist/tgallant/documents/charanis.pdf

Тези факти поясняват защо Михаил III е подтикнал Кирил и Методий да създадат азбука за българите и по-този начин да им дадат най-доброто оръжие за запазване на народността. Тракиецът Михаил III е симпатизирал на своите роднини от България, както векове преди него мизиецът Константин Велики е симпатизирал на своите братя и им е построил величествените Плиска, Преслав, Силистра.

Кирил и Методий са българи,

но българите е само новото име на мизите – най-големия и най-рано споменатия тракийски народ – XIV век преди Христа. Климент Охридски е роден в същия регион както Кирил и Методий. За Климент е казано, че е от българите, които в миналото са наричани мизи. Д. Хоматиан е пределно ясен: “Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната сила  на Александър от разположения край Бруса  Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали   Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия “

http://www.promacedonia.org/bugarash/ko/kratkozhitie.html

Източната Римска Империя позната и като Византия е имала не малко владетели от тракийски произход. Някои от тях са Константин Велики, Констант, Констанций, Маркиан, Лъв Бесът, Лъв II, Юстин I, Юстниниан I, Юстин II, Тиберий II, Фока. Именно траките на римски престол укрепват и стабилизират империята…Този факт пояснява защо българските владетели са имали претенции към Римската Империя и са изисквали данък от нея.

Императорите от тракийски произход не винаги са били благосклонни към своите събратя. Някои са прегръщали властта и са обръщали гръб на корените си. Други като Константин Велики, Юстниниан I, а и Михаил III – съвременникът на Кирил и Методий не са забравяли каква кръв тече във вените им.

Странно е, че до днес никой от учените ни не е направил връзка между общият тракийски произход на Михаил III и солунските братя. Римският император е фригиец, а нашите просветитли са били потомци на мизите, които в продължение на 1000 години са наричани българи. Мизи и фриги са съседи в продължение на няколко хилядолетия.

Фригийския цар Мидас дори е наречен цар на мизи (мушки) в асирийските извори.

Разликата между мизи и фриги и точно такава, каквото е и разликата между добруджани и родопчани. Макар да носят различни имена и да си имат свои особени наречия тези хора са от един и същ произход и осъзнават добре това. Именно любовта към събратята си от България подтиква Михаил III и Кирил и Методий да дадат на българите оръжие против опитите на Византия да асимилира народа ни.

Фригиецът император и произхождащите от мизите солунски братя са знаели добре, че тяхната позиция във Византия няма да е вечна и при идване на нов властелин ще се започнат интензивни опити за асимилация на българското население. Явно е била добре известна съдбата на милионите напълно асимилирани наши сънародници от територията на Гърция. До ХХ са останали само стотиците имена на български селища в гръцките земи, но потомците на оставилите тези топоними са загубили напълно своето национално самосъзнание и са се считали за гърци.

Както отбелязват М. Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал, през IX век гръцкият език е добил статут на официален и дворцов в България. Азбуката на Константин-Кирил прекъсва това опасно за просъществуването ни като народ развитие. Благодарение на глаголицата Константин-Кирил изтласква византийското влияние от България. Без наличието на собствена азбука, само за няколко века дедите ни със сигурност щяха да бъдат откъснати от корените си и претопени.

Слава Богу това не се случва. Византия търпи поражение след поражение не само на бойните полета, но също и в духовната сфера. От потенциална жертва на данайската хитрост, България се превръща в огнище на знанието.

Благодарение на това, че дедите ни дават азбука на руснаци, украинци, белоруси, сърби…тези хора запазват своята идентичност – деяние, за което те трябва да са ни вечно благодарни. А ние самите трябва да почитаме вечно паметта на солунските братя, които без страх от изпитания и опасности дадоха най-силното оръжие на дедите ни – собствената писменост.

Използвана литература:

1.А.Х.Е.Фон Сумтал, М.Маргаритов, За Кирил и Методий, Издателство на Отечествения Фронт, София, 1989

2.Е.Георгиев, Нашето Азбуки, Държавно Издателство Народна Просвета, София, 1981

3. Neli Miteva, SOME ETHNOCULTURAL PROBLEMS IN THE EVIDENCE OF THE AUTHORS DURING THE LATE ANTIQUITY ABOUT THE THRACIAN LANDS, Thracia 8, c. 12-16, Аcademia Litterarum Bulgarica, Serdicae, 1988;
4. К.Порожанов,Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

Г.Сотиров, Убийството на Юстиниановата Самоличност,

http://www.ivanstamenov.com/files/gs-justinian.pdf

* Понеже недобросъвестни хора спекулират с названието славяни трябва да се уточни, че дедите на поляци, чехи, руснаци и др. не са взели участие в съюза на Аспарух. Не са участвали и в битките с римските легиони, не са заливали и покорявали Гърция. През VІ-ти век, а и векове по-рано, предците на поляци, чехи, руснаци и др. са носили названията венети, венеди, венди и са обитавали днешните си земи, а не Балканите.

Това е причината земите на Словения и Словакия да бъдат наричани в древността с имената Венетия, Тера Венеторум, Виндиш Марк. В земите на Полша Птолемей локализира Венетския залив, а Русия до ден днешен е наричана от финландците с името Веная.

Истинските славяни са старите гети-древен тракийски народ. За това говори Теофилакт Симоката в няколко книги. Тези хора са обитавали земи от река Днестър до Шварцвалд и от изворите на Висла до делтата на Дунава. Свободните гети наречени славяни сключват съюз с Аспарух и така бива извоювана независимостта на Дунавска България. Понеже името на гетите-славяни е станало най-известно, то всички народи говорещи сродни езици получават след време името славяни.

По същия начин се поражда и названието германи. Корнелий Тацит обяснява, че по начало името германи е важало само за едно племе. Чак след време всички други хора говорещи близки езици получават името германи. Днес шведите се считат за германи в езиково и културно отношение. Това обаче не означава, че Гай Юлий Цезар се е сражавал със викинги (дедите на шведите). Не бива да се сместват понятия от линвистиката с имена на исторически народ.

Това, че немски и шведски са от една езикова група не ни дава право да припишем немската история на шведите и обратно. Макар да имат едни корени, това са два различни народа със съвсем различни заслуги в историята. Дедите на немците влизат в историята преди около 2100 години, докато дедите на шведите се споменават векове по-късно.

Точно така стои въпроса и със славяните. Старите славяни-гетите може да са говорили сродни езици с вендите обитаващи Полша, Русия, Чехия и т.н. но имат съвсем различна история и съвсем други обиталища

– Относно глаголицата трябва да се обясни това, че знаците, от които тя е създадена са съществували дълго време преди времето на светите братя. Заслугата на Константин-Кирил е в това, че той успява да преработи една наша древна писменост и да я пригоди към развилата се българска реч. Това е било трудно дело изискващо доста време, а и усилия. По принцип създаването на писменост е дълъг процес. Като сътворител може да се смята този, който е успял да сътвори най-сполучливия вариант.

Автор: Спароток