В страната на индийците
1.
Когато бях малко дете, и живеех
в царството на моя Отец,
радвайки се на богатството
и славата на предците ми,
Родителите ми ме изпратиха на изток –
на пътешествие със заръка.
Натовариха ме изобилно
с богатства от нашите съкровища.
Голям беше товарът, но толкова лек,
че можех съвсем сам да го нося.
2.
Злато от земите на Бет-Елайя,
сребро от Газак Великия,
халцедони от Индия,
ахати от Бет-Кашан.
Запасиха ме с адаманти, твърди,
срязващи и желязо,
но свалиха от мен сияйната роба,
която ми бяха дарили с любов,
и пурпурната ми мантия също,
изтъкана да подхожда на ранга ми.
3.
И тогава Те ми заръчаха;
в сърцето ми го изписаха, да не забравя:
„Ако успееш да слезеш долу в Египет,
и така се сдобиеш с Перлата единствена –
Перлата, която лежи в океана,
пазена от Змей огнедишащ,
тогава ще сложиш отново робата
и Мантията, която е твоя по ранг,
и с Брат ти – нашият Втори,
ще бъдеш Наследник в Царството.
4.
Напуснах Изтока [и] слязох надолу
с двама спътника [заедно с мен];
тъй като пътят беше тежък и труден,
а аз бях твърде млад, да го следвам.
Преминах границите на Маишан,
центъра на източните търговци,
и стигнах земята на Бабел,
и преминах стените на Сарбаг.
Слязох надолу в Египет,
и спътниците ми ме оставиха.
5.
Тръгнах направо към Змея;
до леговището му спрях,
[чакайки] да се унесе в сън,
за да взема моята Перла
И докато бях там, съвсем сам,
изоставен сякаш и от семейството си,
видях един от хората ми, роден свободен,
също като мен от земите на Зората.
Млад мъж, светъл и добре сложен,
син на Грандис; той се присъедини към мен.
6.
Избрах го за свой придружител,
за другар, да споделям с него товара си.
Той ме предупреди за египтяните,
да не се смесвам с нечистите.
И се облякох в техните одеяния,
за да не ме усетят, че съм дошъл
отдалеч, за да взема Перлата,
и да не надигнат Змея срещу ми.
7.
Но по една или друга причина,
те научиха, че не съм от земите им.
С хитрини и уловки се сближиха с мен,
и ми дадоха да ям от храните им.
Аз забравих, че съм син на Краля,
и станах слуга на техния крал;
и забравих всичко за Перлата,
за която Родителите ми ме бяха изпратили;
и от гнетящия товар на храните им
потънах в дълбок, непробуден сън.
8.
Но всичко, което ме сполетяваше,
стигаше до родителите ми и ги безпокоеше.
И тогава се възвести в Кралството ни,
всички да се съберат в него –
кралете и принцовете на Парсия,
и благородниците от Изтока.
И те се събраха и решиха,
че не бива да ме оставят в Египет,
и написаха писмо до мен заедно,
и всеки се подписа на него:
9.
„От Нас – Крал на Кралете, твой Отец,
и твоя Майка, Кралица на Зората,
и от Втория – твоят Брат –
за теб, Сине, долу в Египет – Нашият Поздрав!
Стани, събуди се от твоя сън,
вслушай се в думите на Писмото Ни!
Спомни си, че си син на Отеца,
и виж на кого си слуга сега.
Спомни си за Перлата, за която
беше изпратен долу в Египет.
10.
Спомни си Сияйната Роба,
спомни си Великолепната Мантия,
които ще сложиш и носиш отново
когато името ти се впише в Книгата на Героите,
и с другия наш приемник, твоят Брат,
ще станеш Наследник в Кралството ни.”
Писмото ми бе подпечатано
с дясната ръка на Краля,
за да го пази от децата на Бабел, грешните,
тираничните Демони на Сарбаг.
11.
Писмото долетя в образа на Орел,
крал на всички птичи племена;
долетя и се спусна край мене
и се превърна в слово.
И гласът и звукът на крилата му
ме разбудиха от дълбокия сън.
Взех писмото и го целунах;
разчупих печата [и] го прочетох.
Точно както и във Сърцето ми,
бяха изписани думите на Писмото.
12.
И си спомних, че бях син на Краля,
и закопнях същността си да върна.
Спомних си отново за Перлата,
заради която бях пратен долу в Египет.
И започнах да омагьосвам онзи
ужасен огнедишащ Змей.
Подмамих го да се унесе и заспи,
напявайки му името на Отеца,
Името на нашия Втори [моят Брат],
и [Името] на Майка ми, Източната Кралица.
13.
И [след това] грабнах Перлата
И потеглих към Дома на Отеца ми.
Свалих нечистите им одежди
И ги оставих в земите им;
и тръгнах обратно по същия път,
към светлината на Дома, към Зората.
По пътя открих наново
Писмото, което ме беше събудило –
тогава с гласа си, а сега светлината му
ми сочеше накъде да вървя –
14.
свилено, с алени букви [?]
блестящо точно пред мене [?]
окуражаваше ме с надежда
с любовта си водеше ме напред.
Продължих напред през Сарбаг;
отляво покрай Бабел преминах;
и стигнах Мейшан Великия,
където се срещат търговците,
точно до морския бряг.
15.
Славната Роба, която бях свалил,
и мантията, с която беше покрита,
от височините на Иркания
Родителите ми отново я спуснаха,
чрез ръцете на техния Ковчежник,
на когото я бяха поверили.
И защото бях забравил блясъка й –
тъй като я бях оставил в детството си в Дома на Отеца –
веднага, щом я видях,
видях себе си в нея като в огледало.
16.
Видях я цялата в себе си,
и видях себе си целия в нея –
и бяхме двама различни,
и все пак едно и също.
И видях, че Пазителите на съкровището,
които ми я бяха донесли,
бяха двама и все пак един,
защото носеха единия Знак на Краля –
Който чрез тях ми възвърна Славата,
обещана по кралски сан.
17.
Славната роба, обсипана с камъни,
искрящи във всякакви цветове:
със злато и също с берили,
халцедонии, ирисови опали,
сардоникс в различни разцветки.
И още повече, те бяха допълнени
с диамантени закопчалки
и всички шевове – подновени;
и още повече, образът на Краля,
Крал на Кралете, беше върху нея;
извезан целият със сапфир
и разноцветни копринени нишки.
18.
И видях навсякъде върху нея
красотата на познанието изобилно,
и видях по-нататък, че сякаш
се приготвяше да заговори.
И чух звука на Музиката,
като нежно спускащ се шепот.
„Аз съм живот в делата си,
заради които бях въздигнат пред Отца”;
и тогава почувствах в себе си
как с делата въздигна се моят ранг.
19.
И сега по Кралско благодеяние
тя се изливаше и над мене,
и в дланите на Дарителите си бързаше
към мен, за да я поема.
И бях тласнат от любовта си –
да тичам да я посрещна и да я взема.
И протегнах ръце към нея,
с красотата й се наметнах
и блестящата великолепна Мантия
обвих цялата около себе си.
20.
И облечен така, се възнесох
към Портата на Приветствията и Уважението;
склоних глава и отдадох почит
на Славата на Този, който ме беше пратил,
Чиито заръки бях изпълнил,
и който също беше сторил обещаното.
И Там на Портата при Синовете му
се завърнах при неговите Принцове;
и Той ме посрещна с радост,
и бях с Него в Кралството му;
21.
където всичките Му Служители
пееха благозвучни химни.
***
И ме повика, за да побързам с Него
към Палата на Краля на Кралете,
носейки с мен Перлата
за да я принеса в дар на Краля.
Така свършва химнът на Апостол Тома
продиктуван, докато той беше в затвора.
Превод от английски – svetulka
Преводът е по G.R.S. Mead ,William Wright, Apocryphal Acts of the Apostles (London, 1871), pp. 238-245, A. E. J. Klijn, The Acts of Thomas (Leiden, 1962)
