За историята, като “Гео-политически наръчник”

Или…В търсене на съвременния отец Паисий! 

На запад вече отдавна определят историческите статии и школни учебници по история като “манипулация на обществото според силните на деня!”

Не е ли същото и у нас?

Знаете ли, че дори и стойностни и пълни с уважение и точност публикации от западни медии от преди повече от сто години, са на съхранение в музеи и държавни наши архиви, но не ни се превеждат дори в медиите днес?

(лично съм давал превеждани от мен и пускани в интернет сайтове статии на “мустакатия чичко”-директор на Военно-историческия ни музей ? И той каза че имат и други, но……

Кой ще се замисли наистина за подмяната на съдържанието на думи и понятия…. като … етнос, да речем? Или като…. РОДОЛЮБИЕ???

………Кой ще зададе на маститите български историци…( та и Божидар Димитров, че и от телевизия СКАТ….въпросите:

–          КОЙ ви нареди да фалшифицирате истините по произхода на мнозинството български мюсюлмани …… като ги наричате турци???(нали съм чел лично във Френски публикации след Одвободителната война от 1878 година, интервя с Русенския валия Мигхад Паша, който казваше. – В България вече НАМА ТУРЦИ ! Има много мюсюлмани, приели вярата отдавна, има заселени бивши войни на Султана от нетурски произход, има и заселени по времето на окупацията мюсюлмани! Затова и питам “политически лидери като Волен Сидеров, пък и създателите на ДПС:

– Мюсюлманин – ТУРЧИН ли означава??? (или е “кодово име” на ПАНтюркски ибрици и шпиони ?) И кой изтри от спомена на татари, черкези, кюрди, българомюсюлмани….спомена за етническия им произход!

–          – Кога в учебниците по история ще попаднат материали обясняващи заселването на татаро-черкезци ( и други мюсюлмани)  в България, както и точните причини за създаването на …Бесарабо-Кримските български малцинства????

–          Защо дори за кюрдския произход на казълбашите мълЬчите? Да не се обият ТатарДоганчовци?

Лично аз имам добър познат историк, който в навечерието на Възродителния процес подготвяше докторат по история. Темата на изследването – Етническия произход на “турското малцинство от Делиормана” Лично му бях дал книга на “Банатския” професор-етнолог Васил МАРИНОВ с описание на нравите и обичаите, и спомените на изселени в Бесарабия български граждани от днес “чисто турски” села в Делиормана. И когато той завърши труда си, ми каза: Вярно че доказах небългарския произход на сегашните, както и откъде идват….НО ТОВА Е ТЕМА ТАБУ! ….. повече не го чух да говори по въпроса. ……..

Последно към “Българските интелектуалци и историци:

–          Вие….КириакСтефчовци ли сте? Или ви е страх от руската (или турска)

геополитическа доктрина? Или сте просто нечии ЕНИЧЕРИ – и духовни палачи на българското племе ? (работещи за програмата РАН?)

Има и още един въпрос (серия от въпроси):

–          През 18 век, живеещи и пишещи в български вестници интелектуалци показват изследване, че в Турската империя най-многоброен (8 милиона българи) компонент на Турската империя сме ние. Защо тогава НИКОЙ в Бг днес …дори не разсъждава по този факт?

–          Защо никой у нас не се сеща, че историческата еволюция повтаря на друго ниво отричането на всякакво човешко качество и мисъл у народа ни?, както от времената преди идването на отец Паисий и неговата “СлавяноБългарска история? И кратката фраза в предговора “О, неразумни юроде, поради що се срамиш да се наречеш Българин!” Не е ли крайно време да видим, че както и по времето отпреди появата на Отец Паисий, така и днес, българският народ се чувства жалък, слаб, безполезен и никому ненужен? И дори един “български”? президент беше предложил Кирилицата да се подмени с Латиница!!! В същото време пък, за да се различават от хърватите, съседите ни Сърби приеха наново КИРИЛИЦАТА, за да докажат на света че … си имат История и национална гордост?

Всъщност, дами и господа,

Въпросите трябва да си ги задаваме НИЕ! И по примера на отец Паисий, да…. преписваме и предаваме от ръка на ръка всичко, напомнящо ни “Че и ний сме дали нещо на света!” Защото “учебникарските и официално издадени Истории, са всъщност ГЕО-ПОЛИТИЧЕСКИ наръчници за изтриване на спомена дори за един стойностен народ, който е оставил ярка следа в световната история и самоуважение!

А да си търсим….”спасители” или “покровители” е просто от лексиката на проститутките, които си търсят СУТЕНЬОР, който богатее от “клиентите и”, осигурявайки и що-годе спокойна работа !

БЪЛГАРИЯ НЯМА ПРИЯТЕЛИ ! БЪЛГАРИЯ ИМА….ИНТЕРЕСИТЕ И ГРИЖА ЗА БЛАГОСЪСТОЯНИЕТО НА ПОДАНИЦИТЕ СИ!

И да не забравяме, че друг изход няма на този етап

Защото, както казват арабите: -Който НЕ иска, и камилата не вижда”.…. И също: “Няма по сляп, от този, които НЕ ИСКА ДА ВИДИ!

Властимеющите днес са на принципа формулиран от Мирон Иванов: – Поради липса на отговор …..ВЪПРОСЪТ СЕ ЗАКРИВА!!! Но докога?

………….Щото нищо не си “отмира” без да си е свършило предназначението!!! Особено когато става въпрос за ДУХОВНОСТ!!!

Поради …липса на отговор …ВЪПРОСЪТ не се закрива, ами се потулва !

Което ни напомня за приказката за магарешките уши на цар Траян: – Тоест от ямата в която заравят неудабните въпроси и теми табута порастнал вече Бъзак !И хлапетата почнали да си правят свирки от които излизали “заровените истини” !!!

Дори и да  звуча като “даващ уроци” бих ви добавил още един цитат, защото е в смисъла на Еклисиастовото “Няма нищо ново под слънцето….” :

Мариане Грубер.

“Който веднъж е разбрал какво означава да си на този свят, за да можеш да бъдеш приет, за него се отварят много затворени врати. За този човек и фанатизмът, национализмът, расизмът, класовите, верските и идеологическите бариери са само останки от отминали и преодолени времена. Който веднъж е разбрал, че утре не бива да е същият, какъвто е днес, може би няма да убегне от отчаянието, но и няма да се провали от това.”

Целия живот на хората преминава в борба със закостенели разбирания, и с нервно-лингвистични програми-НЛП ….”по книгата на Хари Адлер” .

Не става въпрос за традициите, а за онези разбирания, които възпрепятстват изслушването и подлагането на кое да нещо различно от   монтирани  в тяхното съзнание от национално образование, медии, политически и обществени мъже!

Повечето хора са предубедени и въобще не чуват онова, което им се говори. Те просто знаят, те влизат в контакт с предварително очакване. Те са направлявани и контролирани ДОРИ и в тези моменти, когато не искат да чуят и видят очевидното. Някои твърдят, че такива хора са зомбирани.

Всъщност, дали съществува пълно и частично зомбиране?

Дали наистина програмирането е процес, представляващ прикрепване на програма в съзнанието на човека, с помощта на която, той бива воден за носа, чрез образи и припомняния на определени случаи. (вярно че мнозина говорят и мислят единствано с клишета)

Наистина ли медиите (и кои точно) са специален актьор в програмирането на масите? Наистина ли са средство за тотално зомбиране на населението?. Изцяло ли трябва да се преустроят, и как?

Човешкият състав, който работи в медиите наистина ми напомня Лениновото определение за “полезните идиоти” .(щото малцина сигурно осъзнават че също са “програмирани” по нечия програма.)

Всъщност, моите разсъждения май се конкретизират по-скоро като дълъг низ от въпроси. Но пък……Спомнам си как един приятел равин казваше че отговорът на един въпрос може да бъде открит поне наполовина в самата формулировка на въпроса. Така пишело в “Тора”…или в “Зохар”….не помня точно коя от свещените еврейски книги.

. Време за промени! Съдбата трябва да се вземе в своите ръце, да не се чака на някой отгоре или отвън да идва на освобождение. Българите трябва да се вземат в своите ръце!

„Това, което не е от Бога, то няма да го има.

Въпросът е докога хората ще чакат Бог да им оправи Земята, на която те са стопани.Или просто на “силен покровител” Докога “авгиевите обори” на тази земя, ще се приписват като работа за изчистване на Бог, или на друти някои си ? Авгиевите обори очакват събудените хора, да вземат нещата в ръце и да измият насъбралата се мръсотия и негативност

……. Има шанс за това човечество (и за България), да продължи напред. И той се състои в това, всеки да поеме съдбата в ръцете си. Да не вярва на някакви си водачи, религиозни авторитети или покровители, а да вярва на своя вътрешен глас и усещане, интуиция. Да вземе съдбата в ръцете си и да стане силен човек! Да спре да се оплаква, и просто да отправя лъч светлина в тъмнината, за да могат всички да видят какво се крие там. Светлината и чистия дух са най-мощното оръжие ………….”

Бог да пази “читавия материал в Родината ни” !

     Никола Събев*

     Голяма част от хората се интересуват от процесите на планетата и притеснено питат, какво ни очаква? Какво може да се каже за света, след станалата вече митична 2012 година.
     Първото сигурно нещо е, че планетата Земя ще съществува и хората на планетата също. Но ще изпадне една двойка хромозоми от ДНК. Това ще заличи идентичността на расите. Профилът на планетата ще се съхрани. Няма да има катаклизми, за да оцелеят избраните. Избраните ще запазят своята идентичност, за да е цяла матрицата.
     Земята ще си остане разделена на две полукълба, както е сега. Транспортът няма да е проблем, но хората ще използват предимно пътя по вода. Ледовитият океан няма да надвиши опустошително нивото си. Стопяването на ледената шапка ще придобие свой естествен цикъл и така, ще се синхронизира с общото поле на планетата.
     Затвореното социално поле ще размие границите на държавите и хората без проблем, ще се адаптират към всякакви условия. Времето, като основен фактор ще бъде мерило за успех. Избраните, които няма да променят идентичността си, ще бъдат показател, новото мерило за променящите се. Това няма да им попречи в личен план, по – скоро ще се наблюдават различията в поведението и мотивацията им спрямо останалите. Всичко това, ако ви изглежда като космически експеримент, бъдете сигурни, че не е. То е, естествен цикъл в развитието на съзнанието на човешката цивилизация, при настоящите условия и дадености.

Ще има още една потънала подводница, този път арабска собственост. Обезсоляването на водата ще открие нови източници на информация за минали светове. Информацията в кристалите ще придобие ново значение. Всичко ще води към това, хората да усреднят своите лични ценностни системи, като лично постигнатото ще има значение само във вътрешен план.
     Властта за човешкия свят ще има значение, само откъм съхраняване на правилата и то единствено чрез санкции. Ползването и организирането на материалната среда няма да доведе до граждански войни или безумни размирици. Еднаквостта на структурата на идентичността на хората няма да го позволи.
     Името на река, ще е името на организацията, която ще въведе новите правила. Хората ще ползват информация от минали времена, защото нова няма откъде да получат. Няма нужда и да бъде доставяна нова, тъй като всичко необходимо вече го има в полето на земята.
     Децата ще се раждат с възможности да усвояват информация. Родителите ще трябва да ги научат на смисъла на думите, да говорят и пишат. Това ще е всичко необходимо, за да се развива детето само. Възпитанието ще е ограничено до това, детето да знае правилата и санкцията. Думите „добро и зло„ ще отпаднат, придобивайки ново значение. Мисълта ще се движи по линия определена от матрицата, с която се ражда детето.
      В духовен план църквата ще може да заеме силни позиции, ако промени подхода си към хората. Основното е – че вярата не е чувство, а начало на успех, съчетание на разбирането и желанията. И няма и не може да има свалена лична отговорност и делегирани права и отговорности на Бог!
     Фактите в случая не са толкова важни, колкото ни се струват. Интересно събитие, което може да се добави е избухването на вулкана Етна. Ще се говори, че това е белег за гибелта на цивилизования човек и където е началото, там ще е краят.
     Хората можещи да се свързват с отвъдното няма да получават нова информация. Но ще има рязко увеличаване на контактите с мъртви хора, които не са се преродили и са вътре в информационното поле на земята. Тяхната информация ще касае настоящето и миналото, защото бъдеще няма да има в общоприетия смисъл на думата.
     Новите технически постижения ще засягат вече откритото, т.е. усъвършенстване, а не качествено ново различие. Много хора ще изберат вярата и Бог, заради усещането за безсилие и незначителност. Това за вярата разбира се е добро.
     Другата страна на монетата е, че бидейки във връзка с минали светове мнозина ще се смятат за символ на справедливост и ще се стремят да налагат своите критерии за основни правила и норми. С това положение ще трябва сами да се справим, защото никой не би допуснал тази система да се разруши и да наруши баланса на общата хармония. Бидейки еднакви хората ще имат равностойност и равнопоставеност и това означава, че имат потенциала да решат този въпрос, без да изискват космическа помощ отвън. Но как се стигна до тук?
      Човешкият свят от много време, е един затворен и изолиран свят, независимо кой и с кого се свързва и контактува. Тези, които управляват света ползват полето, но не могат да извършват промени в него. В полето на земята има обособена енергийна структура, наречена социално енергийно поле, което е изградено от информация, социални взаимовръзки на ниво съзнание характерни с голяма агресия и конкретика. Тази структура е като самоорганизиращ се жив организъм, който привлича все повече и повече съзнания. Структурата е достатъчно мощна към днешно време, поради което води до енергиен дисбаланс самата планета. Както човешкото тяло, така и планетата реагира на енергиен дисбаланс променяйки показателите на своето състояние. Какъв е механизмът на тази реакция?
     Планетата реагира единствено и само чрез своето физично ядро. Ядрото се активира и вследствие това, се стига до раздвижване на земните пластове,изригване на вулкани, цунами, топене на ледници и други от подобно естество. Целта е чрез тези размествания на материя да се разбие това енергийно ядро в полето на земята и се възстанови нейния общ енергиен баланс. Но ядрото е много стабилно и битката ще продължи още известно време, след което планетата ще постигне относителен баланс. 
     В основата на всичко не са замърсяванията на планетата, изсичането на горите и т.н., да това е от значение, но не е основното. Главния фактор е човешкото мислене, ценностната система и онова, което днес представлява човешкото съзнание. Уеднаквяването на мисловния модел, гледната точка, ценностна система, общи страхове, съзнателното заливане с огромно количество информация на човешкото съзнание, води до отнемане възможността на човека за бърза адаптация и трайна идентификация. Липсата на които пречи за изграждане на стабилна психика и съхраняване качествата на съзнанието.  Всичко изброено до тук е в основата за изграждане на дебалансиращото енергийно социално ядро. Вследствие което днес модела на човешко мислене не помага , не работи в интерес на самия човек. Защо се случва това?
      Механизмът на мислене служи,  човек да може да се адаптира към нови условия. Сега нови условия няма. Планетата е затворена. Информационното поле е свръх наситено. Ползва се готова информация анблок, шаблони на поведение усвоени чрез социалното присъствие в обществото. Обществото мотивира за придържане към шаблони, чрез налагане на правила и санкции. Интуитивното ориентиране в човека като първа стъпка към мисленето, се тушира от неприязънта към нов подход към нещата. Няма необходимост от формиране на нова гледна точка, защото нова ситуация няма.
     Нещата са затворени в кълбо, където енергията преминава през формата на човека и полето и не се променя. Времето вътре и вън в личния ни свят тече едновременно. Изравнени са стойностите. Личната мотивация е само личния комфорт. Грижата за околните е само, ако те са част от личния ни свят. Стремежът към световен мир е лично мотивиран само откъм това му значение. Хуманност, състрадание, доброта, са думи, които са изпразнени откъм общочовешкото им значение – грижа и помощ. Хората ползват, а не творят.  Хората бъркат мисълта с адаптацията и чувствата, но това вече е без значение. Човешкото поведение в масовата си част е само по схемата провокация – реакция. И тъй като всеки ползва своя лична версия на тази схема, не се налага дълго и мъчително разсъждаване, осмисляне и планиране на реакции и предвиждане на последици. Безсъзнателното действие и реагиране стават доминиращи, перспективата на фокуса на човешкото внимание се свива до конкретиката на днешния и утрешен ден. 
     Показателен е примерът със заболяванията при човека. Масово е разбирането, че даден орган избира болестта, а това не е така. Болестта е тази, която избира органа. Човекът е социална памет, инстинкти и механизъм за управляването, но и тяло. Тялото управлява съзнанието чрез памет. Паметта отключва процеса чрез страх.  Липсата на яснота отключва страх. Страхът формира агресия. Страхът на социално ниво винаги отключва автоагресия. Т. е. социалният елемент наричан самоконтрол насочва агресията към съответния източник, т. е. към съответния орган от тялото. Чрез предварително зададен механизъм за преход към отвъдното, погрешно наричан генетично наследство, социалното съзнание се ползва от него и отключва болест. Отчасти описаното представлява т.н. психосоматично тяло при човека, или психосоматична реакция, на която основа са около 70 % от заболяванията сред нас.  Описаното за заболяванията са показател за липса на съзнателно отношение на съвременния човек спрямо фактори, провокации, несъзнателни идентификации и т. н., т. е. към потока от информация, който ни залива в социалното поле. Социалното съзнание не създава, то ползва, ползва всички нас. 
     Всички се втурват да търсят информация, за да получат яснота и да спрат да се притесняват и страхуват. Търсят яснотата извън себе си, в социалното поле, а не вътре в себе си, казано и описано в много мъдри книги и послания в човешката история, като единствено правилно. Излизайки извън себе си, ние стигаме до там, да забравим себе си и попадаме впримчени в информационната динамика и манипулация на социалното енергийно поле. Така стигаме до резултата – едно дебалансиращо енергийно поле в общото поле на планетата и една бунтуваща се планета и неясна перспектива. Всичко и навсякъде е енергия, а тя изисква баланс и хармония. И когато това не се случва, космическите закони се налагат, като глобално решение по волята на Бог и за една нощ, независимо от нашите очаквания и нагласи!
     
* Никола Събев е автор на книгите „Без болка в затворения свят“ и „Невъзможният човек“

Понеже напоследък се отдалечихме от християнската нравственост и култура, и приехме циганския начин на живот, пренебрегвайки смисъла на брачния живот, намерих за нужно да предложа на вниманието на потребителите на сайта тази статия за християнското семейство от свещеник Йоан КАРАМИХАЛЕВ.

Едно от видовете служения на обществото и ближните ­ това е семейството. Семейството е най-първото човешко общество, тук човек получава началното духовно и нравствено възпитание. В основата на семейството лежи бракът. От нравственото благосъстояние на семействата зависи благосъстоянието и на обществото, и на държавата.
Благословеното съединение на мъжа и жената в едно същество и единството на живота съставлява тайната на брака. “Ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат двамата една плът” (Бит.2:24) ­ така Господ определил същността на тази тайна. Богоучреденият съюз на брака, по такъв начин, се явил необходимо условие за единението на първата човешка двойка. С глагола “ще се прилепи” Свещеното Писание отобразило тясното обединение на техните физически и духовни интереси върху основата на любовта към Бога, Неговите заповеди и благословения. Такава двуединна любов им носела радост и единство в съвместния живот.
Каква е целта на Божието установление на брака? Най-напред, умножение и съхранение на християнския род, както това е видно от думите на Самия Бог, Който благословил първите хора: “…плодете се и множете се, пълнете земята” (Бит.1:27-28). 

На второ място, взаимното подпомагане на съпрузите в този живот: “И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник нему подобен” (Бит. 2:18). На трето място, обуздаване на греховните похоти на човека и на безпорядъчните влечения на неговата чувственост Тази цел на брака посочва апостолът, когато казва: “Добре е за човека да се не допира до жена. Но, за да се избягва блудството, нека всеки си има своя жена, и всяка жена да си има свой мъж” (1 Кор. 7:1-2). Последното и най-главно задължение, възлагано на християнските съпрузи в тайнството на брака, е подготовка както на тях, така и на техните деца, ако на Бог е угодно да им ги дарува, за бъдещия живот, за бъдещото вечно блаженство
За разлика от брачните обреди в мнозинството инославни деноминации, в Православната Църква бракът не се явява договор  някакво юридическо съглашение с изброяване на взаимните задължения на страните. Православният брак  това е по-скоро създаване на малка, семейна църква за поклонение на Истинния Бог и за спасение на душите. Тази семейна църква е подчинена на Църквата Христова. Както казва св. Василий Велики, да се жениш е естествено, но бракът трябва да бъде свръхестествен, трябва да стане благо иго, което съпрузите доброволно носят за Църквата.
Всеки християнин, който създава семейство, е призван да ходи пред Бога с цялото си сърце, според израза на премъдрия цар Соломон (3 Цар.8:23). В това се състои мисионерското служение на семейството: да живее по закона Божи и да свидетелства за Бога със своя начин на живот, със своите личностни качества, с устоите на своя бит.

Християнското семейство представлява съюз, при който царят дружески отношения, взаимна поддръжка и помощ, общо участие в молитвите, в тайнствата, в радостите и скърбите, съвместен труд с цел да се направи животът по-добър, по-лек, по-благочестив, по-спасителен.
Съгласно Свещеното Писание и Свещеното Предание глава на семейството е мъжът. Да си припомним думите на ап. Павел: “мъжът е глава на жената” (Еф. 5:23). Това съвсем не означава, че мъжът стои по-високо от жената. Пред Христос всички са равни; няма ни мъж, ни жена. Но, както и всяко високо положение, положението на глава на семейството предполага определени задължения, тежки и сложни, но в същото време интересни и многообещаващи. Свещ. Писание говори, че мъжът трябва да обича жена си, както “Христос обикна църквата и предаде Себе си за нея” (Еф.5:25). Мъжът трябва да проявява по отношение на жената толкова грижи, внимание, опека и нежност, колкото Христос проявява по отношение на Църквата. Ние знаем, че главата на Църквата Христос умил нозете на Своите ученици. Нашият Спасител ни е показал по този начин какво значи да бъдеш глава  това значи да служиш, да първенствуваш в любовта, разбирането и търпението, да защитаваш и пазиш своето семейство. Именно към такова първенство е призван и мъжът. Разумната жена желае да вижда своя съпруг именно такъв и не се стреми към главенство. Трябва да разбираме думите: “жената да се бои от мъжа си” (Еф.5:33) не в житейския смисъл на робски страх, а в духовния: “Да се бои да не обиди, да не оскърби, да не направи нещо неприятно за любимия, да загуби неговата любов и разположение”. Такъв трябва да бъде християнският брак.
Ние всички не искаме да се смиряваме: мъжете  пред Бога, жените  пред мъжете си, децата  пред родителите си. Доколко човечеството се е отдалечило от основните духовни принципи на живота, построен на взаимна любов, е видно от огромния труд, който се изисква за осъществяване на тази любов между мъжа и жената. Съпрузите трябва всячески да се стараят да прекратяват несъгласието и враждата в самото им начало. В семейния живот неприятностите и огорченията почти са неизбежни: съпрузите християни трябва да ги понасят с търпение и благодушие. Взаимно в дух на кротост и снизхождение трябва да гледат на слабостите и недостатъците си, и в същия този дух да ги изправят.

Скърбите в брака са неизбежни и бракът е винаги особен род мъченически подвиг. От християнска гледна точка скърбите в брака биват два вида. Едни се изпращат от Бога в изпълнение на завета “понасяйте един другиму теготите” (Гал. 6:2), а другите са вследствие нарушение на Божиите закони. Първите спомагат за духовния ръст, за усъвършенстването на съпрузите. Що се отнася до вторите, за тяхното преодоляване трябва да бъдат осъзнати от съпрузите техните зли дела и помисли, те да се постараят да се променят и да не се завръщат повече към неправедния живот. И тогава Господ ще превърне тези скърби в нови духовни радости.

В брака става преобразяването на човека, разширяването на неговата личност. Човек придобива ново зрение, ново усещане за живота, ражда се в света в нова пълнота. Само в брака е възможно пълно познание за човека, виждане на другата личност. В брака човек се потапя изцяло в живота, влиза в него чрез другата личност. Това познание дава чувството за завършена пълнота и удовлетворение, което ни прави по-богати и по-мъдри.
Когато в брака се появят деца, мъжът и жената се изменят, изменят се много дълбоко, превръщайки се в баща и майка. Това е пробен камък за истинския брак. С появяването на децата в семейството се поставят основите на нови семейни отношения. Възпитавайки децата, родителите възпитават и сами себе си, защото присъствието на децата често служи като юзда против разпуснатостта, невъздържаността, изисква обмисленост и усилия, за да стане животът порядъчен, да удовлетвори материалните и духовни потребности на членовете на семейството. 

Според руския религиозен философ Ив. Илин семейството се явява първичното лоно на човешката култура. Тук се пробуждат и започват да се разгръщат дремещите сили на личната душа; тук детето се научава да обича, да вярва и да се жертва; тук се поставят първите основи на неговия характер, тук се откриват в душата на детето главните източници на неговото щастие и нещастие, тук детето става малък човек, от когото впоследствие се развива велика личност или, може би, низък негодник.
Тъй като децата и юношите са още духовно неустойчиви, те понякога се поддават на съблазни. В училище и чрез средствата за масова информация на детето подсказват: ти си човек самостоятелен, човек от друго поколение, ти имаш други мисли, други идеали, не е задължително да се слушат родителите. Това антихристиянско отношение към по-старшите е много опасно, защото ако младият човек не почита своите родители, то, станал възрастен, той не ще почита своето началство, за него няма да има никакви авторитети. Такава личност, незнаеща мястото си в семейната йерархия, в социалната йерархия, представлява опасност за семейството, защото такъв човек е лошо управляем и вътрешно, и външно.

Ако детето живее вън от Църквата, то първично и водещо остава генетичното наследство, т.е. недостатъците на родителите и наклонностите на детето се сумират, а нови семена няма. Затова главното, за да стане детето християнин, е родителите да не търсят своето в него, а Божието и да се стараят не на тях да прилича, а на Христа. Много родители искат да възпитават децата си посвоему, но нямайки висок идеал, те се грижат само за това детето да не бъде по-зле от другите, да бъде образовано, да бъде облечено добре, т.е. обръщат внимание на незначителни неща, а главното пропускат. А главното е да го приучат към това то да усеща радост именно в духовния живот, т.е. те трябва да се стараят да приведат детето към Бога, трябва да разберат, че без Църквата е невъзможно да направят това. Когато човек се опитва да възпитава детето си вън от Църквата, той го лишава от много бъдещи радости, не му позволява да се разгърне в пълнота, не му дава пълнотата на битието. Затова главната задача на родителите е да въцърковят детето, така че то от детство да обикне Църквата, да остане в нея и тя да го благославя и наставлява в по-нататъшния му живот. 
Най-предпазващото средство от изкушенията, които се изправят пред подрастващите, е благочестивият живот на техните родители. Те трябва да разберат, че съществува духовна връзка, а това означава, че трябва да се боят да не би чрез собствените си грехове да навредят на своите деца. И ако предпазят себе си от греха, то и децата предпазват от изкушения. Следователно родителите трябва да се грижат за съхранение на собствената си духовно-нравствена чистота.

Според Ив. Илин в семейството човек се учи да обича от любов да страда, да търпи и да се жертва, забравяйки за себе си и да служи на тези, които са му по-близки и по-мили от всичко. Всичко това не е нищо друго, освен християнска любов. Затова семейството се оказва като че ли естествена школа за християнска любов. В здравия семеен живот душата на човека от ранно детство се обуздава, смекчава се, приучва се да се отнася към ближния с почитание, внимание и любов. Семейството за детето е първото “ние”, възникващо от любовта и доброволното служение, където един стои зад всички и всички зад един. 

Основната задача на възпитанието на детето се състои в това: за да може неговото духовно око да се отвори за всичко значимо и съществено в живота; за да се научи неговото сърце да се отзовава на всяко божествено явление в света. Трябва някак си да бъде заведена душата на детето до всички места, където може да намери и преживее нещо божествено. Трябва детето да получи достъп навсякъде, където Духът Божи диша и зове, и се разкрива както в самия човек, така и в обкръжаващия го свят. Душата на детето трябва да се научи да възприема въпреки целия земен шум и въпреки цялата неизкоренима пошлост на ежедневния живот свещените следи и тайнствените уроци на Всевишния: да ги възприема и да ги следва; трябва да се направи така, че в душата на детето да проникват възможно повече лъчите на любовта, радостта и Божията благодат”.

Както и самата Църква Христова, така и християнското семейство е подхвърлено на гонения и преследвания, които понякога приемат твърде изтънчени форми. В днешно време стереотипите на масовата култура клонират съзнанието на немислещите маси, в които нямат място нито християнските идеали, нито семейните ценности. Да имаш патриархално семейство днес не само не е просто, но и не е престижно. Потребителската нагласа прониква в семейната психология като ръжда, разяждаща метала.
Много хора се замислят днес за мястото на семейството в техния живот и за своите способности за изграждане на семейство. Според Минския и Беларуски митрополит Филарет, ако те не намерят чистотата в нашите християнски семейства, те няма да я намерят никъде, защото нападенията на княза на този свят върху семейните устои са твърде многообразни. Затова ние трябва постоянно и настойчиво да правим аналогия между

Църквата и семейството, ежедневно и ежечасно да призоваваме Бога за Свидетел на нашия живот и да утвърждаваме в съзнанието на нашето християнско общество правдата на живота, чиято същност се състои в това, че семейството  това е малка Църква в служение на Бога и хората.

Свещ. Йоан КАРАМИХАЛЕВ